Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30. 10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври през двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2925 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П.Л.Л. *** против „К.И.И.Б.“
ЕАД ***. В молбата се твърди, че срещу ищеца на *** год. е бил издаден изпълнителен
лист по ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския
районен съд. Твърди се, че въз основа на горе цитирания изпълнителен лист
през ***год. е било образувано изп. дело № *** по описа на ***, рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Плевенския окръжен съд. Твърди се, че
поради неизвършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено на *** год. Твърди се, че
видно от отбелязването на гърба на изпълнителен лист от *** год., издаден по ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд, последното
изпълнително действие по изпълнително дело № *** по описа на *** е било извършено
на ***. ***год.
Твърди се, че впоследствие със същия изпълнителен лист е
било образувано изпълнително дело № *** по описа на *** с взискател „К.И.И.Б.“ ЕАД. Твърди се, че ищецът
е получил покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от общо 5 979, 30 лв., от които 2 291, 74 лв.- главница, 949, 21 лв.-
лихви, 1 932, 13 лв.- неолихвяема сума, 150, 00 лв.- други суми /в
това число държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./, 121,
20 лв.- разноски по изпълнителното дело, 535,
02 лв.- такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към *** год. Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист по
частно гражданско дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския
районен съд, както и от датата на последното извършено изпълнително действие
по изп. дело № *** по описа на *** - ***. *** год-. до *** год., когато е
изходирана поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ***, са изтекли повече
от пет години, поради което и на основание чл. 110 от ЗЗД вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност и същото не се дължи. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 5 444, 28 лв., от които 2 291, 74 лв. представляващи
главница, 949, 21 лв. представляващи лихви, 1 932, 13 лв. представляващи
неолихвяема сума, 150, 00 лв. представляващи други суми /в това число държавна
такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач
и пр./ и 121, 20 лв. представляващи разноски по изпълнителното
дело. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД ***
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че с
издадена по ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд
заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е било
разпоредено ищецът в настоящото производство П.Л.Л. да заплати на „***” ЕАД гр. *** следните суми: сумата от 2 291, 74 лв.- главница, сумата от 715, 41 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от *** год. до ***год., сумата
от 317, 61 лв.- мораторна лихва за периода от ***год. до ***. *** год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- ***. *** год. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 66, 50 лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Безспорно по делото е, че на
основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от ***год. по молба на „***” ЕАД е било образувано изп. дело № ***/ *** год. по описа на *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК *** е прекратила производството по изп. дело № ***/ ***год.
Безспорно по делото е, че
след прекратяването на горното изпълнително производство на основата на
издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на
Плевенския районен съд ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД е инициирал образуването на изп. дело № ***/ 2020 год. по описа
на *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
При така изложените безспорни факти се налагат
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца П.Л.Л. намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за
отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е
наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/
*** год. по описа на Плевенския районен съд. Това води до извода, че
предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума от 5 444,
28 лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо място в
тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане произтича
от сключения между „***” ЕАД и ищеца П.Л.Л. договор за потребителски паричен кредит, по който поради
преустановяване на плащанията от страна на кредитополучателя цялото вземане на
кредитора е станало предсрочно изискуемо и от този момент е започнала да тече
погасителна давност. Издаването на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за това
вземане не води до прекъсване на давността, доколкото правните последици на заповедта
за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия
процес. Следователно в случая погасителната давност по отношение на вземането
на „***” ЕАД е била прекъсната на *** год.
с издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на принудително
изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.
Както се посочи и по- горе, по образуваното изп. дело № ***/ ***год. по описа на *** в продължение на повече от две години взискателят
„***” ЕАД /а впоследствие и неговият
частен правоприемник/ не е предприел никакви действия по движението на
изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено поради
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията
между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26. 06.
2015 год. по тълк. дело № 2/ *** год., ОСГТК/. Казано с други думи, в
хипотезата на прекратяване поради перемпция не може да се говори за валидни
изпълнителни действия и погасителната давност не може да се счита прекъсвана на
основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Тук е мястото да се посочи, че позоваването от
страна на ответното дружество на разясненията, дадени в решения № 170- 2018- IV г. о. и № 252- 2020- III г. о, е несъстоятелно. Касае
се за съдебни решения, които не са задължителни за съдилищата и които влизат в
явно противоречие с други постановени решения на ВКС на РБ /напр. решение №
269- 2016- III
г. о. и решение № 451- 2016- IV г. о./, които са
категорични, че при разрешаването на правния спор следва да се съобразят не
постановките на ППВС № 3/ 18. 11. 1980 год., а възприетото ново задължително
тълкуване на закона. Тази колизия в
съдебната практика по отношение на тълкуването на правните норми предстои да
намери разрешение чрез образуваното тълкувателно дело № 3/ 2020 год., ОСГТК.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът счита, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора /***год./
са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са били осъществени
факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение
на процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищеца, че
задължението му за главница, лихви и разноски е било изцяло погасено.
Ирелевантно за предмета на спора се явява последващото изп. дело № ***/ 2020 год., доколкото
същото е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок. Единственият
юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните последици от
изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от изтекла давност по
смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се
обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен
изцяло за сумата от общо 5 444, 28 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 768, 17 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, *** и ***, че ищецът П.Л.Л.,
ЕГН **********, не му дължи сумата от 5 444, 28 лв., от които 2 291,
74 лв. представляващи главница, 949, 21 лв. представляващи лихви, 1 932,
13 лв. представляващи неолихвяема сума, 150, 00 лв. представляващи други суми /в това число държавна
такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач
и пр./ и 121, 20 лв. представляващи разноски по изпълнителното
дело, която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № ***/ 2020 год. по описа на *** с район на действие Плевенския
окръжен съд.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***, *** и ***, да заплати на П.Л.Л. ***,
ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 768, 17 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: