№ 470
гр. Враца, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500052 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 16191/28.12.2023 г. на И. И. Ц.,
чрез пълномощника й адв.М. Г., против Решение № 748/11.12.2023 г. по гр.д.
№ 616/2023 г. по описа на Районен съд-Враца.
В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че според
изложеното в исковата молба ответницата е причинила вреда по повод
изпълнението на трудовите си задължения и следва да отговаря на основание
чл.203 КТ вр. чл.45 ЗЗД за недостиг на парични средства в касата на склада, а
районният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл.207 КТ,
съобразно указанията на въззивната инстанция в отменителното определение,
с което делото е върнато за разглеждане. Въззивницата счита, че исковата
молба не е допълнена или поправена от ищеца с посочената от съда правна
квалификация и липсват доводи, че ответницата е била на длъжност с
отчетнически функции.
Според изложеното в жалбата, въпреки носената доказателствена
тежест, ищецът не е провел пълно и главно доказване на основните
предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.207 КТ, а именно – че
ответницата е имала задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя и че осчетоводената
липса на дебита по счетоводна сметка 442-1 "вземания по липси и начети" е
именно по аналитична партида "И. Ц.".
В жалбата се изтъква, че приложените към исковата молба писмени
1
доказателства – заповед и доклад, въз основа на които се ангажира
имуществената отговорност на ответницата, са оспорени от нея, поради което
доказването на верността им е следвало да стане с други доказателства,
каквито обаче не са били събрани по делото. Посочва се, че от длъжностната
характеристика и от заключението на изслушана експертиза не може да се
направи извод, че ответницата е заемала длъжността *** по смисъла на чл.207
КТ. Навеждат се доводи, че длъжностната характеристика е типова и в нея са
включени множество задължения, но не и задължение на ответницата да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности от
склада за строителни материали в предприятието на ищеца. Според
въззивницата, посочените в длъжностната й характеристика задължения са
свързани с отговорност за цялото предприятие, а не за конкретния склад,
поради което не следва да носи отговорност за ценности, което не са й били
връчени за управление и пазене, дори и да е имала достъп до тях. В подкрепа
на изложеното се извършва позоваване на практика на ВКС. В тази насока се
излагат и аргументи, че съгласно допълнителното споразумение към трудовия
й договор, сключено на 01.01.2017 г., работното място на ответницата е било в
отдел „Администрация”. Посочва се, че това съвпада и с показанията на св.П.,
според която ответницата не е имала работно място в склада, а в офиса на
административната сграда. Излагат се съображения, че при липсата на
работно място в склада, ответницата не би следвало да има и задължения да
осъществява трудови функции в този склад, вкл. и да борави със стоково-
материални ценности.
В жалбата се правят оплаквания, че районният съд не е отчел фактът, че
докладът за извършената проверка от 13.07.2021 г. е изготвен след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните и не е бил
връчен на ответницата, а към момента на прекратяване на трудовия й договор
не са били изготвени никакви документи, въз основа на които да се ангажира
отговорността й за липсващи материални или парични ценности. Изтъква се,
че назначената от работодателя комисия със Заповед № 4/05.07.2021 г.
включва лица, които не са служители на дружеството и не са били натоварени
с отчетнически или счетоводни функции в процесния период, за да могат да
установят посочените липси. Въззивницата счита, че не е установено по
безспорен начин, че е съставяла счетоводни документи, които да сочат, че е
имала достъп до парите в брой и че е отговаряла за стоките, които са се
намирали в сградата. Намира също така, че съдът едностранно е обсъдил само
показанията на свидетелите на ищеца, но дори от тях не може да се установи
по безспорен начин, че е имала отчетнически функции.
В жалбата се акцентира, че впечатленията на св.Г. са за период до
12.08.2020 г., а за ревизирания период същата няма наблюдения, а освен това
показанията й се опровергават от тези на св.Д.. Въззивницата счита, че
районният съд не е обсъдил свидетелските показания в тяхната съвкупност,
както и във връзка с останалите събрани доказателства и конкретно със
заключението на изслушаната експертиза, и не е посочил на кои показания
дава вяра и на кои не, което е съществено процесуално нарушение. Като
аргумент в подкрепа на това становище посочва, че съдът не е дал вяра на
показанията на св.П. относно фактът, че парите и фактурите от продажбите в
склада са взимани вечер от Т. Т., с мотивите, че тези свидетелски показания не
се подкрепят от други доказателства, но същевременно не отчита
2
заключението на вещото лице, че не е установено ответницата да е съставяла
документи за отчетени продажби и извършени разходи, както и кое лице
физически е извършвало разходи в брой, респ. паричните средства от кое лице
са отклонени. При тези съображения въззивницата счита, че отчитането на
паричните средства от склада не е било правилно и законово документирано,
както и че липсват съставени документи за извършените разходи, което не
може да бъде вменено в нейна вина, съответно да носи отговорност по реда на
чл.207 КТ. Прави извод, че работодателят не е създал условия за контрол на
продажбите, както и че макар и в склада да е имало компютър и място за
съхраняване на паричните суми, достъп до това място са имали неустановен
брой лица, вкл. и самият управител на дружеството. В тази насока се излагат и
допълнителни съображения че от събраните косвени доказателства не се
установява в какво се състои липсата – на стоки или на парични ценности.
Посочва се, че от заключението на вещото лице е видно, че не е имало касова
книга до 09.06.2021 г., че ответницата не е изпълнявала функциите на касиер и
не са съставяни документи за приемане и предаване на каса. Навеждат се
доводи, че в доклада от 13.07.2021 г. се сочи, че са проверени всички приходни
документи на касата на склада за строителни материали при "***" ООД,
всички разходни документи, вкл. РКО, фактури и фискални бонове, както и
сметка "Каса Склад" – осчетоводяването на приходите и разходите на касата,
както и заприходените в касата суми, но не става ясно след като не е предавана
и приемана каса на склада от съответния ръководител на ответницата, как е
водена такава каса, от кого, вкл. и посочената сметка и как е отчетено
несъответствие между събраните и отчетените от касата парични средства.
Прави се оплакване, че съдът изобщо не е тълкувал и не е взел отношение по
тези въпроси, поради което решението му е постановено в нарушение на
чл.236 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат и подробни правни съображения
относно предпоставките за ангажиране отговорността по чл.207, ал.1, т.2 КТ и
правната същност на липсата, като се извършва и позоваване на практика на
ВКС.
Най-сетне се акцентира и на обстоятелството, че ответницата е
ползвала платен годишен отпуск в процесния период, което не е отразено при
извършването на ревизията и не е посочено кое лице е изпълнявало трудовите
й функции през това време.
В обобщение се акцентира, че не е проведено пълно и главно доказване
от страна на ищеца, че ответницата е причинила липси в заявения размер,
което налага извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата
претенция с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1192/24.01.2024
г. от адв.В. Ч., като пълномощник на ищеца "***" ООД, в който се оспорва
основателността на възивната жалба и се изразява становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
В отговора се развиват правни доводи относно характера на търсената
отговорност и предпоставките за реализиране на същата, като се извършва и
позоваване на практика на ВКС. Посочва се, че претендираните суми от
ответницата представляват обезщетение по чл.51, ал.1 ЗЗД за причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното лично от
3
нея увреждане, което с действията и/или бездействията си умишлено е
причинила на ищеца в качеството на неин работодател.
Въззиваемият счита, че както от длъжностната характеристика, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, по делото безспорно е
установено качеството на ответницата на "***", както и че тя е била пряко
отговорна за работата на останалите материално-отговорни лица и като такъв
отговорник следва да носи отчетническа отговорност. Навеждат се доводи, че
непосочването в исковата молба на разпоредбата на чл.207, ал.2 КТ не
опорочава правната квалификация и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, тъй като цялото доказване е било именно в тази посока и в
исковата претенция изрично е записано, че претендираната главница от 59
805,28 лв., представлява причинени липси от И. Ц. на "***" ООД като неин
работодател. Посочва се, че ищецът никога не е твърдял, че е налице липса на
стоки и/или материали от склада, в който е работила ответницата, а само, че
липсите имат финансово изражение и са подробно отразени в приетия доклад
от 13.07.2021 г. за извършена ревизия.
В отговора се посочва, че по делото е установено, че работното място
на Ц. е било в склада за строителни материали на "***" ООД, представляващ
голямо помещение, разделено на две части чрез стъклена преграда, като няма
данни за друго отделно работно място на ответницата.
Изразява се несъгласие и с твърденията на въззивницата, че не са
събрани доказателства да е работила на каса, респ. да е подписвала приходни
и разходни документи. Въззиваемият счита, че Ц. е отговаряла за
действията/бездействията на консултант-продавачите, които са били на
прякото й подчинение, и именно в това си качеството е допуснала наличието
на липсите.
Навеждат се доводи, че в съответствие с практиката на ВКС, в хода на
съдебното производство чрез заключението на приетата ССЕ се установява
липсата и нейният размер. Посочва се, че действително вещото лице не е
могло да отговори кой физически е извършвал разходите в брой, както и не е
намерило приходни/разходни документи, подписани от ответницата, но това е
без значение с оглед длъжностната характеристика на Ц. и вменените й
материално-отговорни и контролни функции. Сочи се също, че след като има
няколко на брой лица, носещи отговорност по реда на чл.203 и чл.207, ал.2
КТ, то работодателят може да прецени от кого да търси отчетническата
отговорност за липси
Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „***”ООД, с която
против И. И. Ц. са предявени обективно съединени осъдителни искове за
сумата 59 805,28 лв. – главница и 11 030,75 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
4
В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 007/07.07.2014 г. Посочва се,
че на 10.05.2021 г. И. Ц. е депозирала пред работодателя си молба за
прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие, а ако молбата
й не бъде уважена – същата да се счита за предизвестие. Според изложеното в
исковата молба, предложението на Ц. не е било прието от работодателя,
поради което след изтичането на времето на ползване на годишния й отпуск
със Заповед № 3/09.06.2021 г. трудовият й договор е бил прекратен на
основание чл.326, ал.1 КТ.
Твърди се, че до прекратяването на трудовото правоотношение
ответницата Ц. е заемал длъжността „***” с месторабота Магазин/Склад за
строителни материали, който е отдел на „***” ООД. Посочва се, че съгласно
длъжностната си характеристика тя е имала не само отчетнически функции,
но е следвало да осъществява и контрол върху работата на останалите
работници, т.е. носела е отговорност за техните действия/бездействия.
В исковата молба се сочи, че след прекратяването на трудовия договор,
поради възникнали съмнения за злоупотреба в големи размери, управителят на
ищцовото дружество е издал Заповед № 4/05.07.2021 г., с която е назначил
комисия, която да извърши ревизия на касата на Магазин/склад за строителни
материали пир „***” ООД за периода 01.01.2021 г. – 14.05.2021 г. Твърди се, че
при извършената проверка на посочени в доклада счетоводни документи
комисията е констатирала несъответствие между събраните и отчетени от
касата парични средства, несъответствие между отчетените/заприходените от
каса парични средства и внесените такива по банковата сметка на „***” ООД,
наличие на неотчетена касова наличност в размер на 6 796,05 лв., която на
14.05.2021 г. И. Ц. е предала на управителя на дружеството, наличие на
осчетоводена липса в касата, за която е отговаряла И. Ц. в размер на 59 805,28
лв. Въз основа на тези констатации ищецът прави изводи, че ответницата е
злоупотребила с доверието на работодателя си и му е причинила вреди в
посочения размер. Твърди, че е било установено, че не всички суми от касата
са внасяни по банковата сметка на дружеството, а предадената сума от
ответницата на управителя представлява неотчетена касова наличност, което е
породило у последния съмнения за извършвани злоупотреби с парични
средства. Друг повод за съмнения са били оплаквания от клиенти от работата
на Ц., както и фактът, че са намерени фактури за продадена стока, по които не
е било отразено плащане и при свързването на управителя с контрахентите по
тези сделки се е оказало, че плащанията са били извършени навреме.
Ищецът посочва, че на касата е работила и друга служителка – Ц. Р. П.,
която е заемала длъжността „Продавач-консултант” в обект Магазин/Склад за
строителни материали, но с оглед това, че ответницата е отговаряла за
останалите работници/служители и поради невъзможността да бъде
определена липсата от касата на конкретни суми в конкретни дни, то
претенцията се предявява против И. Ц., тъй като същата е действала
умишлено – със своите действия /лично е присвоила/ и/или бездействия /не е
осъществявала контрол върху работата на Ц. П./ е причинила на „***” ООД
вреда в големи размери.
В исковата молба се извършва позоваване на практика на ВКС относно
имуществената отговорност, която се носи от ***а, както и относно пълната
имуществена отговорност в случаите, когато бъде установено, че ***ът е
5
съпричастен към непозволеното увреждане. Ищецът счита, че в случая
вредите са причинени умишлено, поради което отговорността следва да бъде
определена по правилата на чл.51, ал.1 ЗЗД – за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, което поражда и правен интерес от
предявяването на иск за пълна обезвреда.
След дадени от първоинстанционния съд указания, с молба от
28.03.2023 г. ищецът конкретизира, че претендираната главница от 59 805,28
лв., представлява липса, т.е. умишлено причинена на работодателя вреда от
негов работник/служител, а датата на настъпване на вредата е датата на
осчетоводяването на липсата – 14.05.2021 г. Посочва се, че обезщетението за
забава в размер на 11 030,75 лв. се претендира от датата на непозволеното
увреждане – 14.05.2021 г. до подаването на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата И. И. Ц.,
която оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че е била в трудово правоотношение с ищеца, което е
прекратено, както и че съгласно длъжностната си характеристика е заемала
длъжността „***”. Оспорва твърденията, че по длъжностна характеристика е
имала вменени отчетнически функции. Посочва, че е осъществявала контрол
на работата на персонала, но твърди, че не е имала задължения, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансова и материални
ценности. Според ответницата, конкретните й задачи са били контакти с
доставчици, клиенти, предлагане на оферти, търсене на най-добри цени,
пускане на заявки за доставка на стоки за дружеството. Твърди, че първите
няколко години е работела в отделен офис, извън склада и магазина на
дружеството, а след това офисът й се е намирал в отделна стая в склада на
дружеството. Посочва, че само при необходимост – при липса на работна ръка,
е поемала функциите на продавач-консултантите в склада. Уточнява, че в
началото на 2021 г. отново е бил отворен магазина на „***” ООД, който е бил
затворен две години преди това, поради което се е наложило голяма част от
работното време да бъде там с цел подредба, етикиране и обучение на
персонала.
В отговора се твърди, че както в склада, така и в магазина, паричните
средства от оборота са били съхранявани в шкафовете на продавач-
консултантите, а на ответницата, в качеството й на лице по контрол на
персонала, не е известно да е водено ежедневно отчитане на тези парични
средства чрез записвания на паричния поток в касови книги. Твърди се също,
че управителят на дружеството еднолично си е водел и съхранявал наличните
парични средства от склада и магазина, като при необходимост е давал пари в
брой за доставка на стока или за допълнителни възнаграждения на персонала.
Ответницата посочва, че стоките за продажба са били заприходени на
продавач-консултантите, които са били материално-отговорните лица, както
по трудов договор, така и по длъжностна характеристика. Счита, че в нито
един момент при работата на тези лица управителят не е имал съмнения за
умишлени злоупотреби и до нея не е постъпвала такава информация от него.
Сочи също, че при приключването на работното време продавачите са му
докладвали какви налични парични средства има в склада и магазина.
В отговора се твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, работодателят не е заявил никакви
претенции за липси, нито на ответницата е бил връчван документ за предаване
6
на имущество на работодателя или за назначаване на комисия за проверка на
работата й, не е приемала и касова наличност, не е била информирана от
управителя за твърдените в исковата молба обстоятелства, че е имало
оплаквания от клиенти или че е имало фактури за продадена стока, по които
не е било отразено плащане.
Ответницата оспорва издадената Заповед № 4/05.07.2021 г. и доклада
от 13.07.2021 г., както и представените счетоводни документи.
При изложените съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на направените деловодни разноски.
Въззивният съд е намерил, че исковата молба е нередовна, тъй като от
изложените обстоятелства, на които се основава исковата претенция, не става
дали отговорността на ответницата се ангажира в качеството й на *** или на
лице, което е следвало да осъществява контрол върху работата на останалите
работници/служители и да носи отговорност за техните действия/бездействия.
Освен това се поддържа наличието на липси, а същевременно се твърди, че
ответницата умишлено е причинила на работодателя си вреди, което
изключва неустановения произход на увреждането, характерен за липсите.
Ето защо производството по делото е оставено без движение за
отстраняване на така констатираната нередовност чрез ясно и точно
изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция чрез
посочване в кое от двете качества на ответницата И. И. се ангажира
отговорността й.
Както в исковата молба, така и в допълнителна молба от 19.04.2024 г.
се поддържа, че И. Ц. е имала не само отчетнически функции, но и е следвало
да осъществява контрол върху работата на останалите работници и е носела
отговорност и за техните действия/бездействия. Твърди се, че боравила с пари
и са й били поверени всички стоково-материални ценности в склада за
строителни материали, поради което е била отговорна за тяхното правилно
съхранение и отговорно пазене. В крайна сметка се сочи, че
неосъществяването на достатъчен контрол върху работниците и евентуалното
умишлено допускане на отчетените липса от страна на ответницата води до
нейната отговорност пред работодателя.
Във връзка с така направеното уточнение, въззивният съд е изменил
направения от първоинстанционния съд доклад, като е дал нова правна
квалификация на предявения иск и е разпределил доказателствената тежест.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-
икономическа експертиза.
Във връзка с изменения доклад пред въззивната инстанция са събрани
нови писмени и гласни доказателства.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че са били в трудово правоотношение по
силата на Трудов договор № 007/07.07.2014 г., както и че ответницата е
изпълнявала длъжността „***”. Видно от приложеното допълнително
споразумение към трудовия договор, сключено на 01.01.2017 г., мястото на
изпълнение на длъжността й е в отдел Администрация.
По делото е приложена длъжностна характеристика, от която е видно,
7
че основната характеристика на работата на длъжността „***” е да контролира
движението на стоково-материалните ценности в предприятието, да следи
наличностите и да осъществява контрол върху работата на персонала.
Посочени са и следните основни задължения: да осъществява контрол върху
работата на персонала; да организира и отговаря за дейността на фирмата; да
следи за правилното съхраняване на стоково-материалните ценности; да
информира ръководството на предприятието за възникнали проблеми и
нередности; да спазва правилника за вътрешния трудов ред, правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, правилата за противопожарна
безопасност; да участва в извършването на инвентаризации в склада; да следи
за правилната обработка на въведените данни от компютърната програма; да
предава получени по електронна поща съобщения и изпраща отговори при
строго спазване на установените от работодателя правила. В длъжностната
характеристика е посочено, че при изпълнение на длъжността се носи
отговорност за качеството на извършваната работа, материална отговорност
във връзка с опазването на повереното имущество, отговорност за поверената
техника и отговорност за спазване правилата за противопожарна безопасност,
санитарно-хигиенните норми и правила.
Пред въззивната инстанция е приложено личното трудово досие на И.
И. Ц., от което се потвърждават посочените обстоятелства.
Представени са и поименно щатно разписание и длъжностно щатно
разписание за 2021 г., от които е видно, че в Склада за строителни материали,
находящ се в ***, освен ответницата И. Ц., са били назначени още продавач-
консултант, водач мотокар и електромонтьор.
С молба от 07.05.2021 г. И. Ц.а е поискала трудовото й
правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, т.1 КТ, а в случай,
че молбата й не бъде приета – същата да се счита за едномесечно
предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.
Със Заповед № 3/09.06.2021 г. на управителя на „***” ООД е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ въз
основа на отправеното от И. Ц. писмено предизвестие. Заповедта е връчена на
ответницата на 05.08.2021 г.
Със Заповед № 4/05.07.2021 г. на управителя на ищцовото дружество
е наредено да се извърши ревизия на касата на Склад за строителни материали
от назначена комисия.
На 13.07.2021 г. комисията е изготвила доклад, от който е видно, че в
изпълнение на посочената заповед е извършена ревизия на касата на Склад за
строителни материали при „***” ООД за периода 01.01.2021 г. – 14.05.2021 г.
Проверени са всички приходни и разходни документи на касата, движението
на паричните средства по банковата сметка на дружеството, хронологията на
сметка „Каса Склад” – осчетоводяването на приходите и разходите на касата,
както и заприходените в касата суми, дейността на И. И. Ц.. Комисията е
констатирала несъответствие между събраните и отчетените от касата
парични средства; несъответствие между отчетените/заприходените от каса
парични средства и внесените такива по банковата сметка; извършено на
14.05.2021 г. с приходен касов ордер предаване от И. Ц. на управителя на
дружеството на сумата 6 796,05 лв., представляваща намираща се у нея
неотчетена касова наличност; наличие на осчетоводена липса в касата, за
която е отговаряла И. Ц. в размер на 59 805,28 лв.
8
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит пред
първоинстанционния съд и преразпит във въззивната инстанция на
свидетелките Л. Г. и А. Б.. Пред районния съд е разпитана и свидетелката Ц.
П..
И трите свидетелки установяват, че в склада на „***” ООД се
съхраняват строителни материали, като в част от него е отделено помещение,
разделено на две части, в които има бюра, компютри, машини за тониране.
Там е било работното място на И. Ц. и на касиерите.
От показанията на свидетелката Л. Г. се установява, че е работила в
„***”, което се занимава със строителство, а ответницата И. Ц. е работела в
„***”, което се занимава с търговия. Нужните на първото дружество
материали за строителството са били вземани от второто дружество. Според
свидетелката Г., всеки ден е имало заявки за строителни материали, които са
давани на И. Ц.. Впечатленията на свидетелката са, че ответницата е
отговаряла за склада, но не знае какви са били конкретните й трудови
задължения. Свидетелката посочва, че като работник в механизацията е
осигурявала на ответницата автомобили за разнос, като парите от разноса
също са били отчитани на нея. Според показанията на св.Г., фирма „***” е
продавала и на външни клиенти, които са били обслужвани по същия начин,
имало е плащания в брой и получаване на пари в брой, имало е и плащания па
банков път, но са били много по-малко. Свидетелката установява, че в склада е
имало компютри, които са се използвали да се видят наличностите и да се
изпишат, като с тези компютри е работела и И. Ц.. В склада е работела и Ц. П.,
като двете с ответницата са имали отделни компютри. Според свидетелката, и
двете са пускали документи и са приемали пари. В показанията си
свидетелката твърди, че не е виждала шкафове, в които да се съхраняват
средствата от оборота, но е имало кутийка за пари, в която всеки е слагал и
вземал парите на склада. Посочва, че е чувала за случаи, в които И. Ц. търси
пари, тъй като наличностите не са достатъчни, за да плати доставките, и в
тези случаи е ходела при управителя на дружеството г-н Т., по свидетелката не
знае за какво са разговаряли. Сочи също, че е виждала много пъти управителят
да ходи в склада, но не го е виждала да бърка в кутията с парите. Свидетелката
Г. посочва, че впечатленията й са до 12.08.2020 г., когато е напуснала работа.
Както бе посочено, при разпита й пред районния съд свидетелката Г. е
заявила, че не знае какви са били конкретните задължения на ответницата.
При преразпита й пред въззивната инстанция заявява, че И. Ц. е била
ръководител-отговорник на "***" - ръководела е персонала и е упражнявала
контролни функции, като работниците, касиерката и шофьора са били на
нейно подчинение. Според свидетелката, всички заявки са давани на
ответницата като пряк ръководител и тя ги е одобрявала, отговаряла е за
разноса, за шофьорите и за външните клиенти. При натоварването на стоката
е проверявала дали заявките са изпълнени точно. Свидетелката не знае дали е
отговаряла за фактурите, които са били издавани от продавач-консултантите.
Според Л. Г., продавач-консултантите в края на работния ден са отчитали
парите на ответницата, а шофьорите след разноса също са отчитали парите на
нея. Свидетелката заявява, че не знае каква е била организацията на работа
след 2020 г.
Свидетелката А. Б. /пред районния съд неправилно фамилното й име е
записано като Д./ заявява, че е работила като хигиенист във фирма „***” в
9
сграда, която е различна от тази на фирма „***”, но познава ответницата, тъй
като са имали обща работа, свързана с опразването на един склад и
преместването на материалите в склада на И. Ц., а освен това е пазарувала
лично в склада Свидетелката установява, че при пазаруването си е
контактувала с ответницата, която е казвала на работника какво да изнесе, а
парите е давала на нея. Според показанията на свидетелката Б., и ответницата
и касиерката са имали компютри, а там, където двете са седели е виждала и
каса зад гърба на И. Ц.. Свидетелката заявява, че е виждала управителят да
ходи в склада, но не е виждала при тези посещения да се вадят пари.
При преразпита й пред въззивния съд свидетелката Б. отново
потвърждава, че е работила в различни сгради с ответницата, но допълва, че е
имала контакти с нея, тъй като закупуваните материали от "***" са връщани в
"***" и свидетелката е съставяла протоколи за движението на тези материали,
като заедно с И. Ц. са преглеждали стоката и са отмятали. Според
свидетелката, контролът върху движението на стоката е бил осъществяван
именно от ответницата. Счита, че И. Ц. е била началник на всички работещи в
склада и е казвала на всеки къде да отида и какво да прави.
Разпитаната пред районния съд свидетелка Ц. П., която е работила
като продавач-консултант в склада на "***" ООД от 2020 г. до средата на 2021
г., посочва, че трудовите й задължения са били свързани с подреждане и
продажба на стоки и чистене на склада. Сочи също, че ответницата не е имала
отделно помещение в склада, а е имала само бюро в помещението, в което са
били и другите. Счита, че е имала друг офис в административната сграда, тъй
като е казвала, че отива там. Свидетелката П. заявява, че продавачи са били тя
и още една колежка, като парите от продажбите са слагали в чекмеджета на
бюрата си, а вечер са ги предавали заедно с фактурите на управителя на
дружеството г-н Т.. Според свидетелката, началник им е бил г-н Т., а не
ответницата. Последната се е занимавала с изготвяне на оферти към клиенти,
заявки за стоки, правела е сравнителни таблици, търсела е цени.
Свидетелката посочва, че от "***" са идвали техници и са заявявали
материали, при което са били издавани фактури от "***" на "***". Според
свидетелката П., когато тя е давала материалите, е подписвала и фактурите.
Не е виждала управителят да носи пари в брой за закупуване на стоки. Когато
е идвал ги е карал да пререждат стоки, за почистят, а вечер е вземал оборота.
Пред районният съд е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
От същото се установява, че извършените продажби в брой за периода
01.01.2021 г.-14.05.2021 г. са в размер на 205 000,15 лв., която сума съответства
на излъчените отчети от ЕКАФП в търговския обект, съгласно получена
информация от портала за електронни услуги на ЦУ на НАП. За същия период
са извършени разходи в брой в размер на 138 613,04 лв., в т.ч. – 17 054,30 лв. –
платени в брой задължения към доставчици, 3 066,36 лв. – изплатени заплати
на П. П. и 118 492,38 лв. – внесени парични средства по банкова сметка на
„***” ООД. Към 01.01.2021 г. касовата наличност е в размер на 214,22 лв., а
към 14.05.2021 г. следва да е 66 601,33 лв., от които И. Ц. предава на Т. Т. 6
796,05 лв. с приходен касов ордер, осчетоводен на същата дата. Въз основа на
доклада за извършена проверка е осчетоводена липса в касата в размер на 59
805,28 лв. В табличен вид вещото лице е описало отчетените продажби в брой,
извършените разходи в брой за плащане на задължения към доставчици,
10
заплати на работници и служители, внесените парични средства в банковата
сметка и салдото, т.е. касовата наличност, която следва да бъде налична към
съответната дата. Вещото лице посочва, че не може да се произнесе от кого да
отклонени тези парични средства.
В заключението е констатирано, че съгласно представените му
първични счетоводни документи, осчетоводени по счетоводна сметка 501-2
„Каса в левове”, аналитична партида „Склад”, И. Ц. няма подписвани
документи за теглени и неотчетени от нея суми. Постъпленията са единствено
от продажби в брой. И. Ц. няма подписвани разходни касови ордери или други
документи за изтеглени от нея суми, поради което вещото лице не може да се
произнесе кое лице физически е извършило разходи в брой.
Според заключението, паричните средства на дружеството намаляват
с отчетената липса и има промяна в актива на дружеството от парични
средства във вземания по липси и начети, за които няма гаранция, че ще бъдат
събрани.
При извършената проверка в счетоводството на дружеството на
вещото лице не е предоставена касова книга, която да е водена в периода от
07.07.2014 г. до 09.06.2021 г. Вещото лице е констатирало, че И. Ц. не е
изпълнява длъжността касиер и в дружеството не са съставяни официални
документи за приемане и предаване на каса. Отчетността на касата е
организирана по аналитичната счетоводна сметка 501-2 „Каса в левове –
Склад”, по която са отчитани в хронологичен ред движенията на парични
средства в търговския обект.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Доколкото в исковата молба и в хода на съдебното производство се
поддържа, че ответницата И. Ц. е имала както качеството на ***, така и
качеството на лице, което упражнява непосредствен контрол върху други
работници с отчетнически функции, конкретизацията на исковата претенция е
от съществено значение за определянето на правилната правна квалификация
на иска и по-конкретно дали се претендира пълна имуществена отговорност
на ответницата като *** на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ или като служител
на ищеца на основание чл.203, ал.2 КТ, а оттам – и за разпределяне на
доказателствената тежест. В първата хипотеза ***ът носи пълна имуществена
отговорност за липси, т.е. за вреди с неизяснен произход, като в тежест на
работодателят е да докаже отчетническите функции на работника или
служителя и получаването на паричните средства и стоково-материалните
ценности от същия, а причинната връзка между липсата и действията или
бездействията на работника или служителя се презумира от закона и в тежест
на последния е да я обори като докаже, че не е причинил щетата /в този
смисъл е непротиворечивата практика на ВКС – напр. Решение № 1105 от
23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2006 г., IV г. о., ГК; Решение № 878 от
14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 324 от
6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 247 от
30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 970/2015 г., IV г. о., ГК и мн.др./. Във втората
хипотеза отговорността на работника или служителя не е задължително
обвързана с изискване за изпълнение на отчетнически функции, а пълната
имуществена отговорност се носи за вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите
11
задължения. Отговорността се определя от гражданския закон и
доказателствената тежест се носи от ищеца-работодател / в този смисъл -
Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК;
Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК. и
др./
С оглед направеното от ищеца пред въззивната инстанция уточнение,
че отговорността на ответницата произтича от неосъществяването на
достатъчен контрол върху работниците и евентуалното умишлено допускане
на отчетените липса, настоящият съдебен състав приема, че правната
квалификация на предявения иск е чл.203, ал.2, пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД.
За да възникне тази имуществена отговорност на работника или
служителя, трябва да бъдат установени следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1) работникът или служителят да е полагал труд по
действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2) имуществена вреда, изразяваща се в
претърпени от работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 3) умишлено
противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е
настъпило увреждането на имуществени права на работодателя; 4) причинно -
следствена връзка между противоправното поведение на работника или
служителя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя загуби
и/или пропуснати ползи да са закономерна, естествена последица от
умишленото противоправно деяние, извършено от работника или служителя.
Всички обективни и субективни материални предпоставки /юридически
факти/, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на
работника или служителя по чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД следва да
бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя по
правилата, предписани в чл.154, ал.1 ГПК. Тази доказателствена тежест е
указана на страните с изменения пред въззивната инстанция доклад.
Съдът намира, че в конкретния случай е установено по безспорен
начин наличието на първата предпоставка от така очертания фактически
състав, а именно – че в процесния период страните са били в действително
трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства се установи,
че ответницата И. Ц. е заемала длъжността „***”, за чието изпълнение с
длъжностната характеристика и с оглед естеството на самата трудова дейност
са й били вменени задължения, свързани основно с контрол на движението на
стоково-материалните ценности в предприятието, следене на наличностите и
контрол върху работата на персонала.
От събраните по делото доказателства се установи, че след като
ответницата е подала молба за напускане и след датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение по заповед на управителя на "***4 ООД е
извършена ревизия, при която е констатирана липса в касата в размер на 59
805,28 лв. Несъответствие в касовата наличност в посочения размер е
потвърдено и от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.
Доколкото паричните средства на дружеството са намалели с отчетената
липса и е налице промяна в актива му, съдът приема, че е доказана и втората
предпоставка, а именно - настъпила имуществена вреда.
Настоящият съдебен състав намира, че само тези обстоятелства не са
достатъчни, за да бъде прието, че е налице основание за ангажиране
12
имуществената отговорност на ответницата, тъй като не е проведено
доказване на останалите посочени по-горе предпоставки.
При констатирани липси се носи пълна имуществена отговорност по
чл.207, ал.1, т.2 КТ, която обаче е приложима само за работници или
служители, изпълняващи отчетнически трудови функции, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, с които те пряко боравят. В този случай вредата за работодателя е
причинена по небрежност. Както бе посочено, в случая се поддържа, че
ответницата е изпълнявала отчетнически функции, но работодателят заявява,
че не ангажира нейната отговорност в това качество, а в качеството й на лице с
ръководни функции, което е следвало да упражнява непосредствен контрол
върху други работници, в т.ч. и такива с отчетнически функции. Лицата с
ръководни функции не носят отговорност за липси по чл.207, ал.1, т.2 КТ,
независимо, че са имали досег до липсващите ценности, тъй като те не са им
били пряко връчени за управление и пазене във връзка с изпълнение на
трудовите задължения. Тези лица носят ограничена имуществена отговорност
по чл.206, ал.2 КТ при допусната небрежност и пълна имуществена
отговорност по чл.203, ал.2 КТ при извършени умишлени действия,
увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя.
В случая ищецът основава претенцията си за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на ответницата именно на ръководните и контролни
функции, които е следвало да изпълнява по длъжностна характеристика, като
твърди, че същата е извършила умишлени действия, които са довели до
увреждането му. Нито в исковата молба, нито в депозираната пред въззивната
инстанция уточнителна молба обаче се сочат конкретните умишлени
действия, които са довели до вредоносния резултат. Единственото конкретно
посочване е проявено бездействие от ответницата, изразяващо се в
неупражнен контрол върху работата на останалите работници/ служители.
Както бе посочено, според представената длъжностна характеристика,
ответницата е имала за свое основно задължение да контролира движението
на стоково-материалните ценности в предприятието и да следи наличностите.
В случая не се установява вредата да е произлязла от липсата на такива
ценности (в частност – липса на строителни материали, които са били
съхранявани и продавани в склада на "***" ООД), а от липса на парични
средства като разлика между наличните парични средства в касата и
паричните средства, които би следвало да има съобразно регистрираните
продажби и извършените разходи в брой. В длъжностната характеристика на
ответницата обаче липсват разписани задължения във връзка с контрол на
движението на паричните потоци. Има общо разписано задължение за
осъществяване контрол върху работата на персонала, но същото следва да
бъде разглеждано във връзка с останалите й задължения, свързани с
организиране дейността на фирмата, правилното съхраняване на стоково-
материалните ценности, участието в инвентаризации на склада и т.н. Не може
да се приеме, че това общо формулирано задължение включва и конкретно
задължение за счетоводен контрол върху работата на продавач-консултантите.
Свидетелите на ищеца твърдят, че продавач-консултантите са отчитали парите
на ответницата, но съдът намира, че в тази част показанията им не могат да
бъдат приети за достоверни, тъй като свидетелката Г. е напуснала през 2020 г.
и показанията й са неотносими към периода на извършената ревизия, а
13
свидетелката Б. е работила на друго място и в друга фирма и впечатленията й
се отнасят единствено до движението на строителните материали. Освен това
показанията на тези свидетелки противоречат на показанията на св.Ц. П.,
която в рамките на релевантния период е работила при ищеца като продавач-
консултант, и заявява, че парите от продажбите са били отчитани на
управителя на дружеството в края на работния ден.
От заключението на ССЕ се установява, че постъпленията на парични
средства са били единствено от продажби в брой и няма подписвани разходни
касови ордери или други документи от И. Ц. за изтеглени от нея суми, поради
което вещото лице не може да се произнесе кое лице физически е извършило
разходи в брой. Не е водена касова книга, не са съставяни и официални
документи за приемане и предаване на каса.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е
доказано умишлено поведение на ответницата, от което като пряка и
непосредствена последица да са настъпили имуществените вреди за
работодателя. Неорганизирането на счетоводната отчетност и финансова
дисциплина в дружеството не може да бъде вменено във вина на ответницата,
тъй като видно от длъжностната характеристика тя не е имала подобни
трудови задължения.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният осъдителен иск за сумата 59 805,28 лв. е недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на спора по този иск, неоснователен се
явява и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на
11 030,75 лв.
Районният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.207, ал.1, т.2 КТ и
е уважил същия. Настоящият съдебен състав намира, че неточната правна
квалификация не води до недопустимост на съдебния акт, тъй като с
диспозитива на обжалваното решение е извършено произнасяне по
предявените искове. Ето защо обжалваното определение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, съобразно чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски
има ответницата, но по делото няма данни от нея да са били извършени
такива. Същата е била безплатно представлявана от адвокат, поради което на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на последния следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции в размер на по 5
450,00 лв., или общо 10 900,00 лв., така както е поискано с представените
списъци по чл.80 ГПК. В действителност адвокатското възнаграждение,
изчислено съобразно минималните размери по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., възлиза на по-висок размер – 6 316,88 лв., но съдът намира, че
следва да присъди такова до размера на поисканото от самия адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 1 416,72 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение № 748/11.12.2023 г., постановено по гр.д.№
616/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, против И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.203, ал.2, пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД за сумата 59 805,28 лв.
– главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
пълния им размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.03.2023 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86
ЗЗД за сумата 11 030,75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 14.05.2021 г. до 08.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата "***"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.М. Г., с адрес: ***, сумата 10 900,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно представителство пред двете
съдебни инстанции (по 5 450,00 лв. за всяка от инстанциите).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "***" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
1 416,72 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15