Присъда по дело №293/2009 на Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ към ПРИСЪДАТА по НОХД № 293/2009г. на Окръжния съд – Плевен:

 

Срещу подсъдимия М.Ц. *** е повдигнато обвинение по чл. 343, ал.3, пр.1, б. „Б” от НК, във вр. с чл. 342,ал.1 от НК и той е предаде на съд за това, че: 11 октомври 2008г. около 3.00 часа, на третокласен път от републиканската пътна мрежа в посока с.Чомаковци – гр. **, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Лагуна” с Рег. № ЕН 8689 ВА, собственост на В.М.Т. от гр. **, нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 5, ал.1, ал.2,т.3 от  ЗДвП;  чл. 6,т.1 от ЗДвП; чл. 8,ал.1 от ЗДвП; чл. 16,ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 21,ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц.В. Ц. ***, ЕГН – **********, като деянието е извършено в пияно състояние.

Подсъдимият заявява,че разбира обвинението и  дава обяснения по него.

Пострадалите от деянието – законни наследници на починалия В.Ц., са заявили на досъдебното производство, че не желаят да се конституират като граждански ищци и частни обвинители и не желаят да бъдат уведомявани и призовавани за съдебното производство.

Обвинението се поддържа от прокурора, който излага доводи, че то е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, капо приложи разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК.

Подсъдимият и защитата не оспорват фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния факт, както и правната квалификация на деянието.

Защитникът на подсъдимия – адвокат И.А. –АК гр. Плевен пледира за налагане на наказание в рамките на предвидения от закона минимум, при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, изтърпяването, на което да бъде отложено при условията на чл. 66,ал.1 от НК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия М.В. обвинение, доводите на страните и след обсъждане на доказателствата по делото, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М.Ц.В. е роден на ***г***, живее постоянно в гр. **. Има средно образование, не е женен и не е осъждан. Притежава правоспособност за управление на моторни превозни средства категории „В”, „С” и „М”.

На 10 октомври 2008г.подсъдимият В. се уговорил с приятеля си Ц. Ц. *** до посетят дискотеката в село Бреница. Около 22.00 часа същата вечер подсъдимият взел лекия автомобил,собственост на неговата майка  – „Рено Лагуна” ДК№ ЕН 8589 –ВА и с него отишъл в гр. Койнаре, откъдето взел Ц. Ц. и св. И.Г.. С лекия автомобил, управляван от подсъдимия, тримата пристигнали в село Бреница, където първо посетили заведение и изпили по една бира. Около полунощ пристигнали в дискотеката и се настанили на бара. Подсъдимият изпил в дискотеката още една – две бири, след което отишъл да поспи в лекия автомобил, докато приятелите му се забавляват.Около 3.00 часа на 11.11.2008г, подсъдимият В. влязъл отново в дискотеката и подканил приятелите си да се прибират. Първо закарали в дома му св. И.Г.,като подсъдимият управлявал колата, а след това се отправили към гр. **, като Ц. Ц., седял на предната седалка до мястото на водача.

По пътния участък между село Чомаковци и гр. **, подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост около 148 км/ч. като навлязъл в ляв завоя с тази скорост, въпреки поставения преди завоя знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. и предупредителния знак за остър завой. При излизане от завоя, в резултат на високата и несъобразена с конкретните пътни условия  скорост,подсъдимият загубил управлението върху автомобила, който напуснал пътното платно в дясно по посоката на движение и се ударил в крайпътно дърво. От удара последвало преобръщане на автомобила и нов удар в друго дърво, при  което преустановил движението си. При преобръщането на автомобила от него изпаднал Ц. Ц., на когото в резултат на ударите и преобръщането на автомобила били причинени тежки увреждания: черепно- мозъчна травма – счупване костите на черепа, черепната основа с последващ кръвоизлив под мозъчните обвивки; гръдна травма, изразяваща се в контузии на сърцето, с разкъсване на вътрешната му повърхност, счупва не на гръдната кост и контузии на белия дроб; коремна травма, състояща се в разкъсване на слезката и черния дроб, контузии по червата и опорката на червата; счупване на дясната бедрена кост, тазовата кост,вдишване на кръв в белите дробове.

В резултат на тежката, съчетана черепна, гръдна и коремна травма, Ц. Ц. починал  същия ден .

Възприетата от съда фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин, от доказателствата събрани и проверени по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него / л. 4-28 ДП/; показанията на свидетелите : И.Г. и Д.А./; протокол за химическа експертиза установяваща наличието на алкохол в кръвта/л.30/; протокол за медицинско изследване/л.31 ДП/ ; талон за медицинско изследване /л.32 ДП/.

По делото е изслушано заключението на д-р П. Л., изготвил съдебно- медицинската експертиза за изследване на труп  / л. 49-52 ДП/. Съдът приема заключението, тъй като същото е компетентно ,пълно и основано на обективните находки при аутопсия та на трупа. Видно от това заключение , смъртта на Ц. Ц. е настъпила в резултат на причинената му тежка , съчетана травма –черепна, гръдна и коремна, довела до увреждания несъвместими с живота.Установените увреждания са пряк и непосредствен резултат от ударите, които Ц. Ц. е в резултат на ударите на автомобила в околните предмети, които  са с голяма интензивност, а също и  в резултат на  изпадането му от автомобила. 

По делото е изслушано заключението на авто- техническата експертиза, изготвена на досъдебното производство от инж. В.И./ л. 72-87 от ДП/

Съдът приема заключението на вещото лице инж. В.И.,тъй като същото е обективно и компетентно, а изводите в заключителната част – основани на доказателствата по делото: протокол за оглед, фотоалбум към него, като са взети предвид и отчетени деформациите по автомобила.

Видно от заключението на авто- техническата експертиза , скоростта, с която подсъдимият е навлязъл в завоя е била около 148 км/ч , при излизането – около 137 км/ч. Скоростта при навлизането в завоя е близка до критичната скорост на плъзгане, като е поставила водача в невъзможност да контролира движението на автомобила с кормилния кръг и спирачната система. Движението с тази скорост е довело до загуба на странична устойчивост и занасяне  на автомобила по левия банкет, асфалтовата настилка и десния банкет, в резултат на което напуснал пътя и се ударил в топола с предната си част. След удара в дървото започнало преобръщане на автомобила, като последвал втори удар в дърво. В процеса на преобръщането и последващите удари по купето, са излетели двигателя, водния радиатор и возещият се на предната седалка Ц. Ц..

Вещото лице дава заключение, че подсъдимият е могъл да избегне загубата на управление и последвалото тежко произшествие, ако се е движел и навлязъл в завоя със скорост до 90 км/ч.

От протокола за химическата експертиза, за изследване съдържанието на алкохол в кръвта/л.30 ДП/ се установява, че подсъдимият М.В. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1.8 на хиляда

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира,че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, като е действал виновно, при форма на вината -  несъзнавана непредпазливост.

От така възприетите за установени фактически обстоятелства, съдът намира, че подсъдимият е предизвикал транспортното произшествие с управлявания от него лек автомобил, в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил в пътния участък между с. Чомаковци и гр. **  със скорост 148 , която не е била съобразена с конкретните пътни условия: нощно време при ограничена видимост, предстоящ остър  ляв завой, отбелязан с предупредителен знак.Освен това е бил изморен и в нетрезво състояние, което води до неминуемо забавяне на възприятията и реакциите на водача, а също и до неправилни реакции при възникване на опасността за движението. Именно това нарушение е в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалото занасяне на лекия автомобил, загубата на управление и напускане на пътното платно, при което автомобилът се ударил челно в дърво, започнал да се преобръща и удря в околни предмети.

От протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума изготвен към него е видно, че непосредствено преди левия завой по пътния участък, в който се подсъдимият се е движел с управлявания от него лек автомобил, има и знак,задължаващ управлението със скорост до 60 км/ч. Като се е движил със скорост над разрешената, подсъдимият без съмнение е допуснал нарушение и на чл. 21,ал.2 от ЗДвП, но това нарушение не е в причинна връзка с последвалото транспортно произшествие, причинило смъртта на Ц. Ц.. Видно от заключението на вещото лице инж. В. И., изготвил авто – техническата експертиза, при движение със скорост до 90 км/ч, която в случая е превишена за участък от пътя, подсъдимият е могъл безопасно да преодолее завоя и не би се нарушила страничната устойчивост на лекия автомобил.

Безспорно е установено, че подсъдимият е карал колата с пътниците в нея в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.8 на хиляда, което се установява от  протокола за химическа експертиза/л.30 ДП/.

От субективна страна: Подсъдимият В. е извърши л деянието виновно, при форма на вината –несъзнавана непредпазливост. Той е съзнавал, че нарушава правилата за движение, като е управлява автомобила с несъобразена с пътните условия висока скорост и в пияно състояние. Подсъдимият обаче не искал, нито предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да  предвиди.

По делото е изслушано заключението на тройна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно.Видно от това заключение, по време на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не страда от психично заболяване и макар да е акцентуирана личност, това не нарушава възможността му правилна да възприема околната действителност и да съобразява поведението си с нея.

Съдът намира, че доводите на прокурора, относно формата на вината – „груба форма на самонадеяност” са неоснователни. По делото не са събрани доказателства, от които е възможно да се направи подобно категорично заключение. За да е налице „ престъпна самонадеяност” по смисъла на чл. 11,ал.3,пр.2 от НК, следва да са събрани убедителни доказателства, че деецът съзнателно е рискувал здравето и живота на пътниците в управлявания от него автомобил, като е предвиждал настъпването на транспортното произшествие и съпътстващите го травми за пътника в автомобила или други участници в движението, но е мислил да ги предотврати, при това без да има представа как ще стане това и без да има такава възможност.

За съдържанието на вината ,винаги се съди по поведението на дееца. От поведението на подсъдимия преди, по време на  деянието и след него, не е възможно да се направят подобни изводи. Безспорно е установено, че подсъдимият макар да е употребил 2-3 бири, е взел мерки да си почине, като се оттеглил и спал 2-3 часа в колата си, докато приятелите му се забавлявали в дискотеката. Това поведение сочи, че той е направил всичко възможно за да бъде свеж и отпочинал, когато управлява автомобила на връщане. По делото няма данни за интензивно насрещно движение или такова в същата посока с изпреварвания и опасни разминавания, при което поддържането на скорост от 148 км/ч наистина неминуемо ще доведе до тежко произшествие.

Нищо в поведението на подсъдимия В. не подсказва, че е предвиждал настъпване на катастрофа и тежки травми за приятеля си, които се надявал да предотврати по някакъв начин.От заключението на вещото лице – инж. В. И. е видно, че освен движението с несъобразена скорост, подсъдимият е допринесъл за настъпването на транспортното произшествие и с неумели и неподходящи действия, тоест той не е имал достатъчно опит и умения за да овладее автомобила и предотврати настъпването на вредните последици. Следователно, деянието е извършено от субективна страна по непредпазливост , като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати, ако е съобразил скоростта на движение с конкретната пътна обстановка.

Предвид горните изводи, съдът намира,че деянието на подсъдимия М.В. следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 343,ал.3,пр.1,б.”Б” от НК, във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, тъй като в нарушение разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП е управлявал лекия автомобил с несъобразено висока скорост – 148 км/ч, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Ц. и деянието е извършил в пияно състояние. Обвинението в тази част е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по него.

За да е налице съставомерно нарушение на конкретни правила за движението, обвинението трябва да е доказало, че тези нарушения са в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалите вредни последици.

По делото е безспорно установено, че несъобразената скорост е причина за транспортното произшествие в резултат на което е загинал Ц.  - нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, но не и в резултат на допуснати нарушения на чл. 5, чл.6, ,чл. 8,ал.1,чл. 16,ал.1,чл. 20,ал.1 и чл. 21,ал.1 и 2 от ЗДвП.

Разпоредбите на чл. 5 и  6 от ЗДвП са общи разпоредби и се прилагат, когато по делото не е установено друго конкретно нарушение, каквото в случая е нарушението на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, причинило съставомерните обществено опасни последици.

Не е допуснато и нарушение на чл. 8 ,ал.1 и чл. 16,ал.1 от ЗДвП, тъй като по делото няма данни, подсъдимият да е използвал преднамерено лявата половина от пътя, предназначена за насрещното движение. По делото е установено, че той е навлязъл в лявата лента без да желае това, след загубата на управление и удар в дърво от дясно на пътя, поради което не е доказано допуснато  нарушение на това правило, което да е в пряка причинна връзка с произшествието.

Подсъдимият не е допуснал нарушение на чл. 20,ал.1 от ЗДвП, тъй като  произшествието не е резултат от това ,че той е бил с отклонено внимание и не е контролирал управлявания от него лек автомобил. Загубата на контрол, както вече се посочи, е последица от друго нарушение – управлението със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, в резултат на която автомобилът е загубил странична устойчивост, а водачът – възможността да контролира автомобила с кормилния кръг и спирачната уредба.

Подсъдимият не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като този текст урежда разрешената скорост в населените места.

Както вече беше посочено, по- горе, по делото е безспорно установено ,че подсъдимият В. е допуснал нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП, тъй като е управлявал със скорост над разрешената – 60 км /ч. По – горе, вече бе обсъдено, че по делото безспорно е установено, че това нарушение не е в пряка и непосредствена причинна връзка, с последвалото произшествие и смъртта на Ц. и следователно обвинението в тази част също е недоказано.

 От заключението на вещото лице инж. В.И. , безспорно е видно, че дори при скорост между 60 и 90км/ч, която е превишена и съответно в нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП, не е имало опасност от занасяне и ако подсъдимият е намалил скоростта до 90 км/ч, е щял да преодолее завоя без опасност от занасяне и загуба на управление.

 

По изложените съображения, съдът следва да признае подсъдимия В. за НЕВИНЕН в това, да е извършил горното деяние в резултат на допуснати нарушения на правилата за движение по : чл. 5, ал.1, ал.2,т.3 от  ЗДвП;  чл. 6,т.1 от ЗДвП; чл. 8,ал.1 от ЗДвП; чл. 16,ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл. 21,ал.1 и 2 от ЗДвП.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне размера на наказанието, съдът след обсъждане на доказателствата по делото, намира, че е налице превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства: младата възраст на подсъдимия и недостатъчния опит като водач на МПС, чистото съдебно минало и данните за личността му, които сочат на социално вграден и не е личност с каквато и да  било степен на обществена опасност; транспортното произшествие е резултат от допуснато едно нарушение на правилата за движение, при това в случая става дума за неправилна и невярна преценка на пътната обстановка при избиране скоростта на движение; концентрацията на алкохол в кръвта 1.8 на хиляда надвишава с малко – 0.06 промила, формалната граница, която разделя административната от наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на алкохол; обстоятелството, че подсъдимият е положил усилия да намали последиците от употребата на алкохол и да е отпочинал, преди да управлява лекия автомобил на връщане от дискотеката. Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, до размера на минимума предвиден в закона – три години лишаване от свобода. На последно място, следва да се отчете и обстоятелството, че пътниците в лекия автомобил, управляван от М.В. – загиналия Ц. Ц., както и св. И.Г. съзнателно са се изложили на риск , като са се съгласили да бъдат возени от водач, който преди това е употребил алкохол и по този начин косвено са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.

Съдът намира, че степента на обществена опасност на деянието не надвишава обичайната за този род престъпления.

  Предвид горните обстоятелства, младата възраст на подсъдимия М.В. и данните,че той преживял психически срив, в резултат на транспортното произшествие, причинило смъртта на неговия приятел, съдът намира ,че за постигане целите на наказанието не се налага лишаването от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

На основание чл.66,ал.1 от НК, наказанието лишаване от свобода, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Съдът намира ,че на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37,ал.1,т.7 от НК,  подсъдимия М.Ц.В. следва да бъде лишен от правото да УПРАВЛЯВА МПС  за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В този срок, той ще има възможност да преодолее негативните последици от депресията, резултат от деянието и последиците му, както и да преосмисли  и ориентира поведението си при управление на МПС към безусловно спазване на правилата за движение по пътищата.

При този резултат, М.В., следва да заплати направените деловодни разноски, за възнаграждения на вещи лица  и разноски за свидетели : сумата 625 лв. по сметка на ОД на МВР – деловодни разноски на досъдебното производство и сумата 206 лева по сметка на Окръжния съд – разноски за възнаграждения на вещи лица и разноски за свидетели.

Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: