Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил,
25.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при
участието на секретар: Милена Спасова
и
прокурор Бисер Любенов
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №360/2020 г. по описа на
съда и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производство е въззивно и е
по реда на гл.21 вр. с гл.20 от НПК.
Образувано е по протест от Дупнишка районна прокуратура срещу присъда № 33/14.05.2020 г., постановена
по НОХД № 322/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд. Прави се оплакване за неправилност, по
съображения за необоснованост. Иска се отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на осъдителна. С допълнение към протеста се навеждат доводи за
необоснованост и съмнение във верността на извода в СППЕ за невъзможност у
подсъдимата да разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи постъпките си, поради констатираната й лека степен на умствена
изостаналост. Твърди се и че съдът е
допуснал процесуално нарушение при
назначаване на експертизата, тъй като това е сторено преди даване ход на
разпоредителното заседание.
По време на
въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за уважаване на протеста, който
първоначално не е поддържал, тъй като
подсъдимата не е невменяема и може да носи наказателна отговорност за
извършеното.
Адв.Б., като
служебен защитник на подсъдимата, е
развила съображения за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда,
предвид основания за приложение на чл.9, ал.2 от НК, с оглед
малозначителността на деянието
Подсъдимата е заявила,
че съжалява за извършеното и иска делото да отпадне.
КнОС, след
преценка на процесуално допустимия
протест , на доводите на страните и доказателствата по делото, и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С протестираната присъда подсъдимата А.К.Л., с ЕГН ********** (на 25
г. към 24.12.18 г), неосъждана, с основно образование, безработна (пенсионер по
болест), е призната за невиновна да е
извършила престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 от НК, изразило се в това, на
24.12.2018 г. в гр.Дупница да е
отнела чужда движима вещ- маса на
стойност 70 лв. от владението на Т.П.Р.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен.
За да постанови
присъдата си ДнРС е събрал необходими за изясняване на делото доказателства и
доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни
доказателствени средства-показанията на
св.И.И., св.Р.-прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК
-писмени
доказателства-Протокол за доброволно предаване на CD със запис от камера, Справка-характеристика, Експертно решение от
30.08.2010 г. на „ОДПЗС-София“ ЕООД
(л.30 от съд.п-во), Справка за съдимост и
-ССче на в.л. Р.Х.,
Видеотехническа експертиза и Комплексна психолого-психиатрична експертиза,
изготвена от д-р И. и психолог О. М.
КнОС, след
собствената преценка на горепосочените доказателства и експертизи, както и на
събраните по време на въззивното съдебно следствие доказателства, сред които обяснения
на подсъдимата, както и СППЕ, изг. от
д-р П. и психолог В., приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А.К.Л.
е българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с непостоянна
работа, с пожизнено призната с ЕР на ТЕЛК
диагноза „лека умствена изостаналост“ и 71 % трайно намалена
работоспособност, пенсионер с 140 лв. месечна пенсия.
На 24.12.2018 г.,
около 05.00 часа, подсъдимата се
придвижвала пеш по ул.“Николаевска“, от центъра на гр.Дупница към „Горна
махала“. Минала покрай Районния съд и продължила напред. Пред заведение
„Наслада“, находящо се на ул.“Николаевска" №16 видяла кръгла маса от ПВЦ-материал със стъклен
плот . Взела масата и продължила към „Горна махала“
(кв.“Спартак“). Това било заснето от видеокамера. Отишла в свой познат и му
дала масата. Той я продал за 50 лв., от
които на нея дал 20 лв.
Сутринта, към
09.00 часа, св. Р. отишла на работа в заведението и установила, че масата
липсва.
Средната пазарна
стойност на масата към 24.12.2018
г., според ССчЕ е 70 лв.
Според
изготвената на първоинстанционното съд.следствие СППЕ от д-р И. и психолога М., към датата на деянието, подсъдимата не е
могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, поради леката й степен на
умствена изостаналост, както и не е могла да разбира фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни показания, не може да носи и наказателна отговорност.
Според
изготвената по време на въззивното
съд.следствие СППЕ от д-р П. и психолога
В., констатираната при подсъдимата „Лека степен на умствена изостаналост“ не й пречи да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си,
може правилно да възприема извършеното от нея деяние, както и фактите около
него, може да участва във фазите на наказателния процес; наказателноотговорна е
и понастоящем не се нуждае от спешна
медицинска мярка или др.тип лечение; не страда от душевно заболяване в смисъл
на психоза и не са налице данни за понесено такова в миналото; налице са
достатъчни клинико-диагностични критерии за експертна оценка на
интелектуално-паметови възможности в
диапазон към лека умствена изостаналост (олигофрения-лека степен на дебилност).
В.л. са отбелязали,че в съдебната психиатрията тези лица са годни, умствената
им изостаналост ги прави по-леко внушаеми и податливи на чужди влияния. Те
могат да извършват нискоквалифициран физически труд, като поведенческите,
емоционалните, социалните затруднения и нуждите от лечение и подкрепа са по
–близо до тези на хората с нормален интелект с примитивна личностна структура,
отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка умствена
изостаналост.
Към 15.10.2020 г.
подсъдимата била настанена в Психиатрично отделение в МБАЛ „Св.Иван Рилски“
–Дупница по социални причини, без да й бъде провеждано лечение.
Изложената
фактическа обстановка не е спорна. За да
я приеме за установена КнОС даде вяра на горецитираните гласни и писмени
доказателства. Изцяло кредитира показанията на св.Р., тъй като са ясни,
категорични, последователни и потвърдени от показанията на св.И., от обясненията на подсъдимата и
Видеотехническата експертиза, които в съвкупността им по категоричен начин
установяват, че подсъдимата е взела липсващата маса от заведението, в което
работела св.Р..
КнОС дава вяра и на
обясненията на подсъдимата, дадени по време на въззив.с.сл., според които е
взела масата и я е занесла в свой познат-Денис, който продал масата за 50 лв. и й дал 20 лв. Тези обяснения са
дадени по ясен и разбираем начин от подсъдимата, категорични са, потвърждават
се в частта им относно начина на извършване на престъплението от видеотехническата експертиза.
КнОС намира за обосновани и
компетентно изготвени изпълнените на
дос.п-во ССчЕ и Видеотехническа експертиза, поради което ги приема за обективни
и ги цени при приемане на гореизложените фактически обстоятелства.
КнОС счита за обективна
изготвената от д-р П.-Началник на Психиатрично отделение в МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ и психолога Е.В., по време на
въззивното съдебно следствие съдебна психолого-психиатрична експертиза. Така
приема, защото е обоснована, мотивирана, съдържа конкретни съображения за
психическото и здравословно състояние на
подсъдимата и последиците от него, поради което, за разлика от предходната
СППЕ, не възниква съмнение във верността на изводите й.
КнОС счита, че действайки по
описания по-горе начин подсъдимата формално е осъществила обективните и
субективни признаци на престъплението, за което е обвинена-по чл.194, ал.3 вр.
с ал.1 от НК. Така приема съдът, защото подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението-отнемане на предмета на престъпление
(маса на стойност 70 лв.), намираща се
на улицата пред заведение „Наслада“ ,
установила е трайна фактическа власт върху предмета на престъпление, с намерени
противозаконно да ги присвои. Тези обективни признаци на престъплението е
осъществила с пряк внезапен умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването им. Психическото й състояние е позволявало да разбере, че
няма право да взема масата, тъй като е чужда и че прави това без съгласието на
собственика.
КнОС счита, обаче, че деянието не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, предвид ниската
стойност на предмета на престъпление, обстоятелствата, при които подсъдимата го
е отнела и последиците от отнемането му за пострадалото заведение, причините за извършването му-изключително
ниския й социален статус, ниски доходи, неграмотност, примитивен начин на
живот, обусловен и от състоянието й, белязано от „лека умствена изостаналост“,
липса на необходимите й грижи и контрол от родствениците й и обществото.
Предвид гореизложеното КнОС
приема, че е налице хипотезата по чл.9, ал.2 от НК, поради което деянието на
подсъдимата не е престъпно.
В контекста на изложеното,
оправдателната присъдата следва да бъде потвърдена, по горепосочените различни
съображения от приетите от ДнРС.
С оглед на това и на
осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/14.05.2020 г., постановена по
НОХД № 322/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението не може да се
обжалва или протестира, но може да бъде проверено по реда та гл.33 от НПК,
озагл.“Възобновяване на наказателни дела“ в 6-месечен срок от обявяването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/