№ 385
гр. Благоевград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500492 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалби от ЛЮБ. К. ОЛ., АНТ. М. ОЛ., СВ. М. М. и М. К. М.. С
тях се атакува насочването на принудителното изпълнение, развиващо се по
изпълнително дело № 172 от 2020 г. на ЧСИ Ал.Ц., срещу самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 04279.604.225.1.5 по КККР на гр. Благоевград. Твърди се,
че обектът е несеквестируем, развиват се подробни съображения за това и се иска
отмяна на съответните действия на ЧСИ.
Взискателят не е депозирал възражение.
Приложени са мотиви от ЧСИ, според които нормите на ГПК не са нарушени.
Представено е копие на изпълнителното дело.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по принудителното
изпълнение, констатира, че жалбите се явяват редовни и допустими. Те подлежат
на разглеждане по същество.
Жалбоподателите се позовават на несеквестируемост на обекта, спрямо който е
насочено изпълнението.
Както се изтъква в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдията Б.Б., чрез уредената в чл. 435,
1
ал. 2, т. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за
издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое
право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като
се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на
предявеното парично вземане. Изпълнението на парични вземания върху вещите
на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като
получената парична сума служи за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника. Налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този
смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на несеквестируемо жилище, а е
забранено осребряването му. Принудителното изпълнение се насочва върху
отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана. Запорът и
възбраната не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението
се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна
или частична/ на запорираното или възбранено имущество. По такава жалба съдът
е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект. В жалбата
може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само дотолкова, доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които
нарушават несеквестируемостта, и без да е отправено изрично искане за това. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а не изпълнителното действие, което е несъвместимо с
несеквестируемостта.
Когато длъжникът притежава жилище, следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл. 444, т. 7 от ГПК и да се прецени дали то е секвестируемо - Решение № 104 от
9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г..
В § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на жилището - съвкупност
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
2
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Смисълът на несеквестируемостта е да не бъде третирано едно лице антихуманно
тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато
по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е
да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в
рамки, които не застрашават съществуването му и възможността да живее
нормално - Решение № 195 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 622/2020 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят М.Ф., и Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Н.З..
Недопустимо е разширителното тълкуване на хипотезите, уредени в чл. 444 от
ГПК, които са изключение от правилото на чл. 133 от ЗЗДог, според което цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори -
Определение № 118 от 19.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3637/2018 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят М.И., и Решение № 1274 от 1.05.2018 г. на САС по в. гр.
д. № 5692/2017 г., ГО, 7 състав, докладчик председателят Д.К..
Длъжникът, който се позовава на несеквестируемостта и претендира да черпи
права от нея, следва да докаже наличието й - Решение № 132 от 23.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3781/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г.М..
След като конкретните факти по казуса се пречупят през призмата на
гореизложената константна съдебна практика, се налага заключение за
неоснователност на подадените жалби.
Изпълнението е насочено срещу 1/3 ид. ч. от обекта, която е собственост на
длъжника Л.О.. Обектът представлява офис, а не жилище. Той не попада в
легалната дефиниция за жилище. Видно от протокола за опис и приложените към
него снимки, обектът се ползва като застрахователен офис. Той изрично фигурира
като офис и в КККР, и в нотариалния акт за суперфиция от 22.06.2000 г. В една от
предходните жалби срещу действията на ЧСИ също се признава, че в споменатия
офис длъжникът Л.О. упражнява професията си /лист 79 от изпълнителното дело/.
Следва да се отбележи, че О. е собственик и на друг самостоятелен обект в същата
сграда - имот с идентификатор 04279.604.225.1.8, който не е предмет на
принудителното изпълнение. Ето защо не може да се приеме, че процесният имот
е жилище, че е единственото жилище на длъжника и че е несеквестируем по
смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Твърденията на жалбоподателите, че
съсобствениците владеят обекта и имат самостоятелни права върху него, поради
което не следва изпълнението да бъде насочено срещу този имот, също са
3
неоснователни. Изпълнението е насочено само срещу 1/3 ид. ч., собственост на
длъжника Л.О.. Съсобствениците са уведомени за изпълнението срещу имота на
основание чл. 500 от ГПК. В качеството им на такива, съгласно чл. 500, ал. 2 от
ГПК, същите имат право да поискат имота да се продава изцяло. Насочването на
изпълнението срещу частта на длъжника О. по никакъв начин не накърнява
тяхното право на собственост, ползване и владеене на обекта. Длъжникът е бил
собственик на процесната 1/3 ид. ч. от имота и към датата на налагане на
възбраната.
Жалбите следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи
на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на ЛЮБ. К. ОЛ., АНТ. М. ОЛ., СВ. М. М. и
М. К. М., с които се атакува насочването на принудителното изпълнение,
развиващо се по изпълнително дело № 172 от 2020 г. на ЧСИ Ал.Ц., срещу
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.604.225.1.5 по КККР на гр.
Благоевград, на основание чл. 444, т. 7 от ГПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4