РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Ямбол, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330103280 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България“
ЕАД против Г.К.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
525,69 лв. – представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни за
потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и неустойка по
издадени 4 бр. фактури, ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.07.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ответника и ищцовото дружество
бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за неопределен
срок по абонаментен план „интернет по мярка“ и стандартен месечен абонамент в
размер на 1.99 лв. Ответника не изпълнявала задълженията си по договора в общ
размер на 44.88 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 15.03.2019 г.- 14.06.2019 г. На посочената по-горе дата между
страните било сключено ДС към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
за срок от 24 месеца, по абонаментен план „Тотал 36.99 с допълнителни 5000 МВ“ и
стандартен месечен абонамент в размер на 36.99 лв. Ответника не изпълнявал
задължението по споразумението в общ размер на 108, 55 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.03.2019 г.-
1
14.06.2019 г. В следствие на неизпълнение на договора и съгласно раздел IV, чл.3 от
ДС, обилния оператор начислил неустойка в размер на 92,46 лв., чийто размер не
надвишавал три месечни абонаментни такси и същата била начислена във фактура №
********** г. На посочената по-горе дата *** г. и по повод сключеното ДС с
предпочетен номер +***, между мобилния оператор в качеството му на лизингодател и
ответника в качеството й на лизингополучател бил сключен договор за лизинг, с който
лизингодателя предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване
устройство марка HTC Desire 12 Dual Silver с обща лизингова цена в размер на 206,77
лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 8,99 лв. По
договора за лизинг ответника дължал заплащане на сумата в общ размер на 134, 85 лв.,
формирана в лизинговите вноски за отчетен период 15.03.2019 г.- 14.08.2019 г.,
начислена в четири броя фактури. В следствие на неизпълнението на ДС за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, ответника дължал и сумата от 144, 95 лв.
представляваща разликата между цената без абонамент и преференциалната цена по
договора, начислена във фактура от 15.08.2019 г. Твърди се, че по отношение на
лизинговия догор за лизинговите вноски била налице обща изискуемост, поради
неговото изтичане, посочен в чл.2 от същия, като към момента на подаване на И.М. и
приключване на съдебното дирене въпреки неизплатената обща лизингова цена по
договора, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор. Също
така се твърди, че посочените всички задължения били индивидуализирани в четири
броя фактури.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника.
С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и
условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било
указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият
установителен иск.
Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата
общо от 529,69 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и дължима сума за
мобилно устройство по ДС към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, както и законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да
го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба-
становище.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
2
чрез назначения му от съда особен представител. Иска се оспорва като недопустим и
като недоказан по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационни
отношения и валидността на сключените договори с ищцовото дружество. Счита се
договорите за мобилни услуги и ДС са нечетливи, неясни и неразбираеми, като
ищцовата страна поставила отсрещната догововаряща се страна в неравноправно
положение по смисъла на чл.143 ЗЗП, като се налагало на потребителя приемането на
клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора-
чл.143, т.10 ЗЗП; налагане приемането на клаузи които били неясни, заблуждаващи и
непозволяващи на потребителя да прецени конкретните икономически последици от
сключването на договора- чл.143, т.19 ЗЗП; задължаване на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплаща необосновано високо обезщетение
или неустойка- чл.143, т.5 ЗЗП, като в тази насока се развиват подробни съображения и
се цитира практика на ВКС. Твърди се, като се оспорва и факта на потреблението на
далекосъобщителните услуги в обема твърдян и фактуриран от ищеца, като
едностранно издадените от него фактури били частни диспозитивни документи и
нямали обвързваща съда материална доказателствена сила относно твърдените факти.
Приложените ОУ и четири броя данъчни фактури не били подписани от получателя на
отразената в тях облагаема ставка-ответника абонат, като следвало да се ценят
съобразно правилата на чл.182 ГПК. Начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги не кореспондирала с претендирания в
ИМ размер, като надвишавала трикратния размер от три месечни абонаментни такси,
като разликата по същество била фактурирана също като неустойка, но ищеца е
претендирал на друго основание. Във връзка с претендираната неустойка ищеца не
ангажирал доказателства за предприети от негова страна действия по надлежно
прекратяване на договорната обвързаност, съгласно чл.75 ОУ, като от друга страна се
счита, че клаузата с която е уговорена неустойката била неравноправна, като се
създавало значителна неравнопоставеност между страните по договора и следователно
била нищожна на основание чл.146, ал.1 и 2 ЗПП, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП и поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, като е цитирана
съдебна практика на ВКС. От друга страна, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчици на
услуги, трайно се приемало за нарушение по чл.68 ЗЗП и за нелоялна търговска
практика от КЗП.
Иска се отхвърляне на обективно съединените предявени установителни искове
като неоснователни и недоказани.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен
представител,който моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Представени договор за мобилни услуги от 19.07. 2018 г. за предпочетен номер
***, с абонаментен плон „интернет по мярка“, със стандартен месечен абонамент от
1,99 лв. на месец, сключен между мобилния оператор и ответника. Също така е
представен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по абонаментен
план „Тотал 24.99 с неограничени нац мин. и роуминг в зона ЕС“, със стандартен
месечен абонамент 24.99 лв. на месец. Представено е и ДС към договора за мобилни/
фиксирани услуги, с мобилен/ фиксиран номер *** от *** г. и договор за лизинг от
с.дата, сключени между страните. Представени са и ОУ към договора за лизинг и
ценовата листа за абонаментните планове за частни и корпоративни клиенти от *** г.
Представена е и декларация- съгласие от *** г. в които ответника потребител
декларирал,че получил подписан от представител на оператора ОУ на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на фиксирани телефонни
услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като същите били
приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към момента на
подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така декларирал,че
оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП. Представени са
още ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребител на мобилни
телефонни номера. Представени са още ОУ на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребител на мобилни телефонни номера.Всички описани по-горе
писмени доказателства са представени от ищеца в заповедното проиводство ( с
изключение на фактурите, които са представени с исковата молба), което е
продължение на настоящото.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си
по ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по
договора, вкл. размера на претенцията си.
4
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на услуги, ДС и лизинг. Същите са валидни и пораждат правни
последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на
ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени
времето на разговорите, лизингови вноски, използван мобилен интернет и др.
Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на
абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват
действителното потребление. В тази насока съдът не възприема възраженията на
особения представител на ответника, че не са налице сключването на посочените по-
горе договори с мобилния оператор. В тази връзка и настоящия съдебен състав
констатира, че част от тях не са в достатъчна степен четливи с оглед копирането им, но
с оглед на това, че не е оспорен подписа на ответника под тях, както и представената
декларация- съгласие, която също не беше оспорена от особения представител на
ответника, в която последния декларира, че е получил подписан от представител на
оператора ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с
потребители на фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да
ги спазва. С оглед на това съдът приема наличието на облигационни отношения между
страните, като представените от ищцовото дружество услуги са фактурирани в
процесните фактури. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил
същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради
което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази насока предявения
иск за доказан по основание, посредством представените фактури за дължимите суми
за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил
доказателства, че сумите са недължими.
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключен
между страните договор за лизинг от *** г. Същия е валиден и поражда правни
последици, като не е и оспорен от ответника. Не са представени доказателства за
плащане на уговорения по погасителен план вноски, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане.Липсват и доказателства представеното мобилно
устройство да е върнато на оператора от страна на ответника. Получаването му същия
е декларирал с подписването на договора за мобилни услуги, допълнителното
споразумение и на договора за лизинг. Същия се е задължил да заплаща за ползването
лизинговата цена по инкорпорираните в договора и ДС погасителен план. С оглед на
неизпълнението на договора за мобилни услуги ответника дължи заплащане на
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
5
лизингова вноска по посочения договор за лизинг, които са начислени в съответните
фактури .Ето защо и претенцията следва да бъде уважена в пълния й размер.
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1,
т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи
изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие
със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен
факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно.
Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП. Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
В тази насока съдът, намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника,че претендираната неустойка е недължима поради липса на
надлежно упражнено право от ищеца на предсрочно прекратяване на договорите, както
и ,че уговорената неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП и
предсталяваща нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП на посочените по-горе основания. Също
така неоснователно е възражението, че кой от посочените договори мобилния оператор
е прекратил предсрочно и същото не е достигнало до ответника, като както беше
6
посочено не е предвидена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника, като прекратяването на услугите неминуемо достига до абоната, като и
самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. Също така
претендираната неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
посочените по-горе основания.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените
писмени доказателства – фактури се установи, че за исковия период ответника е
потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 153, 43 лв.,
лизингови вноски и разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова вноска в размер на общо 279,80 лв. и неустойка в
общ размер на 92,46 лв.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.М. от гр..Я., ул. „***, ЕГН **********, дължи
на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес в гр. С., ул. „***, сумата от
общо 525,69 лв., от които сумата от 153, 43 лв. по два договори за мобилни услуги от
*** г. и ДС от *** г.-представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги за потребление на мобилни услуги, сумата от 279,80 лв.
неизплатени лизингови вноски и разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова вноска по договор за лизинг от *** г. и
сумата от 92,46 лв.- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги и ДС, всичките от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 19.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Г.К.М. от гр..Я., ул. „***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски пред настоящата истанция в
размер на 625,00 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 385,00
лв.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8