Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 125
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№125                                                   21.05.2019 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                  наказателен състав  на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година                          

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 165 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „П.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П., против Наказателно постановление № 43246 от 02.01.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма, на основание чл.208 от същия закон, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като се релевират възражения за липса на извършено нарушение. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 28.06.2018 г. от служители на Регионалната дирекция на КЗП- гр. Бургас в хотел „Р.П.”, находящ се в КК „Слънчев бряг”, западна част, стопанисван от дружеството- жалбоподател, е констатирано, че обекта е категоризиран с удостоверение за категория 4 звезди. Установено било, че към момента на проверката в обекта нямало изграден бръснаро- фризьорски салон. За това нарушение на 09.07.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 43246, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобрази приложените по делото заповеди.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че хотела е категоризиран с 4 звезди. Визирано е, че към момента на проверката нямало изграден бръснаро- фризьорски салон- изискване към изграждането на хотели от тази категория. След тези констатации е заложено, че това изискване било във връзка с „Наредбата за категоризиране на места за настаняване”. Наредба обаче с такова наименование няма в правния мир. Вероятно се касае за Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Същата обаче не е посочена нито в акта, нито в постановлението, още по- малко е заложена информация коя година е приета, кой е нейният издател, както и коя конкретна разпоредба поставя такова изискване. Нормата на чл.114, т.2 от Закона за туризма е обща и същата не може да съставлява самостоятелно основание за налагане на санкция. Следва задължително да се посочи конкретно нарушената разпоредба като се препрати към нея. Това в случая не е сторено, като по този начин се ограничава правото на нарушителя да разбере срещу какви факти да се защитава.

На следващо място съдът намира, че наказателното постановление е и материално незаконосъобразно. Видно от представеното по делото удостоверение за категоризация обектът е бил категоризиран с 4 звезди като е отбелязано, че има сключен договор за извършване на фризьорски и козметични услуги със салон, находящ се в близост до хотела. Такъв бе представен и по делото със страни дружеството- жалбоподател и „С.В.” ЕООД, ЕИК ......... След служебна справка в Търговския регистър, се констатира, че такова дружество съществува от 2008 г., както и понастоящем, и същото е с основен предмет на дейност фризьорски и козметични услуги. Въпросното съглашение е дало основание на Министерството на туризма да счете, че изискването на сочената по- горе наредба е било изпълнено за да постанови даването на категория 4 звезди. С оглед на така изложеното настоящата инстанция счита, че не е налице визираното нарушение. Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, в случай, че наказващият орган е имал нея предвид, повелява, че категорията на обектите се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя и професионална и езикова квалификация на персонала на обекта. Безспорно в случая се касае за изискване за предоставяне на услуга, за която дружеството е обезпечило потребителя в случай, че пожелае такава. В този смисъл съдът счита, че след като държавен орган, оторизиран да категоризира обектите, е приел, че изискването е спазено, недопустимо е друг държавен орган да приема, че същото не е спазено. В случая не се касае за последваща промяна от страна на дружеството, която да е довела до невъзможност да се предоставя такава услуга. Установи се, че и към датата на категоризиране на обекта, и към датата на проверката договорът е бил валиден и е давал възможност на хотелиера да предоставя услугата.

С оглед гореизложеното съдът намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43246 от 02.01.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма, на основание чл.208 от същия закон, на „П.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: