РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 29.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16922 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Г.Б.Б. срещу Д.Р.Д., за
сумата от 35 000 лв., представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания в резултат от противоправно поведение на ответника
(нанасяне на побой по хулигански подбуди на 14.11.2017 г.), ведно със законната
лихва от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и за сумата
от 1313,70 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени медицински
консумативи и процедури, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
30.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Г.Б.Б. твърди в исковата молба, че на 14.11.2017
г., около 7,38 ч. в гр. София, ж.к. „Люлин“ е управлявал лек автомобил „Фиат“ с
рег. № *******по бул. „Царица Йоанна“, с посока бул. „Панчо Владигеров“ към
Околовръстен път. В следващия момент пред колата му рязко изскача пешеходец (ответника
с куче в ръце) и
прекосява бул. „Царица Йоанна“ от дясно на ляво по посока на движение на
автомобила. Ищецът продължава управлeнието и когато достига района на бл. *** и спира, извeднъж вратата на автомобила се
отваря от непознато за него лице (ответника),
което започва да му нанася множество силни удари с ръце и крака в областта на
цялото тяло, като ищецът е бил с поставен колан. Г.Б. твърди, че е успял за
излезе от колата, след което ответникът е продължил да нанася множество удари
по цялото му тяло. Ищецът е загубил равновесие и е паднал на земята на дясната
си част. Ответникът е увредил и автомобила, като е скачал върху предния капак и
е счупил стоповете. Сочи, че за извършеното деяние е образувано наказателно производство, което е
приключило със споразумение на 11.12.2019 г. по н.о.х.д. № 20940/2018 г. на
СРС, 8 с-в. Ищецът твърди, че в резултат на побоя е получил следните
травматични увреждания: счупване на големия туберкул на дясната раменна кост,
изкълчване на раменно - лопатъчната става и счупване на лакътната става. След
изписването от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е престоял 5 дни, е носил
гипсова имобилизация за срок от 60 дни. На 15.03.2018 г. е извършена операция и
отново са проведени рехабилитационни процедури, но без успех за раздвижване.
След изписване от болница и по време на възстановителния период, ищецът твърди,
че е имал нужда от нужда помощ в ежедневието си, търпял е силни болки и
страдания, като и към момента продължава да търпи болки и дискомфорт в областта
на травмите. Все още не е възстановен, налице са трайни и необратими последици
за здравето му – т. нар. „замръзнало рамо“, като е с 50 % трайна
неработоспособност.
Ответникът
Д.Р.Д. оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, като сочи, че
претендираните вреди, са настъпили, при съпричиняване от страна на пострадалия.
Счита, че за периода между двете операции, ищецът не е изпълнил дадените му
лекарски указания и не се е явил на препоръчаните му след първата операция
контролни прегледи. Освен това, през този период, при наместена с първата
оперативна намеса кост и обездвижена дясна раменна става, костта е отново
разместена, което обстоятелство е наложило да се извърши втора операция.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина, която се презумира.
С протоколно определение от 11.12.2019 г. по н.о.х.д. № 20940/2018 г. на
СРС, 8 с-в е одобрено споразумение по смисъла на чл. 381 от НПК, съгласно което
Д.Р.Д. се признава за виновен за това,
че на 14.11.2017 г., около 7,38 ч. в гр. София, ж.к. „**** до бл. ***, чрез
нанасяне на ритник в областта на гърдите, в резултат на което Г.Б.Б. паднал на
дясната страна на тялото си, му е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, изкълчване на
раменно - лопатъчната става и счупване на лакътната става, като повредата е
нанесена по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
129, ал.2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. (касателно
повредите на автомобила). Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК (съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда),
влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От заключението на изслушаната и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно
изготвена, се установява че ищецът е получил следните увреждания, в резултат на
процесния деликт: изкълчване на дясна
раменна става и счупване на големия туберкул (израстък) на дясна раменна кост. В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е хоспитализиран по спешност, е извършена мануална репозиция и
крайникът имобилизиран с превръзка тип - Дезо. Изписан с подобрение, назначена е
антикоагулантна терапия за 30 дни, 2КП, временна нетрудоспособност - 35 дни.
Явявал се на вторични контролни прегледи в Пирогов, носил имобилизационна
ортеза 58 дни, провел е рехабилитация. В периода от 11.01.2018г. - 18.01.2018 г.
ищецът е провел болнична рехабилитация в
„СБ по травматология, ортопедия и спортна медицина „Проф. Д- р Д. Шойлев".
