№ 967
гр. Русе, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря М.В.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20234520101034 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Подадена е искова молба от ОДМВР Русе, ЕИК *********,
представлявана от ВПД Директор Ст. Комисар Николай Димитров Ненков,
чрез Гл. юрк. Г. Д. срещу ВПД Началник на РУ *** при ОДМВР Русе Гл.
Инспектор Х. Г. Я., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР: Да бъде осъден Гл.
Инспектор Х. Г. Я. - ВПД началник на РУ- *** пpи ОДМВР-Русе, да заплати в
полза на ОДМВР-Русе сумата 1633,02 лв., представляваща щета за ОДМВР-
Русе в следствие на неправомерното му поведение, при което използвал
служебен лек автомобил ,,*********" с peг. № ******, числящ се на щата на
РУ-*** при ОДМВР-Русе, за придвижването си от гр.Русе, където живее, до
гр. ***, обл.Русе, където е местоработата му и обратно, без наличие на
служебна необходимост, като със служебния автомобил изминал общо 6010
км., за което е изразходвал гориво от 486,81 л., на обща стойност 1633,02 лв.,
за времето от 05.05.2022 г. до 30.09.2022 г., с изключение на периодите, в
които ползвал отпуск на различни основания, нарушавайки разпоредбите на
МЗ № 8121 з-108/21.01.2022 г. относно реда за ползване на служебни
автомобили от ръководни служители в МВР.
1
В исковата молба се твърди, че с утвърден от Министъра на вътрешните
работи Доклад peг.№ 4575р-2466/22.11.2022 г. по описа на дирекция
„Инспекторат"- МВР, Директорът на ОДМВР-Русе предприел действия за
реализиране на ограничена имуществена отговорност на Гл. инспектор Х. Я. и
със Заповед peг.№ 336з- 3885/22.12.2022 г. на Директора на ОДМВР-Русе е
определена ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер
на 1633,02 лева. Заповедта е връчена на служителя на 04.01.2023 г., след
което същият е депозирал жалба срещу нея УРИ 336р- 2662/23.01.2023 г. по
описа на ОДМВР-Русе. Предвид гореизложеното, за ОДМВР-Русе
съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава иска изцяло.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител гл. юрк.
Т.Й. моли съда да уважи претенциите на основание чл.237, ал.1 ГПК и
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на
ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМВР държавните
служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на
държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните
си задължения. В Глава девета от закона подробно са регламентирани
предпоставките и процедурата за ангажиране имуществената отговорност на
служителите в МВР. Специалният закон в чл. 223, ал. 2 предвижда срок, в
който следва да бъде издадена заповедта за осъществяване на ограничената
имуществена отговорност, като спазването му е условие за нейната
законосъобразност. Срокът е едномесечен от откриването на вредата, но не
по-късно от една година от причиняването. В случая не се оспори от
ответника и се признават материялноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността му, а именно: наличие на служебно правоотношение между
страните; противоправно поведение на ответника при или по повод
2
изпълнение на служебните му задължения; настъпила вреда; причинна връзка
между противоправното поведение и вредата; издаването на заповед за
реализиране имуществената отговорност на ответника в установените
срокове.
Ответникът в съдебно заседание призна предявените против него
осъдителни искове с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
216 ал. 1 от ЗМВР.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като
му се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът
направи изрично изявление за признание на иска: с правно основание чл. 323
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР за сумата 1633,02 лв.,
представляваща щета за ОДМВР- Русе в следствие на неправомерното му
поведение, при което използвал служебен лек автомобил ,,*********" с peг.
№ ******, числящ се на щата на РУ-*** при ОДМВР-Русе, за придвижването
си от гр.Русе, където живее, до гр. ***, обл.Русе, където е местоработата му и
обратно, без наличие на служебна необходимост, като със служебния
автомобил изминал общо 6010 км., за което е изразходвал гориво от 486,81 л.,
на обща стойност 1633,02 лв., за времето от 05.05.2022 г. до 30.09.2022 г., с
изключение на периодите, в които ползвал отпуск на различни основания,
нарушавайки разпоредбите на МЗ № 8121 з-108/21.01.2022 г. относно реда за
ползване на служебни автомобили от ръководни служители в МВР.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 323 ал. 3 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР за основателни и доказани и следва да
3
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 65,32 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВПД Началник на РУ *** при ОДМВР Русе Гл. Инспектор
Х. Г. Я., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Русе, *******, моб. тел. *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49, представлявана от ВПД
Директор Ст. Комисар Николай Димитров Ненков на основание чл. 323 ал. 3
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР сумата 1633,02 лв.,
представляваща щета за ОДМВР- Русе в следствие на неправомерното му
поведение, при което използвал служебен лек автомобил ,,*********" с peг.
№ ******, числящ се на щата на РУ-*** при ОДМВР-Русе, за придвижването
си от гр.Русе, където живее, до гр. ***, обл.Русе, където е местоработата му и
обратно, без наличие на служебна необходимост, като със служебния
автомобил изминал общо 6010 км., за което е изразходвал гориво от 486,81 л.,
на обща стойност 1633,02 лв., за времето от 05.05.2022 г. до 30.09.2022 г., с
изключение на периодите, в които ползвал отпуск на различни основания,
нарушавайки разпоредбите на МЗ № 8121 з-108/21.01.2022 г. относно реда за
ползване на служебни автомобили от ръководни служители в МВР, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от момента на завеждане на исковата
молба 20.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ВПД Началник на РУ *** при ОДМВР Русе Гл. Инспектор
Х. Г. Я., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Русе, *******, моб. тел. *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49, представлявана от ВПД
Директор Ст. Комисар Николай Димитров Ненков сумата 245,32 лв. /двеста
четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ за направените в
настоящото производство съдебни разноски.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5