АНД № 435/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу обв. Д.В.С. ***, ЕГН ********** е за
престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК за това, че на 19.08.2098г. в гр.Пазарджик в себе си без
надлежно разрешително по чл.7 ал.1 от ЗКНВП е държал високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 2.511 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни % на стойност 15.066 лева,
съгласно ПМС №23/98г. като деянието представлява маловажен случай.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда с приложението на чл.78а от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, като се признава за виновен по обвинението и дава кратки обяснения.
Съдът обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие
за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С. не
притежавал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични
вещества по смисъла на чл.7 ал. 1 от ЗКНВП.
Свидетелите С.М.и К.К.-
полицейски служители в РУ-МВР гр.Пазарджик, били дежурен автопатрул на
18/19.08.2019г. Около 01.30 на 19.08.2019г. те се придвижвали с патрулен
автомобил по ул.“Пловдивска“ в гр.Пазарджик. По тротоара на същата улица пеш се
движели обвиняемият Д.С. и св. И.Р.. Полицейските служители решили да им извършат
проверка, поради което им разпоредили да спрат. Когато полицейските служители
се насочили към обв. С. той пуснал на земята в тревната площ кутия от цигари.
Свидетелите М.и К.установили самоличността на обв. Д.С. и неговият спътник. След
това обв. С. обяснил, че в кутията, която хвърлил имало марихуана, която бил
закупил малко по-рано от лице от ромски произход с името М..
На място била
повикана дежурна група от РУ-МВР Пазарджик и бил извършен оглед на
местопроизшествие, с който кутията от цигари ведно със съдържанието била иззета
като веществено доказателство. Установило се, че същата съдържа черно
полиетиленово топче със суха листна маса. Кутията с листната маса била
претеглена и се установило, че е с общо бруто тегло 2,78 грама. При направения
полеви наркотест зелената маса реагирала на синтетичен канабиноид.
По този повод било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на извършената
химическа екпретиза, което съдът цени като обективно и компетентно, листната маса е с нето тегло 2.511
грама и представлява марихуана със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 10 тегловни %.
Марихуаната /коноп, канабис/ е включена
в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък I
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещества с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Постановление № 23/1998
г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството на МС стойността на 2.511 гр. марихуана е 15.066 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите М.и
Кръстев, дадени в ДП и преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на химическата експертиза, а също и от писмените и веществени
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал и преценени като
правно валидни при условията на чл.378 ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства, т.к. те са непротиворечиви и
взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическата обстановка с поведението си обв.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на 19.08.2098г. в
гр.Пазарджик в себе си без надлежно разрешително по чл.7 ал.1 от ЗКНВП е държал
високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 2.511 грама със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни % на стойност 15.066 лева,
съгласно ПМС №23/98г. като деянието представлява маловажен случай.
Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11, ал. 2 от НК -
при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието,
доколкото е бил наясно, че държи наркотично вещество, подробно описано по-горе и
няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко е целял настъпването им.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимият, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и
тези на чл.54 и следващите от НК – относно неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието не е висока, предвид вида и неголямото
количество на държаното наркотично вещество, което е държано с цел лична употреба, а не за
разпространение.
Обв. С.
е с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан,
не е криминално проявен, по местоживеене е положително охарактеризиран и
настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.
Като причина
за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на обвиняемия,
изразяващо се в незачитането на установения в страната правов ред, свързан с придобиването
и съхранението на наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства пълните
самопризнания, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на полицейските
и разследващите органи, изразеното критично отношение към стореното, тежкото
материално положение и имотно състояние. Чистото съдебно минало в случая
не се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставака за приложението на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба. Отегчаващо отговорността
обстоятелство не се отчете.
При това положение съдът намира,
че понастоящем са налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За престъплението по чл.354а ал.5
във вр. с ал.3, т.1 от НК се
предвижда като най-тежко наказание глоба до 1000 лева, а както
вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди.
Предвид това и като отчете
наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 във вр. с ал.5 от НК
счете, че на обв.С., след като бъде освободен от наказателна отговорност,
следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. /петстотин
лева/, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
При определяне
размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, а също семейното положение,
материално и имотно състояние на извършителя.
Тук е мястото да се
посочи, че според настоящия съдебен състав няма пречка в настоящият казус
административното наказание глоба да бъде определено под минималния размер
предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно под 1000 лева. Действително посочената
правна норма предвижда, че при освобождаване от наказателна отговорност се
предвижда налагане на административно
наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева. Видно от разпоредбата
на чл. 78а ал.5 НК обаче: „Когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба”. По аргумент от противното, приложимият
размер следва да бъде съобразен именно със санкцията, предвидена в съответната
разпоредба от Особената част на НК. Този извод следва и от принципното
съображение, застъпено и в Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985
г., Пленум на ВС, че третирането на освободените от наказателна отговорност
лица с налагане на административно наказание, не може да бъде по-неблагоприятно
от третирането на осъдените на наказание по чл.37 от НК.
Следователно в конкретния случай приложима се явява санкцията на чл.354а ал.5 НК, предвиждаща налагането на глоба в размер до хиляда лева. По
аргумент от разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК, нейният размер не може да бъде по-
малък от 100 лева и поради това, при определянето на наказанието на
обвиняемия съдът съобрази, че размерът на глобата следва да бъде преценен в
границите между 100 и 1000 лева, при което определи наказанието глоба да е в
размер от 500 лева.
На основание чл.354а ал.6 съдът постанови
вещественото доказателство марихуана с
нетно тегло 2,511 грама, предадени на съхранение в ЦМУ - София с
приемо-предавателен протокол № 66552/19.11.2019г., да се отнеме в полза на
държавата и да се унищожи.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия
да заплати сторените по делото разноски в размер на 77.45 лв. за СХЕ, платими по сметка на ОД на МВР - Пазарджик.
По тези съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: