№ 17
гр. Русе, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗКПУ “Златен клас“-с.Обретеник,
представлявана от председателя ДВД чрез адв.К. Ф. от АК-Русе, против
Решение № 228 от 14.12.2023 г., постановено по гр.дело № 593/ 2022 г. по
описа на Районен съд-Бяла, в частта, с която по отношение на кооперацията е
признато за установено, че дължат на Т. М. С., от гр.Русе, сумата от 1 114,80
лв., представляваща наемна цена по Договор за наем на земеделски земи от
23.11.2016 г., вписан в СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г. за
поземлени имоти в землището на с.Обретеник, обл.Русе, с №№ ***, от които
369,96 лв. за стопанската 2018/2019 г., 295,65 лв. за стопанската 2019/2020 г. и
449,19 лв. за стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.03.2022 г. до окончателното плащане, за което е била
издадена Заповед № 118/ 14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 265/ 2022 г. по описа на Районен съд-
Бяла.Считат, че обжалваният акт е непавилен и незаконосъобразен, поради
което претендират отмяната му в атакуваната част. Търсят се направените
разноски пред тази инстанция.
Въззиваемата страна Т. М. С., представлявана от адв.З. П. от АК-Русе, не
взема становище по въззивната жалба.
Третото лице М. Р. Р., помагач на страната на ЗКПУ “Златен клас“-
с.Обретеник, представляван от адв.М. С. от АК-Русе, счита въззивната жалба
1
за основателна.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият
състав намира, че Решение № 228 от 14.12.2023 г., поправено с Решение № 12
от 07.02.2024 г., двете постановени по гр.дело № 593/ 2022 г. по описа на
Районен съд-Бяла, се явява недопустимо в частта, с която е бил уважен
предявеният от Т. М. С. иск по чл.422 от ГПК по отношение на имот № ***
Видно от приложеното ч.гр.дело № 265/ 2022 г. по описа на РС-Бяла в
полза на въззиваемата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ЗКПУ “Златен клас”-с.Обретеник за сумата от 4 500 лв.,
представляваща дължима наемна цена по Договор за наем на земеделски земи
от 23.11.2016 г., вписан в СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г. за
поземлени имоти в землището на с.Обретеник, обл.Русе, с № *** и с № *** за
стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. и за
поземлен имот № *** за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.03.2022 г.
Нито в заявлението, нито в издадената в полза на Т. М. С. заповед по
чл.410 от ГПК фигурира имот под № *** Вярно е, че в обстоятелствената част
на документа заявителката е посочила два пъти имот № *** в м.“***-един път
с площ от 0,604 дка и един път с площ от 0,499 дка. Заповедният съд обаче не е
упражнил правомощията си по чл.411 ал.1 от ГПК да даде срок да бъде
уточнено дали се касае до допусната техническа грешка или се има предвид
друга земеделска земя. Според разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 от ГПК.
Необходимо е да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането, което
се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, за да
може длъжникът да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение.
Заявителят трябва да индивидуализира надлежно претенцията си по
основание и размер, тъй като в производството по чл.410 от ГПК съдът не
събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени
такива. В процесния случай освен, че в заявлението се повтаря два пъти един
и същи имот, липсват твърдения как е формирана наемната цена и как общата
сума от 4 500 лв. се разпределя по стопански години и по имоти, с оглед
изричното уточнение на заявителката, че за имот № *** с площ от 13 дка в
м.“***“, се търси наемно плащане само за стопанската 2017/2018 г.
След постъпило в срок възражение от длъжника, Т. М. С. е предявила
претенциите си по общия исков ред, като в исковата молба са повторени
имотите, описани по заявлението по чл.410 от ГПК. Районният съдия е
оставил производството без движение и е поискал пояснение за колко на брой
недвижимости се иска установяване дължимост на наемна цена по процесния
договор от 23.11.2016 г. С молба от 18.08.2022 г. ищцата за първи път е
посочила имот № ***с площ от 0,499 дка в м.“*** в землището на
2
с.Обретеник,общ.Борово, обл.Русе. Пояснено е, че се касае до допусната
техническа грешка. В същата молба вече има направена и конкретизация на
претенциите по основание и размер. В първото по делото заседание ищцата е
представила и нов заверен препис от Договор за наем на земеделски земи,
който се различава визуално от този, приложен към исковата молба. В него
вече фигурира имот № ***с площ от 0,499 дка в м.“***. По отношение на
последния обаче няма предприети действия по реда на чл.247 от ГПК нито по
почин на заявителката, нито на заповедния съд, като в случая докладчикът по
двете дела е един и същ. Без поправка на издадената в полза на Т. М. С.
заповед за изпълнение, предметът на гр.дело № 593/2022 г. по описа на РС-
Бяла не може да включва нов имот, неупоменат в съдебния акт по чл.410 от
ГПК. Исковата молба по чл. 422 от ГПК трябва да съдържа същото вземане,
което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства.
Допуснатият в случая пропуск не може да бъде саниран с изявлението на
представителя на кооперацията в първото по делото заседание, че не оспорват,
че посочените от ищцата поземлени имоти в землището на с.Обретеник , като
номера и площ, са предмет на сключения между страните договор.
Настоящият състав намира, че за да е налице идентичност на вземанията по
заповедното и исковото производство не е достатъчно претенциите да
съвпадат по обща площ земеделски земи, страни и договор, от който
произтичат, още повече, че в случая в процесната заповед няма упомената
площ на имотите. Така следвайки твърденията по заявлението, трябва да се
приеме, че въззиваемата е имала претенции за заплащане на наемна цена за
имот № *** с площ от 1,103 дка /0,604 дка и 0,499 дка/ и няма искане за имот
№ ***от 0,499 дка. Обжалваното решение се явява недопустимо в тази му част
и подлежи на обезсилване.
В останалата си част обжалваното решение е валидно и допустимо.
Между страните е било безспорно, че считано от 01.10.2017 г. са в наемно
правоотношение по силата на Договор за наем от 23.11.2016 г., вписан в
СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г. за земеделски земи, находящи се в
землището на с.Обретеник, обл.Русе, като за имоти № *** и № ***
процесният период обхваща стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020
г. и 2020/2021 г., а за поземлен имот № ***-само стопанската 2017/2018 г.Няма
разногласие по въпроса, че съконтрахентите уговорили наемна цена,
равняваща се на 5 % от средния добив на есенните култури, но не по-малко от
15 лв. на декар, платима до 1 октомври след приключване на съответната
стопанска година. В хода на производството било установено, че с
постановление от 13.09.2018 г., влязло в законна сила на 01.11.2018 г., след
извършена публична продан по изп.дело № 130/2017 г. по описа на ДСИ при
РС-Бяла, имот № *** е бил придобит от трето за спора лице. Основният съд е
изложил мотиви как определя следващата се наемна цена за съответната
стопанска година, тълкувайки волята на страните, приетите в производството
съдебно-оценъчни експертизи и съобразявайки своевременно направеното от
ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за най-
старото по време задължение. Доколкото във въззивната жалба няма наведени
3
оплаквания по този пункт, настоящият състав възприема определените от
първоинстанционния съдия размери на наема, а именно: 18,77 лв. на дка за
2018/2019 г., 15 лв. за 2019/2020 г. и 22,79 лв. на дка за 2020/2021 г. Правилно в
обжалваното решение е посочено, че ищцата е изпълнила задължението си да
предостави за ползване на кооперацията-наемател имотите, предмет на
заповедта за изпълнение. Не е отчетено обаче, че имот № *** от 18,607 дка
всъщност е с обработваема площ само 17,838 дка, поради което наемателят не
дължи наемна цена над реално ползваната от него земя.Така по години за
18,442 дка в полза на въззиваемата ще се дължат общо 346,16 лв. за 2018/2019
г., 276,63 лв. за 2019/2020 г. и 420,29 лв. за 2020/2021 г. Правилни са
изложените от РС-Бяла доводи защо не следва да се вземат предвид
извършените от кооперацията плащания към третото лице М. Р. Р.. Вярно е, че
последният и ищцата са законни наследници на МКЦ, в чиято полза с
Решение № 102 от 11.11.1998 г. на ПК-Борово е било възстановено правото на
собственост върху процесните имоти. Страна по процесния договор обаче е
само Т. С. М., поради което ирелевантно за спора е дали тя се явява едноличен
собственик на имотите. В хода на производството става ясно, че при
извършена съдебна делба последните са били възложени в неин дял.
Доколкото по делото не се установява престираните от ответника пари на М.
Р. Р. да са били предадени на въззиваемата, то няма основание извършените от
кооперацията плащания към това лице да бъдат съобразени при определяне
на дължимата наемна цена през периода на 2018-2021 г.
Неправилно обаче районният съд е приел, че представените от ответника
извлечения от програмен продукт, според които наемателят е начислил за
плащане по банков път парична рента на името на Т. М., не доказват
погасяване на задълженията за съответната стопанска година. На първо място
ищцата не е оспорила твърдението, че има извършено плащане съобразно
извършените начисления-по 163,85 лв. за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г. и 178,74 лв. за стопанската 2020/2021 г. На второ място, съдът не
е изпълнил задължението си по чл.146 ал.2 от ГПК да укаже на страната, че не
възприема сочените от нея документи да доказват погасяване изцяло или
отчасти на задължението. Пред настоящата инстанция са представени 3 бр.
преводни нареждания за посочените суми, неоспорени от въззиваемата.
Според тях, на 06.11.19 г. , на 13.11.2020 г. и на 01.11.2021 г. сумите са били
преведени по банкова сметка на ищцата. Това налага обжалваното решение да
бъде отменено в частта, в която е прието за установено, че въззивника дължи
на насрещната страна суми над 196,72 лв. до 360,60 лв., за стопанската
2019/2020 г. над 124,30 лв. до 288,16 лв. и за стопанската 2020/2021 г. над
259,06 лв. до 437,82 лв. В останалата обжалвана част, решението като
правилно и законосъобразно, трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора трябва да се изменят и присъдените от районния
съд разноски за заповедното и исково производства съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от претенциите.
В тежест на въззиваемата са направените от насрещната страна разноски
за производството пред тази инстанция, съразмерно с уважената част от
жалбата.
4
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 228 от 14.12.2023 г., поправено с Решение №
12 от 07.02.2024 г., двете постановени по гр.дело № 593/ 2022 г. по описа на
Районен съд-Бяла, в частта, с която е признато за установено, че ЗКПУ
“Златен клас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19, дължи на Т. С.
М., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата от 28,22 лв., представляваща наемна
цена по Договор за наем на земеделски земи от 23.11.2016 г., вписан в СлВп-
Бяла под акт № 73, т.7 от 29.11.2016 г. за поземлен имот № ***за стопанските
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.03.2022 г., за което е била издадена Заповед № 118 от
14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла, като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 228 от 14.12.2023 г., поправено с Решение № 12
от 07.02.2024 г., двете постановени по гр.дело № 593/ 2022 г. по описа на
Районен съд-Бяла, в частта, с която е признато за установено, че ЗКПУ
“Златен клас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19, дължи на Т. С.
М., ЕГН **********, от гр.Русе, наемна цена по Договор за наем на
земеделски земи от 23.11.2016 г., вписан в СлВп-Бяла под акт № 73, т.7 от
29.11.2016 г. за поземлени имоти № *** в м.”*** от 0,604 дка и № *** в
м.”***” от 18,607 дка, от които обработваеми 17,838 дка, за стопанските
2018/2019 г. над 196,72 лв. до 360,60 лв., за стопанската 2019/2020 г. над
124,30 лв. до 288,16 лв. и за стопанската 2020/2021 г. над 259,06 лв. до 437,82
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2022 г., за което е
била издадена Заповед № 118 от 14.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на Районен
съд-Бяла, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Т. С. М., ЕГН **********, от гр.Русе, да бъде
признато за установено по отношение на ЗКПУ “Златен клас“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Обретеник, общ.Борово,
обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19, че й дължат наемна цена по Договор за
наем на земеделски земи от 23.11.2016 г., вписан в СлВп-Бяла под акт № 73,
т.7 от 29.11.2016 г. за поземлени имоти № *** в м.”*** от 0,604 дка и № *** в
м.”***” от 18,607 дка, от които обработваеми 17,838 дка, над 196,72 лв. до
360,60 лв. за стопанската 2018/2019 г., над 124,30 лв. до 288,16 лв. за
стопанската 2019/2020 г. и над 259,06 лв. до 437,82 лв. за стопанската
2020/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2022 г., за
което е била издадена Заповед № 118 от 14.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на
Районен съд-Бяла, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗКПУ “Златен клас“, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19,
да заплатят на Т. С. М., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, бул.“***, чрез адв.З. П. от АК-Русе, сумата от 140,51 лева-разноски за
производството по ч.гр.дело № 265/2022 г. на Районен съд–Бяла, както и
сумата 181,76 лв.-разноски за производството по гр.дело № 593/2022 г. по
описа на Районен съд-Бяла.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.„Арда“ № 11, със
съдебен адрес: гр.Русе, бул.“***, чрез адв.З. П. от АК-Русе, да заплати на
ЗКПУ “Златен клас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19, още и сумата от
65,39 лв.- разноски за производството по ч.гр.дело № 265/2022 г. по описа на
Районен съд–Бяла, както и сумата от 91,43 лв.- разноски за производството по
гр.дело № 593/2022 г. на Районен съд - Бяла.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228 от 14.12.2023 г., поправено с Решение
№ 12 от 07.02.2024 г., двете постановени по гр.дело № 593/ 2022 г. по описа на
Районен съд-Бяла в останалата обжалвана част.
В частта, в която искът е бил отхвърлен над сумата от 1 114,80 лв. до
4 500 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, бул.“***, чрез адв.З. П. от АК-Русе, да заплати на ЗКПУ “Златен
клас“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Обретеник,
общ.Борово, обл.Русе, ул.“Хан Исперих“ № 19, представлявана от
председателя ДВД чрез адв.К. Ф. от АК-Русе,
сумата от 187,07 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6