Поради болка и затруднено движение в дясно рамо и ръка на 08.02.2018 г. е хоспитализиран
в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД, където е провел курс по физикално лечение. В периода 14.03.2018
г. - 19.03.2018 г. ищецът е хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ"
ЕАД за продължение на лечението, поради ограничени болезнени движения в дясна
раменна става, намалена сила на захват. На 15.03.2018 г. е опериран – за възстановяване
на ротаторно влагалище; реинсерцио туберкули майорис хумери декс. На 28.05.2018
г. е хоспитализиран и провел болнична рехабилитация в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД,
поради ограничен обем на движения в дясна раменна става. На 28.06.2018 г. е повторно
хоспитализиран поради контрактура на дясна раменна става, със силно ограничени
движения-синдром на „замръзналото рамо". С ЕР на ТЕЛК №0333/04.02.18 г. е призната 50% ТНР пожизнено, с диагноза:
Състояние след фрактура и луксация на дясна раменна става, тежка
контрактура/замръзнало рамо. Проведено е оперативно лечение с многократна
амбулаторна и болнична рехабилитация и физиолечение, с вр. нетр. около 8
месеца. Настъпили са усложнения - контрактура на дясна раменна става, т. нар. замръзнало
рамо изразяващи с болезнени ограничени до липсващи движения в същата. Призната
е 50% ТНР с ЕР ТЕЛК №0333/04.02.2018 г. - пожизнено.
По време на носене на
имобилизациите, след 2-те оперативни интервенции, при контролните прегледи
първоначално е имал нужда от чужда помощ. Най - интензивни са били болките непосредствено
след травмата, след оперативните интервенции, при продължителното раздвижване.
И към настоящия момент движенията в дясно рамо са ограничени. Извършената на
14.11.2017 г. по спешност операция - в УМБАЛСМ "Пирогов" - мануална
репозиция (наместване) на изкълчената дясна раменна става,
с фрактура на големия туберкул на дясна раменна кост, поставяне на
имобилизационна превръзка тип - Дезо за 45 дни е правилно и отговаря на
съвременната практика при подобни увреди. Големия туберкул е залавно място за
голям брой мускули от раменния пояс, които теглят и е възможно несрастване на
костта. Поради продължение на болезнените ограничени движения в дясно рамо се е
наложила втора оперативна интервенция - реинсериране на туберкула на дясна
раменна кост. При разпит в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че
при ищеца има ограничена подвижност, вдига ръката
до 87 градуса, не може да си хване тила, с голяма трудност достига ръката в
началото на кръста, не може да се храни с нея. Установено е
при контролните прегледи, че има дислокация на големия туберкул на раменната
кост и е предложено оперативно лечение, фиксация на туберкула с един или два
винта, като това раздалечаване вероятно се е получило от теглене
на мощна мускулна група.
Свидетелят В.Б.Б., съпруга на ищеца, сочи,
че след лечението ищецът
е изписан и е започнал рехабилитации - в Кокаляне, в Горна Баня, но ищецът и до
ден днешен да се обслужи сам. Ръката не може да я вдига повече от едно
положение, преди това е нямал проблеми. Сега не може да изпълнява домашните си
задължения, не може да се облича сам, не може да се къпе сам, храни се с лявата
ръка. Не може нищо да прави повече от височината на рамото.
На базата на събраните по делото
доказателства съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия
състав, обуславящи отговорността на ответника Д.Р.Д., на основание чл. 45 от ЗЗД, включително и наличието на вина. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД дефинитивно принцип
за справедливост. Като взе предвид тежките увреждания, които е получил ищецът и
невъзможността да се възстанови (така нар. „замръзнало рамо“), съдът намира
че сумата от 35 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението, ведно
със законна лихва от 15.11.2017 г. (от деня, следващ
датата на деликта) до плащането на
сумата.
Основателна е и претенцията за
имуществени вреди, представляващи заплатени
медицински консумативи и процедури, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане. Съгласно
медицинската експертиза, извършените плащания
(отделните разходи са подробно описани в обстоятелствената
част на исковата молба, като е посочен и разходнооправдателен документ) от страна на ищеца са били необходими за проведеното
лечение и не се покриват от НЗОК.
Съдът
намира, че е неоснователно релевираното възражение за съпричиняване от
ответника, защото по делото се установи, че ищецът е провел неколкократно
рехабилитационни процедури, но с оглед естеството на увреждането, не е получил
трайно подобрение.
На адв. Я.В.С., се дължи по чл. 38, ал.
2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, в размер на 1 943,29 с ДДС. На основание
чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 1 452,52 лв. и 200 лв. за депозит за експертиза,
съразмерно размера на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Д.Р.Д., ЕГН
**********,***, да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********,***, представляван от адв.
Я.С.,***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат от противоправно поведение на ответника (нанасяне
на побой по хулигански подбуди на 14.11.2017 г., за което деяние е одобрено
споразумение на 11.12.2019 г. по н.о.х.д. № 20940/2018 г. на СРС, 8 с-в), ведно
със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и да му
заплати сумата от 1 313,70 лв.,
представляваща имуществени вреди за заплатени медицински консумативи и
процедури, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.12.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Р.Д., ЕГН ********** да заплати на основание
чл. 38 от ЗА на адв. Я.В.С., сумата от 1
943,29 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по банкова сметка *** 1 452,52 лв. и сумата от 200 лв. за депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: