Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/06.01. |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на първи декември |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 529 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са предявени
искове по чл. 25 ал. 6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Ищците Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“ (КСТ „Н.“), Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“ и Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.Ф.2011 – С.“ да са членове на СНЦ „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“. Сочат, че на 28.02.2021 г. е проведено общо събрание на СНЦ „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“ са взети решения за освобождаване и приемане на членове на сдружението, приемане на отчет за дейността на управителния съвет за 2020 година, приемане на ГФО на федерацията за 2020 г., приемане на бюджета на БФКСТ за 2021 год., приемане на нов устав – изменен и допълнен, освобождаване на членовете на УС, председателя и секретаря от длъжност и отговорност, избор на членове на УС и председател на федерацията за следващ 5-годишен мандат, приемане или отхвърляне на решения от органи на БФКСТ, приемане на отчет за изпълнение на 4 годишната програма по чл. 28 ал. 1 т. 10 от ЗФВС и други въпроси. Твърди се, че не е спазено изискването на т. 17 от административно-устройствения правилник на сдружението, изискващо 10-дневно предизвестие при насрочване заседание на управителния съвет като член на управителния съвет – С.Б., е уведомена на 05.02.2021 г., а заседанието е проведено на следващия ден. Твърди се да е допуснато нарушение и при свикване на общото събрание, съответно при вземане на решенията. Ищците сочат, че сдружението няма собствен офис в сградата на Министерство на спорта с адрес: гр. София, бул. „******като се оспорва поканата за общото събрание да е поставена на мястото за обявления в тази сградата 15 дни преди провеждане на събранието. Оспорва се да е била качена и на електронната страница на сдружението, което ищците смятат за кумулативно предвиден начин за свикване на събранието. Ищците твърдят, че това било пречка да разберат за свиканото събрание и се навежда довод, че са лишени от правото им на участие в него, обуславящо и незаконосъобразност на взетите решения. Твърди се и че до участие в общото събрание не са допуснати членове на сдружението, определени като асоциирани, какъвто статут е придаден от председателя на сдружението и на ищците поради незаплатен членски внос. Застъпва се теза, че подобен подход противоречи на императивна правна норма, а и е приложен спрямо ищците въпреки, че са заплатили членския си внос. Иска се решенията за освобождаване и приемане на членове на сдружението, приемане на отчет за дейността на управителния съвет за 2020 година, приемане на ГФО на федерацията за 2020 г., приемане на бюджета на БФКСТ за 2021 год., приемане на нов устав – изменен и допълнен, освобождаване на членовете на УС, председателя и секретаря от длъжност и отговорност, избор на членове на УС и председател на федерацията за следващ 5-годишен мандат, приемане или отхвърляне на решения от органи на БФКСТ, приемане на отчет за изпълнение на 4 годишната програма по чл. 28 ал. 1 т. 10 от ЗФВС и други въпроси, да бъдат отменени.
В отговор на исковата молба процесуалният представител на ответника – адв. П.Ч. от АК – В. Търново, се застъпва теза, че като асоциирани членове ищците нямат право на глас в общите събрания, поради което нямат правен интерес да обжалват решенията на общото събрание. Твърди се, че предвидената диференциация на членовете на редовни и асоциирани е въведена с промяна на устава, за която са гласували и ищците като се оспорва възможността да се позовават на нищожност 2 години по-късно. В рамките на възложената от устава компетентност управителният съвет е решил кои членове да бъдат редовни и кои асоциирани. Сочи се, че повече от 2/3 от редовните членове подкрепят действията на управителните органи. Досежно твърдяните от ищците нарушения се сочи, че С.В.не е присъствала на заседанието на управителния съвет по лични причини, а заседанието е проведено при изискуемия от чл. 60 ал. 1 от устава кворум. Твърди се покана да е залепена на мястото за обявления в сградата по адреса на управление на 12.02.2021 г. в 16:30 ч. Твърди се уставът да предвижда обявяването на електронната страница като алтернативен начин за свикване на общото събрание, но управителният съвет решил да използва и двата начина. На 12.02.2021 г. поканата била обявена на новата страница на адрес www.bdscf.org, създадена поради установено нефункциониране на старата електронна страница.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците – адв. С. от САК, твърди, че поканата за общото събрание
не е налична на електронната страница на федерацията, а ако е качена изобщо, то
е направено така, че никой да не може да я види. Претендира разноски – държавна
такса и адвокатски хонорар. Обосновава тезата си в писмени бележки.
Процесуалният представител на
ответника – адв. Ч., уточнява, че на челната страница на сайта на федерацията,
пуснат през февруари 2021 г., за периода от 12 февруари до датата на събранието
е била налична поканата за събранието на 28 февруари. След това е преместена и
към 07.07.2021 г. се намира в отдел „Документи, клубове и членове“ най-отдолу..
Преработката на сайта касае единствено неговата визия като адресът е един и
същ. Твърди и поканата да е поставена на табло в сградата на Министерство на
спорта, в чието деловодство е определено лице, което получава цялата
кореспонденция, касаеща федерацията. Смята поставената покана за достатъчно за
удовлетворяване изискването по устав. По същество смята за доказано, че всички
членове на управителния съвет са били уведомени за насроченото заседание, което
е проведено при участието на 4 от 5-членния състав на съвета. Смята за
доказано, че поканата е обявена по предписания в закона начин – по седалището и
адреса на управление като намира за неотносимо обстоятелството, че федерацията
няма офис. Своевременно покана е качена и на сайта като смята за несериозно да
се оспорва писмен документ – констативен протокол, съставен за констатиране на
конкретни обстоятелства и скрийншот, на който се вижда актуалната дата. Поддържа теза, че 4 или 5 члена, които не са
разбрали, не са се явили и не са пристъствали на събранието не опорочава
неговите актове, взети с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите според
изискванията в устава. Претендират се разноски като е представен и списък.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, че на 06.02.2021
г. в гр. Велико Търново е проведено заседание на управителен съвет на сдружение
„Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“ при участие на четирима от членовете и в отсъствие на С.В.с
указание да са налице лични причини. По
точка 1 от дневния ред е взето решение за свикване на редовно отчетно-изборно
общо събрание на членовете на сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“ на
28.02.2021 г. от 14:00 ч. в Младежки дом на гр. Ямбол при дневен ред:
- Освобождаване и приемане на членове на
БФКСТ.
- Приемане на Отчет на дейността на
управителния съвет за 2020 година.
- Приемане на ГФО на федерацията за 2020
година.
- Приемане на бюджета на БХКСТ за 2021
година.
- Приемане на нов устав - изменен и допълнен.
- Освобождаване на членовете на УС,
Председателя и секретаря от длъжност и отговорност.
- Избор на членове на УС и председател на
федерацията за следващ 5-годишен мандат.
- Приемане или отхвърляне на решения на
органи на БФКСТ.
- Приемане на отчет за изпълнение на 4-годишната
програма по чл. 28 ал. 1 т. 10 от ЗФВС.
- Други въпроси.
От
показанията на свид. Х., се установява, че е присъствал при поставяне на покана
за общото събрание на табло вляво на централния вход на сградата на
министерството на младежта и спорта. Вечерта на 12.02.2021 г. поканата била
качена и на интернет страницата на сдружението на страница „Новини“, където
била и достъпна. Свидетелят посетил сградата на министерството двукратно и през
следващата седмица – понеделник и
вторник или сряда като видял, че поканата стои на таблото. Обявяването на поканата в
интернет страницата се установява и от представения по делото хартиен образец
на електронна страница с адрес: bdscf.org/news.php.
СвидетелятЙ.сочи
на 15.02.2021 г. да е ходил в Министерство на спорта и погледнал таблото за
обяви, но не видял такава за свикване на общо събрание..
Свидетелят
К. сочи, че той е осигурил функционирането на сайта на федерацията като се
ангажирал да плаща до събиране на пари от федерацията. Не си спомня точното
наименование на страницата, но той бил с разширение org.
От
заключението на вещото лице Ш. се установява, че поканата за общото събрание не
е налична на интернет страницата в секция „Новини“. Вещото лице сочи, че не
съществува техническа възможност от текущото състояние на сайта да бъде
установено със сигурност дали е било качвана поканата за свикване на общо
събрание на 28.02.2021 г. В сървъри за кеширане на уeб-страници (arhive.org) не са налични данни за
сканирано съдържание след 30.05.2018 г., което препятства възможността да се
установи понастоящем дали поканата е била качена, но и не изключва такава възможност
при последващото й премахване.
По
делото не се спори, че на 28.02.2021 г. е проведено общо събрание на Сдружение с
нестопанска цел „Б.Ф.на К.ПО С.Т.“. От изготвения протокол се установява, че
към указания начален част – 14:00 ч., не е осигурен необходимият кворум и
събранието е започнало работа в 15:00 ч. при участие на 18 регистрирани от общо
26 редовни членове на сдружението. Взети са решения както следва:
По
точка 1 от дневния ред с 18 гласа „за“ е заличен като член на федерацията КСТ „Х.“
гр. Враца поради липса на пререгистрация. Поради пропуснат срок за заплащане на
членски внос за 2021 г. и встъпителни вноски от пълноправни в асоциирани
членове са трансформирани КСТ „А.-М“ гр. София, КСТ „З. д.2005“ гр. Стара
Загора, КСТ „П.“ гр. П., КСТ „Н.“ гр. Н., КСТ „И.“ гр. Асеновград. На гласуване
е подложено и искане за възстановяване на вече осчетоводени парични средства за
заплатен членски внос и такси на КСТ „П.“, КСТ „Н.“ и КСТ „И.“ като с 18 гласа
„за“ искането е отхвърлено.
По
т. 2 от дневния ред е прието решение за приемане на отчет на дейността на
управителния съвет за 2020 г. с 18 гласа „за“.
По
т. 3 от дневния ред с 18 гласа „за“ е приет ГФО на федерацията за 2020 г.
По
т. 4 от дневния ред с 18 гласа „за“ е приет бюджета на БФКСТ за 2021 г.
По
т. 5 е констатирана липса на предложения за промяна в устава, поради което и
точката не е подложена на гласуване.
По
т. 6 с 18 гласа „за“ е взето решение за освобождаване на членовете на УС,
председателя и секретаря от длъжност и отговорност.
По
т. 7 от дневния ред с 18 гласа „за“ са избрани за членове на УС В.Х.Х.,Д.Г.П., А.Г.Р.и
Т.З.Д..
По
т. 8 от дневния ред е взето решение за потвърждаване взетите решения на УС на
заседанията, проведени за периода от 17.10.2020 г. до 28.02.2021 г.
По
т. 9 от дневния ред с 18 гласа „за“ е взето решение за приемане отчета за
изпълнение на 4 годишната програма по ЗФВС на ММС.
По
т. 10 от дневния ред е взето решение за турнира в гр. Ямбол да се избрират
съдии от „временната“ листа и от успешно положилите изпит на 19.03.2021 г. след
представяне на всички изискуеми документи, приети са промени в състезателния
правилник и е осъдено некоректното поведение на КСТ „П.“ и КСТ „Н.“ на ДП
проведено на 30-31.10.2020 г.
При
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ
предписва възможност за съдебен контрол върху актовете на върховния орган на
сдружение с нестопанска цел – общото събрание, като очертава и обхвата на
допустима преценка – противоречие на решенията на императивни норми в закона
или на устава на сдружението. Както е имал повод да посочи Върховният
касационен съд независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес,
във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал. 4 З. предполага конкретен
правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от
претендираната отмяна на същото (срв. решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., ВКС, ТК, II ТО). Предвид
утвърдената от законодателя автономност на сдружението с нестопанска цел при
определяне на целите и средствата за тяхното постигане настоящият състав
приема, че едва засегнатият с оспорваното решение законен интерес за ищеца
поражда потестативното право на члена на сдружение да се противопостави на
формирана от върховния орган воля. Не отговарят на тези критерии решението по
т. 2 от дневния ред. Отчетът на управителния орган е средство за обезпечаване
правото на информация за дейността и основа за реализация правото на управление
на сдружението за всички негови членове. Затова и обявяването на извършеното
през отчетния период обективно е негодно да засегне зачетеният от правния ред
индивидуален интерес на ищците, а напротив – реализира тяхното право да бъдат
информирани включително за факта, че отчет е изготвен.
Не
отговаря на указания критерий и решението по т. 3 от дневния ред. Освен израз
на правото на информация приемането на годишния финансов отчет е предпоставка
за изпълнение на публично задължение за юридическото лице да оповести финансовото
изражение на дейността си в установен от закона срок – чл. 18 ал. 2 т. 4 вр.
ал. 5 ЗЮЛНЦ вр. чл.38 ал. 1 т. 2 от Закона за счетоводството. Затова и
решението за приемане на финансовия отчет на сдружението също не е в състояние
да засегне зачетен от правния ред интерес на отделния член на сдружението, за
да породи правен интерес за оспорване на решението за приемането му.
По
аналогични съображения липсва правен интерес от оспорване и на решението по т.
9, с което приет отчета за изпълнение на 4-годишната програма по ЗФВС на ММС.
Специалният закон вменява в отговорност на лицензираната спортна федерация в
срок до 31 март да представи на изпълнителната власт отчет за изпълнение на
4-годишната програма (чл. 28 ал. 2 ЗФВС) и евентуална нейна промяна, както и да
ги оповести на електронната си страница – чл. 30 ЗФВС. Следователно, освен, че
този въпрос не засяга индивидуално членствено право, а го осигурява – отчетът
дава информация за дейността на организацията, еднозначно е утвърден и публичен
интерес, налагащ своевременно оповестяване на тази информация.
Не отговаря на
посочения критерий и решението по т. 4. Бюджетът на сдружението съставлява
финансовия план за съответната година и обезпечава разпределение на средствата
за постигане целите на сдружението. Нормата на чл. 3 ал. 1 ЗЮЛНЦ прокламира
свобода на сдружението в тази насока, а чл. 25 ал. 1 т. 9 ЗЮЛНЦ овластява
мнозинството да приеме бюджета. От тази гледна точка липсва зачетен от правния
ред интерес за отделния член на сдружението да се противопостави на формираната
от мнозинството воля при разпределение на достъпните за сдружението средства.
Противно
на твърдяното в исковата молба от протокола не се установява по т. 5 от дневния
ред да е вземано решение. Както бе посочено вече на съдебен контрол подлежи
взетото решение и липсата на такова изключва и потестативното право да се иска
отмяна.
Решението по т. 1 от дневния ред засяга права на указаните в него спортни клубове, сред които не фигурират Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“ и Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.Ф.2011 – С.“. Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ утвърждава право за всеки член, но не го овластява да отстоява и чужди права. От тази гледна точка тези ищци не са легитимирани да оспорват решенията по т. 1 от дневния ред, а ищецът КСТ „Н.“ е легитимиран да оспорва решението единствено в частта, засягащо негови права.
Отсъствието
на правен интерес обуславя недопустимост на предявения иск, което от своя
страна препятства постановяване на съдебен акт по съществото на спора. Ето защо
в тази му част производството следва да бъде прекратено.
Обхватът на съдебния контрол за законосъобразност и съответствие с устава на решението на общото събрание съдът е ограничен от наведените в исковата молба основания. Налице са три самостоятелни основания за оспорване законосъобразността на процесните решения – допуснати процедурни нарушения при свикване на общото събрание, допуснато процедурно решение при вземане на решенията и материална незаконосъобразност, произтичаща от незаконосъобразно ограничаване членствени права.
Досежно довода за нарушена процедура по
отношение на решенията по т. 6-10 от общото събрание на 28.02.2021 г.
Процедурата
е призвана да обезпечи възможност за реализация на определено по съдържанието
си право, но от титуляра на правото изключително зависи дали да се възползва от
нея. Следователно реализацията на правото на участие в работата на общото
събрание на сдружение предполага 1) осигурена от инициатора му възможност и 2) проявена активност от членовете. Затова и формалното основание за
незаконосъобразност на решение на общото събрание е ограничено до установена в
производството пречка под контрола на организатора на събитието осуетила
участието на член на сдружението в събранието въпреки проявената от него
активност. Само в тази хипотеза формирана
от активната част на сдружението воля се явява опорочена, доколкото пречката за
участие е препятствала възможността несъгласието, мотивирало оспорването да
бъде своевременно заявено и обсъдено след което едва мнозинството е
легитимирано да формира воля и да обвърже останалите. При тези съображения
настоящият състав приема за необходимо да преосмисли практиката си.
Законът
допуска отклонение от предписаните правила за мястото и начина на огласяване на
работата на общото събрание, но настоящият състав приема, че в контекста на
прогласеното от Конституцията право на сдружаване и утвърденото от закона
участие в управлението на дружествените дела следва еднозначно извод, че
свикването на висшия негов орган – общото събрание, предпоставя обезпечена
възможност за реално участие в работата му. В тази насока са както предвидената
необходимост от предизвестяване на събитието, така и начина на разгласяването
й. С оглед отстояваната ценност – ефективно упражняване правото на участие,
предвидената възможност за отклонение от правилата за огласяване не може да
препятства постигането на законовата цел. Членовете са свободни да определят
различен начин за огласяване и срок на предизвестие, но инициаторите на общото
събрание дълат да обезпечат реална възможност поканата до достигне до всички
членове на сдружението.
Според чл. 37
от устава свикването се извършва чрез публикуване на поканата в официалния
интернет сайт на сдружението „и/или“ поставяне на поканата на мястото за обявления в сградата, където
се намира адресът на управление на сдружението, удостоверено с констативен
протокол за залепване, а клаузата на чл. 39 предписва обявлението да се направи
не по-малко от 15 дни преди датата на заседание на общото събрание.
Използваният знак „/“ в обичайния език сочи на алтернативност, поради което и
записът на правилото на чл. 37 от устава установява възможност за инициатора на
общото събрание да избере всеки един от предвидените способи за разгласяване
или да ги комбинира. В случая управителният съвет е избрал да ги комбинира. От
показанията на свидетеля Х. се потвърждава отразеното и в констативен протокол
от 12.02.2021 г. обстоятелство, а именно, че на тази дата в сградата на
Министерството на младежта и спорта е поставена покана за свикване на Общо
събрание на федерацията на 28.02.2021 г.
Процесуалният
закон не предписва нарочни правила за приобщаване на снимки към доказателствата
по делото. Същевременно обаче нормата на чл. 121 ал. 2 от Конституцията прогласява
като принцип, че производствата по делата осигурява установяването на истината.
Постигането на тази цел предпоставя осигурена на страните възможност да
възпроизведат в рамките на производството фактите и обстоятелствата, на които
основават тезата си по спора. Снимката обезпечава такава възможност чрез
доказателственото средство оглед, но обстоятелството, че се намира по делото
обезсмисля предвиденото описания за инкорпориране сред доказателствата на
огледаната движима или недвижима вещ. При тези съображения настоящият състав
приема приложеното от ищците изображение на електронна страница за
удостоверяващо факта на огласяване на поканата на адрес: bdscf.org/news.php. От показанията на
свид. Х. се налага извод, че поканата е била видима на този адрес на 12.02.2021
г. Показанията на свидетеля, дадени под страх от наказателна отговорност, не се
поставят под съмнение и от приетата експертиза. При все, че вещото лице не
установява понастоящем поканата в секция „Новини“ на адрес: http://bdscf.org/, вещото лице сочи, че е
невъзможно да установи факта на качване на документа предвид ограничените
възможности на съществуващите архиватори на съдържанието на електронни
страници. Както и вещото лице посочва снемането на поканата е технически
възможно и то без да остава следи, поради което установеният факт – липсваща
покана в секция „Новини“ към датата на изготвяне на експертизата не противоречи
на показанията на свидетеля Х., че е била била видима на сайта на 12.02.2021 г.
и то в подраздел, касаещ актуални за сдружението данни – „Новини“.
Обстоятелството, че поканата е установена в раздел „Членство“ след датата на
провеждане на събранието (според изходящия от представители на ищците документ
– искане от 16.03.2021 г.), не изключва вероятността да е била преместена там
впоследствие. Тъй като констатацията следва проведеното събрание, споделеното
затруднение със свид. К. не компрометира процедурата по огласяване на поканата.
Съдът
не кредитира показанията на свид.Й.като доказателство за липсваща покана и на
адреса на управление. Свид. Х. е категоричен, че тя е стояла на таблото както в
деня понеделник на седмицата след 12.02.2021 г., което сочи на дата 15
февруари, така и на следващия или по-следващия ден (16/17 февруари).
Обстоятелството, че свид.Й.не е видял поканата може да бъде обяснено и с
пропуск. Затова и свидетелството за отрицателен факт обосновава доказателствен
извод само ако категорично изключва възможността той да се е случил без да бъде
възприет. Заявеното от свидетеля Х. обаче е логично обяснимо именно с конкретно
насочено внимание към известно му място поради предходно осъщественото от него
действие по поставяне на поканата и съдържание на търсения документ.
Не
се доказва по делото адресът на официалната страница на федерацията да е бил
променян. Свидетелят К. сочи, че официалната страница, чието създаване той е
финансирал, е изградена на домейн .org, на който е изградена и
изследваната от вещото лице страница. Предвид непосредствения ангажимент към
поддържането на предходната страница съдът не кредитира показанията на свид.
Йорданов, свързващ страницата с домейн .com. Тези показания не
съответстват и на обявения в публично достъпния регистър на Минестерство на
младежта и спорта електронен адрес.
Дори
хипотетично да се приеме, че федерацията при предходния си вид страницата е
използвала страница с различен адрес в интернет пространството включително от
обявения в публичния регистър, това обстоятелство не компрометира огласяването
на поканата. Макар и страницата да локализира съдържанието на поканата, тя е
документ, относима към дейността на федерацията. Интернет пространството
позволява установяване местонахождението на тези материали чрез посочване името
на титуляра. По делото нито се твърди, нито се установява ищците да са срещнали
затруднение за достъп до актуалната страница на федерацията в рамките на
периода между момента на качването й – вечерта на 12.02.2021 г. и деня на
събранието – 28.02.2021 г.
Периодът
на провеждане на събранието е предвидим и с оглед визирания срок в чл. 30 ЗФВС
за представяне в министерството на младежта и спорта на акта за приемане на отчета за изпълнение на 4-годишната програма,
съответно на дължимата програма за следващ 4-годишен период, както и на
годишния финансов отчет, който също подлежи на приемане от общо събрание.
Предвид и предвидения срок на предизвестие за общото събрание необходимата
активнст за информиране за предстоящия форум предполага двукратно посещетение
на електронната страница, в рамките на месец или посещение на избрания адрес на
управление и то в случай, че няма друга причина за физическо посещение на
адреса. Тази грижа не се явява
прекомерно усилие за активен член на сдружението. Затова и обстоятелството, че
ищецът КСТ „Н.“ е узнал за събранието от вписаните в регистъра обстоятелства
(според възпроизведените от свид. К. изявления на представител на спортния
клуб), съответно от останалите ищци не е обосновава порок на волята, формирана
от явилите се на събранието членове на федерацията, произтичащ от нарушено
право на участие на ищците.
Досежно
нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно ограничаване на членствени права
По делото не се спори, че всички ищци са третирани от ответника като асоциирани макар и клуб с наименование „К.ПО С.Т.– Б.***“ да не фигурира сред списъците с редовни и асоциирани членове, а КСТ „Н.“ да е включен в списъка на редовните членове. Статутът на член на сдружение произтича от рамката на членственото правоотношение и обуславя обхвата на защитимите по закон негови права в това число и право на глас в общото събрание.
Правото на
участие в управлението на сдружение с нестопанска цел е съществен елемент от
членственото правоотношение (чл. 21 ал. 2 ЗЮЛНЦ). Нормата на чл. 28 ал. 1 ЗЮЛНЦ
утвърждава право на глас на всеки член на общото събрание,
което ще рече, че овластените да формират волята на върховния орган са
равнопоставени. Правилото на чл. 24 ЗЮЛНЦ повелява, че всички членове на
сдружението формират състава на общото събрание, но изрично утвърждава свобода за
сдружението да се отклони от това правило – освен ако в устава е предвидено
друго. Именно с така утвърдената автономия на сдружението да структурира
върховния си орган може да бъде обяснен и визираният в чл. 28 ал. 1 ЗЮЛНЦ
субект, ползващ се от право на глас – член
на общото събрание, а не на всеки член на сдружението.
Присъща
на правото на сдружаване е възможността за предписания от закона минимален брой
лица с общи интереси да определят обединяващите ги критерии. Правото на
сдружаване е немислимо също така без еднозначно призната възможност за
формираната общност да очертае възприетите от членовете обстоятелства,
гарантиращи им постигане на поставените цели, а отчетените като значими качества
на членовете обуславят и потенциала за постигане на набелязаните цели. На тази
основа и ефективната реализация на конституционно гарантираното право на
сдружаване произтича от възможността формираната общност да очертае изисквания,
относими към всеки, който желае да се присъедини. Няма обаче пречка различните
качества да предпоставят различна форма на участие, включително и в работата на
общото събрание. По изложените съображения настоящият състав не споделя
застъпваното в съдебната практика виждане за недопустима диференциация на
членовете в сдружение с нестопанска цел по отношение правото им на глас в
общото събрание. При утвърдената автономия за формиране на общността както в
резултат на буквалното, така и при смислово тълкуване на качеството член на
общото събрание липсващото правило в закона е без значение. Тази принципна
постанка обаче в случая е неприложима по отношение на лицензирана спортна
федерация. Включеният в дневния ред въпрос т. 9 навежда на извод, че ответникът
е със статут на лицензирана спортна федерация, което следва и от публично
достъпния регистър. Тъй като статутът придобива значение за определяне на
приложимото право настоящият състав приема, че дължи да го изследва служебно.
Съгласно чл. 19
ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта спортен лиценз се издава
само на една спортна организация по един
или по сходни спортове. По силата на чл. 12 ал. 2 ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 ЗЮЛНЦ спортен клуб за развитието на един или на сходни спортове трябва да членува в единствената
федерация. Съгласно чл. 68 ал. 1 ЗФВС участието на спортния клуб в
лицензирана спортна федерация е предпоставка за придобиване на състезателни
права. От своя страна наличието на състезателни права е предпоставка за
осъществяване на тренировъчна и състезателна дейност за високи постижения. При
тази регламентация се налага извод, че участието в самоуправляващата се
федерация е не право, а необходимост
за пълноценна реализация на спортно-състезателна дейност, обединяваща и членовете
на спортните клубове. Спортната федерация определя правилата, регламентиращи статута
на спортистите, реда и условията за извършване на тренировъчна и състезателна
дейност (чл. 67 ЗФВС), придобиването, прекратяването и отнемането на
състезателни права (чл. 68 ал. 2 ЗФВС) . От тези правила следва, че участието в
ответното сдружение е и предпоставка за осъществяване огласените цели на
сдруженията и на изрично прогласената от ЗФВС общополезна цел – развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за
практикуване на спорт за високи постижения
(чл. 2 т. 3 ЗФВС). В контекста на постигане на очертаната цел държавата
предвижда сътрудничество включително и чрез финансово подпомагане (чл. 65 ал. 2
ЗФВС). Следователно, статутът на ответното сдружение го отличава от всички
останали сдружения с нестопанска цел. Законът изрично го ангажира да осигури условия
за развитие на спорта както чрез създаване на правила, така и на необходимата
организация (така например чл. 27 ал. 1 т. 1, 3-5 и 8 ЗФВС). В тази насока и
статутът на спортната федерация е предопределен – тя може да бъде само
сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Нормативно установената
централизация е предпоставка за унифициране на правилата на
спортно-състезателната дейност и утвърждаването им. Обвързващата им сила обаче е
предпоставена от съществуване на членствено правоотношение, което от своя
страна почива на съгласие. Административните функции и дисциплинарната власт на
федерацията произтичат от утвърдения й авторитет от членовете на правното
формирование. Съвещателният глас обаче не е достатъчен за участие при формиране
на правилата, пряко засягащи както дейността на отделния спортен клуб, така и
тази на неговите членове, очевидно очакващи чрез участието си в клуба да
осъществяват спортно-състезателна дейност включително и посредством участие в
национални или международни състезания. Спортният клуб по правило е предвидена
от закона форма за обединяване на физически лица (чл. 14 т. 4 ЗФВС) със
специфична, утвърдена от закона общополезна цел – развитие на спортния потенциал
на нацията. От тази гледна точка участието в сдружение с нестопанска цел със
статут на спортна федерацията се явява форма на опосредено участие на физическите
лица, сдружили се за осъществяване на спортна дейност във формиращите
федерацията спортни клубове. Липсата на алтернатива за реализация на заявена от
членовете на спортния клуб цел, обосновала и опосреденото им участие във
федерацията, придава принудителен характер на членството, доколкото негово основание не
съставлява неизбежно при сдружаването подчинение на преобладаващата надлежно
изразена воля на мнозинството, а отказана възможност за участие при
изразяването й. Ефектът от това се проявява в ангажиране с наложени правила,
което обаче е в разрез с принципа на доброволност при очертаното вече
съдържание. Свободата на сдружаване включва както възможност за формиране или
присъединяване към организирана общност, така за участие при определяне на
общностните правила. Оспорването на взети решения е ограничено до преценка за
съответствието им на императивните норми от закона или устава. Извън този
обхват остават съображения, отнесени към целесъобразността на взето решение.,
поради което и контролните правомощия на член със съвещателен глас при липсваща алтернатива на сдружението
не са достатъчни, за да обезпечат принос за постигане на целите. При положение,
че именно реализацията на обявените цели осмисля съществуването на сдружението
налага се извод, че изключеният глас в общото събрание на лицензирана спортна
федерация придава отношения на субординация, несъвместима със свободата на
сдружаване. Затова и ефективното участие
в сдружение при обвързващо членство за постигане на определена цел е
непостижимо чрез института на съвещателния глас. При все, че законът не
предвижда възможност отделният член или малцинството да наложи своята представа
за целесъобразност, легитимността на преценката на мнозинството произтича от
призната възможност за инакомислещия да изрази своя глас. В обичайния случай лица,
неотговарящи на заложени от сдружението критерии за пълноправно членство, но
споделящи общи цели, са свободни да преценят дали да се включат в сдружение,
подчинявайки се на чужда воля или да се обединят, определяйки и правилата на общата
дейност. При нормативно предписаната концентрация на значими за спортно-състезателната
дейност функции в лицето на спортната федерация обаче спортен клуб без право на
глас са обречени на подчинение. Изборът се ограничава до подчинение на
създадени без негово участие правила и невъзможност за въздействие върху
значими за спортната дейност въпроси (основани на преценка за целесъобразност)
или да се откаже от развитие на спорт за високи постижения. Подобен ефект обаче влиза в пряко
противоречие на чл. 44 ал. 1 от Конституцията – физически лица, сдружили се за
постигане на такава цел биват ограничени без да е налице предписано от закона
основание. От тази гледна точка и опосреденото участие в дейността на спортната
федерация на физическите лица чрез спортния клуб, в който членуват, налага
гарантирана от правилата възможност клубът да упражнява пълноценно право на глас в работата на висшия орган на сдружението –
общото събрание. Както бе посочено вече прокламираната от Конституцията
свобода на сдружаване почива на гарантирано от закона и свободно упражнено
право да се изрази воля по конкретен въпрос, а единствено еднаквата възможност
за изразяване на глас по поставен за решаване въпрос оправдава ангажимента за
малцинството да зачете консолидираната воля на мнозинството. В обобщение,
наличието на членствено правоотношение ангажира лицензираната спортна федерация
да осигури условия за упражняване правото на глас на всеки спортен клуб. Тъй
като възможност за диференциация на правото на глас в общото събрание на
спортна федерация е недопустима, безпредметно остава изследването на автора на оспорения
протокол от 19.08.2020 г.
Без значение
остава и обстоятелството дали ищците са подкрепили въведеното с промяна на
устава основание за ограничаване на правото на членство. Обвързващата сила на
клауза в устава се основава на съответствието й на законоустановените принципи.
Пренебрегването им лишава консолидираната воля от правно значение и води до
нищожност на клаузата, лишавайки я в крайна сметка и от регулативен потенциал.
Затова и на подобен порок може да се позове включително и лице, изразило подкрепата
си за звето решение.
Установеното
противоречие на закона на утвърдения от статут асоцииран член в спортна
федерация налага обсъждането му и в контекста на надлежно осигурено право на
участие в работата на общото събрание. Възниква въпросът дали придаденият
статут сам по себе си се явява пречка за осъществяване принципно признатото и
неотменимо право на участие в управлението на дейността чрез единствено
възможната форма за неангажираните пряко в управителния орган – работа в общото
събрание.
Клаузата
на чл. 21 ал. 1 от устава свързва промяната на статута на редовен член с
неизпълнение на основно негово задължение. Това й придава санкционен характер.
Същевременно обаче уставът не регламентира нарочна процедура за налагане на предписаното
ограничение, а, доколкото касае членсвтеното правоотношение, правомощието на
управителния орган следва да е изрично утвърдено в устава. Следователно, изцяло
в компетенциите на общото събрание, който орган е овластен за по-голямото – да
освободи член на сдружението, е да наложи и предвидената с чл. 21 ал. 1 от
устава трансформация. Понеже промяната в членственото правоотношение се нуждае
от санкцията на общото събрание, предхождащото го решение на управителния
орган, с каквото ищците свързват оспорвания статут, юридически не е годно да го
породи. Макар и федерацията да третира ищците за асоциирани, дори и това да им
е станало известно преди датата на събранието, тази неправилна преценка не е в
състояние да ограничи участието им в работата на общото събрание при изрично признатото
им качество на негови членове включително и при предвидения статут на
асоциирани. Още повече, че по отношение на КСТ „Н.“ това е направено едва с
оспорваното решение и следователно въпросното ограничение към датата на
провеждане на събранието е не би могло да препятства участието му.
Дори
хипотетично да се приеме за приложима по аналогия процедурата по чл. 21 ал. 3
от устава, макар и разширителното тълкуване на учредено правомощие да е
недопустимо, спорът за подобно действие на общо основание е предмет на
обсъждане от общото събрание и в случая изрично е включен в т. 8 от дневния
ред. Слудователно и при подчиняване на тази преценка уставът гарантира право на
участие в общото събрание на член, идентифициран като асоцииран от
управителното тяло на сдружението. Клаузата на чл. 29 от устава изрично
предвижда, че общото събрание се състои
от всички членове на сдружението, възпроизвеждайки единствено и въведеното
ограничение с чл. 12 ал. 2 от устава. Липсващото право на глас не е равнозначно
на отречено право на участие в общото събрание. Освен, че признава изрично
право на участие за асоцииран член, уставът еднозначно дефинира и три форми за реализацията
му – да осъществява контрол върху работата на сдружението и на органите му (чл.
12 ал. 1 т. 3), да бъде информиран за дейността и финансовото състояние на
сдружението (чл. 12 ал. 1 т. 4) и да прави предложения за усъвършенстване
дейността на сдружението (чл. 12 ал. 1 т. 5). Именно участието в общото
събрание осигурява реализацията на тези елементи от комплексната дейност по управление
на сдружението. Правото на информация утвърждава неотменима възможност и за
асоциирания член според устава да задава въпроси, ангажирайки управителния
орган да съдейства за изясняването им. Контролното правомощие се осъществява
чрез формулиране на констатиран проблем, ангажиращо управителния орган да вземе
отношение. – управителният орган е подотчетен на общото събрание (чл. 25 ал. 1
т. 11 и т. 12 ЗЮЛНЦ и чл. 30 т. 4 и т. 8 от устава). Правото на предложение е
реално средство за принос в управлението на общите дела, овластявайки дори и
лишените от глас да допринасят за ползотворно развитие на общността. Въведеното
ограничение включително и за дефинирания с устава статут на асоцииран член не
засяга тези правомощия, чиято реализация обаче предпоставя реално участие в
работата на общото събрание. Ето защо настоящият състав не намира основание да
смята, че противоречащият на закона статут на асоцииран член сам по себе си съставлява
пречка за участие в работата на общото събрание, за да опорочи и формираната
воля на формално основание.
Именно
защото правото на глас в общото събрание не изчерпва правомощието управление на
общите дела като елемент от членственото правоотношение дори и при допустимо
диференциране на членовете според правото им на глас, кворумът се определя не
от членовете с признато право на глас, а от всички членове на сдружението. Кворумът
и по силата на чл. 27 ЗЮЛНЦ се формира от правоимащите да участват в работата
на общото събрание, поради което и присъствието на мнозинството легитимира
форума да обсъжда огласените с дневния ред въпроси. А в случая и самият устав изрично
признава възможност за участие в работата му включително на предвидените от
него асоциирани членове. Правото на глас, по изложените вече съображения, е
средството за вземане на решение, а не предпоставка за участие в работата на
общото събрание. От тази гледна точка клаузата на чл. 41 от устава не е годна
да формира разумно обосновано впечатление, че асоциираният член няма право да
участва в работата на общото събрание, за да прояви възпиращ ефект, равнозначно
на създадена пречка.
В
процеса не се оспорва, че събранието е проведено при спадащ кворум. С оглед
принципа за легитимация на активната част от участниците в сдружението с
нестопанска цел както по силата на закона (чл. 27 изр. второ ЗЮЛНЦ), така и според
устава (чл. 41 ал. 2 ЗЮЛНЦ), отзовалите
се на поканата членове са овластени да формират общата воля и да обвържат с нея
останалите дори и когато упражнилите правото си на глас са малцинство спрямо
пасивното мнозинство от членове. Непроявената активност, нужна и според
предписанията на закона за узнаване на поканата за общото събрание (инициаторът
дължи да я огласи, но не и да я доведе до знанието на членовете), а и за
участие при обсъждането на огласените в дневния ред въпроси (изрично утвърдена
в случая с устава и за асоциираните членове), определя неучастието като причина
относима към неучаствалите членове. Както бе посочено вече формалното основание
за незаконосъобразност на решението е средство за защита срещу неосигурена възможност за участие.
Пропуск за участие, дължащ се на неположено, но дължимо усилие да се разбере мястото
и датата на провеждане на общото събрание, съответно включване при обсъждането
на въпросите, обусловили и оспорваните решения, не е основание за отмяната им. При
осигурена възможност за участие формираната и изразена воля от активните
участници в общността бива компрометирана само, ако взетото решение засяга
признато от закона или утвърдено от устава право, произтичащо от членственото
правоотношение.
Досежно заявеното основание недадено
право на глас на асоциирани членове
Ищците
твърдят също, че до гласуване не са допуснати членове на сдружението, третирани
за асоциирани. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че оспорващият
решението на сдружение с нестопанска цел може да се позове и на нарушено чуждо
право на участие в случай, че това влияе върху резултата от решението (срв.
Решение № 94 от 15.10.2012 г. по т. д. № 734/2011 г., на ВКС, ТК, I ТО).
Настоящият състав споделя това разбиране. Правото на участие овластява
единствено неговия титуляр да прецени дали и доколко взетото решение
съответства и на неговата воля. В случай, че пренебрегнатото право обаче влияе
върху необходимия кворум, съответно предписано мнозинство за вземане на
решението, то губи легитимността си и подлежи на отмяна.
Протоколът
от събранието отбелязва присъствие на 18 члена, както и подкрепа на оспорваните
решения по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 10 от 18 гласа. От приложения списък към
заявлението за вписване (наличен по партидата на дружеството присъствен списък
за процесното общо събрание) се установяват подписи за 18 членове на
федерацията, какъвто е и вписаният брой гласували по поставените на обсъждане
възпроси. По делото не се установява да са се явили, но да не са били допуснати
до гласуване и членове с придадено им качество на асоциирани и то превишаващи
броя на подкрепилите решенията по т. от дневния ред на събранието. При тези
обстоятелства налага се извод, че допуснатите до оспорване решения на общото
събрание са взети единодушно от представените на общото събрание членове на
федерацията. Ето защо предявените и на това основание субективно съединени
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
По аргумент от чл. 81 вр. чл. 2 ГПК
настоящият състав приема, че е обвързан от обективираното искане от името на
ищците в хода на устните състезания, ограничено до заплатена държавна такса в размер на 80 лв. и
адвокатски хонорар от 800 лв.
При установения изход от спора в
тежест на ответника следва да бъде възложена част от направените разноски от
ищеца КСТ „Н.“, съответна на уважената част от обективно съединените искове.
Тъй като искът съставлява единство от основание и петум, всеки порок аобуславя
самостоятелен иск, относим към един и същ интерес – отмяна на оспорваните решения.
При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъде възложена
1/3 част от направените и доказани по делото разноски от КСТ „Н.“. От договора
за правна помощ се установява изявление от адв. С., да му е заплатено
възнаграждение в размер на 115 лв., каквото е и договорено с КСТ „Н.“.
Държавната такса е заплатена от упълномощения от ищците адвокат, поради което
съдът приема да е сторено и за тяхна сметка. Ето защо ищецът КСТ „Н.“ се
легитимира за правоимащ за 1/7 част от тази сума. Следователно ответникът дължи
да възстанови 42,14 лв.
Не е налице хипотезата на чл. 78 ал.
1 ГПК по отношение на останалите ищци, поради което и с оглед нормата на чл.
236 ал. 1 т. 6 ГПК направените от тях разноски следва да им бъдат възложени в
тежест с решението.
С оглед правилото на чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът е в правото си да получи разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, поради което всички ищци дължат да възстановяват 2/3 част от
разноските. Понеже изпълнението предполага парична сума, изпълнимо в
официалната парична единица, а вземането е ограничено до указаната част, а
законът не предписва солидарност на тази отговорност, нито тя следва от
естеството на нарушеното право, в тежест на ответниците подлежи на възлагане
сума от по 71,42 лв.
По
силата на чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът е легитимиран да бъде възмезден и за
разноски, направени за защита по ненадлежно предявени претенции. В случая е
установена пречка за разглеждане по същество исковата молба, предявена от КСТ „Н.“
на част от решенията, които, по изложените вече съображения, не обосновават
самостоятелен иск. Затова и останалите ищци отговарят на това основание за 1/3
част от разноските, съответстваща на ненадлежно упранежното право на иск или
всеки от ангажираните за плащане дължи по 35,71 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ
по иск на Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“ решение по т. 1 на общото
събрание на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“, ЕИК *******,
проведено на 28.02.2021 г. в частта, с която КСТ „Н.“ гр. Н.“ се трансформира
от пълноправен на асоцииран член като ВРЪЩА
на основание чл. 130 ГПК исковата молба по предявения иск срещу
взетите решения по т. 1 за заличаване
на КСТ „Х.“ гр. Враца като член, трансформирани са КСТ „А.-М“ гр. София, КСТ
„Загора данс 2005“ гр. Стара Загора, КСТ „П.“ гр. П. и КСТ „И.“ гр. Асеновград
от редовни в асоциирани членове и е отхвърлено искането на КСТ „П.“ и КСТ „И.“
за възстановяване на вече осчетоводени парични средства за заплатен членски
внос и такси и срещу решение по т. 5 от дневния ред на общо събрание от 28.02.2021
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“ (КСТ „Н.“), Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“ иск за отмяна на решенията по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 10 от дневния ред на проведеното събрание на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“ при твърдяно основание за незаконосъобразност поради нарушена процедура по свикване на събранието.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“ (КСТ „Н.“), Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“ иск за отмяна на решенията по т. 6, т. 7, т. 8 и т. 10 от дневния ред на проведеното събрание на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“ при твърдяно основание за незаконосъобразност поради нарушени правила за вземане на решенията.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба досежно предявените от Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“ иск за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от дневния ред на проведеното събрание на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********, да заплати на Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „******сумата 42,14 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „*******Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Нови хан, ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, ЕИК******със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Ветрен“ ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, бул./ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „******и Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.Ф.2011 – С.“, ЕИК******със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******да заплатят на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********, по 71, 42 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 4 ГПК Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Н.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „*******Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.П.“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.С.Д.-Е.П.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Нови хан, ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.„Н.Д.“, ЕИК******със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Ветрен“ ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „Т.К.Ф.Д.“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, бул./ул. „******, Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.– Б.***“, ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „******и Сдружение с нестопанска цел „К.ПО С.Т.Ф.2011 – С.“, ЕИК******със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******да заплатят на Сдружение с нестопанска цел „Б.Ф.НА К.ПО С.Т.“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********, по 35, 71 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – София с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на
препис, а в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният евентуален
иск има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок осъобщението.
Препис да бъде връчен на страните
чрез процесуалните им представители на посочените по делото електронни адреси.
СЪДИЯ: