№ 1629
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110107233 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ****** против „М." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. *******, представлявано от В.Г.С., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 828 лв. /осемстотин двадесет и
осем лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание
поради нейната нищожност неустойка за непредставяне на обезпечение,
съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски кредит № 85466
от 16.09.2019 г., на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Претендират се и разноските по делото.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата се твърди, че страните по делото са сключили на
16.09.2019 г. Договор за потребителски кредит № 85466. По силата на
Договора ответното дружество се задължава да предостави на
кредитополучателя Ж.Р. потребителски кредит под формата на заем в размер
на 1 000лв. /хиляда лева/, а кредитополучателя Ж.Р. се задължава да върне
предоставената сума в срок до 16.09.2020 г. на 12 месечни вноски, при
годишен лихвен процент в размер на 41 % и годишен лихвен процент на
1
разходите /ГПР/ - 49,65 %.
В глава V, чл. 10 от Договора за потребителски кредит № 85466 от
16.09.2019 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реди
и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от Договора. В чл.20, ал.2 от Договора е
посочено, че кредитополучателя Ж.Р. се задължава в срок от 3 /три/ работни
дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на
едно физическо лице, което следва да е одобрено от Кредитора и да отговаря
на заложените в Общите условия изисквания.
Неустойката е в размер на 6,90лв. /шест лева и 90 ст./ плюс 0,23 % от
усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и 0,23 % от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В
случай, че не представи обезпечението по чл.20, то съгласно чл.10 от
Договора, Ж.Р. дължи на Кредитора „М. АД неустойка в размер на 828 лв.
Съгласно погасителният план, посочен в Приложение №1 към Договор
за потребителски кредит № 85466 от 16.09.2019 г., всяка погасителна вноска е
в размер на 102,98 лв. /сто и два лева и 98 ст./ главница и договорна лихва,
при предоставяне на обезпечение. Първата погасителна вноска е с падеж
16.10.2019 г., а последната под номер 12 с падеж 16.09.2020 г.
В случай на непредставяне на обезпечението по чл.20 от Договора на
основание чл. 10 от Договора към размера на всяка вноска е прибавена сума в
размер на 69 лв. /шестдесет и девет лева/ за неустойка, като в този случай
размерът на вноската става 171,98 лв. /сто седемдесет и един лева и 98 ст./, а
общото задължение по кредита 2 063,72 лв. /две хиляди шестдесет и три лева
и 72 ст./.
Ищецът счита, че уговорената неустойка е нищожна, поради което не се
дължи. Същата обаче е заплатена от ищеца. Поради това същият иска
връщането й, като платена без основание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е недопустим поради липса на правен интерес
/тъй като вземането е погасено с плащането му от ищцата/, както и
неоснователен, поради следното:
На първо място счита, че клаузата не е нищожна, както и уговорената в
2
договора неустойка. Счита, че не е нарушено императивното изискване на чл.
19 от ЗПК, който урежда максималния допустим размер на ГПР при
потребителските кредити. Сочи, че размерът на неустойката не се включва в
ГПР.
Отделно сочи, че неустойката се начислява само за периода, в който
кредитът е бил необезпечен. Твърди, че процесният кредит е бил погасен от
ищцата предсрочно, поради което същата не е заплатила изцяло уговорения
размер на неустойката.
Не оспорва параметрите на кредита, посочени пот ищеца. Сочи обаче,
че кредитът е предсрочно погасен на 08.02.2020г., като до тази дата ищцата е
заплатила сумата от 349.60лв. като неустойка, а не сумата от 828 лв.,
посочена от ищеца.
Моли за прекратяване на производството, в евентуалност за отхвърляне
на иска, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание от 22.10.2021г. е допуснато изменение на иска,
като същият е намален по размер до сумата от 349.60лв., а за разликата
производството е прекратено, на основание чл. 233 от ГПК. Ищецът
поддържа изменената искова претенция и моли за уважаването й, а
ответникът поддържа отговора и моли за присъждане на разноски съразмерно
на прекратената част от иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за
връщане на даденото по нищожна клауза по договор за кредит.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е сключен договор за кредит, че договорът е изпълнен, като е
заплатена процесната сума по твърдяната за нищожна клауза. В тежест на
ответника е да установи действителността на твърдяната договорна клауза.
Не е спорно между страните, както че е сключен процесният Договор за
потребителски кредит № 85466 от 16.09.2019 г., така и че по него е била
заплатена сумата от 349.60лв., като неустойка за непредставяне на
3
обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договора, т.е. не са спорни
подлежащите на доказване факти. Спорно е само дали неустойката за
непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договора се
явява нищожна клауза или действителна такава, т.е. спора е по правото.
В чл. 20 от Договора за кредит страните са уговорили, че
кредитополучателя се задължава в срок от три работни дни от сключването на
договора за кредит да предостави на кредитора обезпечение чрез
поръчителството на едно физическо лице, ободрено от кредитора, която
следва да отговаря на условия, посочени в Общите условия на кредитора. В
чл. 10 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на това задължение,
кредитополучателя дължи неустойка в размер на 6,90лв. + 0,23% от усвоения
размер на кредита, за първия ден на забавата и 0,23% от усвоения размер на
кредита, за всеки следващ ден, в който кредитът е необезпечен. В чл. 12 е
уговорено, че начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка вноска.
Съгласно чл. 7 и чл. 9 от Договора, ГЛП е 41%, а ГПР е 49.65%.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на
задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.20 е
непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т.е. такова,
което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне
4
заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл.20 не може да се определи като такова, с оглед интереса
на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза
да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за
сключването на договора. На следващо място следва да се отбележи, че
неизпълнението на това задължение не влече някакви самостоятелни вреди,
извън ведите от неизпълнение на главното задължение. Тези доводи
обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е
насочена само да санкционира заемателя. След като целта на посочената
неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея
заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична
облага, която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави,
тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.
Отделно от това съдът намира, че целта на разпоредбата на чл. 10 във
вр. с чл. 20 от Договор за заем е заобикаляне на закона, а именно
императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, /нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г./, съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК
/Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Макар и посочената клауза на чл. 10 от Договора да не предвижда пряко
изменение в ГПР /т.е. не е налице пряко противоречие със закона - чл. 19 ал. 4
от ЗПК /, същата по същество постига този ефект /т.е. заобикаля закона/.
Аргумент за това е предварителната уговорка за разсрочване на задължението
за неустойка и включването на съответната част от задължението за
неустойка към сумата, дължима за вноските по кредита. Видно от
погасителния план /л. 20 от делото/, същият включва и задължението за
неустойка към дължимия размер на вноските при необезпечен кредит.
По този начин като резултат се получава заплащане на сума в размер на
828лв. при размера на заемната сума от 1000лв. Оскъпяването на заема само
5
от неустойката е в размер доста над 50%, т.е. общото оскъпяване е много
повече от нормативно предвидените 50% ГПР /само толкова е оскъпяването
без предвидената неустойка/.
В този смисъл съдът намира клаузата чл. 10 във вр. с чл. 20 от Договор
за паричен заем за нищожна, както на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във
вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, така и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, т.е.
поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
Предвид нищожността на посочената договорна клауза, всички суми,
заплатени въз основа на нея, се явяват недължимо платени при изначална
липса на основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Въз основа на посоченото, исковата сума от 349.60лв.,
заплатена на основание чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски
кредит № 85466 от 16.09.2019 г. подлежи на връщане и искът се явява изцяло
основателен.
Предвид изхода на делото /пълно уважаване на иска/, на ищеца се
следват в пълен размер разноските по делото, които съгласно списъка на
разноските и доказателствата са в размер на 450лв. /д.т. за иска 50лв. и
възнаграждение за един адвокат 400лв./
Доколкото в с.з. от 22.10.2021г. е допуснато изменение на иска, като
същият е намален по размер до сумата от 349.60лв., а за разликата
производството е прекратено, на основание чл. 233 от ГПК, като ответникът в
срок е поискал присъждане на разноски, съразмерно на прекратената част от
иска, съдът намира, че на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК в полза на ответника
се дължат разноски, съразмерно на прекратената част от иска, а именно
сумата от 86.67лв. /съразмерно на сумата от 150лв. – определено съгласно
фактическата и правна сложност на делото от съда/ юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. *******, представлявано от В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Т. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ******, сумата от 349.60лв. /триста
6
четиридесет и девет лева и 60ст./, представляваща заплатена при начална
липса на основание поради нейната нищожност неустойка за непредставяне
на обезпечение, съгласно чл. 10 във вр. с чл.20 от Договор за потребителски
кредит № 85466 от 16.09.2019 г., на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. *******, представлявано от В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Т. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ******, сумата от 450лв. /четиристотин и
петдесет лев/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ******, ДА
ЗАПЛАТИ НА „М." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. *******, представлявано от В.Г.С., сумата от 86.67лв. /осемдесет и шест
лева и 67ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 4
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7