О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………
гр. Варна …………2019 г.
Варненският административен съд, ІV-ти касационен състав,
в закрито заседание на двадесет и седми август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Г. ЧЛЕНОВЕ: М.Ш.
В.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Чолакова адм. дело N 502 по описа за 2018 год. на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, вр. чл.144
от АПК.
Образувано е по молба от Общински
съвет – Варна чрез адв. Д.С.- ВАК за допълване
на Решение № 1368/03.07.2019 г. постановено по адм. дело № 502/2018 г. по описа
на Административен съд-гр. Варна в частта на разноските. Заявява, че разноските
са своевременно поискани и са представени доказателства за тяхното плащане.
Ответникът по искането – Инициативен
комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната
зона на град Варна, чрез представляващия Ю.Ч., изразява становище за
неоснователност на искането.
Молбата е постъпила в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК , във вр. с чл.144 от АПК и от надлежна страна и е допус** а
.
Съдът като взе предвид исканията и
възраженията на страните, и като съобрази приложимия закон, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 1368/03.07.2019 г.
постановено по адм. дело № 502/2018 г. по описа на Административен съд-гр.
Варна, съдът е отхвърлил жалбата на Инициативен комитет за произвеждане на
местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез
подписка, представляван от председателя Ю.А.Ч. срещу Решение № 1053-1 от
22.01.2018г. на Общински съвет – Варна, с което е отхвърлено предложение за
произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на
гр. Варна, внесено с Подписка рег.№ ОС13000627ПР/26.04.2013 г. в Район
„Приморски“ при Община-Варна и е
отказано провеждане на местен референдум за Морската градина и
крайбрежната зона на град Варна, поради липсата на изискуемия по закон брой
подписи, възлизащ на 15 185 подписа представляващ подписите на 1/20 от
гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес *** и поради
обстоятелството, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на
чл.26,ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление.
До приключване на делото , в
проведеното на 31.05.2019 г. съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника – адв. С. е направила искане за присъждане на сторените по делото
разноски. С решението си съдът не се е произнесъл по направеното от ответника
искане за присъждане на разноски. До
приключване на последното заседание в настоящата инстанция, не е представен
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл. 80 от ГПК,
страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските,
ако не е представила списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Във връзка с тълкуване на
разпоредбата е прието Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 8 на това тълкувателно решение, липсата на представен
списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в
частта му за разноските .
Молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските при
липса на представен списък по чл.80 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК
е допус** а, но неоснователна при следните съображения:
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие № 285472/14.08.2018 г. , между Общински съвет-Варна в качеството на
клиент и адвокат Д.С. ,за осъществяване на процесуално представителство по адм.
дело № 502/2018 г. / л.210 от делото/. С договора е удостоверено заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева в полза на адв. С., платени
по сметка. Съгласно т.1 от цитираното Тълкувателно решение № 6/2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт , тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната
власт. При съобразяване с даденото задължително тълкуване и тъй като ответникът
не е представил доказателства за плащането на посоченото в договора адвокатско
възнаграждение по банков път , се налага извод за неоснователност на искането
за допълване на решението .
Макар и акцесорна, претенцията за присъждане
на платените разноски съставлява искане свързано със спорния предмет и следва да
бъде заявено и доказано до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция /така напр. Решение № 6760 от
7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2015 г., V о. /.
При липсата на доказателства за
плащането на адвокатското възнаграждение,
се обуславя извод за неоснователност
на молбата за допълване на решението в частта на разноските.
Поради изложеното молбата на Общински съвет – Варна следва да се отхвърли.
Така мотивиран Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Общински съвет – Варна чрез адв. Д.С.- ВАК за допълване на Решение №
1368/03.07.2019 г. постановено по адм. дело № 502/2018 г. по описа на
Административен съд-гр. Варна в частта на разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.248,ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.