Решение по дело №941/2022 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М.-М. срещу Разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от на главния архитект на община Велинград за СМР: „Външни ВиК връзки за обект: Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда – сградно водопроводно отклонение /СВО/ и сградно канализационно отклонение / СКО /.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Твърди се, че оспорващите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 от ЗУТ, които имат правен интерес да подадат жалба срещу разрешението за строеж /РС/, доколкото се допуска такова в съсобствен УПИ. В представени писмени бележки и становища по делото доразвиват съображенията си за наличие на правен интерес от оспорване на акта, както и за неговата незаконосъобразност, като издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът – главният архитект на гр. Велинград в съдебно заседание се представлява от А. К., която счита жалбата за неоснователна. В представени по делото писмени бележки и отговор по жалбата излага подробни съображения за нейната недопустимост, алтернативно за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Конституираната заинтересована страна – Г. С. К., редовно призована, не се явява. В представени по делото писмени становища, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли съдът да я отхвърли като недопустима, алтернативно неоснователна, прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Административен съд София - гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 10.05.1999г., по дело № 375/1994г., по описа на РС-Велинград, била одобрена постигната съдебна спогодба между жалб. З., Е.М., М. М., И. М., Н. Д., И. Д., Л. К., по силата на която страните прекратяват съсобствеността на процесния делбен имот, както следва: В дял на М. З. се поставя 70 кв.м. ид.части от имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с масивно помещение – магазин в партерния етаж на построената в имота сграда, ведно със складово помещение от магазина под старата къща, складово помещение за стаичка, застроена площ от 33,50 кв.м.; В дял на Е.М. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворното място от горепосочения имот, ведно с магазин, находящ се в партерния етаж под старата къща, построена в горния имот на застроена площ от 30 кв.м. без складовото помещение; В общ дял на М. М. и И. М. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на сградата, построена в горния имот на застроена площ от 31,50 кв.м.; В общ дял на Н. Д., И.Д. и Л. К. се поставя 70 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо имот № 3070 в кв. 124, ведно с масивно помещение в партерния етаж на жилищната сграда построена в горния имот и фурна, находяща се в същата сграда на обща застроена площ от 58 кв.м.

Жалб. Мекиков се легитимра като собственик на 1/4 ид.част от дворно място, находящо се в гр. Велинград, цялото състоящо се от 935 кв.м., съставляващо имот пл. № 3070, кв. 124, заедно с ½ ид. части от жилищен етаж на 104 кв.м. от едноетажна жилищна сграда, построена в същия имот, ведно с ½ ид. части от съответните общи части на сградата, по силата на нотариален акт № А-116, т. VIII, дело 3287/97г.

Жалб. З. и Т. се легитимират като собственици на имот, находящ се в гр. Велинград, кв. „Лъджене“ - апартамент на 100 кв.м., построен върху бетонна плоча върху магазинни помещения въз основа на отстъпено право на строеж върху имот пл. № 3070, кв. 124, ведно с гараж от 45 кв.м. , построен върху имота, съгласно нотариален акт А-175, том IХ, дело 3565/1997г.

Заинтересованата страна Г. К. се легитимира като собственик на ½ ид. част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение над апартамента, без посочена квадратура, заедно с ½ ид.част от търговски обект, находящ се на партерния етаж от сградата, със застроена площ от 58 кв.м. , заедно с 1/8 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070., съгласно нот.акт № 29, том III, рег. № 4755, дело №122/2016г.; както и като собственик на ¼ ид. част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение над апартамента, без посочена квадратура, заедно с ¼ ид.част от търговски обект, находящ се в партерния етаж от сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото но строеж върху дворното място, в което е построена сградата, ведно с 1/16 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070, по силата на нот.акт № 15, том I, рег. № 262, дело №15/2017г.; същата е собственик, съгласно нот.акт № 59, том II, рег. № 3412, дело № 257/2013г. на дарения от майка й – Л. К., при равни квоти за двете й дъщери - ½ ид.част от апартамент, заемащ северозападната част от редовния жилищен етаж на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, един редовен жилищен етаж и таван, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с таванско помещение на апартамента, без посочена квадратура, заедно с ½ ид. част от търговски обект, находящ се в партерния етаж на сградата, със застроена площ от 58 кв.м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, заедно с 1/8 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, цялото на площ от 950 кв.м. съставляващо УПИ ХII-3070, кв. 124 по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004г. на Общински съвет Велинград, съставляващ имот с пълен кадастрален номер 5013070, с приложена за УПИ регулация.

С резолюция от 23.04.2019г. ответника прекратил производството по съобщаване на жалбоподателите на инвестиционен проект за обект „Реконструкция на съществуваща сграда и преустройството й в къща за гости в УПИ XII-3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград“, поради оттегляне заявлението за одобрението му от страна на ЗС Г. К. с молба вх. № 94-00/2116/22.04.2019г.

Със Заповед № 18-6422/15.07.2020г. началника на СГКК-гр. Пазарджик / за която по делото няма данни за влизането й в законна сила /, по заявление от Г. К. одобрил изменението но КККР на гр. Велинград, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в ККР по отношение на самостоятелен обект в сграда с идент. 14050.502.280.1.

Със заявления вх. № 94-00/8396/25.09.2022 г. и вх. № 94-00/8395/25.08.2022г. ЗС поискала от главния архитект на община Велинград да издаде разрешение за строеж за: Външни ВиК СВО и СКО връзки за обект: Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда в УПИ ХII-3070, кв. 124 по плана на гр. Велинград ПИ 10450.502.280/“. Към молбата бил приложен комплексен доклад, проект, обяснителни записки, инвестиционен проект, конструктивно обследване, оценки за съответствие документи за собственост, скици.

Въз основа на подадено заявление, главният архитект на община Велинград издал оспореното Разрешение за строеж, на основание чл.148, ал.2, чл.66, чл. 67, чл. 68, чл.72, ал.1, чл. 74, ал.1, т.8 от ЗУТ, вр.чл. 3 и чл.11 от Наредба № 8/1999г.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – гл.архитект на община Велинград, в рамките на правомощията му по чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспорения ИАА е мотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за издаването си. Ответника е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал.

Жалбоподателите се легитимират като собственици на идеални части от поземления имот, съгласно представените по делото Нотариален акт № А-116, том VIII по дело № 3289/1997 г., Нотариален акт № А-175, том IX по дело № 3565/1997 г. и протоколно определение от 10.05.1999 г. по гр. дело № 375/1994 г. на Окръжен съд – Велинград, с което е одобрена постигната съдебна спогодба по отношение на ПИ с пл.№ 3070 и отделни помещения от жилищната сграда в него.

В чл.185, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: т.5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗУТ изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради – етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.

От събраните по делото доказателства е видно, че процесното РС е издадено на ЗС Г. К., за СВО и СКО, отнасящи се за сграда, която се намира в съсобствен с жалбоподателите УПИ. РС е издадено по искане само на един от съсобствениците на УПИ, като от останалите по делото не са налице данни за дадено изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно да е взето решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Нормата има императивен характер и нейното нарушение води до незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. Административният орган безспорно е установил, че процесното за РС УПИ е съсобствено от информацията по преписката за собствениците и носителите на ограничени вещни права от приложените нотариални актове, както и от данните по КККР, и е следвало да изиска представянето на доказателства по чл. 186, ал.1 от ЗУТ. Като не го е направил, е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е попълнил преписката със съществени доказателства. Допуснал е и нарушение на материалния закон, издавайки РС в противоречие с императивни законови изисквания. Тези нарушения са съществени нарушения в процедурата, довели до неизясняване на съществени относими факти и обстоятелства /липса на задължително изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части/, които, ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат - неиздаване на РС или издаването му, след като изискванията на закона бъдат спазени.

Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване, а съгласно чл.40, ал.1 от ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

Според обяснителните записки към проекта, се дава решение за външни връзки – СВО и СКО. Посочено е, че тъй като жилищната сграда се намира на уличната регулация, предвидено е изграждането на водомерен възел – общ, непосредствено до входа на сградата. Канализационната система на сградата се изгражда като смесена и ще бъде положена до оста на улицата /подхода към сградата/.

В Наредба №4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба №4 от 17.06.2005 г.), с която се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации, включително в жилищни сгради, и се определят техническите изисквания към сградните водопроводни и канализационни отклонения при проектиране на сградите, изрично е предвидено, че (чл.20, ал.1) „За водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение“ и (чл.116) „За всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение“.

В процесния случай се установява несъмнено, че с Разрешение за строеж №138/25.08.2022 г. се разрешава строеж: Външни ВиК връзки за обект: Преустройство на търговски обект в бистро в партерен етаж на съществуваща жилищна сграда, ремонт и реконструкция на апартамент на първи етаж и преустройство на таванско помещение в жилище на същата сграда – сградно водопроводно отклонение /СВО/ и сградно канализационно отклонение / СКО /, които се явяват различни от вече съществуващите такива. Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото процесното „второ“ сградно водопроводно отклонение да попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл.20, ал.2 от Наредба №4 от 17.06.2005 г., т.е. да се проектира за сгради с повишени пожарни и аварийни изисквания, или с технологични изисквания за непрекъснатост на водоподаването.

Съгласно §2 от ПЗР, Наредба №4 от 17.06.2005 г. е издадена на основание §18, ал.1 от ЗУТ и доколкото съдържа одобрени строителни и технически правила и нормативи по прилагането на този закон, разпоредбите ѝ следва да бъдат съобразявани и при изготвяне, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж. Според нормите на чл.142, ал.4 и ал.5, т.2 и т.7 от ЗУТ, инвестиционните проекти следва да бъдат оценени за съответствието им с основните изисквания към строежите, каквито са правилата и нормативите за устройство на територията и други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.

Настоящия съдебен състав намира, че разрешаването на строеж за второ СВО и СКО за един и същ застроен имот, и една и съща сграда, в отклонение от изричните разпоредби на чл.20, ал.1 и чл.116 от Наредба №4 от 17.06.2005 г. е незаконосъобразно. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.84, ал.4 от ЗУТ, според която „Собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения“, като присъединяването се извършва по реда на наредбата по ал.3, т.е. Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4 от 14.09.2004 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно §5 от ПЗР на същата. Съгласно чл. 7 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. – (ал.1) имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел; (ал.2) отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор – собственост на потребителите; (ал.3) Водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. Предвид тази законодателна уредба не е възможно в съсобствена сграда да има СВО и СКО за всеки собственик, няма и основание за изграждане на второ водопроводно отклонение по същата улица на не повече от 8 метра от вече съществуващото такова за застроения поземлен имот. Цитираните в оспореното РС норми на чл.3 и чл.11 от Наредба № 8/1999г. са общи и неотносими към предмета на делото.

В случая не се касае за изграждане на нови ВиК инсталации в етажа, собственост на заинтересованата страна, а за изграждане на СВО и СКО за поземлен имот. Проектното решение предвижда да се изгради водоподаването от съществуващата улична водопроводна мрежа до водомерен възел, който ще се разположи непосредствено до входа на сградата, а СКО до оста на улицата /подхода към сградата/. Т.е. разрешените СВО и СКО преминават през външната стена на сградата, поради което следва да се квалифицират като прокарване на нови инсталации в сграда – етажна собственост, за което е изискуемо съгласието по чл.186, ал.1 от ЗУТ. Безспорната липса на такова съгласие води до материална незаконосъобразност на издаденото Разрешение за строеж.

Предвид тези съображения, съдът намира обжалвания индивидуален административен акт за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателите се дължат сторените разноски в размер на 50,80 лева – държавна такса и за издаване на 2бр. съдебни удостоверения, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника и заинтересованата страна солидарно. По отношение на договореното адвокатско възнаграждение с адв. Й. в конкретния случай съдът се позовава на разяснението, дадено в т. 2 от ТР № 6/2013г. на ВКС, ОСГТК „…Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство…“. По делото е налице договор за правна защита и съдействие, в което е вписано договорено възнаграждение в размер на 1200 лева, което следва да бъде заплатено по банков път. В съответствие с посоченото в т.1 от ТР № 6/2013г. „… Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка…“. В случая не са представени доказателства, че уговореното възнаграждение за процесуално представителство е заплатено по банков път, поради което не следва да бъдат присъждани разноски, представляващи адвокатски хонорар. Видно от представеното по делото пълномощно за адв. П., в същото не е договорено заплащането на адвокатски хонорар, съответно липсват данни такъв да е заплатен, а отделно от това не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Внесения от жалбоподателите депозит в размер на 800 лева за СТЕ не е използван, поради което след влизане на решението в сила, следва да им бъде възстановен.

Така мотивиран, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик , ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М.-М. Разрешение за строеж № 138/25.08.2022 г., издадено от на главния архитект на община Велинград.

ОСЪЖДА община Велинград и Г. С. К. да заплатят солидарно на И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М.-М. сумата от 50,80 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила внесения от жалбоподателите депозит за СТЕ в размер на 800 лева, да им бъде възстановен.