№ 75
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211800600414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по
постъпила въззивна жалба от подс. Д. СТ. Р. и допълнение към нея, депозирано чрез
защитника – адв. Д.С. от САК, против присъда № 33 от 25. 11. 2020 год., постановена по
н.ч.х.д. № 337 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал подсъдимата Д. СТ.
Р., с установена по делото самоличност, за виновна в извършване на престъпления по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК наложил наказания „глоба“ в размер на по 1500 лв. и „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата във вестниците „С. 365“ и
„П.“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата било наложено най-тежкото
измежду определените наказания, а именно: „глоба“ в размер на 1500 лева и „обществено
порицание“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата във вестниците „С. 365“ и
„П.“.
Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. осъдил подсъдимата да
заплати на частния тъжител кР. ИВ. Н. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 8000 лв., от които 3000 лв. за нанесената обида и 5000 лв. за престъплението
„клевета“, ведно със законната лихва, считано от датата 12. 05. 2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, като гражданският иск бих отхвърлен до пълния си предявен размер
от 10 000лв., като неоснователен.
В тежест на подсъдимата били възложени и разноските по делото.
В жалбата на подсъдимата и допълнението към нея се твърди, че постановения
първоинстанционен съдебен акт се явява неправилен, незаконосъобразен, явно несправедлив
1
и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за
непълен доказателствен анализ, довел до необективно формирано вътрешно убеждение на
решаващия съдебен състав, както и такива, сочещи на ограничаване правото на защита на
подсъдимото лице. Към въззивният съд е отправено искане да упражни правомощието си по
чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, както и за отхвърляне на предявения
граждански иск, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на първоинстанционния съд. Прави се искане за ангажиране на доказателства пред
въззивната инстанция. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от защитника на
подсъдимата - адв. Д.С. от САК.
Частният тъжител кР. ИВ. Н. не е депозирал становище по жалбата. Явява се лично
пред въззивната инстанция и с повереник адв. Д. Т. от САК, като оспорва жалбата и пледира
първоинстанционнрата присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след
като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, а обжалваната присъда следва да бъде
изменена в гражданско-осъдителната й част.
Правилно и законосъобразно решаващия състав на първоинстанционния съд е приел,
че подсъдимата Д. СТ. Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата,
събрани по делото може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същата на
инкриминираните дата и място, в присъствие на частния тъжител кР. ИВ. Н., казала нещо
унизително за честта и достойнството на последния, а именно: „педераст“, „наркоман“,
„идиот“, както и че подсъдимата Р. също е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като в присъствие на частния
тъжител Н. е разгласила позорно и невярно обстоятелство за последния, а именно: че е съден
за наркотици.
Тези изводи на състава на Районен съд - С. се базират на установените по делото
доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства, които
не са противоречиви и взаимно се допълват. Извършените от подсъдимата престъпления са
правилно квалифицирани, като първоинстанционния съд е изложил аргументирани
съображения досежно приетата за установена фактическа обстановка поради и което,
настоящата инстанция не намира за необходимо да излага допълнително съждения
касателно установената по делото фактология. Следва да се отбележи /с оглед наведените в
жалбата оплаквания/, че при обсъждане на доказателствената съвкупност, от страна на
решаващия състав не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Както
преките, така и косвените доказателства събрани по делото, при техния логически анализ
водят до единствено възможното заключение, че действително подсъдимата е осъществила
престъпленията, в чието извършване е била призната за виновна.
Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата
да почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото
доказателства изобличават подсъдимата Д. СТ. Р., като извършител на деяния,
субсумируеми под разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1
от НК, т.е., не е налице допуснато нарушение на материалния закон.
Правилно е преценено и това, че обсъжданите престъпления са осъществени при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията и техните последици и е
2
искала настъпването на последните.
Законосъобразно, в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в
съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 5 и чл. 14, ал. 1 от НПК, състава на
първоинстанционния съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели,
изложил е мотиви кои, в какви части и защо, кредитира и досежно какви обстоятелства, като
съображенията му в тази насока се споделят от въззивния съд, поради и което не следва да
бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи, че и при проведеното въззивно съдебно
следствие, констатираната от състава на първоинстанционния съд фактическа обстановса се
явява установима по делото /в.ж. показанията на свид. И. Й. И. л. 64 от възз пр.-во/.
С оглед всичко гореизложено, Софийски окръжен съд счита, че доводите изложени в
жалбата на защитника на подсъдимата за необоснованост и неправилност на атакуваната
присъда, се явяват неоснователни и неподкрепени от установените по делото данни.
Решаващият съдебен състав от първоинстанционният съд законосъобразно е
преценил, че по делото е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед
многобройните смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, като правилно е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимата, младата възраст, обстоятелството, че има
завършено висше образование, както и силно раздразненото състояние при осъществяване
на деянията.
За престъпленията, в извършването на които е призната за виновна се предвижда
наказание „глоба” от три до десет хиляди лева и „обществено порицание”, а с деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, т.е., че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за налагане на наказание „глоба“ в размер на по 1500 лева и
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата във
вестниците „С. 365“ и „П.“.
Правилно решаващият съдебен състав на Районен съд - С. е наложил на основание чл.
23, ал. 1 от НК на подсъдимата най-тежкото измежду определените наказания, а именно:
„глоба“ в размер на 1500 лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
публикуване на присъдата във вестниците „С. 365“ и „П.“.
Атакуваната присъда обаче ще следва да бъде изменена в гражданско-осъдителната й
част.
Това е така защото, при проведената преценка на доказателствения материал
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, състава на първоинстанционния съд не е преценил
в пълнота всички обстоятелства попадащи в обхвата на посочената законова норма. В
частност, при определяне размера на репариране на понесените от частния тъжител
неимуществени увреди, извън вниманието на съдебния състав са останали от една страна,
констатираните от самия него смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата
обстоятелства мотивирали, определяне на наложените й наказания при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, сложилите се с течение на времето отношения между страните и факта, че
към момента на извършване на деянията, минималната работна заплата в страната е
възлизала на сумата от 610 лева. Преценявайки доказателствената съвкупност в цялост и
водейки се от заложеното от законодателя в разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД,
настоящия въззивен съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева
за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК и 2000 /две хиляди/ за деянието по чл. 148, ал. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, би възмездило понесените от частния тъжител неимуществени вреди в
цялост.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за
неговото отменяване или изменяне извън горепосочените.
3
Всичко изложено по - горе, обуславя извода на първи наказателен въззивен
състав на Софийски окръжен съд като решаващ делото по същество, че следва да постанови
решение с което измени обжалваната присъда постановена от първи състав на С.ския
районен съд в посочения в мотивите на решението смисъл, потвърждавайки
първоинстанционния акт в останалата му част.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от НПК,
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 33 от 25. 11. 2020 год., постановена по н.ч.х.д. № 337 / 2020
год. по описа на Районен съд - С. в частта, с която подс. Д. СТ. Р., с установена по делото
самоличност, е била осъдена да заплати на частния тъжител кР. ИВ. Н., с установена по
делото самоличност, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 8000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпленията
предмет на присъдата от които 3000 лева за нанесена обида и 5000 лева за престъплението
клевета, като НАМАЛЯВА размера на обезщетението на 3000 /три хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12. 05. 2020 год., до окончателното
изплащане, от които 1000 лева за нанесена обида и 2000 лева за престъплението клевета,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта с която подс. Д. СТ. Р. е била осъдена да заплати
сумата от 320 лв. представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, като НАМАЛЯВА размера на сумата на 120 /сто и двадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4