№ 1636
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 261604 от 13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 13566 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че ЕК. Н. Р. не дължи на „Електроразпределение Север„ АД, с ЕИК *********
сумата от 1504,87лв. по фактура № **********/13.08.2020г., представляваща служебно начислена
цена на изразходвана електроенергия за периода от 23.07.2015г. до 02.08.2020г., като въззивното
дружество е осъдено да заплати на ЕК. Н. Р. 365,20лв, представляващи сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че е
налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена
на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество
електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между
страните. Вземането на „Електроразпределение север“ АД е за реално доставена и потребена
електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане
на показанията на електромера не е било фактурирано. Към датата на проверката действат ПИКЕЕ,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно страните са били обвързани по силата на договор за достъп
и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север“ АД и дружеството
е било изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на клиента;
електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична експертиза в БИМ;
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. При наличие на всички
предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел. енергия,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в обекта. Касае се за
специална хипотеза на коригиране на сметката, като изследването на момента, в който е започнало
натрупването на електроенергията в невизуализиран регистър и в кой часови диапазон не е
1
елемент от фактическия състав на чл.55 ПИКЕЕ. Излага също, че дори да се приеме, че чл.50
ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за
установено точно количество реално потребена електроенергия, чието плащане се дължи от
абоната по силата на установената между страните облигационна връзка. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а
на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде
осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции.
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор на жалбата в срока по чл.263 ГПК. В
съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата Е.Р., оспорва жалбата като
неоснователна и навежда доводи, които обосновават правилност и законосъобразност на
решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от ЕК. Н. Р. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
дружеството ответник сумата от 1504,87 лева, начислена по партидата й в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна, ул.“****“ №3.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Уведомена е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения й
обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.
Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове
вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя. Оспорва също доказателствената стойност на съставения КП, както и
законосъобразността на предписаната процедура. Отправил в тази връзка искане за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на измерено
след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ
/Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от договор за пренос и достъп на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, по който
дружеството е изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца.
При техническа проверка на измервателната система в последния, обективирана в съставен
констативен протокол е констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел.
енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие
на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в хипотеза
на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето
му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1031686 от 22.07.2015г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 8082799, при
посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията,
респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 02.08.2020г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 5400383. Проверката е извършена при отсъствие на клиента, като
2
протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и един свидетел. При проверката
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689934.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 465/05.08.2020г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергията.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
11.08.2020г. в размер на 8619 кWh за периода 23.07.2015г. – 02.08.2020г. на основание чл.55
ПИКЕЕ.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е минал задължителна метрологична проверка за
годност преди монтажа през 2015г. и е бил метрологично годен към датата на проверката.
Процесното количество електроенергия е преминало през електромера и е натрупано в
невизуализирания регистър. Няма данни за вмешателство в измервателната схема на електромера,
но е налице препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е включена
нормално неизползвана тарифа 1.8.3 да натрупва потребената електроенергия в определени
времеви интервали в денонощието. Математически точно е изчислена стойността на
електроенергията за доплащане, съобразно решенията на утвърдените от ДКЕВР цени, действащи
в рамките на процесния период. Електромерът е присъединен към мрежата с предоставена
мощност до 100 кW. Вещото лице счита, че тарифите на електромера са били с нулеви показания
при монтажа; електромерът е със залепен корпус, като не са налице механични дефекти на
кутията, което означава, че той не е бил отварян и не е имало натрупано количество
електроенергия преди монтажа му. Според вещото лице, след като корпуса не е нарушен, то не е
възможно да има вмешателство с цел натрупване на енергия в скрития регистър. Възможно е само
отклоняване на енергията чрез инфрачервения порт.
От показанията на разпитания пред ВРС свидетел Страцимир Георгиев, който е присъствал
на проверката и съставил протокола, проверката е била в търговския обект. Отвън е имало кафене
и проверяващите са помолили една жена за присъства на проверката; подробно описва
извършените действия по сваляне на електромера, поставянето му в безшевна торба и предаване за
експертиза.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания
от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника
основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на
количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената
корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
3
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.
24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
02.08.2020г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при
действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следователно, към
момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно ал.
2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно действащите Правила,
правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на
оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на
чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа
енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в
ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика
за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при
отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемата е обективирана в
констативен протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Невръчването на копието в предвидения в разпоредбата на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ срок не опорочава
извършената корекция. Същото е неотносимо към законосъобразността на процедурата по
извършване на корекцията, доколкото не преклудира и не възпрепятства възможността на абоната
да оспори корекционната процедура по съдебен ред. Несъстоятелни поради това са доводите в
отговора на въззивната жалба за неспазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2015г., уредът, отчитащ потреблението в
обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е
монтиран след извършена оценка на съответствието със съществените изисквания към средствата
за измерване към 2015г., няма данни електромерът да е отварян, поради което е изключено
показанията във видимите и невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите.
Следователно, към момента на монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му
по всички тарифи са били фабрични, нулеви. Процесните количества ел. енергия, предмет на
извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в скрит за
ежемесечен отчет регистър 1.8.3, съобразно обясненията на вещото лице, поради което съдът
приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел.
енергия в този регистър. Ирелевантно в тази връзка е значението на точния момент, от който
потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се отчита в невизуализирания регистър. Ето
защо и доколкото е спазен предписания в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурен и формален ред за
извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и
на заключението на метрологичната проверка, то съдът приема, че в случая са били налице
елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и
потребена в обекта на ищеца ел. енергия измерени след монтажа на СТИ в невизуализирани
регистри на средството за измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно
софтуерно въздействие върху уреда. Тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от
ЗЕ вр. чл. 55 от ПИКЕЕ/2019г.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
законосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго в
4
посочения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски пред въззивната
инстанция под формата на платено възнаграждение на адвокат е 804 лв. с ДДС. С оглед
релевираното от другата страна възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г., съдът определя възнаграждение в минимален
размер от 402,42 лв. с ДДС. Разноски под формата на адвокатско възнаграждение /402,42 лв. с
ДДС/ и депозит за вещо лице и свидетел /200 лв./ следва да се присъдят в полза на въззивника и за
първата инстанция. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл.271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261604 от 13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 13566 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че ЕК. Н. Р., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК ********* сумата от 1 504,87 лева, представляваща начислена стойност на
електроенергия за периода от 23.07.2015г. до 02.08.2020г. за обект на потребление, находящ се гр.
Варна, ул.“****“ ***, аб. № **********, кл. № **********, за която е издадена фактура №
**********/13.08.2020г., както и са присъдени разноски в размер на 365,20лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения от ЕК. Н. Р., ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 1 504,87
лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул.“****“ ***, аб. № **********, кл. № **********, за
периода от 23.07.2015г. до 02.08.2020г., за която сума е издадена фактура №
**********/13.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЕК. Н. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* сумата от 402,42 лева, представляваща
съдебни разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 602,42 лева – съдебни разноски
пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5