Р Е Ш Е Н И Е
№ 1724
гр. Пловдив, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ състав, в съдебно заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при
секретаря Д. К., като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3605 по описа за 2018 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „МЕДОВИНА“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, с посочен адрес: с. Стрелци,
общ. Брезово, стопански двор, представлявано от управителя Т.Й.Б., чрез адв. К.,***, Делови център Пловдив, офис 403, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000719-091-001/30.07.2018г. и РА №
П-16001618139542-003-001/06.08.2018г., издадени от Т.П.- началник сектор,
възложил ревизията, и Ю.Д.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 616/22.10.2018г. на
директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в размер на 50лв., допълнително
начислен ДДС в общ размер на 13 600,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 4 833,60лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява се, че са представени множество доказателства за
използване на двата автомобила марка „Тойота Ланд круизър 120“ и марка „Нисан
Навара“ за извършване на икономическата дейност на дружеството, тъй като са
заведени като ДМА и стойността им е отразена по дебита на счетоводна сметка 205
„Транспортни средства“. Липсата на представени пътни листове и пътни книжки,
удостоверяващи извършени превози от страна на дружеството, не може да обоснове
извод, че двата автомобила са използвани изцяло за лични нужди на управителя на
дружеството. РЛ няма качеството на „превозвач“ по смисъла на Закона за
автомобилните превози и не извършва превоз на пътници и/или товари или
таксиметров превоз на пътници, за да съставя пътни листове или да води пътни
книжки за отчитане на движението на собствените му фирмени автомобили.
На следващо
място, неправилно е прието, че автомобилът „Нисан
Навара“ е лек, а не товарена, съгласно регистрацията му с индекс N1.
Действително, автомобилът „Тойота Ланд круизър“ съгласно свидетелството си за регистрация е лек, с
индекс M1G, но тъй
като е с брой места 7+1 не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. И с
двата автомобила може да се извършва транспорт на стоки, което е и основният
предмет на икономическа дейност на дружеството. След като се касае за ДМА на
дружеството, надлежно счетоводно отразени, чийто полезен срок на експлоатация е
поне 5 години, при това обхванати изцяло от ревизирания период, този актив може
да бъде използван за последващи облагаеми доставки,
дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период.
При
позоваване на съдебна практика, включително такава на съда на ЕС се иска отмяна
на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски, съобразно
представен списък с разноските.
Отделно се
прави възражение за нищожност на ревизионния акт за поправка на ревизионен акт,
тъй като в него не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, т.е. на
несъответствие между формираната истинска воля в мотивите и нейното външно изразяване
в разпоредителната част на административния акт. Според твърденията в жалбата
се цели внасяне на нови факти, които са от значение, но не биха могли да
преодолеят установените обстоятелства преди и към момента на постановяване на
ревизионния акт. В случая, ревизионният акт е издаден след извършена ревизия с
обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2012г. до 31.12.2015г. С
ревизионния акт за поправка са отразени извършени вноски по ЗДДС от РЛ във
връзка с обжалван РА при предходно ревизионно производство (настоящото се явява
повторно такова), които са платени след ревизирания период. Тези вноски не са
обсъждани от органа по приходите, от което може да се направи извод, че
ревизиращият екип е формирал волята си без да съобразява новите факти.
Ответникът
по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. К., е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита и прилагане
разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на жалбоподателя, тъй като
в хода на съдебното обжалване са представени доказателства, изискани но не
представени в хода на ревизионното производство.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го
е потвърдил в посочената по-горе част. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП"
- гр. Пловдив, резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното
производство се явява повторно такова, след като р решение № 48/29.01.2018г.,
поправено с решение № към 48/21.02.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив първоначално издаденият РА № Р-16001617002397-091-001/07.11.2017г. е
отменен, в частта на данъчните задължения по ЗДДС и на основание чл. 155, ал. 4
от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт, при
съобразяване на указанията по прилагане на материалния закон. В частта си на
допълнително определените дължими суми за корпоративен данък първоначално
издаденият РА е намерен за законосъобразен, с изключение на направените изчисления
на дължимия данък от ревизиращия екип, при несъобразяване на ползваната
отстъпка по чл. 92 от ЗКПО.
Началото на повторното
ревизионно производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000719-020-001/08.02.2018г.,
издадена от Т.П.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, която обхваща
установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.09.2012г. до 31.12.2015г. и е определен срок за приключването й до 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на
14.02.2018г. Със ЗИЗВР № Р-16001618000719-020-002/10.05.2018г. е определен нов срок
за приключване на ревизионното производство до 14.06.2018г. Заповедта е връчена
по електронен път на 07.06.2018г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618000719-092-001от 28.06.2018г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано възражение, без приложени към него писмени доказателства.
Същото е
обсъдено, намерено е за неоснователно и впоследствие, на основание чл. 119, ал.
3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА. Издаден е и РА за поправка на РА,
тъй като е констатирано, че в таблица 1 на издадения РА не са намерили
отражение извършени вноски на задължения по ЗДДС във връзка с обжалван РА по
предходно ревизионно производство за данъчни периоди мм. 09 и 10.2012г., м.
12.2013г. и мм. 05 и 11.2014г. Извършени са съответните поправки в данните в
таблица 1 и таблица 2 към РА.
Резултатът е обжалван, като с решение № 616 от 22.10.2018г. директорът на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил ревизионният акт и ревизионният акт за
поправка на ревизионен акт, в обжалваната част, предмет на настоящото
производство.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП - гр. Пловдив, с Приложение № 1 към нея.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Относно допълнително начисления ДДС
При
ревизията е констатирано, че основната дейност на жалбоподателя през
ревизирания период е производство и търговия с меденки. Въз основа на данните
в нарочно изготвена справка за собствени/наети пътни превозни средства, в които
броят на местата за сядане, без мястото на водача е не повече от 8, с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5т., се установява, че РЛ притежава 9бр. превозни средства от тази
категория. Седем броя от тях (в т.ч. 5бр. товарни автомобили и 2бр. леки
автомобили с брой места 6+1) се използват за нуждите на извършваната дейност (покупка
на материали и консумативи, превоз на продукция), управляват се от назначени по
трудови правоотношения лица на длъжност „шофьор“ и не се ползват за лични нужди
на собствениците, персонала или трети лица. Съгласно съдържанието на депозирано
писмено обяснение, останалите два автомобила, а именно товарен автомобил марка
„Нисан Навара“ и лек автомобил марка „Тойота Ланд крузер 120“ се ползват от
едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – Т.Б.за
управленски и лични нужди.
Извършена
е проверка относно декларираните в обяснението данни, при която е установено,
че товарен автомобил марка „Нисан Навара“ с рег. № РВ ***РН е закупен от
„Омникар Ауто“ ООД, като при придобиването му е ползван данъчен кредит общо в
размер на 12 430,83лв. по две фактури, издадени през данъчни периоди мм. 09
и 10.2012г. Съгласно данните в представеното свидетелство за регистрация
автомобилът е товарен, категория N1, брой места 4+1, общо тегло 3 010кг. и
товароносимост 1 717кг. Същият е заведен като дълготраен актив в счетоводството
на дружеството, като стойността му от 62
154,17лв. е отразена по дебита на счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“.
Не са представени документи, удостоверяващи предназначението и ползването в
извършваната от „Медовина“ ЕООД дейност на посочения товарен автомобил, като
пътни листи, пътни книжки, разходи за гориво, ремонт, командировки и/или др.
Съгласно съдържанието на депозираното писмено обяснение от управителя на
дружеството разходите за поддръжка и гориво на автомобила са за негова сметка и
същият се използва от него за управленски и лични нужди. Декларираните данни се
потвърждават от представена справка за извършените разходи за автомобила,
съгласно която за периода от закупуването му до края на ревизирания период не
са отчитани разходи за гориво и ремонти.
Извършена
е проверка относно декларираните данни за лек автомобил марка „Тойота Ланд крузер
120“ с рег. № РВ *** РМ, при която се установява, че е закупен от „Тойота
Тиксим“ ЕООД с договор за покупко - продажба от 11.12.2013г. и при покупката е
ползвано право на пълен данъчен кредит по фактура № **********/11.12.2013г. с
данъчна основа 33 333,33лв. и начислен ДДС - 6 666,67лв. Съгласно представеното свидетелство
за регистрация автомобилът е лек, категория М1G, брой места 7+1. Същият е
заведен като дълготраен актив в счетоводството на дружеството, като стойността
му от 33 333,33лв. е отразена по дебита на счетоводна сметка 205 „Транспортни
средства“. Подобно на другия автомобил марка „Нисан Навара“ не са представени
документи за експлоатацията на автомобила за икономическата дейност на РЛ като
пътни книжки, пътни листи, разходи за гориво, ремонт и др. подобни. Депозирани
са и писмени обяснения с идентично съдържание, като декларираните в тях данни
се потвърждават от представена справка за извършените разходи за автомобила,
съгласно която за периода от закупуването му до края на ревизирания период не
са отчитани разходи за гориво. Отчетени са единствено разходи за покупка на
резервни части на обща стойност 2 262,07лв., по които през данъчни периоди
мм. 05 и 11.2015г. е приспаднат данъчен кредит в общ размер на 452,42лв.
Предвид
факта, че от страна на РЛ не са представени документи, справки, пътни листи,
разходни документи и/или др., удостоверяващи ползване на товарен автомобил „Нисан
Навара“ и лек автомобил „Тойота Ланд крузер“ за целите на извършваната дейност ревизиращият
екип е направил извод, че същите не са използвани за извършване на облагаеми
доставки, а са ползвани изцяло за лични нужди на управителя на дружеството.
Това означава, че посочените автомобили неправилно са заведени като дълготрайни
материални активи, тъй като същите не
попадат в условията по т. 3.1 от СС № 16 „Дълготрайни активи“, регламентиращи
кога един актив се признава и отчита като дълготраен материален актив.
На
основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗДДС и чл.
25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС в общ
размер на 13 600,45лв., по данъчни периоди, както следва:
-за
данъчен период м. 12.2012г. допълнително начислен ДДС в размер на 779,02лв.
върху данъчна основа в размер на 3 895,09лв., включваща разходи за пътен
данък и за изхабяване (амортизация) на автомобил „Нисан Навара“;
-за
данъчен период м. 12.2013г. допълнително начислен ДДС в размер на
3 122,53лв. върху данъчна основа в размер на 15 612,66лв., включваща разходи
за пътен данък, винетка и за изхабяване (амортизация) на автомобил „Нисан
Навара“;
-за
данъчен период м. 12.2014г. допълнително начислен ДДС в размер на
4 847,12лв. върху данъчна основа в размер на 24 235,59лв., включваща разходи
за пътен данък, винетка и за изхабяване (амортизация) на автомобили „Нисан
Навара“ и „Тойота Ланд крузер“;
-за
данъчен период м. 12.2015г. допълнително начислен ДДС в размер на
4 851,78лв. върху данъчна основа в размер на 24 258,93лв., включваща
разходите за пътен данък, винетка, изхабяване (амортизация) на двата автомобила
и за извършен ремонт на автомобил „Тойота Ланд крузер“.
Относно
непризнат данъчен кредит
При
ревизията е констатирано, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит пред данъчен период м. 09.2012г. в размер на 50лв. по фактура №
379/05.09.2012г., издадена от „Елеганца 8“ ЕООД. При първоначалното ревизионно
производство е извършена насрещна проверка на доставчика, документирана с ПИНП
№ П-22221917094773-141-001/14.07.2017г., надлежно присъединен към
доказателствения материал по настоящото ревизионно производство, ведно със
събраните към него доказателства. В отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ от проверяваното лице не са представени изисканите документи и
писмени обяснения. При извършена допълнителна проверка в информационния масив
на НАП е установено, че процесната фактура не е включена в дневника за продажби
на доставчика за съответния данъчен период. Тъй като във фактурата е посочено
общо вид на покупката „материали“ не може да се определи предметът на
доставката, начинът на осъществяването й, транспортирането на стоките и наличие
на съответната обезпеченост при доставчика за извършването й.
От
страна на жалбоподателя е представен екземпляр на процесната фактура с предмет
на доставката „честотен инвентор 0,75kW“, както и данни
за осчетоводяване на закупените материали – като разход по дебита на сметка 601
и разплащането – по кредита на сметка 501 „Каса“. Не са представени съпътстващи
доставката документи и писмени обяснения относно мястото на закупуване на
материала, начинът на транспортирането му и друга търговска кореспонденция с доставчика.
На
основание чл. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 50лв., за данъчен период м. 09.2012г.
При
съдебното обжалване на РА от жалбоподателя са представени документи без опис, анализирани
от вещото лице при изготвяне на заключението по ССЕ – данъчен амортизационен
план за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. (л. 1205 – 1208) и хронологичен дневник
на сметка 205 за 2012г., 2013г. и 2015г. (л. 1209 – 1211).
В
съдебно заседание на 08.03.2019г. е прието заключение по назначената ССЕ,
изготвено от вещото лице Б.Д., без направени възражения от страните по делото. След
преглед на представените по делото доказателства и проверка в счетоводството на
жалбоподателя, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1 и задача 2: в счетоводството на жалбоподателя процесните автомобили са
заведени като дълготрайни материали активи по дебита на счетоводна сметка 205
„Транспортни средства“ със стойностите им при закупуване – 62 154,17лв. за
автомобил „Нисан Навара“ и 33 333,33лв. за автомобил „Тойота Ланд крузер
120“;
-задача
3: съгласно представени справки в счетоводството на жалбоподателеля и данъчен
амортизационен план за всяка една от ревизираните години автомобилите са
предмет на ДАП и за тях са начислявани амортизации. Същите отговарят на
изискванията за ДМА и на посочените условия в т. 2 от СС 4 „Отчитане на
амортизации“;
-задача
4: съгласно данните в ДАП за активите от група 205 „Транспортни средства“ за
2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. автомобилите са от пета категория данъчен
амортизируем актив, съгласно чл. 52 от ЗКПО и т. 8.3 от СС 4 „Отчитане на амортизации“;
-задача
5: начислените амортизации за амортизируемия актив автомобили от пета категория
са в размер на 25% и са изчислени съобразно изискванията на чл. 55, ал. 1, т. 5
и ал. 2 от ЗКПО.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение допълнително начисления
ДДС жалбоподателят оспорва така изложените констатации, като счита, че с двата
автомобила може да се извършва транспорт на стоки и то от предмета на дейност
на дружеството. В тази връзка се претендира, че след като става дума за
дълготраен материален актив на дружеството, чийто полезен срок на експлоатация
е поне 5 години, при това необхванати изцяло от ревизирания период, този актив
може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано
използването му за такива в ревизирания период, още повече че обслужвайки
стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в
облагаемия оборот.
При
постановяване на настоящото решение съдът констатира, че при идентична
фактическа обстановка е постановено решение № 2319 от 09.11.2018г. по адм. дело № 704/ 2018г. по
описа на съда, в което предмет на спора са начислените от дружеството разходи
за амортизации на същите МПС, както и разходите за закупуване на винетки,
заплащане на пътен данък и разходи за ремонти. Решението е обжалвано пред ВАС,
който го е оставил в сила със свое решение № 5518 от 11.04.2019г., постановено
по адм. дело № 1036 от 2019г. по описа на съда. Това означава, че към момента
на постановяване на настоящото решение е налице съдебно установен факт, че
двете процесни МПС не се използват за дейността на дружеството. Не е спорно
между страните обстоятелството, че нито при ревизионното производство, нито при
съдебното обжалване на РА са представени пътни листове, чрез които да се
удостовери маршрутът на автомобилите, изминатите километри, фактическия разход
на горивата, съгласно нормения разход на 100 км и др. подобни. В случая няма
ясна и точна информация кога и за кои клиенти или сделки са използвани
автомобилите.
От страна на жалбоподателя се изложиха
допълнителни твърдения, че автомобилите са използвани за управленски и лични
нужди от управителя на дружеството, но не са представени доказателства за
закупено гориво и други консумативи. Може да се
предположи, че това е направено най-вероятно с цел незаплащане на данък върху
разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
В
този смисъл, не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ,
тъй като отговорът на поставените задачи касае неспорни между страните
обстоятелства. Действително, не е налице пречка едно дружество да заведе
закупени от него автомобили като ДМА по сметка от гр. 20, но разходите във
връзка с експлоатацията на това МПС се признават за данъчни цели само и единствено
при ангажиране на несъмнени доказателства, че се използва само и единствено за
икономическата дейност.
По
делото не се формира спор по отношение на размера на данъчната основа,
определена по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, както и на компонентите в нея. Не
е ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ с такава задача, предвид на което
съдът намира изчисленията на ревизиращия екип при определяне на данъчната
основа и дължимия ДДС за аритметически правилни.
Правилно
е приложена и разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тай като се касае за
услуга към ФЛ под формата на безвъзмездно предоставяне за ползване от него на
ДМА на дружеството, включени в стопанските активи, по отношение на които при
закупуването е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която данъчното
събитие настъпва в края на всяка календарна година при доставките с
непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от 1 година. В
този смисъл, законосъобразно данъкът е начислен за м. 12 на годините от
ревизирания период, в които процесните МПС са предоставени за безвъзмездно
ползване.
В
жалбата е налице и позоваване на съдебна практика на съда на ЕС за обосноваване
защитната теза, че след като закупеният автомобил е приет за ДМА, заведен като
такъв и включен в имуществото на дружеството, за получателя възниква незабавно
право на приспадане на данъчен кредит. В случая, правото на признаване на
данъчен кредит е признато за данъчните периоди, в които покупните фактури са
отразени в отчетните регистри по ЗДДС, но в последствие е извършена своеобразна
корекция на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Във
връзка с посоченото в жалбата решение на съда на ЕС по дело С-118/11 следва да
бъдат изложени и следните допълнителни аргументи: критерият, изведен от използването
на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност
на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на
услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в
получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и
непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече
извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за
да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен
върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право
(Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C-29/08, Сборник, стр. I-10413,
точка 57 и цитираната съдебна практика). Право на приспадане в полза на
данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса на пряка и непосредствена
връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки,
пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част
от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи
цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходите от този вид в
действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа
дейност на данъчнозадълженото лице (Решение по дело SKF, посочено по-горе в
точка 58 и цитираната съдебна практика). И в единия, и в другия случай,
наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените
доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в
цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките
на икономическата му дейност (Решение по дело SKF, посочено по-горе, точка 60).
Иначе казано, счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми
сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка
между използването на този автомобил и икономическата дейност на
данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на
периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да
се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на
СЕС).
Въпросът
дали данъчнозадълженото лице е ползвало стоката в това си качество, тоест за
целите на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 Директива
2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по
случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от
нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност
на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т. 58 от Решение от 16 февруари 2012
г. по дело C-118/11 на СЕС). Внимание заслужава и изводът, че макар
придвижването на управителите на дружеството до местоработата им да е
необходимо условие за полагането на труд, то не е определящо обстоятелство,
позволяващо да се установи, че превозът им не обслужва лични нужди по смисъла
на член 26, параграф 1 от Директивата ДДС. Всъщност би било налице противоречие
с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била
достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това
придвижване (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по дело
Fillibeck, C-258/95, Recueil, стр. I-5577, точка 27).
По
изложените аргументи, жалбата е неоснователна в тази си част и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение
непризнатия данъчен кредит по ф-ра № 379/05.09.2012г., издадена от „Елеганца
8“ ЕООД са
аналогични и аргументите, че с посочено по-горе съдебно решение е съдебно
установен фактът на неизвършена доставка на стоки по посочената фактура. Отделно
от доказателствата по делото се установи, че процесната фактура с предмет на
доставката „материали“ (самият жалбоподател уточнява, че се касае за честотен
инвентор 0,75kW) не е включена в дневника за продажби на доставчика
за съответния данъчен период. В предмета
на фактурата е посочено общо вид на покупката „материали“ не може да се
определи предметът на доставката, начинът на осъществяването й,
транспортирането на стоките и наличие на съответната обезпеченост при
доставчика за извършването и.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка
за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави,
възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на
извършваните от лицето облагаеми доставки. Като неразделна част от механизма на
облагане с ДДС правото на приспадане на ДДС представлява основен принцип,
присъщ на общата система на ДДС и по правило не може да бъде ограничавано.
Разпоредбата
на чл. 68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на
приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното
осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав.
Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС,
включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на
услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства,
определящ, за преценката дали една доставка е действително осъществена, е
съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
На
основание гореописаното се извежда, че липсва осъществена облагаема доставка и
данъкът по процесните фактури е неправомерно начислен, а съгласно чл. 70, ал.5
от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
По
горните съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата в тази и част за
неоснователна, съответно обжалваният ревизионен акт – за правилен и
законосъобразен.
Относно възражението за нищожност на
ревизионния акт за поправка на РА
С
ревизионния акт за поправка са отразени извършени вноски по ЗДДС от РЛ във
връзка с обжалван РА при предходно ревизионно производство (настоящото се явява
повторно такова), които са платени след ревизирания период. Това заплащане дава
отражение само върху дължимата от жалбоподателя сума за внасяне след второто
ревизионно производство, тъй като при него е начислен ДДС за същите данъчни
периоди, но в по-малък размер спрямо първото ревизионно производство. С акта за
поправка на РА само са отразени внесените суми като надвнесени такива в колона
12 от таблица 1, като са останали непроменени декларираните суми от РЛ в колона
4 и установените задължения за внасяне в колона 3. В следствие констатираните
надвнесени суми е извършено прихващане на определените допълнително данъчни
задължения при повторната ревизия и на РЛ не е вменена дължима сума за внасяне
в таблица 3 на РА за поправка на РА.
Това
означава, че не е налице нова констатация в РА за поправка на РА, различна от
установената с обжалвания РА, само е посочено, че в следствие на направените
вноски от самото РЛ на данъчните задължения по ЗДДС, установени с предходния
РА, отменен по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, при настоящото ревизионно производство
не следва повторно тези задължения да се заплащат от него, както първоначално е
посочено в таблица 3 на РА. Тези вноски не следва да бъдат обсъждани в
мотивната част на РА, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 108 от ДОПК с него
се установяват данъчни задължения. В случая, действията на ревизиращите органи
по приходите по прихващане на надвнесен данък с допълнително установен такъв по
съществото си представляват действия по прихващане или възстановяване,
извършено по почин на органа по приходите, без да е подадена нарочна молба от
РЛ и да бъде инициирано производство по издаване на отделен акт за прихващане
или възстановяване по чл. 128 и 129 от ДОПК.
При
това положение следва да се приеме, че оспореният РА за поправка на РА също се
явява законосъобразен.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.), същото възлиза на 1 084,52лв.
(хиляда и осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕДОВИНА“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
с посочен адрес: *****, стопански двор, представлявано от управителя Т.Й.Б.,
чрез адв. К.,***, Делови център Пловдив, офис 403, против Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001618000719-091-001/30.07.2018г. и РА № П-16001618139542-003-001/06.08.2018г., издадени от Т.П.-
началник сектор, възложил ревизията, и Ю.Д.- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 616/22.10.2018г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в размер на 50лв., допълнително
начислен ДДС в общ размер на 13 600,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 4 833,60лв.
ОСЪЖДА „„МЕДОВИНА“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
с посочен адрес: ******, стопански двор, представлявано от управителя Т.Й.Б. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив
сумата от 1 084,52лв.
(хиляда и осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: