Решение по дело №73704/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3757
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20211110173704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№757
гр. С, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110173704 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от Агенция „П Иа”, ЕИК .., с адрес гр.С, пл.М №, чрез О У Я, с адрес
гр.Я, ул.”Д Б” № 16, срещу ЗК „Л И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”С Ш“ №, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 435.11 лв.,
представляваща остатък от дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 18.12.2019 г. на път ІІ-79, „Е-Б” при км. 19 + 936 с участник и виновен
водач на л.а.Мазда с рег.№ ..., застрахован при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 86.55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2020 г. до
23.12.2021 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2019 г. на път ІІ-79, „Е-Б” при км. 19 + 936 е
настъпило ПТП с виновен участък водачът на л.а.Мазда с рег.№ ..., застрахован при
ответника. Сочи се, че за събитието е съставен протокол за ПТП №, в който е посочено, че
спрямо водачът на л.а.Мазда е взето административно отношение.
Поддържа се, че при ПТП-то са нанесени на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се увреден пътен знак Д12 с променливи размери с основа – стоманена поцинкована
ламарина и лице – светлоотразително фолио, клас RA2 с вградени стъклени перли и
стоманени стълбчета Ф89, чиито възстановяване и ремонт възлизат на 1 055.84 лв. С оглед
обстоятелството, че преди завеждане на делото е заплатено обезщетение от 620.73 лв., с
настоящия иск се претендира разликата от 435.11 лв., както и обезщетение за забавено
плащане.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по застраховка ГО със собственика на л.а.Мазда с рег.№ ...,
както и описания в исковата молба механизъм на произшествието. Нещо повече – признава,
че преди завеждане на делото е заплатил за причинените на ищеца щети сумата от 620.73 лв.
С оглед на това се поддържа становище, че претендираното обезщетение е в завишен размер
1
и не отговаря на действително претърпените вреди, респ., че е определено по цени, които не
отговарят на пазарните такива към момента на настъпване на събитието, както и че не е
отчетена степента на овехтяване на увреденото имущество.
Навеждат се доводи, че с изплатеното преди завеждане на делото обезщетение от
ответника, той изцяло е изпълнил задълженията си и няма основание да се ангажира
отговорността му.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
комплексна съдебно-техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство протокол за ПТП №, съставен от
служител на РУ-Елхово, е видно, че на 18.12.2019 г. около 13.10 ч. е настъпило ПТП с
л.а.Мазда с рег.№ ..., който поради загуба на контрол от страна на вода, самокатастрофира и
като преминава в платното за насрещно движение, удря се в указателна табела и са
преобръща в отводнителната канавка. На водача ва автомобила е съставен АУАН
№18.12.2019 г., а въз основа на него и наказателно постановление № ...27.12.2019 г., за което
няма данни дали е влязло в сила.
Във връзка с настъпилите щети по пътя, на който е реализирано ПТП-то, от страна
ищеца на 02.01.2020 г. е подадено искане за изплащане на обезщетение с приложена
количествено-стойността сметка на увреденото имущество. По искане на застрахователя, на
20.01.2020 г. към преписката са приложени допълнителни документи, установяващи
годината на изграждане на увреденото имущество, а именно договор за възлагане на
обществена поръчка и декларация от директора на ОПУ – Я. От претендираната сума от
1055.84 лв., на 07.02.2020 г. ответникът е заплатил обезщетение от 620.73 лв.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, за който е направен категоричен извод, че е
в причинно-следствена връзка с настъпилите щети. Стойността на последните експертът е
определил на 1190.40 лв., от която сума 1055.84 лв. за нови детайли – табела и опорен
стълб/тръба, и 112.13 лв. за операции по монтиране на увреденото имущество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то,
управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от
застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и
размера на последните.
По делото не е спорно, че мястото на настъпване на процесното ПТП е част от
републикански път, който на основание чл.8, ал.2 и чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата е
изключителна държавна собственост и се стопанисва от ищеца. Именно поради това той е
активно легитимиран да предяви претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
2
при настъпили щети по пътя. В същото време пък ответникът не оспорва, че е в
облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ с
виновния участник в произшествието, което го определя като надлежен ответник по иска.
В случая наличието на щети по съоръжения по пътя /в частност по указателната
табела, представляваща пътен знак Д12/ се установява по безспорен начин от съставения
протокол за ПТП, а по същество това обстоятелство не се оспорва и от ответника,
доколкото извършеното от него извънсъдебно плащане може да се цени като признание на
този факт.
Спорен между страните е размера на причинените щети. Във връзка с това е допусната СТЕ,
от заключението по която се установява стойността на ремонта по пазарни цени. Съдът
кредитира изцяло заключението като изготвено от лице със специални познания в
изследваната област, обосновано, отговарящо в пълнота на поставените въпроси. От
посоченото от експерта се установява, че на първо място всички отразени увреждания по
застрахованото в ищцовото дружество имущество се намират в причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. В случая релевантни обстоятелства за определяне на размера на
застрахователното обезщетение са вида на вредите, стойността на увредените детайли и на
ремонта им. Както вече се посочи, всички те бяха установени по делото, поради което
следва да се приеме, че за ищеца е възникнало регресно вземане от ответника в размер на
1190.40 лв. с ДДС. От тази сума следва да се приспадне погасената чрез прихващане преди
завеждане на делото в сума размер 620.83 лв., поради което ответникът остава да дължи
разликата от 569.57 лв. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира обезщетение в по-
нисък размер, а именно 435.11 лв., то с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
именно до тази сума следва да бъде уважен предявения иск.
С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за
присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба- 23.12.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Върху приетия за основателен размер на иска за главница, ответникът дължи
обезщетение за забава от датата на настъпване на увреждането – 18.12.2019 г. С исковата
молба се претендира обезщетение от по-късен момент, а именно от 06.01.2020 г., чийто
размер възлиза на 86.78 лв., определен до датата на подаване на исковата молба – 23.12.2021
г. с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по
делото. С оглед на това предявеният иск за лихва в размер на 86.55 лв. се явява изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълния му заявен размер.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
искане е направил. Съдът като се съобрази отразеното в представения в о.с.з. списък по
чл.80 от ГПК, както и приложените платежни документи, намира, че претендираните такива
са реално извършени, а именно заплатена е държавна такса от 100.00 лв. и депозит за
експертиза от 200.00 лв. Срещу вписаното в списъка юрисконсултско възнаграждение от
150.00 лв. е направено възражение за прекомерност, което не се споделя от настощяия
състав. Действително делото не представлява фактическа и правна сложност, но
претендираното възнаграждение е в размер, близък до минималния от 100.00 лв. /съобразно
предвиденото в чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на
основание чл.7, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ/ и не се налага
намаляването му.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”С
Ш“ №, да заплати на Агенция „П Иа”, ЕИК .., с адрес гр.С, пл.М №, чрез О У Я, с адрес
гр.Я, ул.”Д Б” № 16, сумата от 435.11 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение
за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.12.2019 г. на път ІІ-79, „Е-Б”
при км. 19 + 936 с участник и виновен водач на л.а.Мазда с рег.№ ..., застрахован при
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 86.55 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.01.2020 г. до 23.12.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”С Ш“
№, да заплати на Агенция „П Иа”, ЕИК .., с адрес гр.С, пл.М №, чрез О У Я, с адрес гр.Я,
ул.”Д Б” № 16, сумата от 450.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4