Решение по дело №2365/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.

Делото е образувано по жалбата на Община Варна, представлявана от нейния кмет срещу решение № 447/20.09.2022г. по преписка №410/2021г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност Община Варна, представлявана от кмета , в качеството си на юридическо лице, е поддържала и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на Д.Н.Т. като лице с трайно увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; налага на основание чл.80,ал.2 от Закона за защита от дискриминация на Община Варна представлявана от кмета имуществена санкция в размер на 500,00 лева за установеното нарушение- поддържане на архитектурна среда затрудняваща достъпа на Д.Н.Т. като лице с трайно увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; предписва на основание чл.47,ал.1, във връзка с чл.76,ал.1,т.1 на Община Варна представлявана от кмета да преустанови дискриминацията по признак „увреждане“ по отношение на Д.Н.Т., състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; предписва на основание чл.47,ал.1, във връзка с чл.76,ал.1,т.1 на Община Варна, представлявана от кмета , в едномесечен срок да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за лицето с увреждане Д.Н.Т. до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона.

В жалбата са направени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че обособяването на паркомясто на 50 м от входа на жилищния блок, в който живее Д.Т., който е с 95% инвалидност без придружител, не представлява непреодолима трудност за него и съответно не е налице допусната от Община Варна дискриминация по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, представляваща неосигуряване на лесно достъпна архитектурна среда на лицето с трайни увреждания. Жалбоподателят се позовава на чл.23 ал.2 от Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, като подчертава, че отдалечеността на паркомястото е в нормативно-определения диапазон и е съобразено с изискванията на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Посочено е, че на Д.Т. не може да бъде осигурено лично паркомясто, защото не е лице с ампутиран крайник, което не може да се придвижва без инвалидна количка или без ортопедични апарати. Подчертано е, че по делото не се установи по-неблагоприятно третиране или по-неблагоприятно положение за Д.Т. спрямо друго лице при сравнимо сходно обстоятелство. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Твърдението за липса на дискриминация и нарушение на материалния закон се поддържа от жалбоподателя и в негова молба с.д.№ 18545/12.12.2022г.

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация в придружително писмо с.д.№ 15256/13.10.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска нейното отхвърляне. Смята, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. В хода на устните състезания, процесуалният представител юрисконсулт К. изтъква, че дори към момента на приключване на съдебното дирене, Община Варна не е представила доказателства, че изобщо е маркирано паркомясто за хора с увреждания пред жилищния блок на Д.Т., с което се потвърждава констатацията на проявено дискриминационно отношение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Д. Н. Т. не е изразил становище по жалбата на Община Варна.

Обжалваният административен акт е бил съобщен на Община Варна на 23.09.2022г. Жалбата срещу него е постъпила на 04.10.2022г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.68 ал.1 от ЗЗДискр. Подадена е от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съдът като съобрази доказателствата в административната преписка и тези, събрани в съдебното производство, установи следното от фактическа страна:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация /наричана за краткост Комисията/ е образувано въз основа на жалбата на Д.Н.Т., който сочи, че е подал заявление с вх.№ РД21011394ВЛ/08.06.2021г. до район „Владислав Варненчик“, гр.Варна за осигуряване на паркомясто пред жилищния блок 22, в който живее в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“. Същият е лице с 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, съгласно експертно решение № 1732/077 от 01.06.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД.

На неговото искане е отговорено с писмо рег.№ РД21011594ВЛ_003ВН/06.08.2021г. от директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна, в което е уточнено, че местата за паркиране с пътен знак Д21 са предназначени за всички лица с увреждания и не са персонални. Те се обособяват в пространства, където това е възможно и има обособен паркинг.

В резултат на искане на Д.Т. са пристигнали работници от фирма „Елит пътна сигнализация“, които са поставили хоризонтална маркировка и табела за две паркоместа, едното от които на около 50 м от блока, в който живее. Поради това, че не е било осигурено паркомясто за инвалиди точно пред входа, в който живее, жалбоподателят е изтъкнал пред Комисията, че срещу него е проявена дискриминация от страна на Община Варна. Снимковият материал приложен от самия Д.Т. показва, че действително има обособени две паркоместа обозначени с пътен знак Д21, които според едната снимка са срещу входната врата на бл.22 вх.15 вместо срещу вх.14, където живее заинтересованото лице. Видно от протокола за монтаж пътен знак, пред бл.22 вх.14 в ж.к.“Вл.Варненчик“ е монтирана табела Т17 „2 места“.

В изпълнение на поисканото съдействие по чл.55 от ЗЗДискр., община Варна е изпратила на Комисията писмо с рег.№ РД21011594ВЛ_007ВН/13.12.2021г., в което е обяснила, че за лицата с увреждане, живущи в бл.22 в ж.к.“Вл.Варненчик“ гр.Варна има осигурени две паркоместа с пътен знак Д21, които са изпълнени в съответствие с Наредбата за организация на движението на територията на община Варна, приета с решение на Общинския съвет №1078-5 по протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г.

Докладчикът по преписка №410/2021г. е изготвил доклад-заключение по чл.60 ал.1 от ЗЗДискр., в което е описана установената фактическа обстановка относно обособяването на две паркомяста за инвалиди на около 50 м от вход 14, в който живее заинтересованото лице Т. и по-точно пред вх.15, който е съседен. Докладчикът е изразил мнение, че не е налице твърдяното от Д.Т. нарушение по чл.4 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“. Отбелязано е, че на заинтересованото лице е отговорено и обособените паркоместа, маркирани с пътен знак Д21 отговарят на изискванията на чл.34 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна. Посочено е, че паркоместата за инвалиди не са лични, а се предназначени за ползване от всички лица с увреждания, като се осъществяват на места, където е възможно и е обособен паркинг. Заключението завършва с предложение към Комисията да остави без уважение жалбата на Д.Т. ***.

На проведеното заседание на Комисията на 07.06.2022г. не са представени нови доказателства и са приобщени събраните до него момент. Пред Комисията не е мало спор относно фактите, а основно спорът е бил правен – Проявила ли е Община Варна пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Д.Т. по признак „увреждане“, обособявайки две паркоместа на около 50 метра от входа, където той живее?

На този въпрос, Комисията е отговорила със своето решение №447/20.09.2022г., от което е видно, че са смесени две процедури: 1. издаване на карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране по чл.99а от Закона за движение по пътищата /като в решението са посочени аргументи, касаещи съвсем различна административна преписка, образувана по жалба на Атанасова срещу Столична община/ и 2. осигуряването на достъпна среда за хора с увреждания чрез обособяването на паркоместа за инвалиди, обозначени с пътен знак Д21. В разглеждания случай, заинтересованото лице Д.Т. не се е оплакал пред Комисията, заради това, че община Варна му е отказала издаване на карта за преференциално паркиране. Неговата жалба е с предмет – обособяване на паркомясто за инвалиди на около 50 м от вход 14, което според него представлява неосигуряване от страна на община Варна на елементи на достъпна среда в урбанизираната територия на ж.к.“Вл.Варненчик“ – гр. Варна.

Колективният административен орган основно е цитирал правни разпоредби, обясняващи понятието „хора с трайни увреждания“ /при липса на спор относно това качество на Д.Т./, и чл.34 и чл.34а от Наредбата на община Варна, приета с решение 972-3/26 от 17.05.2022г. на Общински съвет – Варна, касаещи издаването на карти за преференциално паркиране на хората с увреждания и осигуряването за тях на места за паркиране. След кратък анализ на доказателствата е направено заключението, че ответната страна – Община Варна не е представила доказателства по чл.9 от ЗЗДискр. за това, че на Д.Т. е било осигурено паркомясто пред входа, в който живее, а в същото време такова е обособено пред съседния вход за друг гражданин, живеещ там, което представлява неравно третиране по отношение на Д.Т.. Комисията е постановила, че Община Варна поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на заинтересованото лице до паркомясто пред бл.22 вх.14 в ж.к.“Вл.Варненчик“, което представлява дискриминация по чл.5 от ЗЗДискр. Със същото решение е наложена имуществена санкция срещу Община Варна в размер на 500 лева на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр. и е дадено предписания по чл.47 ал.1 във връзка с чл.76 ал.1 т.1 от същия закон към ответника да преустанови дискриминационното отношение към Д.Т. по признак „увреждане“, като е даден едномесечен срок общината да изгради паркомясто за Д.Т. ***.

Пред съда страните също не оспорват установените в административното производство факти и спорът им отново е единствено правен и във връзка с него, съдът извежда следните правни изводи:

Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма. Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, дала е възможност на участниците в производството да изразят становище и представят доказателства, изготвен е доклад, проведено е открито заседание, за което страните са били надлежно призовани.

Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание.

Съгласно чл.1 ал.3 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, елементите на достъпната среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на тази наредба, като се комбинират в зависимост от конкретните условия така, че да се осигури универсален дизайн на средата, без да се налага допълнително адаптиране за нейното свободно ползване в максимална степен от цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност. Акцентите в тази разпоредба са, че елементите на достъпна среда следва да отчитат специфичните нужди на хората с физически увреждания, но в същото време трябва да са съобразени с условията на конкретното място и да не изискват допълнително приспособяване, като се държи на тяхното свободно ползване в максимална степен от цялото население. Сред елементите на достъпна среда в урбанизираните територии, изброени в чл.6 от горецитираната наредба са тези по ал.1 т.4 - достъпни места за паркиране. Нормата на чл.6 ал.3 от посочената наредба, подчертава, че елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, които са част от транспортната инфраструктура и комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, за осигуряване изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗУТ се планират и комбинират при спазване на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

Нормите на чл.7 ал.1 т.2 и на чл.82 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. изискват елементите на достъпната среда в урбанизираната територия по чл. 6, ал. 1 да се свързват помежду си с достъпен маршрут от достъпни места за паркиране до достъпен вход на сграда или съоръжение. Тоест, не е задължително мястото за паркиране да е срещу входа на сградата, стига самото то да е достъпно и да има достъпен маршрут от него до входа на сградата. Понятието „достъпен маршрут до сграда или съоръжение“ е дадено в §1 т.5 от ДР на горепосочената наредба и представлява пътят на придвижване, който всички хора могат да ползват свободно и самостоятелно, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, съответно от улици и пешеходни зони, спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, зони за качване/слизане и достъпни паркинги до достъпни входове на сгради за обществено обслужване, съоръжения, многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение.

По делото липсват данни за недостъпен маршрут от входа, където живее Д.Т. до двете паркоместа за инвалиди, обособени на около 50 м и съответно не беше установено неспазване на изискването за достъпен маршрут от мястото за паркиране до жилищния вход. Необходимо е да се подчертае, че заинтересованото лице не твърди, че процесните две паркоместа с пътен знак Д21 са опасни за ползване от хора с увреждания, поради възможност от предизвикване на подхлъзвания, падания или удари, нито че достъпът до тях е възпрепятстван от бариера или друга преграда.

Местата за паркиране в това число достъпните места за паркиране на хора с увреждания са част от комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и нейното планиране и проектиране се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. Те се изграждат с възможно най-добър достъп от входовете и подходите към тях и се обозначават с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ „за достъпност“, съгласно чл.34 ал.2 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна. Видно от нормата на чл.23 ал.2 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., достъпните места за паркиране към сгради/самостоятелни обекти се разполагат в непосредствена близост до достъпния вход на сградата/самостоятелния обект, а когато няма техническа възможност за това, се разполагат на разстояние до 50 м от достъпния вход на сградата/самостоятелния обект.

Регламентираното в чл.53 от Закона за хората с увреждания право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, е обвързано с достъпни места за паркиране. В Закона за хората с увреждания липсва определение на понятието „достъпно място“, поради което следва да се ползва определението за „достъпна среда“, дадено в §1 т.2 от ДР от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, а именно: среда, която всеки човек с намалена подвижност, може да ползва свободно и самостоятелно. Заинтересованото лице Д.Т. не е възразил нито пред Комисията, нито пред съда относно недостъпност на местата за паркиране обозначени с пътен знак Д21, които според него са разположени по-близо до вх.15 вместо до вх.14, където той живее.

По делото е безспорно установено, че процесните две паркоместа за инвалиди са обособено по нормативно-изискуемия начин: обозначени са с хоризонтална и вертикална маркировка, с пътен знак Д21 и табела, достъпни са, между тях и достъпния вход на сградата има достъпен маршрут и са разположени на не повече от 50 м от входа, в който живее заинтересованото лице.

Необходимо е да се отбележи, че визираните подзаконови нормативни актове не предвиждат осигуряване на лични паркоместа, поименно за всяко лице с увреждания. Персонализиране има единствено по отношение на картите по чл.99а от Закона за движение по пътищата, които са за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране. Както вече беше разяснено от съда, издаването на такава карта и осигуряването на паркомясто за инвалиди са различни процедури теми и Комисията е била сезирана с жалба срещу неосигуряване от Община Варна на паркомясто срещу жилищния вход на заинтересованото лице.

С оглед на горното, съдът смята, че Община Варна е осигурила елементи на достъпна архитектурна среда – две достъпни паркоместа за хора с увреждания, разположени до 50 метра от входа, в който живее Д.Т., до които същия има достъпен маршрут, поради което не е налице дискриминация по признак „увреждане“ спрямо него. Изпълнението на паркоместа, обозначени с пътен знак Д21 в съответствие с нормативните изисквания опровергава извода за неравно третиране на Д.Т. в сравнение с друг гражданин, живущ в съседния вход на същия жилищен блок.

Изложените по-горе съображения водят до заключението за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, което обосновава неговата цялостна отмяна.

Липсата на нарушение по чл.5 от ЗЗДискр. води до незаконосъобразност на наложената санкция по чл.80 ал.2 от ЗЗДискр. и до незаконосъобразност на дадените задължителни предписания по чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.

Основателността на жалбата дава право на Община Варна да  бъдат присъдени съдебни разноски и по-конкретно юрисконсултско възнаграждение, но такова искане не е направено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №447/20.09.2022г. на Комисията за защита от дискриминация , с което е установено, че при осъществяване на своята дейност Община Варна, представлявана от кмета , в качеството си на юридическо лице, е поддържала и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на Д.Н.Т. като лице с трайно увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; налага на основание чл.80,ал.2 от Закона за защита от дискриминация на Община Варна представлявана от кмета имуществена санкция в размер на 500,00 лева за установеното нарушение- поддържане на архитектурна среда затрудняваща достъпа на Д.Н.Т. като лице с трайно увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; предписва на основание чл.47,ал.1, във връзка с чл.76,ал.1,т.1 на Община Варна представлявана от кмета да преустанови дискриминацията по признак „увреждане“ по отношение на Д.Н.Т., състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до увреждане до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона; предписва на основание чл.47,ал.1, във връзка с чл.76,ал.1,т.1 на Община Варна, представлявана от кмета , в едномесечен срок да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за лицето с увреждане Д.Н.Т. до обособеното на това паркомясто пред чл.22, вх.14 в ж.к. „Владислав Варненчик“ град Варна, което в съответствие с чл.5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: