РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Добрич, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102279 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Д. СТ. с
ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.” № ***, представляван от адвокат Д.П. от
Адвокатска колегия - гр. Варна, с която срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от
управителя Г. Д. Р., е предявен иск за заплащане на сумата от 7 000 лв. /седем
хиляди лева/, представляващи обезщетение за еднолично ползване от
17.10.2017 г. до 06.11.2020 г. на недвижим имот, находящ се в с. О., община
Б., област Д., представляващ дворно място от 430 кв.м. – имот с кадастрален
идентификатор *****, с площ от 526 кв.м., ведно с построените в поземления
имот пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със
застроена площ от 24 кв.м.
Според изложените в исковата молба твърдения, страните са били
съсобственици при равни части по ½ идеална част от описания по-горе
недвижим имот.
С. твърди, че от 2007 г. до 06. 11. 2020 г. имотът се е ползвал само от
ответника „Б.“ ЕООД, но същият не е заплащал на ищеца обезщетение за
ползване. Сочи се, че имотът е изнесен на публична продан, като също така се
1
сочи, че с нотариална покана рег. № ***, том: *, акт: № *****, ищецът е
поканил отново ответника да му заплаща обезщетение за ползване на
собствената му ½ идеална част в размер на 500.00 лв. месечно. Нотариалната
покана е връчена на ответника на 20.12.2018г. при условията на чл. 47, ал. 1
от ГПК, вр.чл. 50 от ГПК и след връчването на нотариалната покана обаче
ответникът не е заплащал на съсобственика си обезщетение за ползване. Сочи
се, че с постановление от 08.09.2020г. по посоченото изпълнително дело
имотът е бил възложен в дял на съсобственика „Б.“ ЕООД и, че
постановлението за възлагане е влязло в сила на 06.11.2020г., от която дата на
основание чл. 496, ал. 2 от ГПК купувачът на публичната продан е станал
изключителен собственик на имота. Предвид изложеното СТ. Д. СТ.
претендира обезщетение в размер на 7 000 лв. за ползване на имота през
периода от 17.10.2017г. до 06.11.2020г. Предвид неплащането от страна на
ответника, ищецът счита, че е налице правен интерес от самата искова
защита.
В срока по чл. 131 от ГПК „Б.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат
П.А. от АК гр. Добрич, е представил отговор на исковата молба, според който
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва изложените в
исковата молба твърдения за факти и обстоятелства.
Ответникът оспорва редовността на исковата молба, по съществото на
спора се излагат твърдения, опровергаващи основателността на заявената
искова претенция. Обръща се внимание за допусната техническа грешка, по
отношение на датата на влизане в сила на постановление за възлагане на
недвижим имот, като вместо 06.11.2020г., същата да бъде 06.10.2020г.
Оспорва се изложените от ищеца твърдения, че същия е бил лишен от
възможността да ползва полагащата му се част от част от процесния имот.
Ответникът отрича да е получил покана за заплащане обезщетение за
ползване на имота, в тази връзка се оспорва изложеното от Нотариус с рег. №
*** с район на действие – гр. Д. 20. 12. 2018 г., като в тази връзка в днешно
съдебно заседание беше направено изявление от пълномощника на ответната
страна адвокат П. А., , който внесе уточнение и разяснение във връзка с
изложеното от нотариус Ю. Д. Категорично се заявява, че служител на
нотариус Ю. Д. не е посещавал адреса на ответника на посочените дати и
часове. Отрича се твърдението изложено от нотариуса, че служител е
посещавал адреса на управление на ответника в описаните дати и часове. На
2
следващо място, ответникът отрича правото на ищеца да получи търсеното
обезщетение за ползване на процесните имоти, по съображение, че ищецът
не е бил лишен от възможността да осъществява такова ползване. В подкрепа
на изложеното се сочи, че след влизане в сила на постановеното за възлагане,
съдебния изпълнител е извършил принудително въвеждане във владението на
ответната страна, спрямо ищеца, с което действие в подкрепа на твърденията
на ответника, че ищецът не само е бил лишен, но е използвал имотите.
На следващо място исковата претенция се оспорва по размер.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на всички
вземания, възникнали от 17. 10. 2017г. до 10. 03. 2018 година.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че същите са били съсобственици на
процесните имоти, съсобствеността е прекратена с постановление за
възлагане на ответното дружество, установено е, че постановлението е
влязло в сила на 06.10. 2020 г.
С решение № 151 от 30.11.2015 г. по гр. дело № 515/2010 г. Балчишкият
районен съд е допуснал до делба между СТ. Д. СТ. и „Б.“ ЕООД следните
недвижими имоти: дворно място от 430 кв.м., УПИ № *** в кв. 2 по ПУП на
с. О., общ. Б., представляващо имот с кадастрален идентификатор
53120.505.26, с площ от 526 кв.м., ведно с построените в поземления имот
пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със
застроена площ от 24 кв.м.
Така постановено решение е потвърдено от Добричкия окръжен съд с
решение № 194 от 0507.2016 г. по в. гр. дело № 309/2016 г.
Балчишкият районен съд във втората фаза на делбеното производство с
решение № 113/13.07.2018 г. е постановил допуснатите до делба недвижими
имоти да бъдат изнесени на публична продан като получената от публичната
продажба сума да се разпредели поравно между съделителите.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Б.“ ЕООД срещу СТ.
Д. СТ. за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща половината от
стойността на направените разходи за изградените в имота басейн и барбекю.
БРС е осъдил СТ. Д. СТ. да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 11 193,50
3
лв., представляваща увеличената стойност на съсобствения им имот /предмет
на делбеното производство/, в резултат на извършените подобрения:
изграждането на подобрения – басейн и барбекю.
БРС е осъдил СТ. Д. СТ. да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 4 460,40
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от
допуснатите до делба имоти: пристройка на два етажа със застроена площ от
45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м., като е отхвърлил иска в
останалата му част за периода от 14.07.2010 г. до 16.10.2014 г. и за размера до
500 лв., представляващо ежемесечно обезщетение за лишаване от ползването
на ½ ид.ч. на посочените по-горе имоти – жилищна постройка и гараж.
С решение № 286 от 18.12.2018 г. по в. гр. дело № 479/2018 г.
Добричкият окръжен съд е обезсилил решение № 113/13.07.2018 г. н РС
Балчик в частта, с която е отхвърлен искът по сметки на СТ. Д. СТ. срещу „Б.“
ЕООД за обезщетение за лишаване от ползването на допуснатите до делба
имоти, в размер на 500 лв. месечно изцяло за периода от 17.10.2012 г. до
16.10.2014 г. и частично за сума в размер на горницата над 4 460,40 лв. до 7
216,96 лв. за периода от 17.10.2014 г. до 17.10.2017 г., като въззивният съд е
прекратил производството по делото по заявеното искане по чл. 344, ал. 2 от
ГПК.
ДОС е отменил решение № 113/13.07.2018 г. на БРС, в частта, с която
по иска по сметки СТ. Д. СТ. е осъден да заплати на „Б.“ ЕООД сумата в
размер на 5 446,75 лв., съставляваща горницата над 5 746,75 лв. до 11 193,50
лв. – увеличената стойност на допуснатия до делба УПИ № *** в кв. 2 по
ПУП на с. О., общ. Б., в резултат на извършените през м. май 2013 г.
подобрения – басейн и барбекю, като вместо това ДОС е отхвърлил
предявения от „Б.“ ЕООД срещу СТ. Д. СТ. иск по сметки в частта за
осъждането му за сумата от 5 446,75 лв., съставляваща горницата над 5 746,75
лв. до 11 193,50 лв. - увеличената стойност на допуснатия до делба УПИ №
**** в кв. 2 по ПУП на с. О., общ. Б., в резултат на извършените през м. май
2013 г. подобрения – басейн и барбекю, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.
Не се спори между страните по делото, че с постановление от
08.09.2020г. по изпълнително дело № 20208100400012 по описа на ЧСИ с рег.
№ ****, влязло в законна сила на 06.10 .2020 г., процесните имоти са били
възложени в дял на ответника „Б.“ ЕООД, от която дата на основание чл. 496,
4
ал. 2 от ГПК купувачът на публичната продан е станал изключителен
собственик на имота. Предвид изложеното ищецът претендира обезщетение в
размер на 7 000 лв. за ползване на имота през периода от 17.10.2017г. до
06.11.2020г.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
оценъчна експертиза вещото лице, по която докладва, че размерът на
пазарния наем за периода от 17.10.2017 г. до 06.11.2020 г. е в размер на 3 596
лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея
на текста, когато общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците,
той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня
на писмената покана. Обезщетение на посоченото основание се дължи при
положение, че общата вещ се ползва лично от един или няколко
съсобственици, съобразно нейното предназначение, а не се добиват ползи
/добиви в натура или граждански плодове/ от вещта. Анализът на
разпоредбата сочи, че законодателят свързва възникването на вземането за
обезщетение за лишаване от ползите от общата вещ с наличието на отправена
писмена покана до ползващите лично за себе си вещта съсобственици.
Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който
ползва вещта, за обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва,
да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно
волеизявление, отправено до съсобственика и получено от него, от което се
вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща
обезщетение. В това писмено искане не е необходимо да се посочи точно
сумата, която той желае. Тя може допълнително да бъде определена.
В настоящия случай ищецът е приложил към исковата молба
Нотариална покана от С.Д. С. до „Б.” ЕООД, изготвена от нотариус с № *** в
Нотариалната камара, с рег. № ***г., том * акт ***. адресирана до ответното
дружество като негово седалище и адрес на управление е посочено: гр. Д.,
бул. „*** На следващо място е посочен и „съдебен адрес“: гр. Д., ул. „***,
5
чрез адвокат П.А. от АК гр. Д.
На 20.12.2018 г. нотариус Ю. Д., с рег. № ***на Нотариалната камара и
с район на действие в района на Добричкия районен съд, е удостоверил
връчването на екземпляр от тази нотариална покана на адресата „Б.“ ЕООД,
като е посочено, че Н. С. – служител на нотариалната кантора е посетила
адреса на управление на дружеството, който е вписан в Търговския регистър,
а именно: гр. Д., ул. „***, на следните дати: на 15.11.2018 г. в 14,00 часа, на
26.11.2018 г. в 15,30 часа и на 05.12.2018 г. в 09,00 часа, като и при трите
посещения служителят не е открил индикации за присъствието на посоченото
търговско дружество на указания адрес – табела, офис или служител, който да
получи поканата.
В резултат на това Н. С. залепила уведомление и при трите посещения
на посочения адрес до входната врата на офис *, като е посочено, че на
09.11.2018г. е проведен телефонен разговор с адвокат П.А., в качеството му на
съдебен адресат на „Б.“ ЕООД, като същият е уведомен за наличието на
нотариална покана. На следващо място е отбелязано, че адвокат П. А. на
следващия ден – 10.11.2018 г. е позвънил по телефона в нотариалната кантора
като е заявил, че поради служебни ангажименти и отсъствието му извън града
не може да получи поканата.
Събева е посетила и адреса, посочен като адрес на управление на „Б.
ЕООД, а именно: гр. Д., бул. „***, ап.*, на следните дати: на 15.11.2018 г. в
14,30 часа, на 26.11.2018 г. в 17,00 часа и на 05.12.2018 г. в 10,00 часа, като и
при трите посещения служителят е залепвал уведомление на заключената
входна врата на сградата, поради липсата на достъп до посочения по-горе
апартамент.
Поради изтичане на двуседмичен срок, считано от 05.12.2018 г.,
нотариусът е приел нотариалната покана за връчена при условията на чл. 47,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 50 от ГПК, считано от 20.12.2018 г.
Установено е по делото /след справка в Търговския регистър/, че „Б.“
ЕООД не се помещава на посочения адрес: гр. Добрич, бул. „***г. На
следващо място следва да се отбележи, че с нарочна молба с рег. №
***/16.10.2015 г., приложена на л. 189-ти от гр. дело № 515/2010 г. по описа
на Балчишкия районен съд /посоченото е изискано и приложено към
настоящото по искане на ищеца/ ответникът изрично е заявил, че от
6
18.05.2013 г. „Б.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул.
„**** № * А, ет.*, офис *.
Също така следва да се отбележи, че в обсъжданата покана като
съдебен адрес на ответника е посочено: гр. Д., бул. „**** чрез адвокат П.А. от
АК гр. Д., за който не са налице данни да е съдебен адресат по смисъла на чл.
40 от ГПК, респ. да е законен представител на „Б.“ ЕООД или да е оторизиран
да получава от името на дружеството книжа, включително и процесната
покана.
С нотариалната покана Нотариусът удостоверява актът на връчването й,
като върху всеки екземпляр се отбелязва датата на представяне, името на
Нотариуса и на лицето, представило поканата, регистрационният номер по
регистър, том, където е подредена поканата и номер. След това единият
екземпляр се подрежда в специална книга, другият се оставя на разположение
на изпращащото лице, а останалите се връчват на адресантите срещу подпис.
Връчването на Нотариалната покана става чрез служител от
нотариалната кантора, на когото изрично са възложили тези функции (чл. 50
от Закона за нотариусите). Той оформя разписката, съгласно разпоредбите на
Гражданско-процесуалния кодекс. Отбелязва се и начинът на връчване –
лично, за когото е поканата, или на друго лице. Ако този, до когото е
отправена поканата, откаже да се подпише, отказът му задължително трябва
да се установи с подписа на поне един свидетел. Трите му имена и точният му
адрес задължително трябва да бъдат отбелязани от връчителя върху
разписката. Когато тя е оформена по този начин може да се счита, че
уведомлението е надлежно извършено с произтичащите от това законови
последици.Нотариалното удостоверяване не е действително, когато не е
отбелязано на кого е връчена поканата и когато разписката не е подписана от
връчителя. Нотариусът удостоверява само, че поканата е изпратена и връчена.
Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се
подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда
в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
Констативният протокол доказва с присъщата на нотариалните
удостоверявания доказателствена сила удостовереното с него. Това
производство удостоверява следните факти: определено лице е направило
определено волеизявление; това волеизявление е достигнало до друго лице,
7
което е адресат на поканата; това узнаване е станало в деня на нотариалното
удостоверяване.
Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване
и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща
съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях
факти на основание чл. 179 ГПК.
По отношение на удостоверителните изявления на нотариуса за
извършените от него или пред него действия няма забрана за оспорването им
със свидетелски показания. Верността на удостоверените от органа
обстоятелства и действия, които не са свързани с изразена от негова страна
воля, може да бъде оспорена и за установяване на тези факти, обстоятелства и
действия са допустими всички доказателствени средства, включително
свидетелски показания, предвид неприложимостта на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК.
Оспорването на верността на официален свидетелстващ документ е средство
за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал
документа, са се осъществили така, както се твърди в документа, т. е. чрез
твърдението, че удостоверените в документа факти и обстоятелства не
отговарят на действителното фактическо положение се цели да се отрече
материалната доказателствена сила на документа. В този смисъл оспорването
на верността на официален свидетелстващ документ не съставлява по смисъла
на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК опровергаване съдържанието на официален
документ, затова неверността на удостоверените от нотариуса обстоятелства
относно връчването на нотариалната покана може да се доказва и със
свидетелски показания. Аргумент за допустимост на свидетелски показания е
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК, съгласно която проверката на истиността
на оспорен писмен документ се извършва от съда чрез сравняване с други
безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване
неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада
върху страната, която го оспорва.
Ограничението на свидетелските показания по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК се
отнася до опровергаване съдържанието на официален документ по отношение
на направените волеизявления. Опровергаване на съдържанието на документ
8
е налице тогава, когато се твърди, че материализираното или удостовереното
с документа изявление не отговаря на действителната воля на лицето,
направило изявлението. Документът е с невярно съдържание, когато се
опровергава съответствието на заявеното от външна страна с действителната
воля, намерения и уговорки и в този смисъл разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2
ГПК намира приложение.
Официалният свидетелстващ документ е неистински /в хипотезата
неверен/ като удостоверително изявление, когато от външна страна не са се
осъществили удостоверените от длъжностното лице факти, т. е. отразеното в
документа не съответства на това, което реално се е осъществило. Когато се
оспорва истинността на официален свидетелстващ документ в двете му
хипотези /при твърдение, че документът е неавтентичен, т. е. че
материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено като
издател на документа; при твърдение, че документът е неверен, т. е., че
удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение/, не е налице опровергаване на неговото съдържание
по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което ограничението на
свидетелски показания не намира приложение.
При направено оспорване на верността на извършеното нотариално
удостоверяване за връчване на нотариална покана са допустими свидетелски
показания за установяване на фактите и обстоятелствата по отношение на
начина на връчването и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима.
Наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо
лице и жилището на адресат – физическо лице е допустимо да се установява
със свидетелски показания. /решение № 163/25.02.2016 г. на ВКС, Търговска
колегия, Второ отделение, по т. дело № 2335/2014 г./.
Във връзка с оспорване верността на извършеното нотариално
удостоверяване за връчване на нотариалната покана ответникът, в чиято
тежест е да докаже твърдяната неверност на удостоверените от нотариуса
обстоятелства, е поискал по делото да бъдат събрани гласни доказателства.
Допуснати са до разпит свидетелите Е.Д.П. – Г., в качеството й на
служител на Адвокатско дружество „К. и К.“ и Д. Ж. С., като адвокатски
сътрудник на същото дружество.
И двете сочат, че познават ответното дружество като клиент на
9
адвокатската кантора, както и че „Б.“ ЕООД „ползва“ адреса на кантората
като свой адрес на управление, включително и във връзка с получаването на
кореспонденцията на дружеството.
Свидетелки са категорични в своите показания, че служител на
нотариалната кантора на нотариус Ю. Д. не е посещавал адвокатската кантора
„К. и К. на адреса й на управление: гр. Д., ул. „*** на сочените дати и часове,
във връзка с връчването на книжа и документи, адресирани до „Б.“ ЕООД. Г.и
Ст. отричат да е било извършено залепване на уведомление до ответното
дружество от страна на служители на посочената нотариална кантора.
От така събраните по делото доказателства се установява, че н е е
налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска – наличието
писмена покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение за ползата,
от която е бил лишен за периода от 17.10.2017 г. до 06.11.2020 г., включително.
Съдът не споделя становището на ищеца, че нотариалната покана е редовно
връчена, предвид изложените по-горе съображения.
Дори и да се приеме, че посочената покана е редовно връчена на ответника,
същата не може да се приеме за писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
ЗС ответникът да заплати на ищеца обезщетение за лишаването й от ползване на
процесния имот за претендирания период.
От нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС следва извода, че обезщетение за ползата
се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска писмено от
ползващия да му заплати следващото се обезщетение. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика, че иска в
бъдеще обезщетение за ползването, а отправянето и получаването на писмената
покана могат да се доказват с всички доказателства. Това едностранно
волеизявление, отправено до съсобственика, следва да бъде получено от
последния и от неговото съдържание да е ясно, че за в бъдеще лишеният от
ползване желае да му се плаща обезщетение.
В писменото искане не е необходимо да се посочи точно сумата, която той
желае. Тя може допълнително да бъде определена. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
заплащането на обезщетение. В конкретния случай ищецът не доказа, че
е изпратил писмена покана до ответника по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС да му заплати обезщетение за лишаването му от ползване на процесния
10
имот за периода от 17.10.2017 г. до 06.11.2020 г., включително, която
да е получена от последния преди исковия период.
Предвид гореизложеното искът ще бъде отхвърлен, като неоснователен.
Воден от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от СТ. Д. СТ. с ЕГН
********** от гр. Д., ж.к. „****, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от управителя Г. Д. Р.,
иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляващи обезщетение за еднолично ползване от 17.10.2017 г. до
06.11.2020 г. на недвижим имот, находящ се в с. О., община Б. област Д.,
представляващ дворно място от 430 кв.м. – имот с кадастрален
идентификатор ***, с площ от 526 кв.м., ведно с построените в поземления
имот пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м. и гараж със
застроена площ от 24 кв.м.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкият
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11