М о т и в и към
присъда № 260037 от 17 декември 2021 година,постановена по н.ч.х.дело № 301 по
описа за 2020 година на Районен съд Велинград:
С частна
тъжба И.М.Ш. *** е повдигнала и поддържа обвинение против Б.К.С. - роден на *** *** ,общ. Велинград
, ул.“Манол Велев“ № 5, български гражданин , работи в „Геосервиз инженеринг“ –
град Асеновград,неженен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН **********, в това , че на 05.06.2020 година,
в около 21.00 часа, в село Грашево, пред дома на И.М. Ш.
*** ,с ЕГН **********, й е причинил
лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК– травма в областта на главата с оток и кръвонасядане на ляво око – оток в
областта на лява буза, гадене без повръщане, травма на дясно око без белези и
шум в главата с краткотрайна загуба на съзнание, гадене и повръщане - престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
Тъжителката И.М. Ш. *** ,с
ЕГН ********** е поискала Б.К.С. ***, с ЕГН ********** ,да бъде осъден да й
заплати разноски по делото в размер
на 1012 лева /хиляда и дванадесет лева/.
Подсъдимият не се признава за виновен по обвинението и дава
обяснения по същото - твърди,че на инкриминираната дата тъжителката е дошла в
двора им и е започнала да се разправя със съпругата му,която е била бременна
,като за да се предотврати разправията той и брат му са я изкарали от двора,като не я е удрял или
блъскал.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са съседи
,като на 05.06.2020 година между децата им
Айше Мехмед Т. на 13 години – дъщеря на тъжителката и Костадин Бисеров С.
– на 8 години,син на подсъдимия ,възникнало спречкване,като по този повод се
намесила тъжителката . Тя започнала да се кара на сина на подсъдимия,като свид.
Аликовска – майка на Костадин С., се намесила и завела детето в дома си.
Тъжителката ги последвала – влязла в двора,като продължавала да крещи и в този
момент от дома излезли подс. Б.С. и
неговия брат свид.Венцислав С..Подсъдимият
попречил на тъжителката да влезе в дома му ,като тя започнала да го
обижда и за това двамата братя я
избутали от двора ,но твърдят че не са удряли или блъскали Ш..Това
обстоятелство се твърди и от свид. Аликовска,която живее на съпружеска начала с
подсъдимия и свид.Келчева,която живее на съпружески начала със свид. Венцислав С..Освен
това двете свидетелки са категорични,че на следващия ден са видели тъжителката
и тя не е имала никакви белези по лицето си. Свид. Трончев – свекър на
тъжителката пък твърди,че е бил на
работа и И. се обадила,че са я били ,той си останал на работата и на другия ден
закарал снаха си до болницата във Велинград – окото й било синьо и се оплаквала
от болки в главата . Свид. Шаранков – баща на тъжителката твърди,че си е бил в
двора на дома си и от там е чул,че дъщеря му „писка“ и Б.С. „рипа
да я бие“ – удрял я с юмруци в главата,дошъл брат му и го хванал – това е
станало в двора на С.и,като той отишъл
да види дъщеря си и тя била на легло с посинено око.По време на очната ставка
свид. Шаранков конкретизира,че е видял,че С. удря дъщеря му с юмрук по лявото
око,както и че това се е случило на пътя.Свид. Т. твърди,че не е пряк свидетел на случилото
се,въпреки описаното в тъжбата,като е видяла И. да се връща от улицата,плачела е,попитала я защо плаче и
тя и отговорила,че са имали пререкания с Б. и че той я ударил,като същата не е
видяла следи от ударено по тъжителката и тя сама се прибрала в дома си – тази
свидетелка не й е помагала за това.
Свид. Д. –
полицейски служител е работил във връзка с жалба на Ш. и жалба на Румяна Аликовска,постъпили в РУ
Велинград за процесния случай,съставил е протоколи на двете страни,като не е
видял видими белези от наранявания по тях – изготвил е тези протоколи след около седмица или две,снел е обяснения
на всички участници. Същият твърди,че е изпратил преписката на
прокуратурата.Преписката е приложена по
делото ,като с Постановление от 30.07.2020 година прокурор при РП Велинград е
отказал да образува наказателно производство,тъй като не е извършено
престъпление от общ характер. Към преписката са приложени писмени обяснения от
тъжителката Ш.,подсъдимия соколов и свид.Аликовска и Венцислав С.,както и
Протоколи за предупреждение.
На 06.06.2020 година И.Ш. ***,като
е издаден Фиш за СМП № 014579,в който като анамнеза е посочено,че й е нанесен
побой,ударена в лицето и че е консултирана от хирург д-р М. – на гърба на фиша
е отбелязана тази консултация – съобщава за
нанесен побой от познато лице; оплаква се от главоболие с позиви за
гадене,без повръщане,не съобщава за загуба на
съзнание,контактна,адекватна,ориентирана,наличие на лек оток,зачервяване на
ляво око и буза,няма данни за рани по контузионните места и диагноза – контузия
на главата и лява буза. Разпитан като свидетел д-р М. установява,че той е
попълнил посочената консултация във ФСМП,но не си спомня случая и не му е
съобщено кога е нанесен побоя.
На 08.06.2020 година е
издадено Медицинско свидетелство за пред съда № 36,в което е отбелязана
анамнеза – на 05.06.2020 година ,къв 21 часа е нанесен на И.Ш. побой от познато
лице,травма на главата и оток и кръвонасядане на ляво око и шум в главата с
краткотрайна загуба на съзнание и гадене и повръщане без данни за фрактура на
черепа; оток в лява буза,травма в областта на дясно око.Същите данни са
отразени ив Амбулаторен лист № 000527/08.08.2020 година.
От заключението съдебно-медицинската
експертиза е видно,че:
-
след запознаване с посочените
Фиш за СМП,Медицинско свидектелство за пред съда и Амбулаторен лист,
вещото лице сочи,че И. М.Ш.
на 05.06.2020 година е получил
следните наранявания - контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение; Оток и
кръвонасядане на ляво око; контузия на лява буза с оток,като контузията на
главата е протекла с гадене и повизи за
повръщане и зашеметеност,но без пълна загуба на съзнание и е причинила на лицето временно разстройство на
здравето,неопасно за живота – болката в областта на главата е силна в първите
дни ,може да продължи до седмица и отшумява от няколко дни до седмица, контузията на лява буза с оток и кръвонасядане
на ляво око са причинили на лицето болка и страдание,за около 3-6 дни от датата
на травмата;Тези увреждания са причинени
по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху
такъв,като травматичните увреждания на лицето са нанесени от удар с дясна ръка
на нападателя и пострадалата и той са били прави и обърнати с лице един към
друг;от посочените увреждания не са настъпили трайни последици за здравето на
пострадалата.
Като взе предвид посоченото
до тук съдът счита,че не са събрани убедителни доказателства относно
обстоятелството,посочено в тъжбата,че подсъдимият е нанесъл удари с двете си
ръце в областта на слепоочията на
тъжителката,вследствие на което тя е загубила съзнание. За да приеме това съдът дава
вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията
на свид. Аликовска,Венцислав С.,Келчева и Т.,тъй като същите са
правдоподобни,последователни и непротиворечиви,като се подкрепят и от писмените доказателства и заключението на
вещото лице - съдебен лекар. Нещо повече – първите трима са очевидци на
станалото между страните по делото;а свид. Т. – на състоянието на тъжителката
непосредствено след инцидента – тя не е имала нужда от чужда помощ за
придвижването си ,както и следи от удари по лицето си.Освен това обясненията на
подсъдимия са не само негова защитна позиция,но те установяват обстоятелства от
значение за разкриване на обективната истина
и се установяват и от разпитаните
по делото свидетели.Нещо повече – налице е и противоречие между представените
по делото писмени доказателства – във Фиша за СМП е отбелязан лек оток на ляво
око и буза,а в Медицинско свидетелство за пред съда и Амбулаторен лист – не
само тази травма на лявото око ,но и травма на дясно око,за която не са налице показания на разпитаните по делото
свидетели.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Шаранков – не само за това,че той е баща на тъжителката
и е заинтересован от изхода на делото,но
и за това,че показанията му са непоследователни и противоречиви. Този свидетел
установява,че по време на инцидента е бил на място,отдалечено от дома на
подсъдимия,като първоначално твърди,че
разправията е станала в двора на дома на Соколови,а впоследствие – на
улицата. Нещо повече – първоначално твърди,че подсъдимият е биел
подсъдимата с юмруци по главата,а при
проведените очни ставки уточнява ,че я ударил по окото – в лявото око един път.
Между показанията на този свидетели е
налице противоречие с показанията на свид. Аликовска,С.,Келчева и Т. ,които са очевидци
на случилото се и са категорични,че подсъдимият
не е удрял тъжителката,респ. че тя не е
изпадала в безсъзнание.
Подсъдимият Б.К.С.
е осъждан - със Споразумение,одобрено и влязло в сила на
16.09.2009 година по н.о.х.дело № 572/20109 г. на РС Велинград - за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК на
наказание пробация,като е реабилитиран по право на 30.04.2013 година .По време на настоящето производство не са
събрани характеристични данни за същия,както и такива за имотно състояние и
материално положение.
С оглед на горното е видно,че :
Подсъдимият Б.К.С. - роден на *** *** ,общ. Велинград ,
ул.“Манол Велев“ № 5, български гражданин , работи в „Геосервиз инженеринг“ –
град Асеновград,неженен, неосъждан, с основно образование, с ЕГН **********, следва да бъде признат за
НЕВИНОВЕН в това , че на 05.06.2020
година, в около 21.00 часа, в село Грашево, пред дома на И.М. Ш.
*** ,с ЕГН **********, й е причинил
лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК– травма в областта на главата с оток и кръвонасядане на ляво око – оток в
областта на лява буза, гадене без повръщане, травма на дясно око без белези и
шум в главата с краткотрайна загуба на съзнание, гадене и повръщане, като бъде ОПРАВДАН по обвинение за престъпление
по чл. 130 , ал 1 от НК .От доказателствата, събрани в настоящия процес, не се
установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата и на
посоченото място в тъжбата – пред дома на тъжителката, подсъдимия е нанесъл побой
на същата, за да се приеме, че й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1
от НК - описаните по-горе наранявания.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.06.2020 година,в
около 21:00 часа,между децата на подсъдимия и на тъжителите е възникнало
пререкание, поради което И.Ш. е започнала да се разправя със сина на
подсъдимия,намесила се е майката на детето,която го завела в дома си,но те били
последвани от тъжителката. Влизайки в двора на семейство Соколови тъжителката е
продължила да вика,което е наложило да се намесят подсъдимия Б.С. и брат му
Венцислав С.,които избутила Ш. от двора.Последното е категорично
установено,като липсват категорични доказателства по време на „избутването“ подсъдимия да е удрял тъжителката .Защо
съдът приема тази фактическа
обстановка,дава вяра на една група
свидетели и не дава вяра на друга група свидетели – съображенията са изложени
по-горе. Не е без значение обстоятелството,че вещото лице счита,че
нараняванията на тъжителката в лявата част на лицето са нанесени от един удар,въпреки че в тъжбата същата
твърди че са й нанесени удари с двете ръце в областта на слепоочието . Нещо повече
- в медицинските документи,представени
от тъжителката , се описва краткотрайна
загуба на съзнание,като това обстоятелство не се установява от свидетелските
показания,вкл. и от показанията на свид. Т.,за която в тъжбата се твърди че е
помогнала на тъжителката да се прибере в дома си. Относно здравословното
състояние на тъжителката след разправията са показателни и показанията на свид.
Трончев – баща на лицето,с което тя живее на съпружески начала,който е бил
уведомен за това,че „снахата му“ са я били,но
си е останал на работното място и
едва на другия ден я закарал в болница. От всичко изложено до тук е видно, че
една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК , тъй като обвинението
не е доказано по несъмнен начин – липсват каквито и да било доказателства,че
подсъдимият е нанесъл удари в областта
на слепоочията на тъжителя,вследствие на които тя е получил изброените в
тъжбата наранявания. Ако съдът вземе предвид издадените медицински
документи,въпреки наличието на противоречия в тях,при липса на категорични
доказателства за нанесен удар,съотв. удари
от подсъдимия в областта на главата на тъжителката,то съдебния акт ще
противоречи и на разпоредбата на чл.
303,ал.1 от НПК – че присъдата не
може да почива на предположения,а при липса на доказателства за нанесени
удари,съотв. побой един такъв извод би почивал именно на предположение.
Искането на И.М. Ш. *** ,с
ЕГН ********** за
осъждане на Б.К.С. ***, с ЕГН ********** за заплащане на
разноски по делото в размер на 1012 лева /хиляда и дванадесет лева/,следва да
бъде отхвърлено,като неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 190,ал.1 от НПК,когато подсъдимият бъде
оправдан разноските по дела,образувани
по тъжба на пострадалия,се възлагат на частния тъжител.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :