Решение по дело №823/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Дип Фиш“ ЕООД (сега ООД), чрез адв. П., против решение № 431/26.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 637/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 756487-[рег. номер]/15.02.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С издаденото НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

В жалбата и в съдебно заседание излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Иска се отмяната на решението на РРС и обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП – чрез юрк. М., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът е приел, че наказателното постановление е издадено затова, че на 23.11.2023 г., при извършена проверка в търговски обект, находящ се в гр. Русе, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е установено, че търговецът е предоставил служебен бон от нефискален принтер, който не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, защото липсвали заложените в Приложение № 39 реквизити, а именно наименование и ЕИК на ЗЛ, информация за текуща сметка, както и че по същата не се дължи плащане.

На 23.11.2023 г., към 21,00 ч. служители към ТД на НАП – Варна посетили заведение, известно като ресторант „Скуеър“, находящо се в гр. Русе, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и като клиенти направили поръчка на храна за консумация. След това те поискали сметката за да я платят, при което св. [населено място] – служител при дружеството-жалбоподател, който бил сервитьорът, обслужващ масата на двамата свидетели, им предоставил бележка от нефискално устройство, в която било посочено какво било поръчано, дължима сума, номер на маса, сметка, имена на сервитьор, дата и час, но липсвало като реквизити наименование и ЕИК на търговеца, информация за текуща сметка, както и такава, изписана с удебелен шрифт, че по същата не се дължи плащане. След като оставил бележката от нефискално устройство сервитьорът продължил да обслужва други маси, през което време служителите на НАП подготвили да заплатят посочената в бележката сума в брой. След известно време сервитьорът се завърнал и взел парите от сметката. Тогава свидетелите се легитимирали като служители на НАП и извършили проверка, за която съставили Протокол серия АА № 0102234/23.11.2023 г.

Съдът приел, че АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.

Приел, че сервитьорът в качеството му на свидетел потвърждава, че действително е издал такава бележка, която описва и като „междинна сметка“, но това дали е издал такава бележка вместо фискален бон, когато е трябвало всъщност да издаде такъв, доколкото са налице твърдения за друг съставен акт и издадено наказателно постановление за неиздаване на фискален бон, не е свързано с предмета на делото, защото той не касае неиздаването на фискален бон и следователно е лишено от необходимост съдът да обсъжда причините, поради които св. Н. е представил на служителите на НАП първоначално при поискване от тяхна страна да платят сметката бележка от нефискално устройство, вместо фискален бон.

Решението е неправилно постановено.

Цитираната като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18, послужила за издаване на обжалваното НП, указва, че при поискване на документ за информация за текуща сума по сметка на клиент същият не може да наподобява визуално и като съдържание фискален/системен бон. Документът е по образец съгласно приложение № 39 и следва да съдържа надпис, че по него не се дължи плащане. Надписът е с удебелени главни букви с размер най-малко два пъти по-голям от размера на останалата информация по него.

За да бъде нормата нарушена клиентът следва изрично да поискал документ за информация за текущата сметка.

Напротив, в настоящият случай свидетелите изрично заявяват, че не са искали междинна сметка, а „сметката“ по която да направят плащане, т.е. изискали са касов бон от ФУ. В тази насока са и изричните твърдения на свидетелите в проведеното о.с.з. на 24.06.2024 г. – стр. 4 – абзац последен и стр. 5 – абзац първи. Св. Д. изрично посочва, че „ако клиент поиска да си свери сметката в хода на престоя си в заведението би могъл да му бъде предоставен такъв бон, но информативно; но при поискване на сметката и плащане на сумата въпросният бон със сигурност не трябва да бъде представен, това е неиздаване (на касов бон).“ Липсва извършено нарушение по чл. 26, ал. 6 от Наредба Н-18, а е налице такова по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото обаче касационният състав не разполага с правомощие да преквалифицира деянието решението на въззивния съд и постановлението на наказващия орган следва да бъдат отменени.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят доказаните по размер и основание разноски в размер на 400 лева – адвокатски хонорар, платими от ответника.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 431/26.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 637/2024 г. по описа на РС – Русе и вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 756487-[рег. номер]/15.02.2024 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Дип фиш“ ООД с ЕИК ********* сумата 400 лева разноски по делото

Решението е окончателно.