№ 84
гр. Благоевград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20241200900206 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищцата А. А. П., ЕГН **********, с адрес с. Д., чрез адв. Н. Н., срещу
ответника „З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано
от Б. Г. И. и Ж.С.К..
В първоначалната искова молба се сочи, че на 26.09.2023г. в гр. С.“ и ул.
„Р.“ е настъпило ПТП с участието на л. а. „Р.М., управляван от И. А. Г., и
пешеходката А. А. П., в резултат на което били причинени телесни повреди на
последната.
Сочи се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На
26.09.2023г., около 10:45 ч., водачът И. А. Г. управлявал л. а. „Р.М., в гр. С. на
кръстовище образувано с ул. „С.С.“ и ул. „Р.“, като не пропуска движещата се
по пешеходна пътека тип „Зебра“ А. П.. При така настъпилото ПТП по
непредпазливост са причинени телесни увреждания на А. А. П. като
пешеходец. Твърди се, че във връзка с инцидента е образувано ДП № 394/2023
г. по описа на РУП - С.. Пострадалата е откарана по спешност и
хоспитализиран в МБАЛ „Ю.Б.” ООД, гр. С.. Поставена й е следната
диагноза: *
Направено е искане да се постанови решение, с което ответникът „З.Д.“
АД да заплати на А. Антониева П. сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото
на 26.09.2023г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на събитието - 26.09.2023 г., до окончателното й изплащане.
1
Претендират се разноски.
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва, както по основание, така и по размер. Не се
оспорва наличието за застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
Оспорва се механизмът на ПТП, както и това, че вината за инцидента е на
водача. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пешеходката, като
същата преди да предприеме маневра пресичане не се е съобразила с
приближаващия се лек автомобил, като е изскочила внезапно на пътното
платно. Оспорва се предявеният иск по размер, като се сочи, че исканото
обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Липсват доказателства, че ищцата не е напълно възстановена. Дори и да се
приеме, че възстановителният процес не е завършил, то пострадалата не е
положила дължимата грижа за нейното здраве. Оспорва се акцесорната
претенция, вкл. датата от която се претендира. Прави се искане за отхвърляне
на предявения иск, респ. присъждане на по-нисък размер обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържа се първоначалната искова молба, като се оспорват доводите на
ответника. Оспорва се твърдяното съпричиняване.
В допълнителния писмен отговор по чл. 373 ГПК ответникът
приповтаря възраженията си, релевирани в първоначалния писмен отговор.
По искане на ответника по делото в качеството на трето лице помагач е
привлечен водача на процесния автомобил – И. А. Г..
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните две експертизи съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че към датата на твърдяното ПТП процесният
автомобил, управляван от водача И. А. Г., е бил с валидно сключена
застраховка гражданска отговорност при ответния застраховател. Не е спорно
и това, че ищцата е отправила извънсъдебна претенция до застрахователя
/получена на 01.02.2024г./ за заплащане на обезщетение и неимуществени
вреди.
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител, заключението по
автотехническата експертиза и показанията на св. А. Р. се установява,
механизмът на ПТП, а именно:
На 26.09.2023г. в светлата част от денонощието и по суха асфалтова
настилка водачът И. Г. управлявал лек автомобил Р.М.С. с рег. № * по прав
участък от улица „С.С.“ на град С. преди кръстовището с улица „Р.“. В същото
това време по улица „Р.“ по левия тротоар в посока към центъра на град С. се е
движила пешеходката А. А. П., която е бутала бебешка количка пред нея. При
движението си по тротоара пешеходката се е насочил към пътека тип М 8.1 -
„Зебра“, която пешеходна пътека е естествено продължение на тротоара.
Водачът на лек автомобил рено е блъснал ищцата, движеща се по пешеходната
пътека.
2
В заключението си вещото лице посочва, че причина за ПТП са от
субективен характер – закъснение в действията на водача и липсва на
предприети действия по спиране преди мястото на удара. Ударът е
предотвратим чрез задействане на спирачната система.
Във връзка с процесния инцидент е образувано досъдебно производство.
От медицински документи, представени към исковата молба, се
установява, че след инцидента ищцата е посетила МБАЛ Ю.Б. ООД гр. С.
НО/, където е престояла за периода 06.09.2023г.- 02.10.2023г. изписани са
медиК.ти, предписани са два контролни прегледа.
От назначената СМЕ, изготвена от вещото лице К. А., се установява, че в
резултат на ПТП на ищцата е причинено мозъчно сътресение без пълна загуба
на съзнание, контузия на тялото, десния лакът и дясната тазобедрена става,
ограничена охлузна рана на десния лакът. Мозъчното сътресение, без сигурни
данни за пълна загуба на съзнание й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Непосредствено след блъскането й от лекия
автомобил, А. П. е извършвала самостоятелни активни движения —
придвижила се е самостоятелно до тротоара. Независимо, че не е губила
съзнание, П. е била замаяна, дезориентирана, с главоболие и световъртеж,
което състояние отговаря на претърпяно мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието. В тази връзка е било проведено и съответното
болнично лечение с обезболяващи и влИ.ия. Контузията на тялото,
ограничената охлузна рана на десния лакът са й причинили болка и
страдание. Вещото лице посочва, че липсват данни за настъпили усложнения
в хода на болничното лечение, както и за последващото домашно амбулаторно
лечение с назначени два контролни прегледа. Пълно възстановяване е
възможно да настъпи в рамките на няколко седмици до около три месеца.
Липсват данни за настъпили усложнения и функционални нарушения.
Св. Е. П., свекърва на ищцата, посочва, че снаха й била закарана в
спешното на носилка. Очите й били затворени, не реагирала. В болницата
като я видяла имала кръв на челото и на лакътя, имала и поставена шина. В
болницата не била добре, а и след това. Имала нужда от чужда помощ,
оплаквала се от болка в ребрата, ръката и главата. Пиела болкоуспокояващи.
На няколко пъти викали Бърза помощ, тъй като се оплаквала от болки в
главата.
Св. А. Р. посочи, че е била очевидец на инцидента. След като блъснали
ищцата тя сама се придвижила до тротоара с пълзене. След това изгубила
съзнание, не била контактна, била със затворени очи и вяла. Това състояние
продължило минута - две, след което се съвзела, дошла линейка и я отвели.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция е предявен осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
3
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП -
26.09.2023г. между прекия причинител и ответника по отношение на
увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със заключенията
на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинени телесни увреждания на ищцата, които са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата, място и час водачът на
застрахования автомобил при движението си в населено място блъска
пресичащата по пешеходна пътека тип Зебра - А. П..
С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата –чл. 119, ал. 1 ЗДвП, която сочи, че при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Установи се, че ищцата е
пресичала пешеходната пътека, бутайки детска количка, при което водачът на
процесния автомобил я е блъснал.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше
оборена от ответника. С поведението си водачът виновно е причинил
вредоносния резултат, поради което се доказа и причинно следствената връзка
между инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП
на ищцата са причинени следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, контузия на тялото, десния лакът и
дясната тазобедрена става, ограничена охлузна рана на десния лакът.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
„Гражданска отговорност, са безспорно установени.
Ищцата претендира обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.
4
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 7 000
лв. При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че
вследствие на ПТП пострадалата пешеходка е получила няколко леки телесни
повреди, причинили й временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, болка и страдание, а именно - мозъчно сътресение без пълна загуба
на съзнание, контузия на тялото, десния лакът и дясната тазобедрена става,
ограничена охлузна рана на десния лакът. Съобрази се и това, че след
инцидента е постъпила на лечение в болнично заведение, където е престояла
шест дни, давани са й обезболяващи. Липсват данни за настъпили усложнения
в хода на болничното лечение, както и за последващото домашно амбулаторно
лечение. Възстановяването е било в рамките на няколко седмици до около
макисмум три месеца.
В тази връзка и като се имат предвид тежестта на установените по
делото физически увреждания, последиците от тях, характера им, периода на
лечение, решаващият съд намира, че справедливото обезщетение следва да е в
размер на 7 000 лв. При определяне на размера на обезщетението са отчетени
и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП,
както и застрахователните лимити, които са само един от факторите,
обуславящи размера на обезщетението.
По отношение на възраженията за съпричиняване:
В писмения си отговор ответното застрахователно дружество прави
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата за която се сочи, че е навлязла внезапно на платното за движение
и не е съобразила поведението си на пешеходец, като изчака преминаването на
идващия автомобил. По делото обаче това възражение не беше доказано.
Липсват данни за това пешеходката да е навлязла внезапно на платното за
движение, както и да не е съобразила поведението си на пешеходец с
приближаващото ППС. Установи се, че причина за инцидента е закъснение в
5
действията от страна на водача и липсата на предприети действия по спиране
предвид пресичащата на пешеходната пътека жена.
Ето защо обезщетението не следва да се намалява.
С оглед на изложеното по - горе ще следва застрахователното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 000 лв., като за разликата над 7 000 до претендираните 30 000 лв.
искът се отхвърли.
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищцата да се присъди
законна лихва, считано от датата на инцидента – 26.09.2023г. Представени са
доказателства, че ищцата е отправила писмено искане до застрахователя за
присъждане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени
вреди, като ответникът е получил молбата на 01.02.2024г. /лист 14 от делото/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от
01.02.2024г., а не от датата на деликта.
Ето защо ще следва върху присъденото обезщетение да се присъди и
законна лихва, считано от 01.02.2024г., като за периода от 26.09.2023г. до
31.01.2024г. претенцията се отхвърли.
По разноските и дължимите държавни такси:
Съобразно изхода на спора ищцата дължи на ответника разноски
/заплатени възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за юрисконсулт/ в
размер на общо 1456,66 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на предявения иск в размер на 280 лв.
и възнаграждения за вещите лица /заплатени от бюджета на съда/ в размер на
192 лв.
От договор за правна защита и съдействие /лист 73/ се установява, че
ищцата е получила безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат Н. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 711,66 лв., определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като размерът му е
определен съобразно изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К. да заплати на А. А. П., ЕГН **********, с
адрес с. Д., чрез адв. Н. Н., сумата в размер на 7000 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 26.09.2023г. в гр. С. на
кръстовище на ул. „С.С.“ и ул. „Р.“, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 01.02.2024г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 7 000 лв. до претендираните 30 000 лв. като неоснователен и за
присъждане на законна лихва за периода 26.09.2023г. до 31.01.2024г., вкл.
ОСЪЖДА „З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К. да заплати на адв. Н. Н. адвокатско
възнаграждение в размер на 711,66 лв., за оказана безплатна адвокатска
защита.
ОСЪЖДА „З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от Б. Г. И. и Ж.С.К. да заплати в полза на Окръжен съд
Благоевград държавна такса върху уважения размер на предявения иск в
размер на 280 лв. и възнаграждения за вещите лица /заплатени от бюджета на
съда/ в размер на 192 лв.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, с адрес с. Д., чрез адв. Н. Н., да
заплати на „З.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано
от Б. Г. И. и Ж.С.К. сторените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 1456,66 лв.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач И. А. Г., с
адрес: гр. С., ул. „Бистрица“ № 37 на страната на ответника „З.Д.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7