Разпореждане по дело №10/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба В.№ 460/13.05.2010 год. от “.-0.Е. Г. представлявано от С. А. З. Ч. А.Р. срещу решение № 42 от 27.04.2010 год. по Г.дело № 267/2009 год. по описа на Районен съд Г. като незаконосъобразно и неправилно. Развиват се съображения, че неправилно са тълкувани материално-правните норми. На второ място не са съобразени свидетелските показания, едностранчиво са обсъдени доказателствата по делото. Ищецът не е доказал съществуването на търговско правоотношение между страните по повод сервизните заявки за ремонт на автомобили и въпреки това съдът е постановил съдебен акт в полза на ищеца. В сервизна поръчка № . от 10.03.2008 год. липсва подпис на клиент, което да удостовери предаването на поръчката. Текста в поръчката е изцяло зачертан, което води на извода за липса на поръчка. Липсва подпис на клиент за получена стока. С това е нарушен чл.178 ал.2 от ГПК за оценка на доказателствената сила на документа. Аналогично е положението е по останалите три заявки. Издадените четири броя данъчни фактури отново не носят подписа на С. З., което не е отчетено от съда. Всички пимени доказателства представени от ищеца не носят подпис на представител на “. 0.Е. и същите не доказват извършването на услуги. Фактурата не може да се приеме като договор между страните с оглед на обстоятелството, че не носят подписите и на двете страни по сделката . Самото издаване и осчетоводяване на фактурите в двете счетоводства не удостоверява надлежното извършване на ремонт. Изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаните работи съобразно договореното. Погрешни са изводите на съда за недоказаност на причинената имуществена вреда на “.-0.Е., изразяваща се в престой на два броя товарни автомобили Ивеко тракер поради неизпълнена приета поръчка за ремонт по време на работните взаимоотношения между страните. В нарушение съдът е игнорирал събраните свидетелски показания с оглед на родствената връзка по смисъла на чл.172 ог ГПК. Според съда ответника не доказва своевременно направената заявка за ремонт на автомобилите, надлежно приета, което задължение да не е изпълнено и то да е в причинна връзка с причинените му имуществени вреди. Съдът не е съобразил представените разпечатки за получаване на факс, съдебно-икономическата експертиза, представената писмена заявка, както и фактура № . год., ведно със свидетелските показания за случая. Незаконосъобразни са изводите на съда, че фактурата е издадена в нарушение на ЗС, тъй като не съдържа документална обоснованост на описания предмет и стойностно изражение на извършената стопанска операция. Неосчетоводяването на фактурата не означава липса на задължения. Неправилно са определени и дължимите разноски в размер на 951.98 лева. Моли да се отмени обжалваното решение и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално да се извърши прихващане на две насрещни престации до размера на по-малката от тях и се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил писмен отговор В.№ 267/17.06.2010 год. от “. М. и. в." Г.С., представлявано от С. Т. С. Ч. А.Г. със становище, че възивната жалба е неоснователна и да се остави без уважение, решението е правилно и обосновано. Твърдението на възивника, че съдът е тълкувал неправилно материално-правните норми е несъстоятелно. Неправилно е и твърдението, че не са обсъдени свидетелските показания, не се посочва кои свидетелски показания не са обсъдени. Не е вярно твърдението на възивника, че не е установено съществуването на търговско правоотношение между страните. От представените сервизни поръчки може да се направи извод, че след като са получени и няма възражения от дружеството ответник след получаването на фактурите, то ответното дружество е приело извършените сервизни услуги, ответникът не се е противопоставил изрично. Следователно е налице валидно сключено облигационно отношение.

Относно възражението на ответника за прихващане на дължимите суми по фактура №. год. се установи, че същите не са доказани. Не е установено кога и как е направена заявката за ремонт, приемането й от страна на ищеца, не е установена пряка връзка между неизпълнението и вредите. Издадената фактура не е осчетоводена. Дължимите разноски правилно са определени. Моли да се отхвърли възивната жалба и присъдят разноските.

В съдебно заседание възивната жалба се подържа от А.Р..

Представител на ответната страна А.М. подържа писмения отговор по възивната жалба.

Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба и становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

По същество възивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд с решение № 42 от 27.04.2010 год. по Г.дело № 267/2009 год. е осъдил “.-0.Е. Г. да заплати на “. М. И. В." Г.С. сумата от 4 143,07 лева по фактури № .год. на стойност 1 162.19 лв. с ДДС, фактура № . год. на стойност 1 610.65лв. с ДДС, фактура №.. год. на стойност 1 240.63 лв. с ДДС и фактура № .. год. на стойност 129.60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 28.09.2009 год. до изплащане на сумата и разноски в размер на 951.98 лева. В мотивите си съдът е приел, че ищецът е доказал обстоятелствата обуславящи основателност на предявения иск, а именно, че задължението на ответника произтича от извършени сервизни поръчки за извършен ремонт на товарни автомобили, във връзка с което е и възникнало задължението на ответното дружество да плати сумата по процесните фактури. Ответникът не е доказал изпълнение на задължението си по процесните фактури съгласно чл.75 ал.3 от ЗЗД, че е платил Ч. превод на сумата по банков път. Процесните фактури са описани в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС за месец март 2008 год. при ответника, сумата е декларирана пред ТД на НАП и е ползван съответния данъчен кредит. Фактурите издадени от ищеца са надлежно осчетоводени при двете страни.

Неоснователно е възражението на ответника за прихващане на задължението по фактура № 81/31.08.2008 год. Недоказана е имуществената вреда, изразяваща се в престой на два броя товарни автомобили, нарушаване на работния процес и изплатени заплати по време на престоя. Претърпяната вреда подлежи на доказване спрямо задълженото лице, че е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на заявка, направена на 31.03.2008 год. Фактурата не съдържа конкретно описание на извършената стопанска операция, а фактурираните имуществени вреди не съдържат отбелязване, че са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на заявка подадена на 31.03.2008 год. със срок на изпълнение 1.04.2008 год.. Не са представени доказателства за реално понесени вреди. Заявката е подадена на 31.03.2008 год., към която ответникът е дължал процесната сума на ищеца за извършени услуги. Фактурата е издадена в нарушение на чл.7 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството.

Пред възивната инстанция се събраха нови доказателства, както следва:

В съдебно заседание на 18.03.2011 год. се разпитаха двама свидетели. Св.Д. е работил в ответното дружество от 2004 год. до м.август 2008 год. като началник сервиз в С.. Фирма “.-0. е била обслужвана регулярно от момента на продажба на автомобилите. Ремонта е заявяван и писмено, по факс и мобилно. Изготвя се сервизна поръчка, която няма подпис на ответната фирма, тъй като се изготвя в С.. След ремонта се изготвя фактура. За една заявка свидетелят си спомня, че е имало забавяне, тъй като не са имали резервни части в склада. Получили фактура за престой, която той не подписал, тъй като е нямал основание. На 31.03.2008 год. са прекратили взаимоотношенията между дружеството и италианската фирма за обслужване на коли "Ивеко" и се опрледеля 15 дневен гратисен период за приключване на всички гаранционни поръчки.

Св.Ц. е работил в съседна фирма на “.-0., сервизите им били едно до друго. През 2008 год. м.март или април възникнали проблеми и колите на фирма “.-0. спряли да работят около 2 седмици. От обслужващата фирма не дошли да ремонтират колите, изчакали близо 2 седмици и викнали други камиони от фирма "Бази 0., за да не спират работа.

Вещото лице инж.К. даде заключение, че приложените към делото електронни записи не са текстове от констатирани повреди и извършвани ремонти на автомобили и преглед на място в сервиза в Г.С., а са разпечатки от складово-счетоводен софтуер за определяне стойността на вложените части. Процесните товарни автомобили не са посещавали сервиза в С., а обслужването е било в Г.. За тези автомобили не са фактурирани ремонтни дейности, калкулиран е само труд и консумативи за техническото им обслужване. Ценообразуването на труда и стойностите на вложените материали е фирмена политика в условията на пазарна икономика.

Съдът възприема заключението на вещото лице, като обективно и копметентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните по делото.

Възивиятсъд споделя изцяло мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях по силата на чл.272 от ГПК, като не се налага тяхното възпроизвеждане. Следва да се добави категоричното заключение, че ответника е закупувал коли марка "Ивеко" от ищцовото дружество и поради тази причина ищеца е извършвал ремонти на същите коли в гаранционния срок. Схемата за ремонти е била следната: Ответника е давал заявки устно по телефон, факс и други и ищеца е извършвал ремонта обикновено в Г. където е седалището на фирмата ответник, а по рядно в сервиза в С.. Поради тази причина сервизните заявки не са подписвани от ответника. Изготвените фактури след извършените ремонти по заявките също не са подписвани от двете страни, тъй като са изготвяни от фирмата ищец на място в С. и изпращани в Г. седалището на ответника. Обстоятелството, че ответника не е направил възражения след получаване на фактурите означава, че той е приел надлежно извършените услуги и осчетоводил същите фактури. По този начин е потвърдил наличието на задължение към ищеца. И както казва св.Д. началник сервиз към ищеца ответника е отказвал плащане по фактурите поради моментно неналичие на съответните резервни части, от което са губили пари. В същото време обаче ответникът не доказва конкретно за всяка сервизна поръчка кога е подадена, кога е приета, каква уговорка е постигната за изпълнение на ремонта като време, спазен ли е този срок, ако има закъснение, какво е било то, от порядъка на колко дни и дали е съществувала уговорка за неустойки от несвоевременно извършен ремонт. Липсата на писмен договор не дава възможност да се коментират такива подробности, но наличието на търговско правоотношение е съществувало между страните и при изготвени фактури вследствие направени сервизни поръчки за ремонт на коли, стойността на ремонта следва да се възстанови с оглед мълчаливото приемане на фактурите от ответника и без данни за извършени писмени или устни възражения по тях.

Неоснователни са всички възражения във възивната жалба отнасящи се до липсата на доказателства за съществуващо търговско правоотношение между страните предвид изложеното по-горе.

Неоснователно е и възражението на възивника ответник за прихващане на дължимите суми със сумата по фактура № .. год., която претендира за вреди от престоя на два броя товарни автомобили, поради неизпълнена приета поръчка за ремонти и заплатени възнаграждения на двама шофьори за 14 дни.От събраните доказателства не е установена причинна връзка между отразените вреди във въпросната фактура и неизпълнение на определена сервизна поръчка от ищеца. Действително на 31.03.2008 год. е подадена сервизна поръчка за три броя коли самосвали, но няма доказателства, че ищеца е поел ангажимент да се започне ремонта на следващия ден, т.е. на 1.04.2008 год. и това бездействие на ищеца да е продължило 14 дни и съответно ремонта е извършен от друга фирма на 17.04.2008 год. Св.Д..установява, че са имали определени срокове за извършване на ремонтите в зависимост от складовите наличности до една седмица. При липсата на резервни части се чака производителя да ги достави от централния склад в Италия, за което се уведомява клиента. Лично свидетелят отказал подписване на въпросната факртура. Освен това той установява, че на 31.03.2008 год. са прекратени взаимоотношенията с италиансаката фирми за коли "Ивеко" и съответно и те прекратили гаранционния сервиз, което съвпада и с подадената сервизна поръчка от ответника на 31.03.2008 год. Тези подробности установяват причините, поради които ищцовото дружество не е извършило ремонта своевременно, но същественото си остава липсата на доказателства ищеца да е поел ангажимент в какъв срок да извърши ремонта. В този смисъл е правилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на имуществена вреда, претърпяна от ответника и причинна връзка с поведението на ищеца.

Във възивната жалба не се посочва защо разноските са определени неправилно. Представен е по делото списък на направените разходи в размер на 951.98 лв., който не е оспорен.

Поради изложеното ще следва да се потвърди обжалваното решение като се присъдят направените разноски пред възивната инстанция в размер на 1460 лева. Затова съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42 от 27.04.2010 год. по Г.дело № 267/2009 год. по описа на Д. р. С.

ОСЪЖДА “.-0.Е. Г., представлявано от С. А. З. да заплати на “. М. И. В. Г.С., представлявано от С. Т. С. направените разноски пред възивната инстанция в размер на 1460 /хиляда четиристтотин и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.