Решение по дело №1489/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от А. Ю. З. с [ЕГН] от [населено място], община Руен, чрез адвокат Р. Ц. от АК – Бургас със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 3, ап. „ляв“, против решение изх. № 1012-02-173#1/13.08.2024 година на директора на ТП - Бургас на НОИ (лист 21 - 24), с което е оставено в сила разпореждане изх. № Ц2113-02-38#11/18.04.2024 година на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ – за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (лист 33 - 34).

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва решението и разпореждането. Поддържа, че решението е издадено при нарушение на основни принципи в административния процес – на добросъвестност при упражняване на правомощията от административния орган, на истинност, на служебното начало при установяване на фактите по случая, на достъпност, публичност и прозрачност. Твърди се, че решението е с неясни и противоречиви мотиви, а от органа не са изискани никакви допълнителни доказателства, с които жалбоподателят е разполагал. Заявява се, че в разпореждането не са цитирани и обсъдени доказателства, въз основа на които е постановен първоначалния отказ за отпускане на пенсия, а това нарушение е засегнало пряко правото на защита на жалбоподателя и - само по себе си – е достатъчно за отмяна на акта. Сочи се, че разпореждането е издадено много след изтичането на срока по чл. 98 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и че не е ясно какви действия са били извършени от „упълномощените по случая длъжностни лица“ за период от четири години от датата на постъпване на заявлението в НОИ до постановяване на обжалваното разпореждане. Изтъква се, че в разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия, не е извършено (а е трябвало да бъде извършено) позоваване на експертно решение на медицинска комисия от ТП – Бургас на НОИ, но такава комисия не е работила по случая в нарушение на чл. 98 ал. 4 от КСО. Според жалбоподателя, медицинската комисия при ТП – Бургас на НОИ е следвало да обжалва служебно експертното решение (ЕР) на ТЕЛК, въз основа на което му е била отказана пенсия, защото е била длъжна служебно да събере всички доказателства, в съответствие с изискването на чл. 9 ал. 2 и ал. 4 от АПК.

Иска се отмяна на отказа и потвърждаващото го решение, и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването на закона.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка.

След като се запозна с материалите по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Между страните не се спори, че на 21.08.2020 година А. З., живеещ към този момент във Федерална република Германия, подал в Германския осигурителен институт заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Предвид обстоятелството, че З. е български гражданин, германската администрация изпратила в България до НОИ медицинските документи към заявлението - за установяване на степента на работоспособност на заявителя по реда на националното законодателство.

На 02.09.2020 година директорът на ТП – Бургас на НОИ, от своя страна, изпратил получената медицинска документация в Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) при Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), по компетентност, за извършване на преценка на степента на работоспособност от българските органи на медицинската експертиза (лист 84 и 85 - 99).

На 08.09.2020 година състав на ТЕЛК – общи заболявания към V МБАЛ – София издала експертно решение (ЕР) № 1882/08.09.2020 година, с което отказала да се произнесе по същество по случая на А. З. с аргумент, че липсва превод на български език на медицинската документация (лист 62 - 63).

На 16.09.2020 година, предвид обстоятелството, че вече се е произнесла с ЕР, РКМЕ – СРЗИ изпратила на НОИ, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, медицинската документация на З. „за съхранение“ (лист 57).

На 22.10.2020 година, след като получил ЕР № 1882/08.09.2020 година, директорът на ТП – Бургас на НОИ изпратил ново писмо до РКМЕ – СРЗИ, в което посочил, че липсата на превод на български език на медицинската документация не е основание за непроизнасяне от медицинските органи. В същото писмо той припомнил разпоредбата на чл. 5а от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника) и отново изпратил на РКМЕ – СРЗИ медицинската документация на немски език, представена от З. (лист 67).

На 11.08.2021 година А. З. подал жалба до директора на РКМЕ – СРЗИ относно „прехвърляне и бавене“ на преписката му между институциите. В жалбата си З. описал накратко хронологията на преместването на преписката между НОИ и РКМЕ, и изразил надежда, че няма да се наложи да сезира други институции за продължаващата липса на произнасяне по същество по неговата преписка (лист 65 - 66).

С последователни писма на 20.08.2021 година и на 26.08.2021 година директорът на ТП – Бургас на НОИ отново сезирал РКМЕ – СРЗИ с искане за изрично произнасяне по повторно изпратената медицинска документация на А. З.. Директорът припомнил на РКМЕ – СРЗИ, че преводът на медицинските документи е нейно задължение, съгласно чл. 5а от Правилника, както и че решението на ТЕЛК, по същество, е необходимата предпоставка за произнасяне от страна на НОИ по заявлението за отпускане на пенсия, а такова експертно решение все още липсва (лист 60 и 59).

На 30.08.2021 година РКМЕ – СРЗИ изискала от ТП – София на НОИ, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) медицинското досие на А. З., което „по погрешка“ е било изпратено в НОИ (лист 61).

На 07.09.2021 година РКМЕ – СРЗИ изпратила до ТП – Бургас на НОИ писмо със същото съдържание – за обратно изпращане на медицинското досие на А. З., за превод, предвид връщането му в НОИ „по погрешка“ (лист 64).

На 16.09.2021 година РКМЕ – СРЗИ изпратила ново искане до ТП – София на НОИ, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) са спешно представяне на медицинското досие на А. З. – за превод (лист 56 - 57).

На 17.09.2021 година директорът на ТП – Бургас на НОИ отново изпратил на РКМЕ – СРЗИ медицинската документация на А. З., като отново посочил, че задължението за превод от чужд език е възложено на органите на медицинската експертиза, както и че комисията дължи изрично освидетелстване на заявителя, за да може ТП на НОИ да се произнесе по заявлението (лист 58).

С ново писмо от 15.10.2021 година директорът на ТП – Бургас на НОИ за пореден път напомнил на РКМЕ – СРЗИ за липсата на произнасяне от ТЕЛК по медицинската документация на З. и необходимостта от това, „независимо от определените проценти трайно намалена работоспособност“, за да бъде извършена (от НОИ) преценка за наличието на предпоставките за отпускане на пенсия за инвалидност (лист 55).

На 12.09.2022 година, след изминаването на почти една година, ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София издала ЕР № 1833/12.09.2022 година по медицинските документи на А. З., изпратени на 17.09.2021 година от ТП – Бургас на НОИ. В това ново ЕР ТЕЛК приела, че не може да даде експертна оценка поради непредставени рентгенографии на засегнатите стави (на хартиен носител) с разчитане, както и поради липса на представен пълен ортопедичен статус със съответните ъглометрични и сантиметрични изследвания. По отношение на кожните промени в ЕР било изказано съмнение, че може да се касае за дерматомиозит, но няма представена хистологична диагноза както няма и подробно описание на кожните промени, тяхната локализация, характеристика и определяне на процента на засегнатата площ. Като краен резултат комисията отразила „без % вид и степен на увреждане“. След издаването си, това ЕР не е било изпратено на ТП – Бургас на НОИ, а е останало на разположение в РКМЕ - СРЗИ (лист 37 - 38).

На 06.01.2024 година директорът на ТП – Бургас на НОИ отново изискал информация от РКМЕ – СРЗИ във връзка с освидетелстването на А. З.. В поредното писмо, след кратко описание на действията, извършени от НОИ, и необходимостта от изрично определяне на процента на работоспособност, както и във връзка с „настоятелно искане за предоставяне на информация от компетентната институция в Германия“ директорът поискал от РКМИ „без забавяне“ да се произнесе по същество по медицинската документация на заявителя (лист 51).

На 31.01.2024 година А. З. отново подал писмено заявление до ТП – Бургас на НОИ, в което настоятелно посочил, че от „немската осигурителна институция“ изискват да представи разпореждане от НОИ (а такова още няма) „независимо дали е отказана или получена“ българска пенсия (лист 54).

На 27.02.2024 година началник на отдел в дирекция „ЕРМД“ в НОИ изискала от ТП – Бургас на НОИ информация по постъпило запитване от А. З. относно неговия случай като определила срок до 05.03.2024 година за получаване на отговор (лист 50).

На 14.03.2024 година директорът на дирекция „ЕРМД“ в НОИ изпратила отговор по поредното запитване от А. З. за липсата/наличието на разпореждане по неговото заявление за отпускане на пенсия. В отговора тя посочила, в коя институция се намира медицинската документация на З. (в РКМЕ), посочила датите, на които НОИ е правил опити да се снабди с необходимото ЕР от РКМЕ – СРЗИ, както и обстоятелството, че за НОИ липсва възможност да упражнява контрол върху дейността на ТЕЛК/НЕЛК, а може само да напомня за необходимостта от представяне на ЕР. Директорът посочила, че, след постъпване на ЕР, ще бъде извършена преценка на правото на пенсия на З. и ще бъде издаден административен акт (лист 190 – 191).

На 08.04.2024 година директорът на СРЗИ изпратил на ТП – Бургас на НОИ екземпляр от издаденото ЕР № 1833/12.09.2022 година с адресат А. З. (лист 188 - 189).

На 18.04.2024 година ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП – Бургас на НОИ е издала обжалваното разпореждане, с което е отказала отпускането на пенсия. В него тя е установила, че с ЕР № 1833/12.09.2024 година на А. З. не е определена оценка на трудова неработоспособност, дата на инвалидизиране и срок на инвалидността, и пенсия не се следва, тъй като заявителят не отговаря на условието на чл. 72 от КСО (лист 33 - 34).

ЕР № 1833/12.09.2022 година не е обжалвано от А. З., според изрично изявление на процесуалния му представител (лист 172 стр. 2).

В хода на административното обжалване, оправомощен служител, изпълняващ функциите на директор на ТП – Бургас на НОИ, е издала решение, с което е оставила в сила разпореждането за отказ. В това решение аргументите в разпореждането са възпроизведени в разширен вид (лист 21 - 24).

За установяване на компетентността на издателя на решението, от процесуалния представител на ответника са представени заповед № 1016-40-765 от 27.06.2016 година на директора на ТП – Бургас на НОИ и заповед № 22486 от 05.08.2024 година на подуправител на НОИ. С втората заповед е разрешено ползването на платен годишен отпуск на Е. Ж. (директора на ТП - Бургас) за периода 12 – 16.08.2024 година. С първата заповед управителят на НОИ е определил С. Р., началник на отдел „Административен“ в ТП – Бургас, да изпълнява правомощията на директора на ТП – Бургас на НОИ - при отсъствие на Ж. поради ползването на отпуск. И. Р. е фактическия издател на решението от 13.08.2024 година, от името на директора на ТП – Бургас на НОИ, с което е оставено в сила издаденото разпореждане за отказ (лист 26 - 25).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол. Подадена е в законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от издаването на акта. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.

Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Разпореждането, с което е отказано отпускането на пенсията за инвалидност е издадено от компетентен орган ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ. Съответно решението, издадено в рамките на административното обжалване на разпореждането, също е издадено от служител на ТП – Бургас, надлежно оправомощен с изрична заповед от компетентния орган – управителя на НОИ.

Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят на изискването за форма на акта, защото съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.

В производството по заявлението на А. З. за отпускане на пенсия за инвалидност от ответната администрация не е допуснато съществено процесуално нарушение – само по себе си основание за отмяна на акта.

Съдът споделя довода в жалбата, че разпореждането е издадено много след изтичането на срока по чл. 98 ал. 1 от КСО, но не възприема тезата, че не е ясно какви действия са били извършени от съответните длъжностни лица за период от четири години от датата на постъпване на заявлението в НОИ до постановяване на обжалваното разпореждане. Административното производство е започнало по сезиране от германската осигурителна администрация, предвид подаденото заявление пред нея. Необходимата медицинска документация за преценка на степента на неработоспособност на заявителя е изпратена своевременно от ТП – Бургас на НОИ до компетентната РКМЕ при СРЗИ. Напълно незаконосъобразно ТЕЛК при РКМЕ на СРЗИ първоначално е отказала да се произнесе по същество с решение № 1882 от 08.09.2020 година - предвид липсата на превод на документацията, при условие, че този превод се дължи именно от нея. От друга страна, произнасянето от ТП – Бургас на НОИ по заявлението на господин З. е било обвързано с предхождащ го изричен акт на ТЕЛК. Такъв изричен акт е издаден едва на 12.09.2022 година (решение № 1883) и - въпреки периодичното сезиране/напомняне от НОИ, че е необходим и отдавна дължим – е изпратен едва на 08.04.2024 година от РКМЕ при СРЗИ на ТП – Бургас на НОИ, съответно – получен на 12.04.2024 година. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП – Бургас на НОИ се е произнесъл по същество с обжалваното разпореждане на 18.04.2024 година - шест дена след получаването на второто решение на ТЕЛК при РКМЕ на СРЗИ. В административното производство е допуснато значително забавяне за произнасяне по подаденото заявление от жалбоподателя, но „заслугата“ за това не е ответната администрация, а на ТЕЛК при РКМЕ на СРЗИ. Предвид обстоятелството, че и двата срока по чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО са инструктивни, произнасянето в по – късен момент не може да обуслови отмяна на обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение.

Неоснователни са аргументите в жалбата, че решението е с неясни и противоречиви мотиви, а от органа не са изискани никакви допълнителни доказателства, с които жалбоподателят е разполагал, както и че в разпореждането не са цитирани и обсъдени доказателства, въз основа на които е постановен първоначалния отказ за отпускане на пенсия, а това нарушение е засегнало пряко правото на защита на жалбоподателя и - само по себе си – е достатъчно за отмяна на акта.

Решението и потвърденото с него разпореждане са с еднопосочни мотиви в обстоятелствената си част, които съответстват напълно на волеизявлението в разпоредителната част. И двата органа са констатирали, че на господин З. не е определена степен на неработоспособност от ТЕЛК, а това обстоятелство обуславя отхвърляне на заявлението му от НОИ.

Не може да бъде споделена тезата в жалбата, че ответният орган не е изискал никакви допълнителни доказателства, с които жалбоподателят междувременно е разполагал, за да се произнесе по заявлението. Ответната администрация е сезирана по реда на международния обмен от германската осигурителна администрация и е предоставила на РКМЕ при СРЗИ това, което е получено от нея (чрез дирекция „ЕРМД“ на НОИ). По делото няма обективни данни част от получената медицинска документация на А. З. да не е изпратена от ТП – Бургас на НОИ до ТЕЛК при СРЗИ. В жалбата не се заявяват конкретни факти в тази насока, а не се представят и документи, за които да се твърди, че са били на разположение на НОИ, но не са били изпратени на компетентната ТЕЛК. Отделно, ако господин З. е разполагал с конкретни допълнителни медицински документи на немски език, които удостоверяват физическото му състояние (за което липсват изявления в жалбата), той не е предприел никакви усилия да ги представи на НОИ или на ТЕЛК при РКМЕ на СРЗИ, за да бъдат използвани при преценката на неговата неработоспособност. Основателността на изявлението, че ответникът е засегнал правото на защита на жалбоподателя, защото не е изискал допълнителни доказателства, с които жалбоподателят е разполагал, предполага първоначална осведоменост у ответника, че такива доказателства съществуват и преднамерено бездействие (те да бъдат изискани в административното производство). В тази насока по делото не са събрани данни, съответно – не е обосновано твърдението, че незаконосъобразно от заявителя не са били изискани допълнителни документи, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

Неоснователен е и доводът в жалбата - за незаконосъобразност на разпореждането - че в разпореждането не са цитирани и обсъдени доказателства, въз основа на които е постановен отказа за отпускане на пенсия, а това нарушение е засегнало пряко правото на защита на жалбоподателя. Действително, разпореждането за отказ е мотивирано пестеливо. В него, обаче, се съдържа кратък преразказ на решение № 1833/12.09.2022 година на ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина - София“ ЕАД с изричното посочване, че на господин З. не е определена степен на неработоспособност. Този факт е съпоставен с нормата на чл. 72 от КСО, а оттам – изведен диспозитив за отказ (лист 33). Това е достатъчно, за да бъде установено фактическото и правното основание за издаването на административния акт. Решение № 1833/12.09.2022 година на ТЕЛК, съставляващо част от осигурителната преписка, е било на разположение на органа и той се е позовал на съдържанието му.

Съдът не приема довода в жалба за допуснато съществено нарушение в административния процес, свързано с това, че в разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия, не е било извършено (а е трябвало да бъде извършено) позоваване на експертно решение на медицинска комисия от ТП – Бургас на НОИ, но такава комисия не е работила по случая в нарушение на чл. 98 ал. 4 от КСО.

Съгласно чл. 98 ал. 4 и ал. 5 от КСО, разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност и за добавката за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Решенията на медицинската комисия се издават в 14-дневен срок от получаване от регионалните картотеки на медицинските експертизи на експертните решения с определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ.

В случая свикването на медицинската комисия при ТП – Бургас на НОИ по заявлението на А. З. би било безпредметно (или направо незаконосъобразно), защото тя следва да работи в хипотезите, когато е получено ЕР от ТЕЛК с определена за съответното лице 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, докато с ЕР на ТЕЛК на заявителя не е определен никакъв процент на намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

По същите мотиви следва да бъде отхвърлен и аргументът в жалбата, че в административното производство е било допуснато съществено нарушение, тъй като медицинската комисия при ТП – Бургас на НОИ е следвало да обжалва служебно ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е била отказана пенсията, защото е следвало служебно да събере всички доказателства, в съответствие с изискването на чл. 9 ал. 2 и ал. 4 от АПК. След като по силата на чл. 98 ал. 5 от КСО медицинската комисия на ТП – Бургас на НОИ не е дължала разглеждане на ЕР на А. З. по същество, тя не е дължала и действия по оспорване на изводите на ТЕЛК.

Разпореждането и потвърждаващото го решение са съобразени с приложимото материално право.

Заявлението на А. З. – български гражданин, живеещ във Германия, за отпускане на пенсия за инвалидност е подадено до българската осигурителна администрация чрез германската осигурителна администрация.

Редът за определяне на степента на неработоспособност е уреден в чл. 46 т. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883). Съгласно цитираната норма, решението, прието от институция на държава-членка относно степента на инвалидност на молителя, е задължително за институцията на всяка друга съответна държава-членка, при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави-членки е признато в приложение VII към Регламент 883.

В приложение VII към Регламент 883 за България няма вписване за съответствието на степента на намалената работоспособност спрямо степента на намалена работоспособност в други държави членки на ЕС. Затова, преценката на правото на пенсия за инвалидност и изчисляването на нейния размер – за българските граждани – се извършва по реда на КСО, т.е. след решение на ТЕЛК относно степента на увреждане и неработоспособност.

Нормата на чл. 5а от Правилника предвижда, че постъпилите в Националния осигурителен институт медицински документи от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се изпращат, включително по електронен път, в Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), която осигурява превод на български език на документите, които са на чужд език. Посочените документи се изпращат на РКМЕ на СРЗИ, като в тези случаи освидетелстването/преосвидетелстването на лицата се извършва по реда на правилника.

Съгласно чл. 40 ал. 1 т. 6 и ал. 2 от Правилника (в редакцията им към датата на издаване на ЕР № 1833/12.09.2022 година), териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата при постъпили медицински документи, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, от компетентната институция на друга държава – членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Швейцария. Медицинските документи, получени от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, се изпращат на съответната ТЕЛК на територията на [населено място] чрез РКМЕ към СРЗИ в срок 30 дни от получаването им.

Предвид обстоятелството, че А. З. пребивава постоянно в друга държава от ЕС, експертизата на неговата работоспособност е била възложена на ТЕЛК на територията на [населено място] чрез РКМЕ при СРЗИ. С ЕР № 1833/12.09.2022 година тази ТЕЛК не е определила степен (процент) на неработоспособност на заявителя, като е счела, че от представените и преведени медицински документи не може да бъде направен никакъв извод в тази насока.

Съгласно чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

В случая, по аргумент от нормите на чл. 98 ал. 7 – 8 от КСО, влизането в сила на решението на ТЕЛК не е било предпоставка за издаване на обжалваното разпореждане, поради което то не се явява преждевременно издадено от административния орган при ТП – Бургас на НОИ.

С решението на ТЕЛК на А. З. не е определен процент на трайно намалена работоспособност в размер на 50 и над 50 на сто, т.е. по отношение на него не е налице предпоставката по чл. 72 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност. ЕР на ТЕЛК има задължителен характер за ТП – Бургас при НОИ и ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП, и ответникът, законосъобразно са се е съобразили със заключението на експертната лекарска комисия.

Съдът споделя довода в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ, че заявителят има възможност да оспори решението на ТЕЛК пред НЕЛК, а впоследствие и по съдебен ред, ако счита, че е издадено в противоречие със закона. Доколкото, обаче, към момента на издаването на разпореждане изх. № Ц2113-02-38#11/18.04.2024 година на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ и решение изх. № 1012-02-173#1/13.08.2024 година на директора на ТП - Бургас на НОИ по отношение на А. З. не е бил установен процент на трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК, отказът за отпускане на пенсия за инвалидност по подаденото заявление е материално законосъобразен.

Фактите по делото и правната им интерпретация показват, че разпореждането за отказ и решението са издадени при съобразяване с основните принципи в административния процес – на добросъвестност при упражняване на правомощията от административния орган, на истинност, на служебното начало при установяване на фактите по случая, на достъпност, публичност и прозрачност.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ю. З. с [ЕГН] от [населено място], община Руен, против решение изх. № 1012-02-173#1/13.08.2024 година на директора на ТП - Бургас на НОИ и разпореждане изх. № Ц2113-02-38#11/18.04.2024 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Бургас на НОИ – за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.