РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Б., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200213 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛ.ХХVІІІ ОТ НПК ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ. 78 А НК.
По досъдебното производство № 338/2024 г. по описа на РУ -Б.,
прокурор при РП-Видин, с мотивирано постановление от 05.12.2024 г., е
направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на И. А. Ц. от гр. Б.,
обл. В., затова, че на 02.10.2024 г. в недвижим имот, находящ се на ул. „Т.м.“ №
... в град Б., обл. В., нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на М. В. Н. от
град Б., с която се намира във фактическо съпружеско съжителство,
вследствие на което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
хематоми в областта на дясно слепоочие, на носа и по двете очи, довело до
болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 предл. последно от
НК – престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а НК във вр. чл.130 ал.2 от НК.
1
В с. з., наблюдаващият прокурор поддържа предложението, направено с
Постановлението от 05.12.2024 г. Пледира, че са налице предпоставките на
чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвин. И. А. Ц. и
налагане на административно наказание "глоба". Относно размера на глобата
пледира същият да бъде минималния, предвиден в закона.
Обвиняемият Ив. Ц. се явява лично в с. з., не признава вината си и
авторството на деянието, дава обяснения по обвинението, както и принципно
за съжителството си с М. Н. – отношения по между им и здравословно
състояние на последната. Смята, че наказание се следва само при извършено
престъпление, а той не е сторил такова, счита, че ако съдът го накаже с „глоба“
това ще затрудни финансовото им положение, относно осигуряване на
лекарства и иска при решение за санкция – тя да е „порицание“.
Съдът, като взе предвид събраните по ДП № 338/2024 г. на РУ - Б.
доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът поддържа
направеното предложение по реда на гл. ХХVІІІ от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И. Ц. и пострадалата М. Н. живеели във фактическо,
съпружеско съжителство, т.е. без да сключват брак, в неговия дом - в град Б.,
на ул. „Т.м.“ № 42. Това съжителство продължавало от над 30 години, като от
него те не са имали общи деца. Н. имала свои деца, които живеели в чужбина
и не си идвали често в страната.
През последните години от съжителството им, често по между им
възниквали скандали – словесни, кавги, повишаване на тон и обиди –
инициирани и осъществявани от обвиняемия, свидетели на което ставали
техни съседи и случайни хора. Никога обаче, никой не е подавал оплаквания и
сигнали за това.
На 02.10.2024 г. вечерта, обв. И. Ц. направил забележки за дребни,
ежедневни неща на съжителката си, като тя му възразила, че докато била
здрава и работела, била „добра“, а сега е „саката и не му трябва“. Н. била в
кухнята им и гледала телевизия. Обвиняемият първоначално напуснал
помещението, в което били двамата, но след малко се върнал, ядосан от
казаното от св. Н., и й казал, че ще я пребие. Веднага започнал да нанася
удари с юмруци по главата й, лицето, дори ритници по краката. След побоя св.
Н. имала видими синини и червени петна по лицето и тялото си / едното,
дясното бедро/. След нанесените й удари обаче, тя не съобщила на никого
веднага – същата вечер.
2
На 04.10.2024 г. при Н. дошли две служителки на местния „Център за
домашни грижи“ - медицинската сестра В. Ц. и домашната помощница Соня
Ц., двете от град Б., като Ц. и Н. имали писмен договор за обслужване и
помощ от този Център. В посочения момент, на посещението, И. Ц. не бил
вкъщи. Двете служителки на Центъра забелязали синини и кръвонасядания по
лицето и крака на Н. и я попитали какво е това. Тя им разказала, че на 02.10.24
г. Ц. й е нанесъл побой, че се страхува за живота и здравето си, че иска дори да
излезе от дома им, и да живее другаде – в някой „социален дом“. Свид. В. Ц.
попитала Н. дали ще й разреши да я заснеме – с телефона си. Последната се
съгласила, и Ц. направила две снимки на лицето на пострадалата.
Когато Ц. и Ц. се върнали в Центъра, те споделили за видяното и
разказаното им с ръководителя му – свид. П. И., а тя веднага съобщила на
личния лекар на Н. – доктор В. П.. По негов съвет, от Центъра уведомили
полицията, чиито служители посетили незабавно Н., където дошла и линейка
на ФСМП-Б.. Н. била прегледана от дежурния лекар във филиала и било
образувано досъдебно производство в полицията - за евентуално деяние по
НК.
Ив. Ц. бил предупреден с нарочен протокол по ЗМВР да не осъществява
действия, застрашаващи живота и здравето на М. Н., да не й нанася телесни
повреди, да не й се заканва и да се извършва домашно насилие.
Били подадени сигнали до ръководителя на ДПС-Б. относно Н., като
претърпяла насилие и лице имащо нужда от настаняване в социална
институция.
В хода на досъдебното производство била назначена и проведена
съдебно-медицинска експертиза - по писмени данни. Видно от заключението
на вещото лице, на М. Н. били причинени хематоми в областта на дясно
слепоочие, на носа и по двете очи. Също така – освидетелстваната имала и
хематом на десния крак /бедрото/. По механизъм на увреждане, същите
увреждания отговарят да са получени по време и начин, както са описани от
пострадалата и потвърдени от свидетелските показания по делото и не е
възможно да са вследствие на падане на пострадалата – резултат от падане от
собствен ръст или удари по елементи от обстановката /мебели/. Според
вещото лице, тези увреждания са довели само до болка и страдание.
За настоящия съдебен състав безспорно се доказаха фактите – получени
телесни наранявания по главата – лицето и крака на свид. М. Н., момента на
получаването им, начинът на същото, механизма на това – вкл. и кой е нанесъл
ударите и ритниците по тялото на пострадалата – а именно обвин. Ц.. Тези
обстоятелства освен устните доказателства – свидетелски показания на самата
М. Н., В. Ц., С. Ц., П. И., В. П., Н. И. М. П.-Д., Д. Д., Г. Г. и В. Т. /които са
3
абсолютно непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло, вкл. и дадените
пред съдия от пострадалата в хода на ДП /, се установяват и от писмените
доказателства, изготвени по реда на НПК и приети от съда – докладни
записки до Началник РУ-Б., сигнал от последния до Директора на ДСП-Б.,
Доклад за посетен сигнал за упражнено домашно насилие, предупредителен
протокол по ЗМВР – съставен на обвиняемия, амбулаторен лист от преглед на
Н. във ФСМП-Б. от 04.10.24 г., заключение на проведена съдебно медицинска
експертиза. Дори съдът приема като доказателства, съответстващи и с
показанията на свидетелите, видели на 04.10.24 г. състоянието на Н. – и двата
броя снимки, макар и да не са изготвени по реда на НПК, но не оспорени от
обвиняемия и кореспондиращи с думите на свидетелите – като начин, време и
място на изготвяне /заснемане/.
Абсолютно право на обвиняемия е да не признава вина и авторство на
поведението си, както към 02.10.24 г., така и предходно такова с прямо Н..
Наистина той няма и лоши характеристични данни, съгласно изготвената му
характеристика от полицейски служител в РУ-Б., няма регистрации и
провеждано лечение при психиатър. Но по делото се събраха и показания – на
свид. П.-Д., на свид. Д., на Г. и Т. – за предходно агресивно поведение на Ц.
спрямо Н.. Св. П.-Д. и св. Д. съобщават, че лично те, като и трети лица/
туристи, ползващи услуги в туристически обект на първата свидетелка,
находящ се в близост до дома на Ц./ са ставали свидетели на кавги, викове,
скандали от страна на Ц. към съжителстващата с него жена, а пред
свидетелите Г. и Т. – самата тя е споделила за подобно поведение /побой
конкретно/ на Ц. и преди, но не чак с такива сериозни последици за нея.
Вещото лице, съдебен лекар, в заключението си по извършената
медицинска експертиза, изразява категорично мнение за механизма, по който
са получени телесните увреждания на Н. / удари на твърди тъпи предмети/ и
възможността това да са именно юмруци и ритници. Също така, това вещо
лице категорично отрича възможността уврежданията да са настъпили от
удари при падане – удари на тялото на пострадалата в различни предмети под
тежестта на самото тяло, при негово падане.
Няма спор по делото за факта на дълготрайното съвместно съпружеско
съжителство на обвиняемия и Н. – като при семейни хора, без обаче да имат
брак, поради което и посегателството на обвиняемия върху телесната
4
неприкосновеност на пострадалата, изпълва признаците на квалифициращото
обстоятелство „ в условията на домашно насилие“ по см. на чл.93 т.31 от НК.
За съда, самата пострадала, очевидно е затруднена да сподели пред
трети лица, вкл. и разследващи органи за проблемните им отношения с
обвиняемия в пълнота, тъй като освен дългото съжителство, понякога водещо
до почти необяснима емоционална и психическа зависимост по между такива
лица, и до обикновен физически страх от последващи посегателства.
Доказателство за това са показанията на Н., която е твърдяла, че не е имало
други такива побои, но пред свидетели е споделила обратното, както и че
изпитвайки притеснения за себе си – е имала намерения първоначално /след
04.10.24 г./ да напусне общото жилище с Ц..
Предвид всичко посочено до тук, съдът приема, че обвиняемият И. А.
Ц., от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на
чл. 131 ал.1 т.5а във вр. чл.130 ал.2 НК, тъй като на 02.10.2024 г. в недвижим
имот, находящ се на ул. „Т.м.“ № 42 в град Б., обл. В., нанесъл удари с юмрук в
областта на лицето на М. Владимирова Н. от град Б., с която се намира във
фактическо съпружеско съжителство, вследствие на което й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в хематоми в областта на дясно слепоочие, на
носа и по двете очи, довело до болка и страдание, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по
смисъла на чл.93 т.31 предл. последно от НК.
Относно телесно увреждане, нанесено и върху бедрото на пострадалата,
за което се съдържат доказателства по делото, вкл. и в медицинската преценка
от вещото лице – обвинение няма повдигнато, поради което и съдът не може
да го включи в състава на престъплението като конкретен елемент, респ. не е
възможно да произнесе съдебния си акт и относно него, т. к. би излязъл извън
рамките на обвинението.
Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.
131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.2 от НК, е "лишаване от свобода" до една година или
«пробация».
Към момента на извършване на деянието обвиняемият Ц., е не осъждан
и не му е налагано наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Не са
налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК също.
Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а
5
от НК, за освобождаване на обвин. Ив. Ц. от наказателна отговорност, и няма
законови пречки на същият да бъде наложено административно наказание
"глоба". / възможност за наказание „порицание“ не съществува тук, както
поиска обвиняемият, като опция/
Съдът налага на обвин. И. А. Ц. административно наказание "ГЛОБА" в
размер на минималния предвиден в НК все пак, а именно – 1000,00 лева.
Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид
обстоятелствата, че обвиняемият е затруднен финансово – пенсионер,
възрастен човек е, също се придвижва затруднено /с патерици/, и по-висок
размер на това наказание наистина би обременил бюджета на наказания, който
на практика е общ с този на пострадалата. Според съда с този вид и размер на
санкцията ще бъдат постигнати и целите на наказанието.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди обвин. Ц. да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин 279,90 лв. –
разноски, направени в хода на досъдебното производство за възнаграждение
на вещо лице – съдебен лекар, за провеждане на съдебно-медицинска
експертиза.
Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И. А. Ц. - роден на ...........г. в с. Д., обл. В., живущ в гр. Б.,
обл. В., българин, български гражданин, вдовец, не осъждан, с висше
образование, пенсионер, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
02.10.2024 г. в недвижим имот, находящ се на ул. „Т.м.“ № .. в град Б., обл. В.,
нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на М. Владимирова Н. от град Б.,
с която се намира във фактическо съпружеско съжителство, вследствие на
което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми в областта
на дясно слепоочие, на носа и по двете очи, довело до болка и страдание, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно
насилие по смисъла на чл.93 т.31 предл. последно от НК – престъпление по чл.
131 ал.1 т.5а от НК във вр. чл.130 ал.2 от НК.
На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА И. А. Ц. /със
снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното
6
престъпление, като му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвин. И. А. Ц. /със посочена по-
горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин, направените по
делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство – 279,90
лв., възнаграждение по проведената съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7