№ 12784
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110161809 по описа за 2024 година
М. А. Т. е предявила срещу „***“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4620775/21.10.2022
г. и срещу „.. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Д** № 4620775/21.10.2022 г.
Ищцата твърди, че на 21.10.2022 г. е сключила Договор за паричен заем №
4620775/21.10.2022 г. с „***“ АД, а с „.. - Д** № 4620775/21.10.2022 г. Сочи, че ГЛП по
кредита бил в размер на 35%, а ГПР – 40,39%, което нарушавало добрите нрави и било в
разрез с добросъвестността, доколкото размерът на възнаградителната лихва надвишавал
трикратно размера на законната лихва. Нищожността на клаузата за договорна лихва влечало
след себе си недействителност на кредитната сделка. Твърди, че ГПР бил различен от
посочения в договора, което било заблуждаваща търговска практика и водела до
неравноправност на уговорката за ГПР, съответно до нищожност на кредитната сделка на
основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че в ГПР не били включени разходите, които ищцата следва да
извърши за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Излага, че потребителят не бил
информиран за икономическите последици от приемането на задължение във връзка с
другите договорни клаузи. Доколкото кредиторът има задължение да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, клауза, предвиждаща дължимост на възнаграждение
за поръчител , е в протИ.речие с практиката на СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че договора за заем е в
съответствие с изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и ГПР е в съответствие с допустимия.
Намира, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото дори и невключването
1
на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, то договорът може да се изпълнява без
евентуално неравноправната клауза. Намира, че оспорените клаузи не са неравноправни,
като информация за тях е предоставена на потребителя в СЕВ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.. депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими, доколкото счита, че ищцата няма правен
интерес от предявяването им, тъй като разполага с по-ефективен способ за защита. Намира
исковете и за неоснователни, доколкото процесните договори за гаранция са действителни,
валидни и не страдат от твърдените пороци. Счита, че уговореното възнаграждение по
договора за гаранция е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на
кредит и същото е определено след извършена преценка на риска. Излага, че
недействителността на договора за заем не би се отразила на действителността на договора
за представяне на гаранция. Намира, че договора за гаранция не протИ.речат на добрите
нрави.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за заем и договор за гаранция със соченото в исковата
молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за нищожност на договорите.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят
възраженията си, в това число, че процесните договори са действителни.
По делото е представен Договор за паричен заем № 4620775/21.10.2022 г., сключен
между М. А. Т. и „***“ АД, по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от
3000 лева, която следва да бъде върната на 15 вноски в срок до 22.05.2023 г. при фиксиран
годишен лихвен процент от 35% и ГПР от 40,39%.
Представен е Д** № 4620775/21.10.2022 г., сключен между М. А. Т. и „.., по силата на
който гарантът се задължава да отговоря за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1631,85 лева.
В чл. 4 от договора за паричен заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на
сключването им заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените
в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на гаранция е
посочено, че „.., в качеството
си на гарант, отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договора за паричен заем, като за целта потребителят следва да заплати съответно
възнаграждение.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, според която при изчисление на ГПР
по погасителния план на Договор за паричен заем № 4620775 от 21.10.2022 г., както следва:
2
главница/заемна сума в размер на 3000 лв., двуседмични погасителни вноски, включващи в
себе си главница и лихва по договора, в размер на 222,21 лв. всяка и прилагане на
формулата, посочена от законодателя в Приложение № 1 към чл. 19 ЗПК, изчисленият
размер на ГПР е 40,39%, идентичен с посочената стойност от заемодателя в чл. 2. т. 8 на
Договор за паричен заем № 4620775 от 21.10.2022 г. При изчисление на ГПР с включени
главница/заемна сума в размер на 3000 лв., двуседмични погасителни вноски, 15 на брой,
включващи в себе си сбор от: главница и лихва по Договор за паричен заем № 4620775 от
21.10.2022 г. в размер на 222,21 лв. всяка и възнаграждение за поръчителство по Д** №
4620775 от 21.10.2022 г. в размер на 108,79 лв. всяко; при сбор от двете компоненти 331 лв. и
прилагане на формулата, посочена от законодателя в Приложение № 1 към чл. 19 ЗПК,
изчисленият размер на ГПР е 463%.
Във връзка с анализираните договори следва да се съобрази следното:
въпреки че всеки един от посочените договори за заем и гаранция формално да представлява
самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на
обезпечение по заема в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с
основното задължение по заема. Поради това съдът намира, че по отношение преценката
относно действителността на процесните договори за предоставяне на заем и гаранция
следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като
физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния д** е предвидено, че „***" АД е овластено
да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Съдът счита, че уговореното в
договора за предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не
поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до
неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че
чрез сключването на договора за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря
възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „***" АД. По този
начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се
избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. с ПМС. В договора за паричен заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза
на 40,39%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство
съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на „** ЕООД е „***" АД. По този начин
печалбата на „** ЕООД за извършената от него търговска дейност като гарант се разпределя
3
и в „***" АД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да
заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договора за
предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото
сумите, които се претендират по него, са определени под условие за всеки ден, за който е в
сила гаранцията, не са включени в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на
възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция действителният ГПР би бил в
размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесните
договори протИ.речат и на нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, с което се цели забранена от
закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключените договори за
предоставяне на заем и гаранция протИ.речат на закона. От договора за заем е видно, че
предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение
на задължението по сключениия договор за гаранция е видно, че заплащането му е
обвързано с договора за заем. Нещо повече - уговорено е, че дължимото възнаграждение за
предоставяне на гаранция следва да се заплати в полза на „***" АД. Следва да се отбележи,
че дължимите по договора за предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от
заемодателя „***" АД за сметка на гаранта „** ЕООД.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат заеми в размер на 3000 лева, а е
уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 1631,85 лева, което е
прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедлИ.ст.
Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до недействителност
на договорите за предоставяне на заем и гаранция. Във връзка с гореизложеното следва да се
вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в който е посочено, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени като основателни.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, но същата е била осовободена
от заплащане на такси и разноски по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в общ размер на 2616 лева, което съдът в съответствие с
направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл.
7, ал. 1, т. 4 НМРАВ определя в размер на 1000 лева.
4
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 4620775/21.10.2022 г. по
предявения от М. А. Т., ЕГН **********, срещу „***“ АД, ЕИК ** иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Д** № 4620775/21.10.2022 г. по предявения от М. А.
Т., ЕГН **********, срещу „.., ЕИК **, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ** и „.., ЕИК **, да заплатят на ЕАД Е. И., ЕИК **, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5