Р Е Ш Е Н И Е
№1152 25.09.2019г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На тридесети август година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.А
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2011 по описа на съда за 2019 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК 2***58, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “***” № 50, с управител С.С.С.срещу
НП № 02-0002254/24.04.2019 г, издадено от инспектор на Д“ИТ“ Бургас, с което за
нарушение на 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и на основание чл.
85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта във връзка с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на 5000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят изпраща
надлежно упълномощен процесуален представител. Последният моли НП да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи доказателства.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, се представлява от процесуален представител. Оспорват
жалбата. Посочват, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е
безспорно доказано. Считат, че правилно е приложен законът и молят съдът да
потвърди постановлението като правилно и законосъобразно. Не се сочат нови
доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 18.02.2019 г. по Закона за насърчаване на заетостта, по
отношение на „***” ЕООД, по представени документи в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, във връзка с извършена проверка на
05.02.2019 г. в обект Млекарна „***”, находящ се в гр. Бургас, ул. „***”
№ 9, било установено, че обектът се стопанисва от ДЗЗД „***”, ЕИК *********.
В справки, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, работещите лица П.В.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.К., ЕГН **********
декларирали, че имат сключен трудов договор с „***” ЕООД. При проверката по
документи на 18.02.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас било
установено, че между „***” ЕООД и ДЗЗД „***” бил
сключен договор от 28.12.2018г. за извършване на услуга - предоставяне на
персонал, с приложен поименен списък на предоставените от „***” ЕООД работници.
Въз основа на представените документи и след извършена справка в публичния
регистър на Агенция по заетостта на регистрираните предприятия, които
осигуряват временна работа било установено, че към 05.02.2019 г., „***” ЕООД осъществява дейност по осигуряване на
временна работа - предоставяне на персонал в горепосочения обект, без
регистрация по чл. 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване
на заетостта, в Агенция по заетостта.
За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на
административното нарушение била посочена по чл. 74е, ал. 1 от Закона за
насърчаване на заетостта. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, която го подписало без възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН,
не постъпили писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта и след проверка на неговата
законосъобразност, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на на 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и на основание чл.
85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта във
връзка с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на
заетостта, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в
размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното производство е образувано в
сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От формална страна са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство.
Правилно административнонаказващият
орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.
74е, ал. 1 от ЗНЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ, дейността по осигуряване на временна работа се
осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Следва да се
отбележи, че под предприятие за временна работа, законът приема физическо или
юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с
работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в
предприятие - ползвател под негово ръководство и контрол. Ето защо, подробно разпоредбата
на чл. 107р, ал. 1 КТ се урежда естеството на трудовия договор за временна
заетост. Особеното тук е, че се оформят следните правоотношения между три
правни субекта, а именно: трудово правоотношение между работника и
работодателя, който го е наел / това е предприятието, което осигурява временна
работа/ и то възниква въз основа на трудов договор и трудово правоотношение
между работника и предприятието ползвател. На практика, чрез предприятието -
ползвател се реализира временната работа (т. е. чрез правоотношение между
предприятието, което предоставя работна сила и предприятието, което я ползва).
По делото не се оспорва обстоятелството, че дружеството -жалбоподател е сключило трудов договор с лицата
П.В.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.К., ЕГН **********, както и че на
28.12.2018 г., дружеството е сключило договор за предоставяне на персонал с ДЗЗД
„***”. След като жалбоподателят е сключил трудов договор с работник и го е
изпратил да изпълнява временна работа в предприятие - ползвател под негово
ръководство и контрол и след като по делото е безспорно установено, че
дружеството не е имало регистрация в АЗ за извършване на дейност като
предприятие, което осигурява временна работа, то единственият извод, който може
да се направи е, че дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбата на ЗНЗ,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Към момента на проверките и съставяне на АУАН, дружеството е
осъществявало такава дейност в нарушение на изискванията на чл. 74е, ал. 1 от
ЗНЗ.
Разпоредбата на чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ предвижда, че на
предприятие, което осигурява временна работа без регистрация се налага глоба
съответно имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Нарушението по чл. 81а,
ал. 1 от ЗНЗ е формално на просто извършване и с факта на неговото установяване
законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. Ето
защо съдът приема, че в настоящия случай е осъществен от обективна страна
съставът на административното нарушение на чл. 74е от ЗНЗ, тъй като
жалбоподателя е осъществявал дейност по осигуряване на временна работа без да
има регистрация в Агенцията по заетостта. Наказанието е с фиксиран размер и не
може да бъде изменено от съда.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и намира, че в конкретния
случай, не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми,
свързани с трудовото законодателство, независимо от липсата на реално настъпили
щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите, условията и реда на КТ и ЗНЗ. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно,
наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените доводи и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 02-0002254/24.04.2019 г, издадено от инспектор на
Д“ИТ“ Бургас против „***” ЕООД, ЕИК 2***58, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “***” № 50, с
управител С.С.С., с което за нарушение на 74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и на основание чл.
85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта във връзка с чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на 5000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М.БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.