РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на 18.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев ч. гр. д. № 13000 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по
жалба
на ЗПД „В.“АД с вх. № 35578/19.10.2020 г.,
срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ по изп. дело № 2020**********, обективирани в уведомление
с изх.N. 44357/09.09.2020г., с които ЧСИ
е отказал да намали приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя от 1630,07 лева на 100, 00 лева по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 28215/25.08.2020 г. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че ЧСИ не е съд и
няма правомощия да определя хонорар по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата;
че определения по този ред адвокатски
хонорар
е прекомерно завишен; че приетият хонорар е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за
образуване на делото и включва и сума по
чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдС, въпреки че в случая не са налице кумулативните
предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане от името и за сметка на взискателя не са посочвани и извършвани. Поддържа се и че размерът на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определен като следствие от завишения хонорар и че
той изобщо не следва да се включва в базата за определяне на тази такса. Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия
на ЧСИ по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение и т. 26 и да реши спора по същество.
Пълномощника на
взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, в който са релевирани доводи за
неоснователност на същата и за дължимост на целия претендиран по изпълнителното
дело хонорар.
В писмените мотиви,
депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело, определено
по чл. 38, ал. 2 ЗА е в минимума по Наредба 1/2004г., а също и че неприсъждане
на хонорар по чл. 38, ал. 2 би представлявало нарушение правото на защита на
съответния взискател, като всеки има право да ползва адвокат в изпълнително
производство.
Съдът, като прецени
доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно общите правила на
Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело има право на
възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно
трайната съдебна практика органа който се произнася по разноските в
изпълнителното дело е съдебният изпълнител, тъй като тези разноски не биха
могли да се включат в изпълнителния лист, а нормите на ГПК уреждащи дължимост
на разноски са в общата му част и се прилагат и за изпълнителното. Според чл.
79 ГПК всички разноски са за сметка на длъжника в изпълнението освен в изрично
посочените от закона хипотези, а нито една от тях не е налице в конкретния
случай.
Акта
на ЧСИ по разноските в изпълнителния процес има характер на пряко изпълнително
основание (ТР3/2015г.)
Възможността
за определяне на адвокатски хонорар в изпълнително производство от съдебния изпълнител произтича пряко от положението
му на орган който решава въпросите за разноски, както и от чл. 38, ал. 2 от ЗА,
който не поставя ограничение за вида на производството в което може да се
оказва безплатна правна помощ и съответно да се присъжда в полза на адвоката
възнаграждение за нея.
Да
се приеме, че това може да става само за общ исков процес означава този процес
да се обезсмисли когато страната по него (получила изпълнителен лист) не може
да си позволи разноските за адвокат в изпълнителното дело, защото практически
няма да може да събере вземането. Това е и нарушение на правото на ефективна
защита.
По
тези съображения е неоснователно оплакването за принципна невъзможност СИ да
определя хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По
оплакването за прекомерност:
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева,
а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания
над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7
от този акт. В дадения казус процесуалния представител на взискателя е възложил на
ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ и не е осъществявал действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване
на паричното вземане.
Действия по смисъла на тази норма не са осъществявани и от ЧСИ по възлагане
(плащането по делото не е в резултат на запор или друго действие на
изпълнение-няма и документирани актове на ЧСИ в тази насока). С оглед на горното на адвоката
на взискателя се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1
от Наредбата разноски в посочения размер от 200, 00 лева.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя с атакуваното постановление следва да
бъдат отменени, а претендираното адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното
дело – да се намали в размера на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
78, ал. 5 ГПК. Няма основание за начисляване на ДДС-липсват
доказателства адвоката да е регистриран по ЗДДС.
Неоснователно
е оплакването, че адвокатския хонорар в изпълнителното дело не се включва в
базата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В тарифата е
изрично определено кои събрани суми не се включват в тази база (забележки 4 и 5
към т. 26). В паричното вземане се включват всички дължими и събрани суми, в
които влиза и адвокатския хонорар за изпълнително дело, който изначално няма
как да е включен в изпълнителния лист и по отношение на който акта на СИ е
пряко изпълнително основание, както и за всички други разноски по изпълнението,
които не са включени (и няма как) в ИЛ.
Предвид
на намаляването на размера на адвокатския хонорар таксата по т. 26 следва да се
намали, но това следва да се извърши от съдебния изпълнител при съобразяване на
настоящото определение.
Воден от горното и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ, обективирани в уведомление с изх.N. 44357/09.09.2020г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника ЗПД „В.“АД с вх. № 35578/19.10.2020 г., размерът на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя по изп. дело № 2020********** от 1630,07 лева на 100, 00 лева, както и размера
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ като незаконосъобразни, и вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на адвокат С. А.Х.-пълномощник на взискателя А.Д.М.по изп. дело № 2020********** по описа на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на КЧСИ от 1630,07 лева до размера на сумата от 100, 00 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на съдебния изпълнител за съобразяване при определяне
на таксата му т. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.