РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330102315 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от В. К. И. срещу „Сити Кеш“ АД, с която са
предявени искове за прогласяване за недействителен договор за кредит № ***, поради това
че противоречи на закона ч.11, т.9 /липса на посочване на условията за прилагане на
договорния лихвен процент/ и т.11 /липса на погасителен план и непосочване на
последователността на разпределение на вноските между различните плащания/ ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от № ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1700 лева, при
фиксиран лихвен процент от 40.05 % и ГПР 49.63 % със срок на погасяване 16 месеца.
Счита, че договорът за кредит е недействителен поради това че противоречи на закона ч.11,
т.9 /липса на посочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент/ и т.11
/липса на погасителен план и непосочване на последователността на разпределение на
вноските между различните плащания/ ЗПК. Моли за прогласяване на недействителността
на договора на посочените основания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за прогласяване за недействителен на договор за кредит с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК.
1
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи,
твърденията си за недействителност на договора. Ответникът следва да докаже валидно
възникнало правоотношение по договор за паричен заем № ***, че в него е предвидено
съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 11 от ЗПК.
С определение от 09.04.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит от № *** с посоченото от ищеца съдържание.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно
да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК.
След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени условията за прилагането на
уговорения в договора лихвен процент от 40.05 %.
Видно от договора за заем от *** /л.6/, в чл.3.7 е посочен годишният лихвен процент
по кредита, който е 40.05 %, като изрично е посочено, че този лихвен процент е фиксиран за
целия срок на договора, предвид което не подлежи на промяна. При положение, че
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора и той е неизменен, в този случай
не е необходимо да се посочват условия за прилагането му, тъй като такива условия няма.
Условия по прилагане на лихвения процент се уреждат, тогава когато лихвеният процент по
договора не е фиксиран и подлежи на промяна в зависимост от настъпване на определени
обстоятелства. Именно в тези случаи е необходимо да се уредят в договора условията, при
които ще се прилага променения лихвен процент.
От договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора и как е формирана сумата в общ размер на 1970.55 лева по чл.3,
ал.12 от договора, а именно от главница в размер на 1700 лева и договорна възнаградителна
2
лихва в размер на 270.55 лева. Както беше посочено по-горе размерът на възнаградителна
лихва е фиксиран за целия период на договора и не подлежи на промяна.
Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК,
доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба.
Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка представлява скрита
възнаградителна лихва и следва да бъде включена в лихвения процент не рефлектира върху
действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за
недействителност на клаузата за неустойка, но такъв иск не е предявен.
Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира
следното:
Видно от чл.3.5 от процесния договор в него е посочен годишния процент на
разходите в размер на 49.63 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в
размер на 1970.55 лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като видно от
договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР. Обстоятелството
дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво
включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към
общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тази
клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на
чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не
са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е
била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства
над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
В случая безспорно е, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва,
предвид което не са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР,
доколкото в случая ГПР е неизменен, в него не се предвижда да се включват други разходи
по кредита, единствения такъв е възнаградителната лихва, която е фиксирана и не се
променя и поради което и ГПР е непроменяем.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.63 %, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора
ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва и каква неустойка се дължи и при настъпване на какви
обстоятелства. Други вземания по този договор няма. Още повече, както беше посочено по-
горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не
води до недействителност на целия договор.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно, а именно,
че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
3
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Претенцията за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна.
Видно от представеното от ответника Приложение № 1 към процесния договор за кредит
/л.24 - гръб/ към договора за кредит има изготвен отделен погасителен план, подписан от
ищеца, кредитополучател, което не е оспорено от последния. В погасителния план са
посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските, разбити за главница, лихва и
неустойка и общ размер на вноската, както и общия размер на всички плащания. Наред с
това тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая. Въпреки това в погасителния план е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Предвид всичко изложено предявени от ищеца искове се явяват неоснователни и ще
се отхвърлят, доколкото не се установиха, сочените от ищеца нарушения в процесния
договор за кредит.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не доказа
направата на такива.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У., искове за прогласяване за
недействителността на договор за паричен заем № ***, поради противоречие със закона - чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1 ЗПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4