Мотиви към Присъда №62 от 25.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. №1069/2016 г.
по описа на Врачанския районен съд, VII наказателен състав
Подсъдимият В.Е.В.,
роден на *** *** Слатина, с адрес: село В., област В., ул.„Ал.***” № 1
/понастоящем в затвора в град В./, българин, български гражданин, осъждан,
основно образоване, безработен, неженен, с ЕГН ********** е предаден на съд в обвинение за това, че на 07.04.2015 г., през деня, в град В., от магазин
,,Виваком-Центьр № 25258”,
находящ се в град В., ул.,,***” №4 е отнел чужда движима вещ – един брой мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5”
с ИМЕИ *** на стойност 1 099.90 лв., от владението и без съгласието на
ръководството на ,,БТК” ЕАД град С., с намерение противозаконно да го присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс НК/.
В производството по
делото е предявен от „БТК” ЕАД град С.
срещу подсъдимия В.Е.В. граждански
иск в размер на 1 099.90 лв, представляващ обезщетение за претърпяна
имуществена вреда, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на деянието до окончателното му заплащане. Съдът
намери предявеният граждански иск за допустим и навременно предявен и го прие
на основание чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ за разглеждане в настоящия наказателен
процес и конституира „БТК” ЕАД град С.
като граждански ищец в процеса.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт,
намира същото за доказано по несъмнен начин и пледира за осъдителна присъда, като указва, че
при индивидуализиране на наказанието
следва да се вземат предвид отегчаващите отговорността обстоятелства – недобрите
характеристични данни и обремененото съдебно минало на подсъдимия, поради което
прокурорът намира, че наказанието следа да бъде наложено към средния размер,
което след прилагане на разпоребдата на чл.58а от НК да придобие следния вид и
размер – две години и осем месеца лишаване от свобода.
Гражданският ищец „БТК”
ЕАД град С., редовно призовани чрез юрисконсулт Б.П., в съдебното заседание не
изпращат представител, ангажират писмено становище, че подсъдимият следва да
бъде осъден, а гражданският иск - изцяло уважен. Претендират за възлагане на
юрисконсултско възнаграждение и на направените разноски по делото.
Подсъдимият В.Е.В.
се явява лично и със служебния си защитник адвокат С.Г. ***, същият признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае
събиране на доказателства относно тези факти, признава вината си и прави искане да се приложи разпоредбата на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно
следствие пред първа инстанция в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Защитата на подсъдимия
намира гражданския иск за основателен и изцяло доказан, исканията за
предявяване на разноски и юрисконсултско възнаграждение – за неоснователни и
недоказани, и пледира за налагане на наказание в минималния размер при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимия,
самокритичното му отношение към деянието, лошият социален статут като
безработно лице. Подсъдимият В.Е.В. признава вината си, изразява самокритичност
и съжаление за извършеното, обещава да преустанови престъпната си дейност.
Съдебният състав, след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по
делото, установи, че са налице условията за производство по тази глава и
съобразно разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, одобри отправеното искане от
подсъдимия и неговия защитник за провеждането на процедурата по глава XXVII от НПК - съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на
тази глава.
Предвид процедурата, по която започна да се движи производството по делото,
не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самия подсъдим, който признава
вината си и всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
След преценка на събраните в хода на досъдебното следствие по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Ц. Т. Х. упражнявала трудово правоотношение като управител на магазин ,,Виваком-Центьр
№ 25258”,
находящ се в град В., ул.,,***” №4, където се явявала и материалноотговорно
лице.
На 07.04.2015 г. свидетелката Ц. Т. Х. била на работа заедно със сътрудниците по продажби в
същия магазин – свидетелките М.Н.И. и Г.Е.М.. По време на работа в магазина
влязъл подсъдимият В.Е.В.,
който започнал да оглежда поставените в близост до входната врата, върху стена
с мостри на мобилни телефони и устройства на промоция. Същият се насочил към
изложения на стената мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5” с ИМЕИ ***, след
което възползвайки се от заетото от работа с клиенти внимание на служителите,
посегнал с ръка към телефона, откачил го от стената заедно с аларменото
устройство, прибрал го в якето си и напуснал търговския обект без да заплати
мобилния апарат.
По-късно през деня на
съшата дата 07.04.2015 г. свидетелката Ц. Т. Х. установила липсата на изложения
с рекламна и промоционална цел като мостра мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5”
с ИМЕИ ***. Служителите прегледали записите от охранителните камери,
благодарение на които установили начина на вземане на телефона и уведомили
органите за МВР за извършената кражба.
От
назначената по време на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
се установява, че имуществената вреда – стойността на
откраднатия мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5” с ИМЕИ *** възлиза на 1 099,90 лева.
От
заключението на изготвената по време на досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза се
установява, че заснетото лице на фотокопията от изследваните видеофайлове,
записани в диска /обект на експертизата/ и лицето от сравнителния снимков
материал е едно и също – подсъдимият В.Е.В..
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства: самопризнанието на подсъдимия,
депозираните показания на свидетелите Ц. Т. Х., Д.В. В., М.Н.И. и Г.Е.М.,
дадени по време на досъдебното производство /ДП/, заключенията от: съдебно-оценителната
експертиза на стр.63 и 64 от ДП, видеотехническата експертиза на стр.22-31 от
ДП, лицево-идентификационна експертиза на
стр.106-115 от ДП; свидетелството за съдимост
на подсъдимия – осъждан на стр.98 и 99 от ДП, лошите
характеристични данни за подсъдимия на стр.36 от ДП, както и от приетите
и приложени като надлежно доказателство по делото материали по ДП
№494/2015 г. по описа на Районно управление В. и №1204/2015 г. по описа на
Районна прокуратура В.: постановление за образуване на досъдебно производство
от 29.04.2015 г. /л.1 и 2/; жалба с вх.№179500-1954/09.04.2015 г. по описа на
Районно управление на МВР В. от свидетелката Ц. Т. Х. /л.5/; констативен
протокол от 09.04.2015 г. за липса на мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5”
с ИМЕИ *** от процесния магазин поради кражба /л.7 и 11/; протокол от разпит на
свидетелката Ц. Т. Х.
/л.10/; протокол за доброволно предаване от 07.04.2015 г. на 1 брой диск със
запис от охранителните камери в магазин ,,Виваком-Центьр № 25258”, находящ се в град В.,
ул.,,***” №4 /л.18/; протокол от разпит на свидетеля Д.В. В. /л.71/; протокол
от разпит на свидетелката М.Н.И. /л.83/; протокол за
разпознаване на лице по снимка /л.84/; протокол от разпит на свидетелката Г.Е.М. /л.85/; протокол за
разпознаване на лице по снимка /л.86/; два броя албуми за разпознаване по
снимков материал /л.89-93/; два броя пълномощни /л.94-96/; постановление за
предоставяне на правна помощ от 12.07.2016 г. /л.121/; уведомително писмо за
това, че определеният защитник на подсъдимия В. е адвокат С.Г. /л.122/;
постановление за назначаване на защитник адвокат С.Г. /л.123/; постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение „подписка” от 29.07.2016
г. /л.124 и 125/; протокол за разпит на обвиняем на 29.07.2016 г. /л.126 и
127/.
При оценката на целия доказателствен материал, съдът не констатира
несъответствие и/или противоречие между отделните групи доказателства, същите
кореспондират и се припокриват едни с други. Самопризнанията на подсъдимия и
показанията на свидетелите са в пълен синхрон с останалия доказателствен
материал, включително и със заключенията от съдебно-оценителната, видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза, свидетелството за
съдимост на подсъдимия – осъждан и лошите му характеристични данни. В
тази насока съдебният състав кредитира всички относими към главните факти
доказателства и мотивира фактическите си изводи върху тях.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, налагат
следните правни изводи:
Подсъдимият В.Е.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, като на 07.04.2015 г., през деня, в град В., от
магазин ,,Виваком-Центьр № 25258”,
находящ се в град В., ул.,,***” №4 е отнел чужда движима вещ – един брой мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5” с ИМЕИ *** на стойност 1099.90 лв., от
владението и без съгласието на ръководството на ,,БТК” ЕАД град С., с намерение
противозаконно да го присвои.
Предмет на
извършеното престъпление е чужда движима вещ - един брой мобилен телефон ,,Самсунг Галакси S5” с ИМЕИ ***, който
представлявала собствена движима вещ на „БТК”
ЕАД град С..
Изпълнителното деяние подсъдимият В.Е.В. е извършил чрез
неправомерно /противоправно/ отнемане на описаната по-горе движима вещ от владението на ,,БТК”
ЕАД град С. и без съгласието на ръководството на юридическото лице.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се заключава в това, че
вещта – предмет на престъплението е станала владение на дееца.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият В.Е.В. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици.
Причина за
извършване на деянието е ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитането на неприкосновеността на
собствеността на
юридическите лица и установения в държавата правов ред.
Съгласно
закона за деяние по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание до 8 /осем/
години „лишаване от свобода”. При определяне размера
на наказанието, съдът на основание чл.54, ал.1 и ал.2 от НК отчете смекчаващите
/младата възраст на подсъдимия, изразената от него самокритичност, липса на
социална и професионална реализация/ и отегчаващите отговорността обстоятелства
/лошите характеристични
данни и обремененото съдебно минало/ и на основание чл.194, ал.1 НК определи
наказание под средния размер, а именно 2 /две/ години лишаване от свобода. Така
определеното наказание съдебният състав счете за достатъчно за постигане целите
на чл.36 от НК за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на
добрите нрави, неприкосновеността на частната собственост и правовия ред, както
и да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления занапред.
Поради факта, че настоящето съдебното производство се разви по реда на
глава XXVII в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съдът следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да намали определената
присъда с една трета, като осъди подсъдимия В.Е.В. на 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.60, ал.1
вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС подсъдимият В.Е.В.
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
По отношение на предявения от „БТК” ЕАД
град С. срещу подсъдимия В.Е.В.
граждански иск в размер на 1 099.90 лв. /хилядa деветдесет и девет лева и
деветдесет стотинки/, представляващ обезщетение за претърпена
имуществена вреда, съдът
намира същия за основателен и изцяло доказан, при
което и на основание чл.84, ал.1 от НПК гражданският иск следва да
бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане.
Предвид горното и на
основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият В.Е.В.
следва да заплати по сметка на Районен съд град В. сума в размер на 43,99
лв. /четиридесет и три лева, деветдесет и девет стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5,00
лева /пет лева/ за
издаване на изпълнителен лист.
По отношение
искането на гражданския ищец за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
следното: съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и ТР №10/29.09.2016 г. по констит. дело
№3/2016 г. по описа на Конституционния съд на Република Б. юрисконсултско
възнаграждение се дължи, поради което искането се явява основателно и следва да
бъде уважено в размер, който съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, преценен и изчислен към
момента на произнасянето на съда се равнява на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
При този изход на делото, на
подсъдимия В.Е.В. следва да бъдат възложени
на основание чл.189, ал.3 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски за съдебно-оценителна, видеотехническа
и лицево-идентификационна експертизи и за
фотоалбуми в размер на 192,90 лв. /сто деветдесет и два лева, деветдесет стотинки/, които следва да бъдат заплатени по сметката на ОД на МВР – В..
Относно вещественото
доказателство - един брой СД на
л.114 от ДП съдебният състав постановява на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК да
остане към делото.
Водим от тези съображения, В. районен съд постанови своята присъда.
07.11.2016
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град В.