РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Сливен, 02. 06. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 157 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от И.И.И. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Принудителна административна мярка /ПАМ/ –
преместване на паркирано МПС с Рег. № ********, обективирана в Протокол № 012927 от
15.11.2021 г., с. от с. в о. „С. к.“ при О. С.– В. Г. Е.-Ю.
В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения
за незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Счита, че: е паркирал автомобила си
на обозначено
място за паркиране; на мястото, на което е паркирал автомобила, не е имало видима пътна маркировка М14,
за която му е наложена ПАМ. Моли оспорената ПАМ да бъде отменена като
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон.
По подадената жалба първоначално е образувано адм.
дело № 8 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен. По делото е
постановено Решение № 168 от 20.07.2022 г., с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна и оспорващият е осъден да заплати на Община Сливен разноски в
размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба от И.И.И. и с Решение № 4220
от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7556 / 2022 г. по описа на
Върховен административен съд на Република България – Седмо отделение, е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд – Сливен, с указания съдът да извърши контрол за
законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
провери посочените в акта фактически основания и дали съответстват на приетите
от органа правни изводи. Върнатото за ново разглеждане дело е образувано под
нов номер - 157 / 2023 г. по описа на Административен съд– Сливен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощени п. п. – адвокати И. и С.. Поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че наложената ПАМ е нищожна поради липса
на основанията, предвидени в чл. 98, ал. 1 от ЗДвП. Претендира присъждане на
разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от упълномощен п. п.– юриск. С., която оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената ПАМ, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за недължимост и прекомерност на поисканото за
присъждане адвокатско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Протокол № 012927 от 15.11.2021 г., на
15.11.2021 г. в 14:42 ч., в г. С., от В. Г. Е.-Ю. на д.: с. в о. „С. к.“ при О.
С., в присъствието на свидетеля М. Г. Т. на д.: ш. а. в ОП „Г. м.“ – С., е
извършена проверка на у. „К.“– детското, при която било установено, че МПС с
Рег. № ******* е паркирано на пътна маркировка М14, с което създава опасност и
нарушава чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид тези установявания, е разпоредена
ПАМ – преместване на паркирано МПС, натоварено на автокран за транспортиране и
разтоварване на специализиран паркинг. В протокола е извършено позоваване на
чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. 2 от ЗДвП. Отразено е в протокола, че при проверката
водачът на МПС е отсъствал и че на място са се направили 10 броя снимки, които
са приложени към протокола. Разпоредената и оспорена в настоящото производство
ПАМ е обективирана в горепосочения Протокол.
Със Заповед № РД15-2476 от 14.10.2019 г. на Кмета на
Община С., на и. на оспорения акт – В. Г. Е.-Ю.– с. в о. „С. к.“ при О. С., са
в. п. да о. к. чрез налагане на принудителни административни мерки по чл. 167,
ал. 2, т. 2 и чл. 168 във връзка с чл. 171, т. 5 от ЗДвП.
Към датата на издаване на оспорената ПАМ, процесното МПС
с Рег. № ******** е регистрирано в АИС – КАТ на името на оспорващия И.И.– като
н. с.
При първоначалното разглеждане на делото са събрани показания
на свидетеля М. Т. - свидетел по съставения протокол и в. на р. а. Според
свидетеля, процесният автомобил бил паркиран пред врата - вход/изход към
сграда, която била към б.; автомобилът бил паркиран в нарушение и затова бил
репатриран; нарушението било, че запушвал входа на сградата и затруднявал
движението на автомобилите; по принцип
имало маркировка М14, която може би от листата не се виждала; нямало друг знак,
освен маркировката; автомобилът създавал опасност за движението; автомобилът
стеснявал движението; мястото не било достатъчно и създавал опасност за
движението; автомобилът бил паркиран, нямало как да се разминават автомобили.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.С.В.
със с. „ДВГ“, чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно,
обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице
дава заключение, че: Автомобилът е бил разположен на пътното платно в началото
на у. „Б.“ /“К.“ съгласно Протокола/, на разстояние от бордюра на тротоара 20-25см,
ориентиран в южна посока; Автомобилът е бил разположен на пътното платно пред
метални решетъчни врати в затворено положение, които са вход/изход на дворно
място; Автомобилът е бил разположен върху едва забележима пътна маркировка в
избледнели зигзагообразни жълти ивици, които са частично, а на места напълно
заличени и покрити от сухи листа от дървета; Това е било пътна маркировка
„Начупена линия“ - М14; При експертно-техническия оглед са направени снимки на
свободно преминаващи леки автомобили, от които е видно безпрепятственото им
движение; От направените измервания е изчислено, че за преминаване на автомобилите
остава разстояние, достатъчно за безпрепятственото преминаване и на товарни
автомобили; Разположението на автомобила не е създавало опасност за движението
по пътното платно и по тротоара на улицата; Сградата пред входа, на която е бил
спрян автомобилът, към момента на налагането на ПАМ не е ползвана.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. Жалбата е подадена и в регламентирания от закона срок,
съгласно Определение № 3677 от 18.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3081 /
2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Седмо
отделение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се споделят твърденията на оспорващия за нищожност
на оспорения акт, тъй като от административния орган не са допуснати особено
съществени нарушения, които да обосноват нищожност, и актът не е засегнат от
толкова съществен порок, че изначално от момента на издаването му да не поражда
правните последици, към които е насочен.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
изискуемата от закона форма, но е незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага следната ПАМ: Преместване на паркирано пътно превозно
средство /ППС/ без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач, когато превозното средство е: паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Следователно с разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП са въведени три
хипотези, при осъществяването на които се прилага ПАМ: Преместване на паркирано ППС без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, а именно: 1. Когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство; 2. Когато превозното средство създава опасност за
движението; или 3. Когато превозното средство прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В Протокола, в който е обективирана процесната ПАМ, е
посочено, че автомобилът е паркиран на пътна маркировка М14, с което създава
опасност и нарушава чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и че автомобилът е
репатриран съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. 2 от ЗДвП.
Следователно приетите от административния орган
фактически установявания са, че автомобилът е паркиран на пътна маркировка М14,
с което създава опасност и нарушава чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 65, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътна маркировка М14 - „Начупена линия“, очертава площ, забранена за
паркиране на ППС. А в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е разпоредено, че престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал.
От заключението на вещото лице, по делото е
установено, че процесният автомобил е бил паркиран на пътното платно върху едва
забележима пътна маркировка М14 - в избледнели зигзагообразни жълти ивици,
които са били частично, а на места напълно заличени, и са били покрити от сухи
листа от дървета. В съответствие със заключението на експерта са и показанията
на свидетеля по съставения протокол, че пътната маркировка М14 не се е виждала
от падналите листа. Обстоятелството, че пътната маркировка М14 не се е виждала
от падналите листа, се установява и от снимковия материал, приложен към
протокола, обективиращ оспорената ПАМ.
От изложеното се налага извод, че процесният автомобил
е бил паркиран върху пътна маркировка М14, която не е била видима за водача на
процесния автомобил.
От заключението на вещото лице е установено и че разположението
на паркирания автомобил не е създавало опасност за движението по пътното платно
и по тротоара на улицата. Тези изводи на вещото лице са категорични и
обосновани, както с направените снимки на свободно преминаващи автомобили при
експертно-техническия оглед, така и с извършените от вещото лице измервания на
широчината на пътното платно, на широчината на процесния автомобил, на
разположението му от бордюра и на оставащата част от пътното платно за
преминаване на автомобилите. С оглед категоричните и обосновани изводи на
вещото лице, съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., според когото
паркираният автомобил затруднявал движението на автомобилите, създавал опасност
за движението, стеснявал движението, нямало как да се разминават автомобили.
Тези показания, освен че са в противоречие с неоспореното от страните
заключение на вещото лице, са и твърде общи и не визират конкретни проявления
на твърдяната от свидетеля опасност.
С оглед установеното по делото, че разположението на
паркирания автомобил не е създавало опасност за движението и не е било пречка
за движението, липсват доказателства и за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното, по делото е установено, че: процесният
автомобил е бил паркиран върху пътна маркировка М14, която не е била видима за
водача на процесния автомобил; разположението на паркирания автомобил не е създавало
опасност за движението; разположението на паркирания автомобил не е било в нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да наложи оспорената ПАМ, административният орган е
приел, че е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. 2 от ЗДвП – когато
паркираното превозно средство създава опасност за движението.
В разглеждания случай, с оглед установените по делото
факти, предвидените в цитираната разпоредба материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката не са налице – разположението на паркирания автомобил не е
създавало опасност за движението.
По изложените съображения, оспорената ПАМ е
незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на
разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия разноски в общ размер на 2260 лева, от които: 10 лева –
платена държавна такса за първоинстанционното производство, 300 лева –
договорено и платено адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане
на делото от първоинстанционния
съд; 300 лева – внесен депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд; 30 лева– платена държавна такса за
касационното производство, образувано по частна жалба; 200 лева – договорено и
платено адвокатско възнаграждение в касационното производство, образувано по частна жалба;
70 лева – платена държавна такса за касационното производство, образувано по касационна
жалба; 350 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение в касационното
производство, образувано по касационна жалба; и 1000 лева – договорено и
платено адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство, което
съдът не намира за прекомерно.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.И.И. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. 2
от ЗДвП – преместване на паркирано МПС с Рег. № ********, обективирана в
Протокол № 012927 от 15.11.2021 г., с. от с. в о. „С. к.“ при О. С. – В. Г. Е.-Ю.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И.И.И. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, деловодни разноски в размер на 2260 /две хиляди двеста и шестдесет/
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: