Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на двадесет и осми
март през две хиляди и двадесет и втора година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 2592 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение №20258728 от 23.11.2020 г. по гр.д. № 17879/20 г., СРС, ГО, 145 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, че Е.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2878.87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот с абонатен номер 285405, представляващ ателие №2 находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /30.01.20 г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 334.64 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 30.04.2019 г.; за сумата от 33.55 лв. - главница, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода м. 12.2016 г. - м.04.20 г„ както и за сумата от 0.29 лв. - обезщетение за забава върху таксата за услуга дялово разпределение периода от 31.01.2017 г. до 20.01.2020 г„ за които суми е издадена заповед за парично задължение чл. 410 ГПК от 05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 4736/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Е.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, г 35, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 101.91 л разноски в заповедното производство по съразмерност, както и сумата от 146.23 лв., разноски исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.К.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 17.02 лв., разноски в заповедното производство по съразмерност, както и сумата от 51.06 лв., разноски в исково производство по съразмерност.
Решението се обжалва от ответника. В жалбата си
въззивникът твърди,че решението е незаконосъобразно.Обжалва
в частта,в която е признато за установено,че дължи главницата за ползвана ТЕ и
законната лихва върху нея.За да е потребител на топлоенергия за стопански
нужди следва да се сключи договор с топлопреносното предприятие.Неправилно претенцията е квалифицирана като такава за
неоснователно обогатяване.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят исковете изцяло.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата
се оспорва.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представен договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди за съответния обект.Заведеният иск не е за признаване за установено,че
ответникът дължи на основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по
чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е
било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице
договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради
субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той
може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.В тази връзка неоснователно е възражението на ответника,че цитираните
норми от СТЕ за начисляване на топлинна енергия в процесния период са приложими
само при наличие на договорни отношения с потребителя,а не на извъндоговорни
отношения.
Не се доказаха
твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20258728 от 23.11.2020 г. по гр.д. №
17879/20 г., СРС, ГО, 145 с-в в обжалваната част.
Въззивното
решение не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.