РЕШЕНИЕ
№
……...…/................2024 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 15 декември
2023 година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря М. Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 134
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от И.Д.М., С.С.М. и В.Д.М. срещу "Диа
Строй" ЕООД, Х.Г.В. и С.К.В. за обявяване за относително недействителен по
отношение на ищците на договора обективиран в нот.акт № 171, том III, peг. №
5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96, том XС дело
19786/19 г. с който "Диа Строй“ ЕООД прехвърля
на ответниците по иска Х.Г.В. в съпружеска имуществена общност със С.К.В.
правото на собственост на Апартамент № 4 с идентификатор 10135.3516.181.6.4, в
жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.181, находящ се в
гр. Варна, ул. „Паско Желев" № 3, етаж 3, целият с площ от 43,92 кв.м.,
ведно с изба № 6 с площ 2,04 кв.м., както и прилежащите му 3,5668 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, или, евентуално, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на
07.10.2014 г. сключили договор с "Пресиянстрой"
ЕООД, по силата на който последният в качеството му на изпълнител се задължил
да осъществи промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „Паско Желев" № 3, ид. № 10135.3516.181, след което да направи промяна
на одобрения инвестиционен проект на предвидената за строителство сграда, да
извърши със свои сили и средства строителството и да въведе в експлоатация
жилищната сграда, срещу което ищците в качеството им на възложител се съгласили
да прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на изпълнителя право
на строеж за част от обектите в сградата, като запазели в своя полза право
строеж върху останалата част от обектите в сградата. С уведомление от
08.10.2018 г., отправено до "Пресиянстрой"
ЕООД, ищците заявили че считат договора от 07.10.2014 г. за прекратен поради
неизпълнение по вина на дружеството. Поради факта, че сградата не била
завършена в уговорения срок, била изградена в груб строеж без довършителни
работи и на изпълнителя не били прехвърлени права на строеж, след преговори, на
05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа
Строй" ЕООД, като изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със
свои сили и за своя сметка да завършат изцяло сградата, в т.ч. да извършат
необходимите поправки по сградата, описани в споразумението, и в тримесечен
срок от подписване на акт 15 да подадат необходимите документи за въвеждането й
в експлоатация, срещу което задължение ищците като възложител им прехвърлили права
на собственост върху изброените в споразумението обекти – един гараж, три
апартамента и едно ателие, в т.ч. процесния Апартамент № 4 с идентификатор
10135.3516.181.6.4, правото на собственост върху който било прехвърлено на
ответника "Диа Строй" ЕООД.
Прехвърлителната сделка била обективирана в нот.акт № 158/05.06.2019 г., в
който изрично било уговорено, че ако "Пресиянстрой"
ЕООД и "Диа Строй " ЕООД не изпълнят
поетите по нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок, ищците в
качеството им на възложители имат право да развалят сключените договори и да
претендират в условията на солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение
в размер на 350 000 лева. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията
си в уговорените срокове, ищците са предявили иск за разваляне на договора,
който е предмет на т.д. № 2116/2019 г. поописана ВОС, ТО. От направена справка
в СВ ищците установили, че с нот.акт № 171/04.12.2019 г. "Диа Строй" ЕООД е продало на Х.Г.В. в съпружеска
имуществена общност със С.К.В. правото на собственост на Апартамент № 4 с
идентификатор 10135.3516.181.6.4 на цена в размер на 43 000 лева. Твърдят,
че уговорена цена е фиктивна и различна от реалната пазарна стойност на
продадения недвижим имот и че няма плащане на договорена цена. Считат, че са
кредитор на "Диа строй" ЕООД по сключените
на 07.10.2014 г. и на 05.06.2019 г. договори, в изпълнение на които е
прехвърлен процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Паско
Желев" № 3. В молба от 26.05.2020 г. заявяват, че след изтичане на срока
за изпълнение на договора, а именно 05.12.2019 г., са кредитори на "Диа строй" ЕООД за връщане на основание чл. 55 ЗЗД на
полученото на отпаднало основание, а именно: Апартамент № 4 с идентификатор
10135.3516.181.6.4. Считат, че с продажбата от 04.12.2019г. "Диа Строй " ЕООД уврежда интересите им като кредитор,
откъдето произтича и правният им интерес да искат от съда сделката да бъде
обявена за относително недействителна спрямо тях при условията на чл. 135 ЗЗД.
Твърдят, че длъжникът както и приобретателите по сделката знаят за увреждането,
а в молбата от 10.02.2020 г. заявяват, че продажбата е извършена с цел
увреждане на кредиторите.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът "Диа Строй" ЕООД е подал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че ответното дружество не е знаело, че с
извършване на атакуваното действие уврежда кредиторите си и с това действие
обективно намалява имуществото си. Обосновава се с обстоятелствата, че сделката
е извършена след придобиване правото на собственост върху процесният имот от
"Диа строй" ЕООД, в 6-месечният срок, в
който дружеството е поело задължение да завърши сградата, в която се намира
имота. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят на
строителя право на собственост върху идеални части от земята в 14-дневен срок
от издаване на Акт 14, както и по отношение на всички обекти, които е следвало
да станат собственост на ответното дружество, поради което няма как да е налице
увреждане за ищците, напротив към настоящия момент същите са собственици на
редица недвижими имоти в сграда, без да са вложили никакви средства в строежа,
докато такива размер на 435 712,00 лв. без ДДС са вложени от ответното
дружество. Освен това ищците получили обезщетение в размер на 47,54%, което
било почти двойно от обичайното. Възразява, че вземането на ищците не е
съществувало към момента на атакуваната сделка и не съществува и към момента на
завеждане на исковата молба, с оглед на което твърдят, че ищците нямат и
качество на кредитор по отношение на ответното дружество. Оспорва, че ищците са
изправна страна по Договора от 05.06.2019г.
и че ищците са оказали необходимото съдействие, за да може ответното
дружество да изпълни поетите задължения. Възразява, че не са налице твърдяните
основания от ищците по чл. 55 ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало
основание. Възразява, че атакуваната сделка е възмездна, поради което е
необходимо и третото лице също да знае, че договорът уврежда кредитора, а
такова знание не е налице. Оспорват твърденията на ищците, че сделката е
фиктивна и на занижена цена като сочи, че по-голямата част от продажната цена е
заплатена към денят на сделката. Възразява, че ако атакуваната сделка е
сключена преди кредиторът да е придобил това качество, трябва тя да е извършена
с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението, на което е могъл
да разчита – чл. 135 ал. 3 ЗЗД, като на купувачът не е било известно, че
продавачът има дълг и че целта на сделката е да увреди кредитора му. Възразява,
че извършената продажба към третите лица е целяла осигуряване на средства за
довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с
това. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 367 от ГПК ответниците Х.Г.В. и С.К.В. са подали писмен отговор, в който оспорват иска
като неоснователен. Оспорват ищците да имат качеството кредитор по отношение на
ответника "Диа Строй" ЕООД, тъй като
последното било изпълнило в пълен обем задълженията си по договора за
строителство от 05.06.2019 г. Същевременно сочат, че неизпълнената част е
незначителна, както и че шестмесечният срок за изпълнение бил крайно
недостатъчен. Считат, че договорът от 05.06.2019 г. следва да се разглежда съвкупно
с договор за извършване на строителство от 07.10.2014 г., сключен между ищците
и „Пресиян Строй“ ЕООД като негово продължение, като ищците не са изпълнили
задължението си по първия договор да прехвърлят на строителя право на строеж
върху бъдещите обекти в сградата и по този начин са лишили строителя от
средства за извършване на строителството. Разглеждайки двата договора във
взаимна връзка правят извод, че ищците не са претърпели вреда, тъй като
сградата е построена в груб строеж на техен терен като едва за довършване на
строителството са прехвърлили незначителна част от самостоятелните обекти за да
могат чрез продажбата им изпълнителите да финализират строежа. На следващо
място, се позовават на пълномощно от 07.10.2014 г. и предварителен договор от 10.10.2014
г., с които ищците са делегирали права на Т. В. Т. да сключи предварителен
договор за продажба на апартамент № 4 и да получи продажната цена. С договора
от 05.06.2019 г. посочения апартамент е прехвърлен на "Диа
Строй" ЕООД – солидарен длъжник на „Пресиян Строй“ ЕООД, "Диа Строй" ЕООД е изпълнило задължението имотът да
бъде прехвърлен на купувача В. съобразно предварителния договор от 10.10.2014
г. На следващо място, ответниците изтъкват, че са добросъвестни и че не са
знаели, че увреждат ищците, тъй като с оспорена сделка са финализирали
придобиването, уговорено в предварителния договор от 10.10.2014 г. на цена от
23 400 евро, платима на части, като са изпълнили задължението си да
заплатят падежиралите вноски. Уговорените с предварителния
договор условия, в т.ч. относно размера и сроковете за плащане на продажната
цена не били променяни с процесната сделка, поради което не било налице знание
за увреждане. Правят възражение за изтекла погасителна давност, в случай че
ищците черпят права от договора за строителство от 07.10.2014 г.
В допълнителна искова
молба ищците сочат, че знанието за увреждането у ответника "Диа строй" ЕООД произтича от уговорките в нот. акт №
158/2019 г. на нотариус С. Д.. Сочат, че към датата на прехвърлителната сделка
– 04.12.2019 г., задълженията по договора от 05.06.2019 г. и по нот. акт от
същата дата не са изпълнени, което обстоятелство е известно на "Диа строи" ЕООД и е достатъчно да установи факта, че с
прехвърляне на обекта в полза на трето лице на страната прехвърлител и на
страната приобретател по сделката от 04.12.2019 г. е известно, че имуществото
на длъжника намалява и се препятства кредитора да се удовлетвори от него.
Знанието на страните за задълженията на "Диа
строй" ЕООД следвало от съдържанието на документа за собственост, въз
основа на който е осъществено прехвърлянето. Поддържа, че тъй като "Диа строй" ЕООД не е страна по разваления на
08.10.2019 г. договор от 07.10.2014 г., уговорките по този договор и тяхното
изпълнение или неизпълнение са без значение за настоящия спор. Поддържат, че
вземането на ищците към "Диа строй" ЕООД е
възникнало със сключване на договора и нот. акт на 05.06.2019 г., с които
"Диа строй" ЕООД и "Пресиянстрой" ЕООД са поели солидарно задълженията за
завършване и въвеждане в експлоатация на сградата в определените срокове.
Поддържат твърденията, че сделката е фиктивна, че договорена цена е различна от
пазарната, че липсва плащане, че сключването на сделката е единствено и само с
цел увреждане на интересите на ищците. Оспорват твърдението за плащане на
цената. Излагат подробно фактология свързана с неизпълнение на договора от
07.10.2014 г. от страна на "Пресиянстрой"
ЕООД и финансирането на строителството с твърдение, че управителят на
дружеството е сключил множество предварителни договори с физически лица относно
обекти в сградата предвидени за строителя на цени в пъти по-ниски от пазарните.
Оспорват ищците да са отговорни за забавата на строителството. Оспорват
ответниците С. и Х. В. да не са знаели за увреждането на ищците. Във връзка с
позоваването на предварителния договор от 10.10.2014 г. сочат, че в същия е
налице изрична уговорка право на собственост върху обекта да бъде прехвърлено
на В. след подписване на Акт обр. 15, какъвто и до момента не бил подписан.
Възразяват, че прехвърлянето извършено от "Диа
строй" ЕООД няма връзка с договора сключен между В. и Т. Т.ов, като управител на "Пресиянстрой"
ЕООД. Оспорват плащането на цената на обекта, доколкото нито едно от извършените
плащания не е в изпълнение на договора от 10.10.2014 г., получилите сумите лица
не са страна по договора, нито имат качеството на изпълнител на строежа.
В срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК ответникът „Диа строй“ ЕООД е подал
допълнителен отговор, в който поддържа изложените в отговора фактически
твърдения, възражения и оспорвания. Излага подробни съображения.
Ответниците Х.В. и С.В.
са подали допълнителен отговор, в който поддържат изложените в отговора
фактически твърдения и възражения. Акцентират върху неизпълнението на
задължението на ищците по договора от 07.10.2014 г. да прехвърлят обещаните
обекти и част от дворно място след издаването на акт обр. 14 от 29.08.2017г. и
разрешително за строеж с направените промени от 10.07.2017г., като вместо това
са прекратили едностранно с уведомление договора, считано от 08.10.2018г.
Поддържат, че с договора от 05.06.2019г. и включените в него уговорки ищците са
злоупотребили с правата си на собственици на поземления имот и неправомерно са прекратили
договора от 07.10.2014 г. Съответно, ищците не са имали право да сключат нов
договор, възлагайки на изпълнителя нови и непосилни задачи, поставяйки по този
начин страните в неравноправна позиция. Поддържат липса на увреждане за ищците,
доколкото прехвърлените 5 имота, включително и процесният, са част от тяхно
старо насрещно неизпълнено изискуемо и ликвидно задължение. Липсата на
увреждане извеждат и от обстоятелството, че ищците в качеството си на
собственици на земя и възложители по договорите за строителство са придобили на
груб строеж монолитна четириетажна сграда с няколко обекта на етаж, изградена
изцяло и финансирана от „Пресиянстрой“ ЕООД (по
негови сметки на стойност 705 425.28 лева). След като прехвърлените обекти,
инвестирани от изпълнителя, са срещу задължение, което отново изпълнителят
трябва да изпълни, следва да се приеме, че е изключено понасянето на щета за
възложителя. Поддържат, че с прехвърлянето на процесния апартамент № 4 от
04.12.2019г., „Диа Строй“ ЕООД не е целяло намаляне
на имуществото си или затрудняване на бъдещо удовлетворяване на вземане, а е
изпълнило едно поето от „Пресиянстрой“ ЕООД
задължение със сключването на предварителния договор от 10.10.2014г., което е
заместило като прехвърлител в последствие. Поддържат, че не е налице знание у
ответниците като приобретатели на имота за увреждане на кредиторите като отново
се позовават на предварителния договор от 10.10.2014 г. в т.ч. и уговорените
условия за плащане на цената, като не твърдят, че са превеждали сумите по сметка
на „Пресиянстрой“ ЕООД или „Диа
Строй“, а по сметка на Т. Т. и неговата съпруга Р. Т.. Твърдят, че не са им
били известни конкретните договорки между страните по договорите за
строителство и довършване на строителството, тъй като не сме страна по тях,
както и кой какво е изпълнил или не е изпълнил. Възразяват срещу изложеното в
допълнителната искова молба относно посещение в кантората на процесуалния
представител на ищците. Дори да им е било известно задължение, формулирано в
договора за прехвърляне на имоти от 05.06.2019г, то това не означава, че целта
на последващото прехвърляне на процесния апартамент е да се увредят
кредиторите, в т.ч. и от страна на „Диа Строй“ ЕООД.
Цялостното поведение на дружествата – изпълнител, включително и водената между
„Пресиянстрой“ ЕООД и ищците кореспонденция,
последващите поети от тях задължения сочело, че са се стремили да положат
всички необходими усилия за доброволно уреждане на възникналите с възложителите
спорове и да изпълнят ангажиментите си, дори в ущърб на собствените си
интереси.
С молба вх. №
263331/04.08.2020 г. ищците твърдят, че за периода от 05.06.2019 г. до
05.12.2019 г. по силата на договор от 05.06.2019 г. са били кредитори на
ответника "Диа Строй" ЕООД за непарично
вземане за цялостно и качествено завършване на сградата, след което са
предявили иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г. по описа
на ВОС.
Посочват, че с
разваляне на договора отпада основанието, на което неизправната страна "Диа строй" ЕООД е получила ап. № 4 и че са кредитори
на "Диа строй" ЕООД за непаричното вземане
за връщане на полученото на отпаднало основание, а именно ап. № 4 с ид. №
10135.3516.181.6.4.
В съдебно заседание и
в представена писмена защита ищците настояват за уважаване на исковете.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника „Диа Строй“ ЕООД
пледира за отхвърляне на исковете като недоказани.
Процесуалните
представители на ответниците Х. и С. В. пледират за отхвърляне на исковете.
Варненски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от
2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, ищците Д.И.М., И.Д.М., С.С.М., В.Д.М. са прехвърлили в полза на ответника „Пресиянстрой“ ЕООД Гараж № 1 и в полза на ответника „Диа Строй“ ЕООД Апартамент № 1, Апартамент № 4, Апартамент
№ 8 и Ателие № 4, всички находящи се в гр. Варна, ул. „Паско Желев" № 3, ведно
с прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу солидарното
задължение на приобретателите в шест месечен срок от подписване на нотариалния
акт и договор от същата дата да осъществят цялостно и качествено завършване на
сградата и предвидените довършителни работи констатирано с акт обр. 15 и в три
месечен срок от подписване на акт обр. 15 да подадат документи за въвеждане на
сградата в експлоатация.
С Решение №
260259/01.10.2020 г. по т.д. № 2116/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна,
влязло в сила на 02.02.2023 г., обективираният в
нот.акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от
2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, договор от 05.06.2019 г. за
прехвърляне в полза на „Пресиянстрой“ ЕООД и "Диа Строй" ЕООД права на собственост върху отделни
обекти срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е
развален поради неизпълнение на задълженията на „Пресиянстрой“
ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД.
Видно от нот.акт №
171, том III, peг. № 5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192,
вписан в АВп вх. peг. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96,
том XС дело 19786/19 г., „Диа Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, е продало на Х.Г.В. правото на собственост на Апартамент № 4,
находящ се в гр. Варна, ул. „Паско Желев" № 3, етаж 3, ведно с изба № 6,
както и 3,5668 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, за сумата от 43 000 лева.
В текста на
нотариалния акт е записано, че сградата, в която се намира обектът, е изградена
на етап „груб строеж“. При съставянето на акта е представен нот. акт 127, том
XXXVIII, дело 8252, на СВ – Варна, т.е. нотариалният акт от 05.06.2019 г., с
който ответникът „Диа Строй“ ЕООД е придобил от
ищците правото на собственост върху процесното ателие.
По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.2014
г., сключен между ищците в настоящото производство, представлявани по
пълномощие от управителя на „Пресиянстрой“ ЕООД Т. Т.ов, в качеството им на собственици – като продавачи, и
изпълнителя на строежа „Пресиянстрой“ ЕООД, от една
страна, и Х.Г.В. като купувач, с предмет процесния апартамент № 4, находящо се
в гр. Варна, ул. „Паско Желев" № 3, етаж 3, за сумата от 23 400 евро,
платима на продавачите на четири вноски, съответно от 30, 25, 25 и 20 % от
продажната цена, последната от които в тридневен срок след въвеждане на
сградата в експлоатация.
По делото са приети
като доказателства платежни документи от 15.10.2014 г., 27.02.2015 г., 14.10.2017
г., от които е видно, че Х.Г.В. е заплатил в полза на Т. В. Т.ов съответно сумите от 14 000 и 11 440 лева и на Р.
Колева Т.ова – 11 400 лева по предварителен
договор за строеж на жилище – ап. № 4.
От показанията на
свидетеля Т. В. Т.ов, управител на „Пресиянстрой“ ЕООД и съпруг на управителката на „Диа Строй“ ЕООД, които съдът при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира само доколкото не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че преди сделката от
05.06.2019 г. между семейство М. и „Диа Строй“, 2018
г. имали договорка с М. кои обекти ще бъдат за строителя и кои за тях. Като се
появила и другата фирма „Диа Строй“, вече
разпределението го направили М. – на коя фирма, кои обекти. При сключване на предварителния
договор с Х.В. свидетелят имал редовно пълномощно като пълномощник на М..
Обектът бил прехвърлен на Х.В., понеже на свидетеля му трябвали средства да
довърши дограмата на обекта и защото човекът си плащал вноските по договора, бил
стриктен. Продажната цена по предварителния договор с Х.В. била определена от
свидетеля лично. Понеже обектът бил прехвърлен впоследствие на „Диа Строй“ имало плащане, което е извършено в полза на Р. Т.,
с което свидетелят бил съгласен. До подписването на Нотариалният акт от
05.06.2019 г., с който „Пресианстрой“ получило един
гараж, а „Диа Строй“ получило 5 обекта, се стигнало,
защото още при първия договор с М. от 2014 г. те имали задължение след Акт 14
да прехвърлят на свидетеля правото на строеж, което те до този момент не били
сторили. Това че „Пресианстрой“ ще получи гараж, а
другите обекти ще бъдат на „Диа Строй“, на свидетеля
му станало известно в деня на подписването на нотариалния акт. От М. свидетелят
знаел, че включването на „Диа Строй“ в този договор
се наложило, за да има още една фирма, която да носи отговорност за обекта.
Предложението било тяхно. Свидетелят сочи, че не е имал други срещи с Х.В. освен
за плащанията и окончателното подписване договора. Плащанията били по
инициатива на Х.В., който си спазвал договора. Свидетелят уведомил Х.В., че
договорът с М. от 2014 г. е прекратен и ще има анекс като продължение на
договора. Уведомил го, че се прекратява договора, защото сградата не е готова и
се правят постъпки за уреждане на отношенията. След като сключили последния
договор 2019 г. – анекса, той (В.) разбрал, че продължават да строят.
От показанията на
свидетеля Н. С. Н. се установява, че през 2014 г. Х.В. се включил в строежа за
два апартамента, за себе си и за сина си. В. си плащал редовно, използвал получената
в наследството земя, която решил да продаде, за да устрои сина си.
От показанията на
свидетеля Г.А.Г., приятел на Х.В., се установява, че В. е дал всичките пари от
земите, които имал в наследство от баща си. Х.В. не бил споделял да е имал
някакви проблеми във връзка със строителството или да се е тревожил, че нещо не
е вървяло. След подписване на основния договор през 2019 г. В. казал, че остава
малко за довършване. Щял да го довършва строителят. Като етап на строителството
споделял, че договорът е сключил след Акт 14.
Правни изводи:
Предявеният главен иск
е с правно основание чл.135, ал. 1 ЗЗД. Искът представлява предоставено от
закона потестативно право в полза на кредитора, да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността
му предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора и длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели
за увреждането. Ако сделката е безвъзмездна знание на третото лице не е
необходимо.
Кредитор по смисъла
на чл. 135 от ЗЗД може да бъде всеки титуляр на парично или непарично вземане,
което не е погасено, като за да се приеме, че вземането съществува е достатъчно
същото да произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако е отречено със сила
на пресъдено нещо.
Съдът приема за
установено, че към момента на извършване на процесната сделка – 04.12.2019 г., ищците
имат от ответника „Диа Строй“ ЕООД непарично вземане
по договор за изработка от 05.06.2019 г., обективиран в нот.акт № 158/2019 г.,
вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том
XXXVIII дело 8252, а именно довършване строителството на жилищна сграда на в
гр. Варна, ул. „Паско Желев" № 3 и въвеждането и́ в експлоатация. След
развалянето на договора по съдебен ред, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение по т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС – 02.02.2023 г.,
вземането на ищците е трансформирано в непарично вземане за връщане на даденото
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД.
Увреждане на
кредитора е налице при всяко разпореждане с
недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с
което да погаси задължението си. Увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед извършване
на търговската дейност на отчуждителя (така решение по чл.290 от ГПК № 320 от
05.11.2012г. по гр. дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС).
С оглед на така изложеното разбиране, процесната сделка има
увреждащ характер за ищците, чието непарично вземане за довършване
строителството на сградата е възникнало преди датата на извършване на сделката.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането,
когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора.
Знанието на третото лице – съдоговорител на длъжника за
увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му
има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. За да се
приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае,
че продавачът му има дълг и че с продажбата на недвижимия имот той прави
невъзможно удовлетворяването на кредитора си или го затруднява. Доказването на
знание за увреждане на третото лице се носи от ищеца.
Длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако
сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането,
предвид което съдът приема, че първият ответник – „Диа
Строй“ ЕООД има знание за увреждане на
кредиторите си – ищците по делото, което налага извода, че по отношение на този
ответник основателността на главния иск е доказана.
Що се отнася до знанието на ответниците Х.Г.В. и С.К.В., че техният съдоговорител има
дългове, ищците се позовават на съдържанието на представения при сключването на
процесната сделка нот.акт
№ 158/2019 г. от 05.06.2019 г., вписан в АВп вх. peг.
13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело 8252, с който първият ответник „Диа Строй“ ЕООД се е легитимирал като собственик и от който
е видно, че „Диа Строй“ ЕООД и „Пресиянстрой“
ЕООД като изпълнители солидарно са се задължили в шестмесечен срок да завършат
изцяло сградата и да подадат документи за въвеждането й в експлоатация, т.е. че
първият ответник има задължение към ищците за завършване на строителството на
сградата. Видно от съдържанието на нотариалния акт от 04.12.2019 г. за
прехвърляне право на собственост върху процесния апартамент в полза на ответника
Х.Г.В., към момента на извършване на атакуваната сделка сградата е била
завършена на етап груб строеж, т.е. строителството не е било завършено.
В текста на нотариалния
акт от 04.12.2019 г. за прехвърляне право на собственост върху процесния имот в
полза на ответника Х.В. не е посочено,
че прехвърлителят „Диа Строй"
ЕООД има задължение за довършване на строителството и въвеждане на сградата в
експлоатация. Това задължение е част от съдържанието на нот. акт № 158/2019 г.
от 05.06.2019 г., но ответниците Х.Г.В. и С.К.В. не са
страна по тази сделка. От показанията на свидетелите се установява, че до
тогава, а и след това Х.В. е контактувал само с Т. Т., който е управител на „Пресиянстрой“ ЕООД, но не и с ищците М. или с представител
на „Диа Строй“ ЕООД. За ответницата С.В. изобщо няма
данни да е участвала в процеса по придобиване на имота. Съгласно чл. 579, ал. 1
от ГПК при издаване на нотариалния акт нотариусът прочита на участващите лица
съдържанието на акта. Според чл. 572 от ГПК участващи в нотариалното
производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. Ответниците
В. не са участници в нотариалното производство на 05.06.2019 г., съответно, не
са присъствали на прочитането на акта от нотариуса. Обстоятелството, че нот. акт
№ 158/2019 г. от 05.06.2019 г. е вписан във водените от АВп
книги, които са достъпни за гражданите по силата на чл. 7, ал. 1 от Правилника
за вписванията, не създава презумпция за знание на съдържанието на акта от
всяко трето лице. Не се установява ответниците В. да са знаели за ролята на „Диа Строй" ЕООД в отношенията между собствениците на
земята и строителя „Пресиянстрой“ ЕООД, в т.ч., че „Диа Строй" ЕООД е поело солидарно задължение за
завършване строителството на сградата.
Ето защо от събраните
по делото доказателства, в т.ч. преки и косвени, ценени в съвкупност, не може
да се направи извод, че купувачът Х.Г.В. и съпругата му С.К.В. са знаели, че праводателят „Диа Строй"
ЕООД има задължение към ищците да довърши сградата, т.е. има кредитори, които
не са удовлетворени, респ. могат да бъдат увредени в резултат от разпореждането
с вещ от имуществото на продавача „Диа Строй"
ЕООД.
С оглед на изложеното,
съдът приема главния иск за недоказан по отношение на третото лице –
приобретател на процесния имот, поради което същият се явява неоснователен. Неоснователността
на главния иск налага съдът да се произнесе по предявения срещу ответниците „Диа Строй" ЕООД, Х.Г.В. и С.К.В. евентуален иск.
Предявеният в условие
на евентуалност иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД изисква, в случай
че към момента на сделката вземането на кредитора не е възникнало, длъжникът и
третото лице да са имали намерение да увредят кредитора.
Доколкото длъжникът „Диа Строй" ЕООД чрез своите органи е бил в известност,
че до 05.12.2019 г. няма да изпълни задължението си за цялостно завършване
строителството на сградата, респ. е налице опасност договорът от 05.06.2019 г.
да бъде развален по причина, за която отговаря, и неговите праводатели,
настоящи ищци, да поискат връщане на даденото по договора, в случая процесното Ателие
№ 4, то самият факт, че длъжникът извършва разпореждане непосредствено преди
датата на падежа на неизпълненото си задължение, следва да се квалифицира като
действие предназначено да увреди кредиторите.
Не така стоят нещата
с ответниците Х.Г.В. и С.К.В., за които, както се посочи по-горе, не са налице
данни да са знаели какви са отношенията на „Диа
Строй" ЕООД със собствениците на земята, както и че дружеството е поело
солидарно задължение към тях за цялостно завършване на сградата. След като не им
е било известно, че „Диа Строй" ЕООД има
задължение към собствениците на земята, което ще се трансформира във вземане за
връщане на даденото по договора, на още по-голямо основание следва да се
приеме, че ответниците В. не са имали намерение да увредят ищците. Намерението
за увреждане се предпоставя от знание, че за праводателя ще възникне задължение,
каквото знание в случая не се установи.
При това положение исковете за
обявяване на сделката между „Диа Строй" ЕООД и Х.Г.В. за относително недействителна
спрямо ищците следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед на изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците Х.Г.В. и С.К.В. имат право на сторените по делото
разноски съгласно представен списък за заплатеното от всеки от тях адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска за обявяване за относително недействителен спрямо
ищците И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********,
и В.Д.М., ЕГН **********, на договора, обективиран в нот.акт № 171, том
III, peг. № 5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96, том XС, дело
19786/19 г., с който ответникът "Диа Строй“
ЕООД, ЕИК *********, е прехвърлил на ответниците Х.Г.В. и С.К.В. в съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху Апартамент № 4 /четири/ с
идентификатор 10135.3516.181.6.4 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три
хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест,
точка, четири/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор
10135.3516.181/ десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и
шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно /, находящ се в гр. Варна, община
Варна, област Варна, ул. „Паско Желев" № 3, етаж 3 /трети/, целият с площ
от 43,92 кв.м. /четиридесет и три цяло деветдесет и две стотни/, състоящ се от:
коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет-баня, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10135.3516.181.6.3,
10135.3516.181.6.11, под обекта – 10135.3516.181.6.2, над обекта –
10135.3516.181.6.6, ведно с изба № 6 /шест/ с площ 2,04 кв.м. /два цяло и
четири стотни кв.м./, при граници: избен коридор, от две страни двор, изба № 7,
както и прилежащите му 3,5668 % /три цяло пет хиляди шестстотин шестдесет и
осем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване за
относително недействителен спрямо ищците И.Д.М., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН **********, на договора, обективиран в нот.акт № 171, том III, peг. № 5449,
дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп
вх. peг. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96, том XС, дело 19786/19 г., с който
ответникът "Диа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, е
прехвърлил на ответниците Х.Г.В. и С.К.В. в съпружеска имуществена общност
правото на собственост върху Апартамент № 4 /четири/ с идентификатор
10135.3516.181.6.4 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди
петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест, точка,
четири/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор
10135.3516.181/ десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и
шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно /, находящ се в гр. Варна, община
Варна, област Варна, ул. „Паско Желев" № 3, етаж 3 /трети/, целият с площ
от 43,92 кв.м. /четиридесет и три цяло деветдесет и две стотни/, състоящ се от:
коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет-баня, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10135.3516.181.6.3,
10135.3516.181.6.11, под обекта – 10135.3516.181.6.2, над обекта –
10135.3516.181.6.6, ведно с изба № 6 /шест/ с площ 2,04 кв.м. /два цяло и
четири стотни кв.м./, при граници: избен коридор, от две страни двор, изба № 7,
както и прилежащите му 3,5668 % /три цяло пет хиляди шестстотин шестдесет и
осем десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж,
на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.М.,
ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН
**********, да заплатят на Х.Г.В., ЕГН **********, сумата от 1 300,00 лева, представляващи сторени в производството пред
ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.М.,
ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, и В.Д.М., ЕГН
**********, да заплатят на С.К.В., ЕГН **********,, сумата от 1 300,00 лева, представляващи сторени в производството пред
ВОС съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: