Р Е Ш Е Н И Е
№2265/22.11.2021г.
гр. Пловдив, 22 ноември 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети ноември,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно,
касационно дело №2736 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.191, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
А.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адвокат Н.П.Д.- пълномощник, обжалва Решение
№1235 от 30.07.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330201245 (1245) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., XX-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №1162 от 04.01.2021г., издадено от временно преназначен на
длъжността (ВПД) началник на Трето районно управление (III-то РУ) при Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на А.К. е наложена глоба в
размер от 1 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесното НП.
Ответникът в
производството- III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно
заседание. На 01.11.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№19360 от юрисконсулт
И.П.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение; при евентуално уважаване
на касационната жалба, възразява за намаляване на адвокатското възнаграждение
на касатора до размера на минимално предвиденото
такова по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Георги Гешев, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че в рамките на извършена проверка от служители на III-то РУ при ОД на МВР-
Пловдив, на 17.12.2020г., около 14:56ч., в гр. Пловдив, на ул. “Васил Левски“
№266, е прието за установено, че касаторът К., като
лице, осъществяващо охранителна дейност в “ТСС – 93“ ЕООД, с работно време от
07:00ч. до 19:00ч., като невъоръжена охрана, носи личното си късоцевно оръжие, представляващо пистолет “ИЖ71–Н“, калибър
9х17 мм., №***, както и 9 броя боеприпаси, калибър 9х17мм. Прието е за
установено, че К. има издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба (на
оръжие) №21160255611, издадено от Първо районно управление (I-во РУ) при ОД на МВР- Пловдив,
валидно от 25.10.2017г. до 25.10.2022г.
За установеното в рамките
на проверката И.К.В.- младши полицейски инспектор КОС (контрол над общоопасните средства), съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№560859 от 17.12.2020г., с който
деянието на К., изразяващо се в носене на лично късоцевно
оръжие на работното място, при осъществяване на дейност по невъоръжена охрана,
се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.94, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Според съдържанието на процесния АУАН, от страна на К. е вписано “Нямам възражения“. По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали
решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221,
ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Доказателствата по
делото позволяват формирането на извод, че в рамките на проверката, извършена
на 17.12.2020г. от служители III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив, К., като лице,
притежаващо разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и осъществяващо дейност по невъоръжена охрана в предприятието
на “ТСС – 93“ ЕООД, е носил личното си оръжие, представляващо пистолет “ИЖ71–Н“,
калибър 9х17 мм., №***, както и 9 броя боеприпаси, калибър 9х17мм., се явява
установено по делото и не е спорно между страните. Следователно, налице е от
обективна страна съставомерно деяние по смисъла на
чл.94, ал.1 от ЗОБВВПИ. Също така, адмнистративнонаказателното
производство, приключило с издаване на процесното НП,
е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съответно, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го
потвърждава, районният съд постановява правилно решение. Освен правилно,
решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Вярно е, че съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание
на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да
се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая обаче, както
правилно приема районният съд, обстоятелствата, че нарушението е извършено за
първи път, че от нарушението няма настъпили конкретни вредни последици, както и
че касаторът К. е навършил 72-годишна възраст не
позволяват да се приеме за установено, че разглежданото нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид и не е налице маловажен случай на административно нарушение.
Предвид очерталия се
изход на делото, в полза на ОД на МВР- Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1235 от 30.07.2021г. по Н.А.Х дело №20215330201245 (1245) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., XX-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №1162 от 04.01.2021г., издадено от ВПД началник на
Трето районно управление при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на А.Н.К.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева.
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………