Р Е Ш Е Н И Е
Номер………… 21.02.2011 Година град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд
наказателен състав
На петнадесети Февруари Година 2011
В публичното заседание в следния състав:
Председател:АННА ПЕТКОВА
Членове:1.КОЛЬО ДИМИТРОВ
2.ФИЛИП ФИЛИПОВ
секретар И. Ч.
Прокурор Г. Гешев
като разгледа докладваното от
чл. с. К.
Димитров
ВНАХ дело
№ 192 по описа за
2010 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 294/18.10.2010г, постановено по НАХД № 482/2010г. Хасковският
районен съд е признал обвиняемият З.М.З. за виновен в това, че на 26.11.2007г.
в с. Зорница, обл. Хасково, в съучастие като извършител с Н.М.З. *** причинил
на И. С. Б. от с. ****** лека телесна повреда, изразила се в разкъсно-контузни
рани на главата, на лявата ушна мида и палеца на дясната ръка, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3
вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 78а от НК
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Със същото решение съдът е признал обвиняемия Н.М.З. за невиновен в това,
че на 26.11.2007г. в с. Зорница, обл. Хасково, в съучастие като извършител със З.
*** причинил на И. С.Б. от с.***** лека телесна повреда, изразила се в
разкъсно-контузни рани на главата, на лявата ушна мида и палеца на дясната
ръка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131
ал. 1 т. 12 предл. 3 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Недоволен от така постановеното решение е останал З.М.З., който го обжалва
с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. При
правилно и пълно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд бил
достигнал до неправилни изводи. Установено по делото било, че между семейството
на З. и това на пострадалия съществувала дългогодишна вражда. В случая били
налице лични отношения, а не хулигански подбуди. При това положение не бил
осъществен състава на чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3 вр. чл. 130 ал. 1 от НК,
поради което З. следвало да бъде оправдан по посоченото престъпление.
Защитата на обвиняемия в лицето на
адв. Стоянов от АК Хасково в съдебно заседание поддържа депозираната въззивна
жалба. Становището, че са налице лични отношения се поддържало и от бащата и от
брата на т. нар. „пострадал”. Ставало въпрос за разправия, при която и двамата
участници си били нанесли еднакви по вид телесни повреди. При това следвало и
двамата участници да се освободят от наказателна отговорност. Пледира за оправдаване
на З.М.З..
Становището на Окръжна прокуратура Хасково е за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Съдът бил изложил подробни и убедителни аргументи защо са налице хулигански
подбуди. Правилно било оправдаването на втория обвиняем. Неправилно се явявало
при това положение наказването на З. за извършено престъпление в съучастие с
другия обвиняем. Пледира за изменение на решението на районния съд в тази част,
а в останалата част за потвърждаване.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваната присъда въз основа
на направените пред него оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира
следното:
Обжалваното Решение е постановено на 18.10.2010г. Въззивната жалба срещу него
е от 29.10.2010г., подадена е в срок и се явява допустима.
Разгледан по същество е неоснователна.
Районният съд е постановил обжалваното решение при фактическа обстановка, очертана в постановлението на Районна прокуратура Хасково. Процесът е протекъл по реда на Глава ХХVІІІ от НПК със събиране на всички доказателства, които е било възможно да се съберат по делото.
За безспорно установено въззивната инстанция намира, че на 26.11.2007г. между обвиняемият З.М.З. и пострадалия И. С. Б. е възникнал конфликт. Автобус на фирма „Монолит” извозвал работници от гр. Димитровград до с. Зорница. В автобуса се бил качил пострадалият заедно с други работници. На последната спирка преди излизането на автобуса от Димитровград в него се качил обвиняемият З.. Той се връщал от банкет. В автобуса извадил шише с алкохол и продължил да пие. Поискал да почерпи и пострадалия Б., но той отказал. З. направил втори опит да го почерпи, но Б. пак отказал. З. започнал да псува. Псувал и Б. и останалите „селяни” в автобуса. Освен че псувал той се и заканвал на Б.. Станал отишъл при него. Двамата започнали да се бутат според някои от свидетелите. Двамата били разтървани, след което З. седнал отзад в автобуса, а Б. на средните седалки. З. се обадил по телефона на брат си Н.. Когато автобуса пристигнал в с. Зорница Н.З. го чакал. И. Б. слезнал от автобуса. Зад него бил З.З.. При слизането на Б., чакащият Н.З. го хванал за ръцете. З.З., който бил зад Б. започнал да го удря с юмруци по главата и лицето. На Б. били причинени леки телесни повреди, описани в заключението на вещото лице, а именно: разкъсно-контузни рани на главата, на лявата ушна мида и палеца на дясната ръка.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд защо деянието е извършено по хилигански подбуди.
Към изложеното от районния съд следва да се добави неизменното изискване при извършването на хулиганските действия да е налице и възмутена и скандализирана общественост. От разпитаните по делото свидетели се установява, че преди години е имало случай, по повод на която двете семейства са влошили отношенията си. В конкретния случай обаче действията, които са предизвикали грубо нарушаване на обществения ред и са показвали явно неуважение към обществото са възникнали след скандал в автобуса на връщане от Димитровград за с. Зорница. Повода за възникване на скандала е раздразнението на З. от отказа на Б. да пие с него. От там са последвали псувните, заканите, обидите към Б. и останалите „селяни” в автобуса. Демонстрираното от З. поведение е било грубо и арогантно и е показвало пълно незачитане на правилата за нормално общуване. Цитираното от първоинстанционния съд Решение на ВС е точно в този смисъл. Развитите в тази насока мотиви от районния съд са подробни и изчерпателни и въззивната инстанция намира за ненужно да повтаря същите.
Деянието е правилно квалифицирано. Същото се явява доказано и от обективна и от субективна страна. С оглед предвиденото наказание и личността на дееца правилно е приложен чл. 78а от НК. Правилно е определено наказанието съобразно действащите към момента на извършване на деянието размери на наказанието. Правилен е извода за уважаване на гражданския иск, правилно е определен и размера на уважената част на същия.
Досежно признаването на З. за виновен в извършването на престъпление при съизвършителство районният съд е допуснал грешка. От една страна е признал обвиняемия Н.З. за невиновен, а от друга е признал З.З. за виновен в това, че в съучастие с Н.З. е извършил престъпление. Самото държане ръцете на Б. от страна на Н.З. представлява форма на съучастие. Той е оправдан, в тази част липсва протест и въззивната инстанция не може да постанови друго. След като съдът го е намерил за невиновен обаче, не следва и З.З. да се признава за виновен в извършването на престъпление при съучастие.
Поради тази причина въззивната инстанция намира, че следва да измени правната квалификация на деянието от чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3-то вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК на чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3-то вр. чл. 130 ал. 1 от НК. В останалите части решението ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 294/18.10.2010г, постановено по НАХД № 482/2010г. по описа
на Хасковския районен съд в частта му, касаеща правната квалификация на
деянието, като я изменя от чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3-то вр. чл. 130 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК на чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 3-то вр. чл. 130
ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.