Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
ІІІ-43 24.06.2021 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 332 по описа за
2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от И.Н.Р.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора - Бургас, против Решение№2600946 от
29.12.2020г. постановено по гр. дело №
306/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас,
с което съдът e отхвърлил
иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град София,
бул. „Столетов“ № 21, представлявана от главен комисар, с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминацията, за установяване на
нарушение от страна на ответника на
права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас с
твърдението, че на ищеца, като изтърпяващ наказание в този затвор, е отказано
ползването на котлон и малка фурна, които са включени в списък на разрешените
вещи, а и предвид невъзможността да се ползват такива уреди на лавката в
затвора не се предлагат сурови месни продукти,
яйца, спагети, зеленчуци, а в други затвори в страната това е възможно.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява
въззивникът. Навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Намира, че същият противоречи на
материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че всяко място за лишаване
от свобода трябвало да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица(чл.43,ал.2 от ЗИНЗС).
Жалбоподателят излага твърдения за
извършени срещу него дискриминационни действия от ръководството на Затвора-
Бургас(вкл. неразрешаване на свиждане и получаване на кореспонденция). Цитира разпоредби от
Закона за защита от дискриминация. Позовава се на съдебна практика. Посочва, че първоинстанционният съд не
обсъдил в пълнота наведените от ищеца в тази връзка доводи и представените
доказателства.
Излага становище, че в случая се
засягал законен интерес, тъй като всеки
имал право на здравословна храна. Счита, че в по- благоприятно положение били
поставени лишените от свобода в затворите в София Ловеч, Стара Загора и Враца,
където се разрешавало ползването на котлон и малка фурна в обособени помещения,
както и зареждане на лавката в посочените затвори с продукти. Иска се отмяна на първоистанционното решение
и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде уважен
предявеният ис
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Главна
дирекция,,Изпълнение на наказанията“- гр.София, представлявана от юрисконсулт
Милен Георгиев, с който същата се оспорва изцяло. На първо място се посочва, че от събрания по
делото доказателствен материал, безспорно се установявало, че условията в
,,І-ва зона с повишена сигурност“ в Затвора- Бургас, били еднакви за всички лишени от свобода.
Изразява се несъгласие с изложените от въззивника твърдения за наличие на
дискриминационно отношение по смисъла на чл.4 ал.2
от Закона за защита от дискриминация. Цитира се съдебна практика. Посочва се, че районният съд е достигнал до
законосъобразни изводи, приемайки, че съгласно одобрения от Министъра на
правосъдието списък, правото на лишените от свобода да ползват котлон и фурна,
било предоставено на преценката на началника на затвора, тъй като
представлявало въпрос на оперативна самостоятелност.
Иска се потвърждаване решението на районния
съд като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд –Бургас е предявен иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриманиця.
При извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.Н.Р. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора - Бургас. Твърди се, че съществува нееднакво третиране на
лишените от свобода в затворите в София, Ловеч, Стара Загора и Враца и в
затвора в Бургас, тъй като в посочените затвори лишените от свобода имат
възможност да си готвят храна посредством електрически уреди – котлони и да
закупят хранителни продукти, които да приготвят от лавката, които възможности
са им осигурени от началниците на затворите, а в затвора – Бургас това не е
така. Ищецът посочва, че лишените от
свобода в затворите, посочени по – горе имат възможност да закупят продукти от
лавката в затвора и да приготвят храна, за да поддържат здравословното си
състояние, което се отразява и на психичното им състояние. Причината поради
която тази възможност не е осигурена в затвора, в който е ищецът, според него е
категорична забрана или бездействие на началника на затвора. Посочва, че е
лишен от тази възможност въпреки, че със Заповед № 1349 от 07.08.2017 година на
Министъра на правосъдието ползването на котлон и малка фурна са включени в
списъка на разрешението вещи. Поради посоченото ограничение за ползването им в
затвора в Бургас на лавката там са забранени продукти с мотив, че няма как да
бъдат консумирани. Ищецът посочва, че волеизявлението за тези забрани е устно и
му е предадено от ИСДВР г-н Иванов без
разяснения и мотиви за забраната, поради което ищецът посочва още, че е внесъл
жалба в Административен съд – Бургас на основание чл. 256 от АПК за
неоснователно бездействие на
административен орган. В определението, с което производството по делото било
прекратено, е посочено, че началникът на затвора в Бургас се е произнесъл с
административен акт, в който пояснява защо не са му разрешени котлон и малка
фурна. Счита, че признака, по който спрямо него е
налице дискриминация е, че тъй като е
лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора - Бургас,
е лишен от възможността да използва котлон и малка фурна /утвърдени в
списъка на разрешените вещи с посочената по – горе заповед на Министъра на
правосъдието/ и поради тази забрана са забранени и продажбите на продукти на
лавката. Излага, че в по – благоприятно положение са лишените от свобода в
затворите в София, Ловеч, Стара Загора и Враца, където началниците на затворите са разрешили ползването
на котлон и малка фурна и лавките се осигурили зареждането със съответните
продукти в посочените затвори с оглед
възможността да бъдат приготвяни от лишените от свобода. В исковата молба
ищецът излага, че лишените от свобода са в равностойно правно положение, имат
еднакви права и задължения, списъкът на разрешените вещи е един за всички,
същото е положението и по отношение на продуктите, с които се зарежда лавката.
По изложените съображения ищецът счита, че предвид наложеното ограничение,
спрямо него е проявена дискриминация.
В исковата молба ищецът е
посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба,
ответникът, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ инспектор Тодор Чанев, дава становище за допустимост на иска
предвид родовата подсъдност и пасивната легитимация на ответната страна.
В
писмения отговор от името на ответника е посочено, че искът е неоснователен, а
по фактите, на които се основава иска е посочено следното:
От приложената към писмения отговор справка от старши
комисар Бранимир Мангъров - началник на затвора Бургас е видно, че във връзка с
оплакването на ищеца е бил проведен
разговор със служители на териториалните поделения на държавно предприятие Фонд
затворно дело в Затворите - София, Ловеч, Стара Загора, Враца и Бургас, с цел
установяване на посочените в гражданския иск обстоятелства. Било установено, че
действително в част от посочените затвори се продават сурови местни продукти,
яйца, полуготови спагети, зеленчуци, картофи, тиквички, патладжани и брашно, за
което процесуалният представител на ответника счита, че е в разрез с посочените
в II. т.1 „трайни месни продукти“. Изброените продукти не се
продават в затворническата лавка в Затвор Бургас, защото са малотрайни /с изключение на полуготови спагети/. В писмения отговор е посочено още, че
продажбата на сурови месни продукти и яйца, без възможност за подходящо
съхранение от лишените от свобода, е
свързано с повишен риск за живота и здравето на лишените от свобода, особено
през летните месеци. Изложено е, че това е препоръка на
здравните власти към местата за лишаване от свобода.
На следващо
място в писмения отговор е посочено, че след внимателно запознаване с посочения
списък на разрешените вещи се установява, че изброените от ищеца хранителни
продукти - сурови местни продукти, яйца, полуготови спагети, зеленчуци,
картофи, тиквички, патладжани и брашно, не
фигурират сред разрешените за ползване хранителни продукти. В точка II. 1. от списъка е посочено - трайни
месни продукти във фабрична опаковка /без
полуфабрикати и в сурово състояние/. Посочено е, че в тази връзка
нормативно не е възможно да бъдат продавани на лишените от свобода сурови местни продукти и яйца.
В писмения отговор е изложено, че възможността
в други затвори - София, Ловеч, Стара Загора и Враца да се продават подобни
хранителни продукти вероятно е самостоятелно /еднолично/ решение на съответните
ръководители на местата за лишаване от свобода, за което ответната страна
счита, че не кореспондира с утвърдения
списък на позволените вещи.
Посочва се, че на основание чл.122, ал.1 от ЗИНЗС със заповед на Министъра на правосъдието с №ЛС-04-642 от 28.11.2018г. е
сведен за изпълнение списък с „Разрешени лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат
при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните под стража по реда на наказателно- процесуалния кодекс, настанени в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в
затворите“. Процесуалният представител на ответника излага, че в раздел III
„Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника
на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие“, т.3 от този
списък, е записано: „котлон и малка фурна за общо ползване - съхраняват се в специално определени
помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие“.
В тази насока, в писмения отговор е изложено, че след края на ремонта в
Затвор Бургас, приключил през 2017 година и съобразно новото разпределение на
помещенията в 1-ва зона за повишена сигурност, където е настанен ищеца,
не е налично свободно помещение,
в което да се разположат котлона и фурната за общо ползване в изпълнение на
изискванията на списъка с разрешени вещи. По тази причина не е удовлетворена и
молбата му да получи и ползва такива вещи. Уточянава се в отговора на исковата
молба, че списъка с разрешените вещи е поставен в коридора на групата.
На следващо място се посочва, че в Затвор
Бургас на лишените от свобода се предоставя храна за консумиране, която
отговаря на всички количествени и качествени показатели за калорийност и
здравословен начин на хранене. Посочено е, че седмичното меню се изготвя и
утвърждава след проведен разговор с представител на самодейния затворнически
орган, чрез когото лишените от свобода могат да изразят препоръка за вида на
предоставяната храна, тъй като освен основно /общо/ меню, се приготвят и
вегетарианско меню, мюсюлманско меню, обща диета, диета № 1, диета № 9 и диета
№ 5, 7 и 10.
Във връзка с твърдението на ищеца И.Н.Р., че
не бил уведомяван с решения на началника
на Затвор Бургас, е изложен довод, че в чл. 78 от ППЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите, адресирани
лично до лишените от свобода или до тях, чрез администрацията, се предават, а
съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. Посочено е, че
документите, за които ищецът е следвало да бъде уведомен са му предоставени
срещу подпис и са приложени в затворническото му досие.
Относно наведните от ищеца твърдения, че не бил
информиран за становището на началника на Затвор Бургас, се заявява, че
съобразно заявление, peг. №2302/23.07.2019 г. по молба да му бъде разрешено да получи и внесе котлон
и малка фурна, имало изготвено становище и изразено мнение от страна на
Началника на Затвор Бургас.Същото се отнасяло и до жалба с pег. №3816/26.11.2019 г.
с подобно съдържание.
В
писмения отговор е изложено становище по доказателствените искания, направени
от ищеца, приложени са писмени доказателства.
Представени по делото са справки от
Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ .
Видно от приложеното копие от
Заповед№453 от 02.04.2018г. относно реда за използване на електроуреди в
Затвора-Ловеч съгласно чл.82,ал.7 от ПП ЗИНЗС и Заповед№ЛС-04-1365/16.08.2017г.на Министъра на правосъдието, е
разрешено внасянето и ползването на единичен индукционен котлон, парти грил с
мощност до 800 вата, тиган и тенджера с вместимост до 3л.- по един брой на
килия(л.6).
От предоставената справка и извършена
проверка в двата обособени коридора със зона за повишена сигурност в затвора в
град Ловеч е установено, че има трима лишени от свобода от 11 група, които
притежават индукционни котлони, обособени в килиите им, съответно в спално помещение. За тези устройства,
доживотно осъдените от 11 група имат документ за собственост, като никой в този
затвор не притежава малка фурна(л.68 от делото пред БРС).
Установава се от предоставеното
становище от ДП,,Фонд затворно дело“- поделение град Ловеч, че в
затворническите лавки на Затвора Ловеч не се предлагат за продажба месни
продукти и стоки в суров вид за термична обработка, но съществуват в
спецификацията на фирмата доставчик. В лавките се предоставят следните стоки: полуготови
спагети, зеленчуци, картофи, тиквички, патладжани, яйца и брашно.
В затвора в Стара Загора, осъдените
на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“ внасят и ползват
електроуреди- котлон и
малка фурна в зоната, в която са настанени ІІ-ра зона с повишена сигурност. В І-ва зона- наказателни килии,
чужди делегации и етапно конвоирани, такива уреди не се допускат. Лавките се
зареждат с продукти(зеленчуци и варива, без месни продукти), за които е
необходима термична обработка(справка- л.70).
В затвора във Враца, съгласно
постъпилата справка(л.71), тези вещи (котлон и малка фурна) се получават на
свиждане, след разрешение на началника на затвора и използват по определен
график в специално обособено за целта място с общ достъп от настанените в
съответния коридор лица, което важи и за настанените в зоната за повишена
сигурност. В търговския обект(лавка) за лишените от свобода се доставят стоки,
за които е необходима термична обработка от вида на храни на зърнена основа и
сурови зеленчуци. От 20.03.2020г., с разрешение на ГДИН се доставят стоки от
групи ,,кореноплодни“, ,,яйца“ и ,,варива“. Не се зареждат сурови меса, месни
продукти, месни полуфабрикати, сурови рибни продукти, морски полуфабрикати или
друг вид сурови месни продукти.
Съгласно предоставената справка и копие от Заповед №Р-3/07.01.2020г. на
Началника на Затвор- град София, е наредено на територията на всяка група да се
обособят помещения ,,кухненски боксове“ за общо ползване на лишените от
свобода, обвиняеми и подсъдими лица; в зоната за повишена сигурност да се
обособи кухненски бокс с малка фурна и котлон, който да се ползва от
отговорника или по определен график от ИСДВР.
От писмото на Главния директор на ГД
,,Изпълнение на наказанията“ (л.139), се установява, че в затворите в град
Пазарджик, град Плевен, град Варна, град Сливен, на изтърпяващите наказание
„лишаване от свобода“ не е позволено използването на котлон и малка фурна.
В затвора в гр.Белене, на основание
Заповед №11798/16.11.2018г. на Началника на затвора във връзка със
заповед№ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието, е разрешено
ползването на котлон и малка фурна в зоната с повишена сигурност, в специално
обособени помещения. Относно предлаганите
в затворническата лавка продукти, някои от тях изискват термична
обработка- ориз, боб, спагети, фиде, брашно и др.
В затвора в гр.Пловдив има
установена практика, на лишените от свобода, настанени в зоната за повишена
сигурност, да се разрешава получаване и
ползване на котлони. Към настоящия момент, на лишените от свобода, настанени в
зоната за повишена сигурност не е разрешено да получават и ползват малки фурни,
тъй като не са обособени специални помещения за приготвяне на храна. Такива ще
бъдат подсигурени след осъществяване
плануваните ремонтни дейности на територията на затвора в гр.Пловдив. В
затворническата лавка се предлагат и продукти, за които е необходима и
допълнителна термична обработка.
Видно от справка, изготвена от
началника на затвора в Бобов дол (л.120), с разрешение на началника на затвора,
във всяка група са допуснати котлон и малка фурна за общо ползване.
В зоната за повишена сигурност, с
разрешение на началника на затвора, котлони се ползват в специалните помещения.
Фурна се ползва в специално обособено помещение за общо ползване. В
затворническата лавка се предлагатследните продукти, за които е необходима
термична обработка:яйца, картофи, макарони, фиде.
Съгласно справка от старши комисар
Бранимир Мангъров, началник на Затвора – Бургас, на лишените от свобода,
настанени в зоната за повишена сигурност в затвора в гр.Бургас, не е разрешено
внасяне и ползване на котлон и малка фурна, тъй като на територията на затвора
няма обособени помещения за ползавне на визираните електрически уреди. В тази
връзка, в затворническата лавка не се зареждат стоки, за които е необходима
термична обработка(л.132).
Представена е справка от старши
комисар Бранимир Мангъров- Началник на Затвор- Бургас относно постъпило писмо с
рег.№914/21.05.2020г. на ОС ,,ИН“- Бургас, за изготвяне на справка по
гр.д.№306/2020г. по описа на БРС, с ищец И.Н.Р., ЕГН **********, лишен от
свобода, изтърпяващ наказание ,,доживотен затвор без право на замяна“ в
горепосоченото пенитенциарно заведение.
Приложени са заявление, рег.№2302/23.07.2019г. и копие от жалба
№3816/26.11.2019г. от лишения от свобода
И.Н.Р., изтърпяващ наказание ,,доживотен затвор без право на замяна“ до
Началника на Затвора- Бургас, касаещи искане да му бъде разрешено да получи и
внесе котлон и малка фурна.
Приложени по делото са копия от седмични менюта за периода
08.06.2020г.-14.06.2020г.(л.49-51), видно от които в Затвора- гр.Бургас се приготвя храна по
няколко хранителни режима, съобразно здравословното състояние и религиозната
принадлежност на лишените от свобода, а именно: общо меню, вегетарианско меню,
мюсюлманско меню; обща диета ; диета№1- язвена, дета№9- диабет, диета№5,7 и 10.
На
основание чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, със заповед на Министъра на правосъдието с
№ЛС-04-642 от 28.11.2018г. е сведен за изпълнение списък с „Разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража па реда на наказателно- процесуалния кодекс,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите“(л.41).
Видно е, че в раздел III „Вещи и предмети, които могат да се държат и
ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие“, т.3 от този списък, е отразено: „котлон и малка
фурна за общо ползване - съхраняват се
в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие“.
Приложено е копие от Удостоверение за регистрация на обект за търговия
на дребно с храни на заведение за обществено хранене№4/24.04.2014г.,
удостоверяващо, че обекта- Затворническа лавка, корпус Затвора- Бургас,
отговаря на хигиенните изисквания и се регистрира с рег.№3502001 като обект за
търговия на дребно с храни, със следните групи храни(съгласно категоризацията в
ал.1,т.12 от ДР от Закона за храните): МлП, Рб,З,ПЛ,МП, ММ, ЗХ, З,ПЛ, Ямс,
ЗХИ,П,БНВ, Н,ДрХ,МК, ГКХ. Посочено е, че обектът е вписан в регистъра на
обектите за обществено хранене и за търговия на дребно с храни.
Представена по делото е ценова листа на стоките, налични към
06.11.2020г. в търговски обект,,лавка в корпуса на Затвора- Бургас“ от система
,,Инфомагазин“(л.139).
При така изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се гарантира целта на
ЗЗДискр., установена с чл.2, а именно да осигури на всяко лице правото на
равенство пред закона и равенство в третирането, чл.4, ал.1 забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл.4, ал. 1 от посочения закон,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната
дефиниция на това понятие, съдържащо се в пар.1 т.7 ДР на ЗЗДискр., е всеки
акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни
интереси. А според пар.1 т.8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по
чл.4, ал.1” означава на основата на действителното, настояще
или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че
е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията .
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по
чл.4, ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно чл.6 от ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо
всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите
на Република България права и свободи. Тълкуването на посочените разпоредби
налага извод, че по-неблагоприятно третиране или поставянето в
по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. на установени правила, предвиждащи
права и свободи.
Съгласно
легалното определение по § 7 от ДР на ЗЗДискр.,
"неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие,
които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз
основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица.
Установяването
на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с
начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се доказва
дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата.
В случая това
са лица, поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на
наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна.
Спорно пред настоящата инстанция, с
оглед наведените от въззивника доводи, е налице ли е дискриминоционно отношение,
поради отказ на началника на затвора да разреши в І-ва зона за повишена
сигурност, ползването на
котлон и
малка фурна, включени в списък на разрешените вещи, както и това, че предвид
невъзможността да се ползват посочените уреди, на лавката в затвора не се
предлагат сурови месни продукти, яйца,
спагети, зеленчуци, а в други затвори в страната това е възможно.
С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.
е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебния процес
за защита от дискриминация. За да е налице фактическият състав по чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр, законодателно е
възприет принципът на разпределяне на доказателствената тежест между ищец и
ответник, като в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В този случай
законът възлага в доказателствена тежест на ответника да установи обратното, а
именно че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е
нарушено. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд,
обективирана както в решение № 511/27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009,
III г.о., така и в решение № 85/13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г.,
IV г.о.
За да е налице
нарушение по ЗЗДискр., следва да се
установи не само наличие на по-неблагоприятно третиране на лице или група от
лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран
в Закона, друг закон или международен договор, по който държавата е страна.
ЗЗДискр. и
ЗИНЗС не са в отношение на общ към специален, за да се приеме, че разпоредбите
на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана за дискриминация и задълженията
на органите на държавна власт по чл. 11 от ЗЗДискр. да
предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно
положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон с цел
изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими.
В конкретния случай, видно от
представените по делото доказателства(справка от старши комисар
Бранимир Мангъров, началник на Затвора – Бургас), на лишените от свобода,
настанени в зоната за повишена сигурност в затвора в гр.Бургас, не е разрешено
внасяне и ползване на котлон и малка фурна, тъй като на територията на затвора
няма обособени помещения за ползване на визираните електрически уреди. Съгласно
одобрения от министъра на правосъдието списък на разрешените вещи, правото на
лишените от свобода да ползват посочените уреди е предоставено на преценката на
началника на затвора, т.е. не е вменено като задължение.
Предоставената оперативна
самостоятелност на органа е с оглед необходимостта от извършване обективна
преценка, в случая- за безопастност и пожароопастност.
Предвид невъзможността да се ползват
посочените електрически уреди, в затворническата лавка не се зареждат стоки, за
които е необходима термична обработка. Действително, малотрайните продукти изискват и специално
съхранение, каквото не може да бъде осъществено в затвора в Бургас, поради
което продажбата им би застрашила живота и здравето на лишените от свобода.
Следва да се подчертае, че
посочените ограничения се отнасят до всички лишени от свобода, настанени в
,,І-ва зона с повишена сигурност“ на затвора(справка от 14.10.2020г. на
началника на Затвора- Бургас), а не е специално дискриминационно отношение към
въззивника(ищец) на базата на някой от дискриминоцинните признаци, обосноваващ
поставянето му в по- неблагоприятно положение(чл.4,ал.1 от ЗЗДискр).
Както бе посочено, в
конкретния случай условията са еднакви за всички изтърпяващи наказание
,,лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бургас. Обстоятеството, че не е
предоставена възможност за самостоятелно приготвяне на храна не води до извод,
че не е осигурено хранене съобразно здравословното състояние и религиозната
принадлежност. Горното е видно от приложеното по делото копие от меню,
изготвено по няколко хранителни режима, с оглед здравния статус и религията на
лишените от свобода. Същевременно, не са налице данни
по делото, затворническата администрация
да е ограничила правото на ищеца да получавал
храна по време на свиждане, съобразно чл. 86, ал. 3 ЗИНЗС, както и да закупува
хранителни продукти от лавката към затвора във времето, определено за престой на открито.
Предвид
изложеното, неоснователни са доводите на въззивника, че храната в затвора е
неподходяща за здравословното състояние на изтърпяващите наказания там, което
да налага извод за необходимост от приготвянето й, както и признаци за
дискриминационно отношение.
Съгласно чл. 84, ал. 2, т.1 ЗИНСЗ, лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите.
Следователно, установено е от събраните по делото
доказателства, че в случая въззиваемият се е съобразил с нормативната
уредба, както и с Европейските правила за затворите, приети от Комитета на
министрите към Съвета на Европа- Препоръка № R./2006/2, приета от Комитета на министрите/11.01.2006г. -т.22.1, регламентираща, че „на
затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната
възраст, здравословно и физическо състояние, - и естеството на работа“, а също и с Хартата на основните права
на ЕС.
Последното е свързано с
това, че правата, закрепени в ЕКПЧ и в Европейската социална харта са
кодифицирани в Хартата на основните права на ЕС от 7 декември 2000 г., която има същата юридическа сила като Договорите.
Тя е правен източник и обвързва субектите на ЕС, вкл. нашата страна като
държава- членка, поради което трябва
да се приеме, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се е съобразила с правата, които се предоставят с този нормативен акт- права, защитими директно пред
национален съд.
Относно доводите на въззивника, че
в други пенитенциарни заведения се предоставят горните условия, следва да се
отбележи, че посоченото обстоятелство не е елемент от хипотезата на чл.4,ал.1
от ЗЗДискр, поради това, че не кореспондира с някой от посочените там признаци
на дискриминация(Решение№244 от 14.08.2012г. на ВКС по гр.д.№777/2011г.,ІV-то
г.о.).
Правилно районният съд е
приел, че различното третиране на лицата в различните затвори при идентичен режим,
с оглед неосигуряване на възможност на изтърпяващите наказание да приготвят
самостоятелно храната си, не води до засягане на конкретно, нормативно
установено тяхно право. В разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДискр. са посочени
изключенията - случаите и хипотезите, при които, макар и да има различно
третиране, не е налице дискриминация, поради което засегнатото лице не би могло
да проведе успешно исковете по чл. 71 от ЗЗДискр.
С оглед на изложените
съображения и тъй като по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в
зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не
представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки
конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде
прилаган еднакво/ или обществено положение.
От събраните по делото
доказателства не се установиха признаците на осъществена по отношение на
въззивника пряка или непряка дискриминация, неблагоприятно третиране или
поставяне в по – неблагоприятно положение, поради което въззивната жалба се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и като взе
предвид, че направените от страна на въззивната инстанция фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, до които е достигнал районният съд в
атакуваното решение, БОС намира, че то
следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, препраща и към
мотивите, отразени в първоинстанзионния съдебен акт.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за неоснователна, а постановеното
от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл.80 от ГПК, съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,
извършени пред въззивната инстанция, като предвид изхода на спора, на
въззивника не се следват такива.
С оглед
разпоредбата на чл.75,ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, разноски не
се дължат и на въззиваемата страна, тъй като съгласно посочената разпоредба, за
производствата по този закон не се
събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260946 от 29.12.2020
г., постановено по гр. дело № 306/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: