РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Благоевград , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501254 по описа за 2020 година
Въззивното производство е инициирано с жалба от адв. И.Д. - Н. в
качеството й на особен представител на ответницата З. М. Г., против решение
№5661/13.07.2020г. по гр.д. №608/2019г. на БлРС.
В нея са повторени възраженията от отговора на ИМ, касаещи
действителността на процесния договор за потребителски кредит. Поддържа
се също, че не е доказано цедирането на задълженията по този договор на
ищеца „А.с.в.“ ЕАД, както че не е съобщена цесията на длъжника, съгласно
чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в
обжалваната му част, а именно в частта, с която е уважен искът за главницата,
респ. за разноските по съразмерност и постановяване на ново, с което да
бъдат отхъврлени.
Отговор на въззивната жалба е представен от „А.с.в.“ ЕАД, в който са
изложени съображения за несъстоятелност на оплакванията на
1
жалбоподателката. Формулирано е искане за отвпърляне на жалбата.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал, решаващият състав прие за
установени следните факти :
По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с
вх. № 6530/02.11.2019г. е образувано ч.гр.д. № 2660/2018г. по описа на
Районен съд Благоевград, в производството по което е издадена Заповед №
10381 от 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. С нея е разпоредено длъжникът З. М. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: Б., ул. „Ш. П.“ № *, ет. *, ап. * , да заплати на кредитора „А.с.в.” ЕАД,
с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.” № *,
офис-сграда Ла., ет. *, офис № *, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. –
изпълнителни директори, следните суми:
-сумата от 1285,85 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем № */19.10.2016г., сключен между „И.А.М.‘ АД и З. М. Г., като
впоследствие вземанията по договора са прехвърлени oт страна на „И.А.М.‘
АД в полза на „А.с.в.“ ООД / правоприемник на който е „А.с.в.“ АД,
понастоящем „А.с.в.“ ЕАД/, въз основа на Приложение № 1/01.08.2017г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2018г., до
окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 56,20 лв., представляваща договорна лихва за периода
28.01.2017г.-22.04.2017г.;
- сумата от 15,00 лв., представляваща такса разходи;
- сумата от 550,92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 03.12.2016г.-22.04.2017г.;
- сумата от 219,34 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 04.12.2016г.-02.11.2018г.;
- сумата от 42,55 лв., представляваща внесена държавна такса по
2
заповедното производство;
- сумата от 75 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Изпратено е съобщение до длъжника с копие от издадената Заповед №
10381 от 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, които са му на 17.01.2019г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 ал. 1 от ГПК. Ето защо със съобщение, връчено на 14.02.2019г. на
заявителя, съдът го е уведомил, че може да предяви иск срещу длъжника за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването.
На основание договор за паричен заем № */19.10.2016г., сключен между
„И.А.М.” АД, с ЕИК: * - в качеството си на заемодател, и ответника З. М. Г. -
в качеството си на заемател, заемодателят е предал в собственост на заемателя
сумата от 1500 лева, която да се издължи на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 126.55 лева всяка или общо дължимата от
заемателя сума е в размер на 1645.15 лева, като падежът на първата
погасителна вноска е с дата 05.11.2016г., а падежът на последната
погасителна вноска е с дата 22.04.2017г. Съгласно чл. 3 от Договора с
предоставената сума се рефинансиран текущия заем на заемателя към
заемодателя, задълженията по който в размер на 820.44 лева следва да се
погасят изцяло.
Договорени са и други основани параметри на заемното
правоотношение, като размера на фиксирания годишен лихвен процент,
възлизащ на 35%, и годишния процент на разходите, възлизащи на 40,22 %.
В процесния договор има клауза, според която заемателят е длъжен в 3-
дневен срок от датата на сключването му, да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, за които да
представи служебна бележка от работодателя за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния им доход да е в размер над
1 000 лева; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.” АД; да
нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения
към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401
„Редовен”, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
3
1645.15 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем.
Съгласно договора за потребителски кредит, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в срок, заемателят следва да
плати на заемодателя неустойка в размер на 677.82 лева, която се изплаща
разсрочено, като към всяка от погасителните вноски се добавя сума от 52.14
лева.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора е уредено, че при забава на плащане
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни от страна на заемателя,
заемодателят има разходи за събиране на задължението, които са в размер на
9 лева, начислявани за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
но не повече от 45лева. Заемополучателят е поел и задължение при забава на
плащане на някоя от погасителните вноски, да плати на заемодателя
законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. „И.А.М.” АД е прехвърлило на „А.с.в.” ООД, ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от „И.А.М.” АД с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях и са индивидуализирани в Приложение №
1, което е неразделна част от договора. Уговорено е, че купувачът приема
прехвърлените вземания и придобива всички права върху, за което е платил
съответна цена.
Видно е от потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от ЗЗД № Д-16-00066-1/01.03.2016г. към Д-10-00010-1, че „И.А.М.” АД е
потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „И.А.М.” АД
на „А.с.в.” АД, които вземания са индивидуализирани в Приложение №
1/01.08.2017г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., които са прехвърлени
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има
такива, включително всички лихви. С изрично писмено пълномощно
цедентът „И.А.М.” АД е упълномощил „А.с.в.” АД, с ЕИК: *, да изпълни това
задължение от името на цедента.
4
Установява се от приложение № 1/01.03.2016г., че под № 117 е вписан
длъжникът З.Г., чието задължение е по договор за паричен заем №
*/19.10.2016г., с общо дължима сума от 2322.97 лева и остатък на дължимата
сума към датата на засичане /01.08.2017г./ - 2016.99 лева, в това число и лихва
за просрочие към датата на засичане /01.08.2017г./ - 59.02 лева.
От представените копия на известия за доставяне на пощенска пратка
до З.Г., съдържаща уведомление от новия кредитор по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е
видно че същите не са получени от адресата, тъй като пратката е била
непотърсена.
От приобщеното към доказателствения материал заключение на
съдебно – счетоводната експертиза съдът констатира, че в счетоводството на
„И.А.М.” АД е осчетоводен предоставен заем на ответницата, в размер на 1
500 лева по договор за паричен заем № */19.10.2016г., като сумата от 820,44
лева е отнесена за погасяване на остатъчни задължения на ответницата по
договор за паричен заем № 2547499, а сумата от 679,56 лева е осчетоводена
като предоставена на ответницата в брой на 19.10.2016г. Експертът е
установил, че в счетоводството на „И.А.М.” АД са осчетоводени четири
плащания от страна на ответницата по договор за паричен заем №
*/19.10.2016г на обща стойност 410 лева, като са погасени напълно 1-ва и 2-ра
вноски, всяка по 178,69 лева, трета вноска, с дата на падеж 03.12.2016г. е
погасена частично - в размер на 22,62 лева и непогасени в пълен размер са от
4-та до 13-та вноски. Заключава, че общият размер на дължимата сума,
формирана от сбора на 13 броя месечни вноски е за 1 942,97 лева.
Вещото лице е изчислило, че остатъкът на задължението по клаузите на
договора към 02.11.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е в размер на 2 131,62 лева, както и
че размерът на лихвата за забава по договора, изчислена към 02.11.2018г. е
223,65 лева. Установило е също, че всяка месечна погасителна вноска по
договора е в размер на 178,69 лева, съставена от 126,55 лева анюитена
вноска(главница и възнаградителна лихва) и неустойка 52,14 лева.
Според вещото лице, предвидената в процесния договор неустойка е в
размер на 677.82 лева и с разсрочването в 13 погасителни вноски
кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 2016.99 лева. В
5
резултата на това договореният лихвен процент се променя на 57.86 %, а
годишният процент на разходите – от 40,22 % на 163.48 %.
Правни изводи :
Видно е от доказателствата, че в законовоустановения едномесечен
срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 12.03.2019г. ищецът е депозирал настоящата искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2660/2019г. по описа на Районен съд
Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявените
искове са допустими и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита
с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Искът за главницата от 1 285, 85лв. намира правното си основание в чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 от ЗЗД.
Безспорно е, че страните са в облигационна връзка, породена от договор
за потребителски кредит, поради което той се подчинява и на правилата за
форма, необходимо съдържание и предпоставки за действителност, уредени в
специалния закон ЗПК, както и на ЗЗПотр.
Предвид това съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква договорът за
потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От представеното
в делото копие на процесния договор е видно, че шрифтът му е по – малък от
12 и този факти не се оспорва от ищеца. Заедно с изложеното чл. 11, ал.1, т.11
от ЗПК поставя изискване, че договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
6
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Обвързващият страните по
делото договор не съдържа погасителен план. Такъв не е представен от тях и
този факти не е спорен.
Поради констатираните пороци във формата и съдържанието на договор
за паричен заем № */19.10.2016г., той е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
Последицата от тази нищожност е уредена в чл. 23 от ЗПК, според
който в такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Установи се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че
непогасеният остатък от предоставената сума на ответницата по процесния
договор за потребителски кредит е в размер на 1090лв. Ето защо за тази сума
искът е основателен, но тъй като е уважен за по-малка сума,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, поради забраната
да се влошава положението на жалбоподателя.
В защитата си срещу иска процесуалният представител на З.Г. е
възразил, че договорът за цесия, сключен между кредитодателя от „И.А.М.”
АД и новия кредитор „А.с.в.” АД не е съобщен на длъжника по правилото на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В контекста на изложеното поддържа, че прехвърлянето
на вземането няма действие по отношение на Г.. Съдът не споделя това
оплакване, защото в ИМ е направено изрично изявление от ищеца, че по
силата на клауза от договора за кредит и изрично пълномощно от първото
дружество в полза на второто, „А.с.в.” АД уведомява с нея длъжника за
реализираното прехвърляне на задължението му на новия кредитор. За такава
хипотеза е установена съдебна практика, че уведомяването следва да се
приеме за направено с ИМ, с която е инициирано производството, ако
кредиторът изрично е направил такова изявление в нея. Уведомяването
създава гаранция и сигурност за ответника, че ако плаща ще плати на
кредитора, притежаващ вземането към момента на изпълнението. Поради
това уведомяването преди постановяването на изпълнителния титул, какъвто
е съдебното решение по делото, е редовно, макара и направено с ИМ.
Въззивният състав счита, че е безпредметно обсъждането на
7
възраженията на особения представител на ответницата за наличие на
неравноправни клаузи в договора, тъй като на друго основание съдът прие, че
той е недействителен.
По отношение на исковете за възнаградителна лихва, за неустойка, за
лихва за забава на плащането и за разноски, следва да се приеме, че са
неоснователни поради императивното правило на чл. 23 от ЗПК, че при
нищожност на договора за потребителски кредит потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
По отношение на претенцията за неустойка настоящият състав приема,
че тя е неоснователна и поради нищожност на клаузата за неустойка на
основание различно от основанието за нищожност на целия договор по чл. 22
във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. По начина, по който е договорена в
процесния договор, същата не изпълнява своята обезпечителна,
компенсаторна и санкционна функция , която следва да се прояви при
неизпълнение на договорното задължение на страната. Основното такова в
делото на длъжника З.Г. е плащане на месечни анюитетни вноски.
Неустойката обаче, е предвидено да се начисли за неизпълнение на друго
задължение, което е относимо към обезпечаването на евентуално бъдещо
принудително събиране на задълженията. Ето защо от непредставяне на това
обезпечение – двама поръчители, които отговарят на определените условия в
договора, кредиторът не е претърпял вреди и плащането на неустойка за
неизпълнение на това задължение води до неоснователно обогатяване на
кредитора. Неустойката не го обезщетява за неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да плаща погасителните вноски, нито обезпечава
плащането. Ето защо клаузата за неустойка в договор за паричен заем №
*/19.10.2016г. е нищожна и такава не се дължи от ответницата. Изложените
доводи са базирани на разясненията в Тълкувателно решение №1/2009г. от
15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед частичната основателност на претенцията за главница и
неоснователност на претенциите за лихви, неустойка и разноски за събиране
на кредита, преди предявяване на иска, исковете за разноски в заповедното и
в първоинстанционното исково производство са частично основателни.
Същите са правилно присъдени от БлРС, поради което и в тази част
8
обжалваното решение е правилно.
С оглед изхода от въззивната проверка, жалбоподателката З.Г. следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса от 22лв. за въззивното производство
върху обжалвания размер на иска, както и разноските на въззиваемия за
настоящата инстанция в размер на 428, 91лв.
На адв. И. К. Д. - Н. – като особения представител на ответницата,
следва да бъде изплатено възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 378, 91лв., внесено от ищеца „А.с.в.” АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5661/13.07.2020г. по гр.д. №608/2019г. на
БлРС.
ПОСТАНОВЯВА на адв. И. К. Д. - Н. – като особения представител на
ответницата, да бъде изплатено възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 378, 91лв.
ОСЪЖДА З. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в Б., ул."Ш. П." №*,
ет.*, ап.* да заплати по сметка на Благоевградския окръжен съд държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 22лв.
ОСЪЖДА З. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в Б., ул."Ш. П." №*,
ет.*, ап.* да заплати разноските на "А.с.в." ЕАД, ЕИК * за настоящата
инстанция в размер на 428, 91лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9