Р Е Ш Е Н И Е
№208
гр. Хасково, 30.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Мария Койнова
и прокурор Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №756/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Т.З.
***, подадена чрез пълномощник, против община Димитровград. Ищецът претендира
да бъде осъден ответника да му заплати сумата в общ размер на 8.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатени такси за
попълване на приложение към данъчни декларации, с посочени в исковата молба
приходни квитанции, както следват: ПК №2700/17.03.2015г и ПК №
5596/16.06.20016г., съгласно действащата към дата на попълването им разпоредба
на т.29 от Приложение №2, към чл. 64, ал.1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Димитровград, приета с Решение № 799/26.11.2009 г. на ОбС- Димитровград.
В исковата молба се сочи, че с
Решение №428/16.01.2017г., постановено по исково адм. дело № 529/2016г. по
описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 10.02.2017г., е
отменена разпоредбата на т.29, от Приложение №2, към чл.64, ал.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Димитровград. Въпреки разписаното му задължение в чл.195,
ал.2 от АПК, ответникът ОбС – Димитровград не е предприел никакво служебно
уреждане на правните последици за времето, когато е действала порочната
разпоредба на т.29 от Приложение №2 към чл.64, ал.1 от Наредбата. Предвид това,
ищецът обосновава наличие на правен интерес за предявяване на иск с правно
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като основание за
ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди от отменената като незаконосъобразна
разпоредба от подзаконов нормативен акт. Претендира се присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, община Димитровград,
представлявана от кмета на общината, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Т.Д.И.,
депозира писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че искането на
ищеца е лишено от правен интерес, тъй като с издадено уведомление с рег.индекс
ПНО-12-314/06.08.2021 г. ищецът бил уведомен, че сумата в размер на 8.00 лева,
изискана във връзка с разпоредбата на т. 29 от Приложение № 2 към чл.64, ал.1
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград, му била възстановена. Отделно се развиват подробни
съображения за това, че липсата на правен спор и на правна сложност на делото
не обуславя присъждането на адвокатското възнаграждение в полза на ищеца в
поискания от него размер, като се цитира съдебна практика в тази насока.
Претендира се исковото производство да бъде прекратено, поради липса на правен
интерес у ищеца, а ако спорът бъде разгледан, съдът да определи адвокатското
възнаграждение под предвидения минимум, като прекомерно.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита исковата претенция за неоснователна
и предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Димитровград, приета с Решение №766/28.09.2017 г. на общински
съвет – Димитровград, на основание чл.9 от ЗМДТ, са уредени отношенията,
свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на
предоставяни на физическите и юридически лица услуги, редът и сроковете за
тяхното събиране.
В чл.64, ал.1
Наредба №10 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги
на територията на община Димитровград е посочено, че общинския съвет определя
услугите и цените за тях в Приложение № 1 и Приложение № 2 към Наредбата. В т.
29 от Приложение № 2 е определено, че за попълване на приложение към данъчни
декларации, дължимата такса за извършената техническа услуга е 4.00 лева.
По подадена на 26.09.2016 г. от П.Т.З.
жалба срещу тази част от Наредбата, е образувано производство по Раздел III от Глава десета на АПК по адм. дело
№ 529 по описа на Административен съд – Хасково за 2016г. По делото е
постановено Решение № 428 от 16.01.2017г., с което е
отменена като незаконосъобразна т. 29 от Приложение №2 към чл. 64, ал.1 от
Наредба № 10 за определянето и администрирането на местни такси и цени на
услуги на територията на община Димитровград. Съгласно заверката, решението е влязло в сила на
07.02.2017г. Горното се установява от приложеното към настоящото производство в
цялост адм.дело №529/2016 г. на Административен съд – Хасково.
От представените от страна на ищеца доказателства
– Приходна квитанция №2700/17.03.2015г. и Приходна квитанция № 5596/16.06.2016г.,
се установява, че ищецът П.З. е заплатил сумата общо в размер на 8.00 лева в
полза на община Димитровград за попълване на приложения към данъчни декларации УТКР-36-913/17.03.2015г.
и УТКР -36-2034/16.06.2016г. на основание отменената разпоредба от Наредбата,
която към посочените две дати в приходните квитанции е предвиждала заплащането
на такса за попълване на приложение към данъчни декларации в размер на 4.00
лева.
От представените от страна на ищеца и
приети като доказателства по делото документи е видно, че с Регистрационен
индекс: ОбС-07-83/29.03.2021 г. на Общински съвет – Димитровград и ОК-09-145/29.03.2021
г. на община Димитровград, е заведена молба, подадена от П.Т.З. и адресирана до
общинските съветници и кмета на община Димитровград. В същата се цитира
разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК и се сочи, че след влизането в сила на
съдебен акт, с който е отменен нормативен акт, общинският съвет е задължен в
тримесечен срок да предприеме служебно уреждане на правните последици,
възникнали по времето, когато нормативният акт е бил действащ, включително да
обезщети засегнатите лица за нанесените им имуществени и неимуществени вреди,
като се изброяват влезли в сила съдебни решения на Административен съд –
Хасково, с които са отменени разпоредби от общински наредби, по време на
действието на които община Димитровград е събирала недължими, или неправомерно
определени размери на данъци, такси и цени на услуги. В т.2 на молбата е
посочено и Решение №428/16.01.2017 г. по адм.дело №529/2016г., във връзка с
което подателят заявява следното: „Моля да ми възстановите сумата от 8 лева,
недължимо платена за попълване на данъчни декларации“.
До П.Т.З. е изпратено писмо с регистрационен
индекс: ПНО-12-314/06.08.2021 г. на кмета на община Димитровград, с което
същият се уведомява, че във връзка с платена от него такса с приходна квитанция
№2700/17.03.2015г. в размер на 4 лв. с наименование „попълване приложение към
данъчни декларации УТКР – 36- 913/17.03.2015г.“ и във връзка с приходна
квитанция №5596/16.06.2016г. в размер на 4.00 лева с наименование на услугата
„попълване на приложение към данъчни декларации – УТКР-36-2034/16.06.2016г.“, и
поради отпаднало нормативно изискване за заплащане на тази сума, му се прилага
платежно нареждане за възстановяването на посочените суми. Според обратната
разписка, ищецът е получил писмото на 09.08.2021г. Видно от Платежно нареждане
с дата 05.08.2021г., община Димитровград е наредила по банкова сметка *** П.Т.З.
сумите от по 4.00 лева или общо в размер на 8.00 лева.
В депозирано по делото писмено
становище с вх.№5191/16.08.2021 г. ищецът заявява, че доколкото ответникът не
само е признал иска по основание и размер, но и го е заплатил с платежно
нареждане от 05.08.2021 г., то предметът на иска е удовлетворен, а спорът за
дължимостта му вече не съществува. Доколкото обаче ответникът виновно е дал
повод за завеждане на иска, се поддържа претенцията за присъждане на
направените от ищеца деловодни разноски, като се развиват съображения, че
размерът на заплатения адвокатски хонорар от 360 лв. не е прекомерен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим за
разглеждане, въпреки данните за извършено плащане, доколкото правният интерес е
положителна процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява
установителен иск, а при предявен осъдителен иск, какъвто е процесният, съдът
не може да откаже да разгледа спора, а е длъжен да се произнесе с решение за
осъждането на ответника, или за отхвърлянето на иска. В този смисъл е и
Определение №486/20.01.2022г., постановено по адм. дело №10772:2021г. по описа
на ВАС, Трето отделение, което е задължително за настоящия състав на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, редакция доп.ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Според чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на
отговорността на Държавата в последната хипотеза на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се
включват следните елементи: отменен като незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.
В случая от доказателствата по делото
се установява, че към момента на подаване на исковата молба – 30.07.2021г., са
били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – община Димитровград, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отменената с
влязло в сила на 10.02.2017г. съдебно решение на Административен съд – Хасково
разпоредба на т.29 от Приложение №2 от Наредба №10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Димитровград, безспорно представлява отменена като незаконосъобразна част от
подзаконов нормативен акт, какъвто е общинската наредба.
Отмененият акт е приет от орган на
местното самоуправление Общински съвет – Димитровград, и като юридическо лице община
Димитровград е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Няма спор, че заплатената от ищеца
сума от 8.00 лева за попълване на приложения към данъчни декларации, е
заплатена на основание действащата към този момент разпоредба на Наредбата,
предвиждаща внасянето ѝ.
Предвид отменената по съдебен ред
като незаконосъобразна разпоредба, предвиждаща внасянето на тази такса,
заплатената сума от 8.00 лв., с която е намалял патримониума на ищеца,
представлява имуществена вреда за него, явяваща се пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт, в който е било
регламентирано заплащането на таксата.
В настоящото производство е
представено неоспорено писмено доказателство, че на 05.08.2021 г., т.е. след
предявяване на исковата молба и на датата, на която ответникът е получил препис
от същата, по сметка на ищеца е постъпило плащане от ответника в размер на 8.00
лева, отнасящо се за възстановяване на средствата за внесена такса с ПК №
2700/17.03.2015г. и ПК № 5596/16.06.2016г., с което се удостоверява извършено
от ответника плащане на ищеца на обезщетение за пълния размер на претендираните
в настоящото производство като претърпени имуществени вреди.
Настоящият
съдебен състав приема, че доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, извършването на плащането следва да се прецени като
правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.
Разпоредбата
на чл.195, ал.1 от АПК изрично предвижда, че подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. След като
претендираното от ищеца обезщетение в размер на 8.00 лева произтича от
претърпени от него имуществени вреди, чиято изискуемост настъпва от 07.02.2017
г. – момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на разпоредбата
на т.29 от Приложение №2 от Наредба №10 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, то с
превеждането на същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето
задължение. Тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към настоящия
момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Във
връзка с разноските по делото, съдът намира следното:
В
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Тъй като в случая от страна на ответника по делото не са направени
разноски, както и не е направено искане за присъждане на възнаграждение за
защита от юрисконсулт, в полза на ответника не следва да се присъждат такива
разноски, въпреки изхода на спора.
По
отношение на въпроса в чия тежест са разноските, направени в производството от
страна на ищеца, следва да бъде съобразена съдебната практика по сходни случаи,
според която при отхвърляне на иск по ЗОДОВ поради заплащане на исковата
претенция в хода на производството, на ищеца са дължими направените разноски,
при преценка приложимостта на чл.78, ал.2, вр. ал.1 от ГПК.
В
настоящата хипотеза съдът приема, че макар да е признал иска и заплатил
исковата претенция в цялост, ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на иска, поради което следва да му се възложат в тежест заплатената
от ищеца такса за образуването на делото и заплатеното от същия възнаграждение
за един адвокат. В случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като извършеното от ответника плащане на цената на иска
е след получаване преписа от исковата молба, при наличните по делото данни, че
ищецът е сезирал ответника с писмено искане за плащане на сумата на 29.03.2021г.,
т.е. четири месеца преди завеждане на исковата молба, и повече от пет години
след изтичане на предвидения в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок (от влизане в сила на съдебното решение) за служебно уреждане на правните последици,
възникнали от отменения като унищожаем подзаконов нормативен акт. Следователно
с поведението си ответникът е станал причина за възникването на съдебния спор.
Изрично
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лева съдът намира за
основателно. Настоящото производство се характеризира с ниска фактическа и
правна сложност, а исковата претенция за сума от 8.00 лева е в изключително
нисък размер, предвид което заплатеният от ищеца адвокатски хонорар се явява
прекомерен. В тази
връзка адвокатският хонорар следва да се присъди в минималния размер от 300
лв., предвиден в чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. На ищеца следва да се присъдят, платими от
ответника, разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
По
направените пред Върховен административен съд разноски във връзка с подадената
частна жалба от П.З., настоящият състав на съда не дължи произнасяне, тъй като
при постановяване на отменителното определение ВАС не е разгледал въпроса
свързан с дължимостта на разноските пред касационната инстанция и не е указал
на настоящия съд възможността за присъждането им, още повече, че такива не бяха
заявени за присъждане от ищеца пред настоящата инстанция при разглеждане на
делото.
Водим
от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника община
Димитровград, с адрес: ***,
да му заплати сума в размер на 8.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна с Решение №
428 от 16.01.2017 г. на Административен съд – Хасково, разпоредба на т.
29 от Приложение №2 към чл. 64, ал.1 от Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община
Димитровград, поради
извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА община Димитровград, с адрес:***, да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: