Решение по дело №599/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 51
Дата: 9 януари 2012 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20113110100599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. ***, 09.01.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                           Гражданска колегия, XXХ-ти състав,

на 15 декември 2011 г.                                                             Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар А.Я.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 599 по описа за 2011 год.

 

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г.Д.Н. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор № 10135.5403.1588 по Кадастрална карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, ***”, с площ от 600 кв.м., при граници: № 10135.5403.9526, № 10135.5403.4475, № 10135.5403.3294, така както е очертан имота на скица на лист 27 от делото. Ищецът твърди, че е придобила процесния имот на основание давностно владение считано от 1984 г., като е признат за собственик на имота с КНА №80/ 2010 г. на ВН, вписан в Агенция по вписванията под акт №65, дело 11577/2010 г. /л.3/. Твърди, че Община *** се е снабдила с АОС №72/ 29.09.2009 г. за спорния имот и по този начин оспорва правата на ищеца. Твърди, че владее имота. С оглед изложеното моли да се уважи иска и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника от своя страна твърди в отговора си на исковата молба, че иска е недопустим и неоснователен, като твърди, че ищеца е подал молба за закупуване на имота, който е общински. Твърди, че не е могъл да придобие имота по давност. Твърди, че имота е придобит от общината по закон, като правоприемник на държавата съгласно чл. 6, ал.2 от ЗС/отменен/. Моли иска да бъде отхвърлен, като се присъди юр.к. възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

Ответника, чрез процесуалния си представител поддържа, че предявения иск е неоснователен и моли да бъде охвърлен.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и нормата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С КНА №80/ 18.10.2010 г. на ВН /л.3/ ищеца е признат за собственик по обстоятелствена проверка на имот № 10135.5403.1588 с площ от 600 кв.м., като основанието за придобиване на собствеността е наследяване и давностно владение.

От копие на Удостоверение №161/ 03.12.1984 г. /л.11/ и разрешение за строеж №186/09.05.1990 г. /л.10/ и молба за попълване на ПНИ /л.12/ се установява, че ищеца е получил имота по постановление на МС, т.е. е получил правото на ползване.

Със Заповед №КД-14-03-13/ 04.01.2011 г. на началника на СГКК-*** /л.28/ е отказано ищеца да бъде вписан като собственик на спорния имот с идентификатор № 10135.5403.1588 по Кадастрална карта на гр. ***, защото е налице спор за материално право на собственост с Община ***. С предходна заповед №КД-14-03-249/ 10.03.2010 г. на началника на СГКК-*** /л.44/ спорния имот е записан на „неидентифициран собственик”.

От АОС №6177/ 20.09.2010 г. /л.41/ е видно, че спорния имот е записан като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.

От заключението на приетата СТЕ /л.69-70/ се установява, че спорния имот до 2000 г. е бил земеделска земя предоставена за ползване по различни ПМС, а след решение на Общински съвет-*** е станало „селищно образование”.

По искане на ищцовата страна по делото е разпитан свидетеля М. Ж. К. /л.71/. Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото те са свързани с релевираните факти от страните по делото, както и с оглед до колко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и доколкото са основани на преки впечатления и възприятия на свидетелите.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищеца следва да докажe фактите, които изключват това право, с оглед спецификата на предявения установителен иск, а именно че е предявен отрицателен такъв. Тъй като ищеца отрича правата на ответника, то последния следва да ги докаже, след което ищеца следва да противопостави своите права върху процесния имот.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът прави извод, че ответника доказва правата си на собственост, а ищеца не може да противопостави права върху процесният имот, поради което и предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Това е така, защото имота е придобит по силата на закона от общината. От заключението на вещото се установява, че имота попада в „селищно образование” като до 2000 г. е бил със статут на земеделска земя, следователно е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца е имал възможност да трансформира предоставеното му право на ползване в право на собственост, но не го е сторил, въпреки наличието на постройка в имота, като не е заплатил имота чрез общината. От друга страна съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, която е без собственик, след възстановяването на правата на собствениците. Следователно общината се легитимира като собственик на имота и основателно и законосъобразно е издаден акт за общинска собственост.

От друга страна ищеца е имал възможност да трансформира предоставеното си право на ползване в право на собственост съгласно §4а от ПЗР на  ЗСПЗЗ, но не е извършил плащане на имота. Твърди, че е станал собственик на имота по давност, но от събраните гласни доказателства не се доказва, че действително е противопоставил необезпокоявано и несмущавано владението си върху имота на общината, напротив АОС е издаден на 20.09.2010 г., а ищеца се е снабдил с КНА на 18.10.2010 г., което означава, че общината е оспорвала правата му върху имота. Това е така, защото акта за общинска собственост е издаден преди констативния нотариален акт на ищеца.

Безспорно доказано е, че на ищеца му е отказано да бъде вписан като собственик на имота по регистрите към кадастралната карта, именно защото е на лице спор за собствеността върху имота, като последния е вписан на неидентифициран собственик.

Предвид събраните доказателства предявения отрицателен установителен иск е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора тъй като ответника е направил искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК като му се присъди юр.к.възнаграждение, но не е представил списък на разноски по реда на чл.80 от ГПК, съдът присъжда такива в размер на 100,00 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

                           

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищцеца Г.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу ответника Община *** с адрес гр.***, ***, представлявана от кмета на общината К. Й., иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника не е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор № 10135.5403.1588 по Кадастрална карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, ***”, с площ от 600 кв.м., при граници: № 10135.5403.9526, № 10135.5403.4475, № 10135.5403.3294, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община *** с адрес гр.***, ***, СУМАТА от 100,00 лева, за юр.к.възнаграждение, като сторени разноски по настоящото производство пред РС-***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 2-седмичен срок от връчването на страните на съобщението за изготвяне и обявяването му.

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: