№ 944
гр. София , 26.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Александър Желязков
Иван Стойчев
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600928 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Д. Ц. Ц., ЕГН:**********,
чрез неговия защитник адв.М. Т., срещу протоколно определение от
11.08.2021г. по Ч.Н.Д. №2474/21г. на СГС, с което е оставена без уважение
молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ месеца и 3 /три/
дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба л.св. Ц. изразява своето недоволство от така
постановеното определение на СГС, което счита за неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата е изразено несъгласие с констатацията на
първоинстанционния съд по отношение липсата на втората предпоставка за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно, че не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне, като се акцентира на факта, че
осъденият два пъти е бил награждаван и е полагал труд в пенитенциарното
заведение. Изтъкнато е също,че рискът от рецидив е с ниски стойности, както
и се сочат налични здравословни проблеми на осъдения, като е отправено
1
искане постановеното определение да бъде отменено и да бъде постановено
условното му предсрочно освобождаване.
Преписи от частната жалба са връчени на Софийска градска
прокуратура и на Началника на Затвора- гр. София, като отговор не е
постъпил по делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното
пределение на СГС, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
Въззивният съд в настоящия съдебен състав установи следното:
Лишеният от свобода Д.Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в
ЗООТ „Казичене“ към Затвора - София в размер от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца, наложено по НОХД №877/2020г. по описа на СГС за престъпление по
чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От данните по делото и най- вече от представената справка от
11.08.2021г., издадена от МП ГД“ИН“ Затвора- гр.София (л.14 от
първоинстанционното производство) е видно, че безспорно е налице първата
предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, осъденият Д.Ц. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, а именно към 11.08.2021г. същият е
изтърпял фактически 1 /една/ година, 05 /пет/ месеца и 10 /десет/ дни, от
работа 3 /три/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни или всичко 1 /една/ година, 8
/осем/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, като неизтърпяният остатък е 9
(девет) месеца и 03 (три) дни.
От друга страна втората кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК
изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. Д.Ц.. По мнение
на въззивния съд приложените по делото доказателствата сочат на започнал и
напредващ процес на корекция. Първоинстанционният съд е изградил своите
изводи основно върху становището на началника на Затвора- София с рег.
2
№160 от 23.06.2021г., становището от 03.06.2021г. на НС ЗО „Казичене“ / и
двете становища – изготвени от страна по делото за целите на настоящото
производство/, доклада с изх.№141 от 07.06.2021г. на ИСДВР при ЗООТ
„Казичене“ и представения индивидуален план (препланиране) на присъдата
от 07.04.2021г. От цитираните документи се установява, че при осъдения Д.Ц.
е налице започнат поправителен процес. Лишеният от свобода е полагал труд
(за периода, преди да бъдат установени промени в здравословното му
състояние, изискващи медицински грижи, извършването на изследвания и
предприемането на съответно медикаментозно лечение). няма данни същият
да е участвал в конфликти, има добро отношение към служителите на
затворническата администрация и към останалите лишени от свобода. С цел
поощрение и запазване на наличната положителна линия на поведение
осъденият Ц. е бил награждаван два пъти – веднъж с писмена похвала (със
заповед от 18.02.2021г.) и веднъж с удължено свиждане за срок от 4 часа
(реализирано на 27.03.2021г.). По отношение на факта, че осъденият Ц. е
полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,
както е видно от приложената по делото справка, към 11.08.21г. извършеният
труд е бил за период от 3 /три/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни. Следва да се
отчете, че видно от мотивите на цитираните заповеди, награждаването на
лишения от свобода е било обосновано именно с отношението му към труда,
както и с участие в мероприятия. Следва да се отбележи, че при постъпването
си в пенитенциарното заведение осъденият е бил наказан за притежание на
неразрешена вещ, след което с изтичане на законоустановения срок същото е
заличено и същият се счита за ненаказван. Двете награди посочени по-горе
датират от скорошен период спрямо настоящото произнасяне, постановени са
в непродължителен период и градират в положителна насока. Тези данни
сочат на една положителна тенденция в поведението на лишения от свобода,
която е била своевременно отбелязана от администрацията на затвора и
поощрена.
Съобразно данните в гореспоменатите документи и становища,
представени от служителите на затворническата администрация, които пряко
са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат
непосредствени възприятия от поведението на осъденото лице, е установено
по делото, че актуалната оценка на риска от рецидив е 35т. Първоначалната
3
стойност на риска от рецидив (38т.) е била редуцирана едва с 3 (три) точки за
целия престой на Ц. в местата за лишаване от свобода до настоящия момент,
но следва да се отчете, че и първоначалната оценка е била в ниска стойност,
поради което и за непродължителния престой /многократно прекъсван поради
необходимост, отчитана от прокурора, за лечение от редица заболявания/ е
резонно да се приеме, че това снижаване не е незначително. Видно от
първоначалния доклад на ИСДВР при постъпване на л.св. Ц. в затворното
заведение при него първоначално са отчетени дефицити в зоните на нуждите,
както следва: настоящо правонарушение (гранична)- користно- насилствен
извършител – извлечени от обстоятелствата на извършване на
престъплението, за което е бил осъден; отношение към правонарушението-
частично приема отговорността за деянието, но не разбира мотивите за
криминалното си поведение. Формално приема присъдата за справедлива, но
не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
правонарушението.
Наличието на дефицитната зона „настоящо правонарушение“ не следва
да бъде съобразявана еднозначно от съда при преценка предпоставките за
допускане на УПО. Всички обстоятелства, свързани с естеството на
престъпната дейност и тежестта на извършеното от лишения от свобода
престъпление, са намерили пълноценен израз в съдебния акт на СГС със
сила на присъда. Този въпрос е недопустимо да бъде пререшаван в
производството по условно предсрочно освобождаване, за да се обосновава
наличие или липса на поправяне на осъденото лице след началото на
изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата. Наред с това, всички тези
обстоятелства /относно правонарушението/, веднъж и пълноценно обсъдени
от решаващия съд, са били поставени в основата на първоначалната оценка
на риска от рецидив в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС. Видно от
доказателствата по делото, такава първоначална оценка е била извършена при
отчитане на същите обстоятелства и въпреки това е приета ниска стойност на
риска от рецидив точки. Съдебната преценка за наличие или липса на
поправяне от страна на лишения от свобода се извършва въз основа на
данните за протеклите процеси, действия и бездействия на осъденото лице,
респ.на затворническата администрация спрямо него, настъпили след
първоначалното отчитане на фактите относно престъплението и въз основа на
наблюдение за последващата тенденция в личностното развитие на лицето.
Повторно обсъждане на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, за което на лишения от свобода е било наложено наказание с
влязла в сила присъда е недопустимо да се поставя в основата на мотивите
4
относно основателността на искането за УПО. В този смисъл изрично и
трайно е установена задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно
ППВС № 7/1975 г., т.5, при решаване въпроса за основанията за условно
предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата
по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се
вземат пред вид при постановяването на присъдата, доколкото чл. 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства чрез примерно поведение и честно отношение към труда, че се
е поправил.
В първоначалния доклад е отразена като дефицитна зона „злоупотреба с
алкохол (гранична)“, която ИСДВР е извел от данните за минало осъждане за
деяние по чл. 343б, ал.1 от НК извършено през 2007 година, по което Ц. е
реабилитиран. Настоящият състав на САС счита, че не следва да кредитира
тази конкретна оценка на администрацията за налична такава дефицитна зона,
основана само на цитираните данни, датиращи от твърде отдалечен период от
време и след настъпила реабилитация по право. В случая не може да се прави
актуален извод за характеристични данни на лицето от това заличено
осъждане, именно заради липсата на нужната актуалност.
Като дефицитни зони в първоначалния доклад са били отчетени и:
умения за мислене- не разпознава проблемите си, което води до липса на
способност за тяхното разрешаване. Не осъзнава последствията от
собствените си действия; риск от сериозни вреди- висок риск за обществото,
среден риск за персонала в затвора, среден риск за лишения от свобода и
среден риск за другите лишени от свобода;
Въз основа на осъществената до настоящия момент корекционна работа
спрамо л.св.Ц. се установява положителна промяна в оценката на риска от
сериозни вреди, като рискът за обществото е занижен от висок на среден,
рискът за персонала в затвора е занижен от среден на нисък, рискът за самия
осъден е занижен от среден на нисък, както и рискът за другите лишени от
свобода е занижен от среден на нисък.
По отношение на следните дефицитни зони: отношение към
правонарушението; умения за мислене- отчетен е спад с 2т.
5
Следва да се отчита обстоятелството, че режимът на изтърпяване на
наказанието на л.св.Ц. не е променян- остава и към момента първоначално
определения общ режим, но същевременно същият е бил преместен за
изтърпяване от затвора в ЗО от открит тип, където е полагал и труд. Отразено
е в актуалния доклад на ИСДВР положително поведение на Ц. -
демонстрираното уважително отношение към служителите и останалите
лишени от свобода.
В първоначалния и последващите текущи доклади неизменно е отчетено
като ресурс за поправяне и социализация на осъдения Ц. – образовението му,
жилищното устройване и това, че същият е семеен. От данните в
затворническото досие се установява, че Д.Ц. живее на семейни начала с
лицето Т. Б., че има две деца /с които му е било разрешавано удължено
свиждане като награда, отразено по-горе/.
Въпреки че контролираният съд е изградил своите изводи основно
върху документите, изготвени от служителите на пенитенциарната
администрация за целите на производството във връзка с подадената от
л.св.Ц. молба за условно предсрочно освобождаване, настоящата въззивна
инстанция, съпоставяйки данните от тези документи с данните от останалите
документи, приложени в затворническото досие на л.св. Ц. (сред които текущ
доклад от 07.04.2021г. на ИСДВР при ЗООТ „Казичене“; експертна оценка от
26.02.2021г. на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения
Ц., представена от психолога при ЗООТ „Казичене“; първоначален доклад от
03.06.2020г. на ИСДВР при затвора- гр.София; експресно психологическо
заключение от 04.06.2020г. на психолога при затвора- гр.София; свидетелство
за съдимост на лишения от свобода;) установява съответствие с обективните
данни от затворническото досие (отразени в документи, съставени не за
целите на производството във връзка с молбата за условно предсрочно
освобождаване, а преди да е била депозирана същата молба от осъдения Ц. в
посочения смисъл). Въз основа на тези данни и проявената тенденция в
поведението на лишения от свобода, въззивният съд, в различие от
първостепенния съдебен състав приема, че може да бъде направен обоснован
извод, че при л.св.Ц. е започнал процес на поправяне, до степен, която да
обоснове възможност за допускане на условно предсрочно освобождаване.
6
Доводите, релевирани с депозираната частна жалба, касаещи
представената по делото медицинска документация и свързани с влошеното
здравословно състояние на осъдения Ц., принципно не са относими към
предмета на произнасяне в рамките на настоящото производство по чл.440,
ал.2 от НПК, тъй като при процедурата свързана с преценката, дали да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване, се акцентира на
коментираните по- горе данни, касаещи личността на лишения от свобода и
доказателства за неговото поправяне. в тази насока, обаче, обстоятелствата
относно медицинското състояние на осъденото лице не следва да бъдат
подминати без обсъждане през призмата на дължимата от съда преценка на
възможността на лицето за поправяне.
В случай на нужда и при доказана необходимост от предприемане на
мерки, предвид налични сериозни здравословни проблеми, в НПК е
предвидена възможност за прекъсване изпълнението на наказанието, като
тази възможност се реализира в друго производство, такова във вр. с чл.447,
т.3 от НПК и е от компетентността на друг решаващ орган, а именно-
окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието. В тази връзка в
затворническото досие на л.св. Ц. има достатъчно данни, че подсъдимият по
време на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“,
многократно е бил подлаган на диагностика и лечение на редица установени
заболявания: Захарен диабет - инсулинозависим тип, диабетна
полиневропатия, остеохондроза, цервикоспондилоза, дискова херния;
Хипертонично сърце- хипертония 2 степен без сърдечна недостатъчност;
Киста на пинеалната жлеза в главен мозък. Определена е от ТЕЛК 60%
трайно намалена трудоспособност.
Периодът на прекъсване изпълнението като обща продължителност
спрямо срока на наложеното наказание се явява продължителен, като такова
прекъсване е било постановявано от прокурора периодично, след уверяване в
здравословното състояние на осъденото лице. Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че всякога, при провежданото лечение извън затворното
заведение, с продължителност от над 14 дни, с продължаващо такова лечение
/респ.удължаване срока на прекъсване от прокурора/, лишеният от свобода
безусловно е спазвал режимните изисквания и е проявявал дължимото
поведение, завръщал се е безпроблемно в затворническото общежитие, с
7
което, по мнение на настоящия въззивен състав е дал достатъчно убедителни
доказателства за поправянето си и последователно положително отношение
към изпълнение плана на присъдата. В тази насока следва да се съобрази, че
осъденият е полагал труд само за 3 месеца и 17 дни, но причина за това е било
единствено здравословното му състояние – за което не може да му се вмени
вина, нито да се черпи аргумент за недостатъчно изразено честно отношение
към труда. Напротив – за краткия срок на трудовата си дейност л.св. Ц. е бил
награден.
Анализирайки данните от текущия доклад на ИСДВР и съобразявайки
становището на Началника на Затвора и Началника на ЗО, СГС е приел, че с
оглед данните за поведението на осъдения в пенитенциарните заведения, не
са налице убедителни и еднопосочни доказателства, че Д.Ц. се е поправил до
степен, че да бъде освободен преди изтичане на неизтърпяната част от срока
на наложеното му наказание.
Софийският апелативен съд, въз основа на наличните
доказателствени източници, формира обратни по своето съдържание
решаващи изводи. От материалите по делото се установява, че осъденият Ц.
се повлиява от проведената до настоящия момент корекционна работа,
налице са доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него,
което обосновава възможност възпитателното въздействие спрямо осъденото
лице да продължи без да е необходимо фактическо изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода през неизтърпяния остатък от наложеното
му наказание. В принципен план доброто поведение в затвора, участието в
трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило
при изпълнение на наказанието, а не изключение. За да се приеме, че
лишеното от свобода лице е дало доказателства за своето поправяне, следва
да е било демонстрирано поведение, надхвърлящо задължително изискуемото
от всеки осъден. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че
описаното в доказателствата, налични в затворното досие на осъдения Ц.
може да се приеме, че е налице забележима проява на предсрочно поправяне
на осъденото лице. Изразена е активна лична позиция на лицето,
последователност за постигане целите и задачите, заложени в плана на
присъдата- въпреки очевидните сериозни здравословни проблеми, които са
довели до невъзможност за работа и прекъсване изпълнение на наказанието,
съответно и неговото пролонгиране. Всичко изложено несъмнено може да
формира извод за демонстиррано поправяне на лишения от свобода.
Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Д. Ц. Ц. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” следва
8
да бъде отменено и вместо него да се постанови условното предсрочно
освобождаване на лицето.
Наред с това, САС намира, че за да се преодолее възможността от
рецидив на осъдения след фактическото му освобождаване, спрямо него е
подходящо да бъде постановено определяне на задължителна пробационна
мярка за продължителен срок, сравним и близък с неизтърпения остатък от
наказанието, респ. за изпитателния срок на условното освобождаване, а
именно – 8 /осем/ месеца. Подходяща такава се явява пробационна мярка
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 805 от 11.08.2021 г. на СГС, НО
- 14 състав, постановено по НЧД № 2474/2021 г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. Ц. Ц., с ЕГН
**********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изпълняваното към момента наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца, наложено му по НОХД № 877/2020 г. на СГС.
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения Д. Ц. Ц., с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода наложено му по НОХД № 877/2020 г. на
СГС.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 11.08.2021 г. - 9
месеца и 03 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-Затвора град София /л.14
от ЧНД № 2474/2021 г. на СГС/.
9
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение
на Д. Ц. Ц., с ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а
ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 8 /осем/ месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10