МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1478/2017г. ІVн.с.РС-Русе
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимия С.М.Я., в няколко
престъпления от общ характер, а именно :
- през периода от 14.08.2015
г. до 09.09.2015 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление – на
два пъти, и в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у:
- Й.К.П. - че
ще му достави 100 литра дизелово гориво на цена 1,60 лв. за литър, с което му
причинил имотна вреда в размер на 160,00 лева,
и у И.Х.И. и А.П.Д.
- че ще извърши ремонт на фасадата на сградата на хостел „Русчук”, намиращ се в
гр. Русе, ул.“Княжеска“№6, за сумата от 3000 лева, както и че ще закупи за
извършване на ремонта строителни материали – кварцов пясък, на стойност 190
лв., с което им причинил имотна вреда в размер на 190,00 лева - престъпление по чл. 211,
пр. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ;
- на 16.08.2015г. в гр. Русе, се заканил с убийство на Й.К.П. ***, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
- на 16.08.2015г. в гр. Русе, се заканил с убийство на В.Д.П. ***, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
- на 16.08.2015г. в гр. Русе, унищожил противозаконно чужди движими вещи –
срязал 1 бр. автомобилна гума марка „Ханкок” с размери 15R/215/70
и 1 бр. автомобилна гума марка и „Кумху” с размери 15R/215/70,
на обща стойност 200,00 лева, собственост на Й.К.П. *** - престъпление по чл. 216.
ал. 1 от НК.
Пострадалият П.
е предявил два граждански иска против подс.Я. за репариране на имуществени
вреди – веднъж за сумата от 160 лв., обезщетение за преттърпени вреди от
престъплението по чл.211 пр.3 вр.чл.209 ал.1 от НК и вторият – за сумата от 200
лв. обезщетение за сумата от 200 лв. от престъплението по чл.216 ал.1 от НК.
Производството по делото е по общия ред.
Прокурорът поддържа обвиненията против
подсъдимия.
Подсъдимият се
признава за виновен само по отношение на обвивението в измама по отношение на
св.И.И. и св.А.Д.; по останалите обвинения не се признава за виновен.
Защитникът пледира за определяне на наказание
към минимума по отношение на обвинението в измама с пострадали св.И.И. и св.А.Д..
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.М.Я. е роден на *** год. в гр. Силистра. Има
завършено средно образование, неженен, не работи, осъждан.
Св. Й.К.П. бил собственик
на джип „Хюндай“ модел „Санта Фе“ с рег. № ...., на който били монтирани 2 бр. автомобилни
гуми марка „Ханкок” с размери 15R/215/70 и 2 бр.
автомобилни гуми марка „Кумху” с размери 15R/215/70.
През лятото на 2015 г.
подс. С.М.Я. работил като таксиметров шофьор
в гр. Русе, като управлявал л.а. „Дачия“ с рег. №
....на фирма „Миланов“. По същото време св. В.Д.П. се занимавал със затъмняване
на автомобилни стъкла с фолио. Той разлепял флаери за реклама на извършваната
от него дейност по фасадата на бл.7 в ж.к.“Дружба 1“ в гр. Русе. На тераса на
първия етаж се показал подс. Я. и го питал какво прави. Св. П. му обяснил и
така се запознал с него. На 14.08.2015 г. подсъдимият отишъл при св. П. да му
затъмни стъклата на управлявания от него автомобил. Докато св. П. работил, подс. Я. решил да си
набави парични средства, като го измами, че може да му достави по-евтино дизелово гориво и по този
начин да получи пари от него без да му достави уговорената стока. В изпълнение
на решението си той му казал, че продава евтино дизелово гориво на цена 1,60
лв. Св. П. нямал нужда от гориво и не проявил желание да закупи такова.
Същевременно той знаел, че приятелят му - св. Й.К.П., търси да закупи по -
евтино гориво, свързал се с него и му казал за предложението на подс. Я.. Св. П.
проявил интерес и св. П. му уговорил среща с подсъдимия пред заведение
„Гергьовден“, намиращо се в гр. Русе, ж.к.“Дружба 3“. Подс. Я. решил да
си набави парични средства по неправомерен начин, а именно да въведе в
заблуждение П., че може да му достави дизелово гориво на цена 1,60 лв. за
литър, да получи от него парични средства и да не му достави стоката. За да
формира в съзнанието на св. П. неверни представи относно възможността си да
достави горивото, той поставил в багажното отделение на управлявания от него
автомобил множество празни пластмасови туби. Същият ден св. П. и подсъдимият се срещнали на
уговореното място, като подс. Я. му казал, че продава дизелово гориво по 1,60
лв. за литър. За да придаде достоверност на твърдението си той му показал
пластмасовите туби поставени в багажното отделение на управлявания от него
автомобил. Така у св. П. се
формирала погрешна представа,
че подсъдимият може да му достави дизелово гориво и му казал, че иска да
закупи 100 литра. Подс. Я. настоявал св. П. да закупи повече гориво, но
последният му казал, че няма повече пари. Тогава подс. Я. му казал да му даде
сумата от 160 лв. и ще достави горивото до 30 минути. Св. П. му дал исканата
сума и останал пред заведението да го изчака. Подс. Я. си тръгнал и не се
върнал повече. Св. П. започнал да го търси по телефона, но подсъдимият под
различни предлози, непряко, отказвал да се срещнат. На следващия ден свидетелите П. и П.
продължили да го търсят по телефона, но подс. Я. не се обаждал. През деня на
16.08.2015 г. двамата го търсили на работното му място и до дома му, но не го
намерили. Вечерта на същия ден двамата свидетели отишли с джипа на св. П. -
„Хюндай“ модел „Санта Фе“ с рег. № ...., отново до дома на подс. Я. *** и го
намерили там. Св. П. го попитал дали ще му даде горивото или ще му върне парите
и подс. Я. казал да дойдат с него до къща намираща се на ул.“Братя Миладинови“,
за да вземе парите. Тримата се качили в таксиметровия автомобил управляван от
подсъдимия и отишли на указаното място. Подс. Я. влязъл в къщата, а свидетелите
П. и П. останали да го чакат на улицата пред нея. Подсъдимия нямал намерение да
връща парите на св. П., нито да му дава гориво. Тъй като се забавил двамата
свидетели подсвирнали и викнали да дава парите. Тогава подс. Я. изскочил на
улицата, като държал в ръката си желязна тръба и викнал „Мама ви ще еба, сега
ще ви убия“. Двамата свидетели се уплашили и побягнали по улицата, а подс. Я.
ги подгонил с тръбата, като продължавал да вика, че ще ги убие. Тъй като не
успял да ги настигне, той се върнал при автомобила си и го привел в движение. След това тръгнал с
висока скорост след свидетелите П. и П. и когато стигнал до тях се опитал да ги
прегази, но те успели да се качат на тротоара, а след това се скрили в дома на
св. Г.М.Б.,***. Подс. Я. продължил да търси двамата свидетели, като се движил с управлявания от него
автомобил с висока скорост по улиците на квартала. Свидетелите П. и П. обяснили
на св. Б., че подс. Я. ги гони с желязна тръба. Двамата били видимо уплашени.
При преминаването на автомобил по улицата св. П. казал „той идва“ и се скрил
навътре в двора. Св. П. се обадил на тел.112, разказал за случая и на мяесто бил изпратен
полицейски патрул в състав св. А.П. и И.И. – полицейски служители от Първо РУП
– Русе. Подс. Я. не могъл да намери двамата свидетели и тръгнал към дома си.
Когато стигнал пред него, той видял джипа „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ....,
собственост на св. П. и решил да среже
две от гумите му. В изпълнение на решението си той взел нож и срязал предна
дясна и задна дясна гума на джипа на св. П., съответно марка
„Ханкок” с размери 15R/215/70 и марка
„Кумху” с размери 15R/215/70. Малко по-късно на мястото
дошли свидетелите
П. и П. и установили, че две от гумите на джипа са срязани. По този повод
отново се обадили в полицията и на място бил изпратен полицейски патрул в
същия състав. Свидетелите П. и П. обяснили какво са установили, като изказали
предположение кой е извършител на деянието. Подс. Я. не върнал парите на св. П.,
нито да му дал дизеловото гориво, за доставката на което се били уговорили.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно ценова икономическа експертиза е видно, че общата
стойност на автомобилните гуми
собственост на П., унищожени от подс. Я., възлиза на 200 лв. към датата
на извършване на деянието
Св. И.Х.И. бил собственик
на хостел „Русчук“, който се намирал в гр. Русе, ул.“Княжеска“№6. Управител на
хостела била св. А.П.Д., която била внучка на И.. В началото на м. септември 2015 г. св. И. публикувал обява във в-к „Утро“, че търси майстор
за реставриране на фасада на хостела, като за връзка посочил своя телефон.
Подс. Я. разбрал за обявата от неустановено в хода на разследването лице и
решил да си набави парични средства по престъпен начин, като измами И. във
връзка с извършване на ремонта на сградата, за което да получи капаро. На
09.09.2015 г. той отишъл в хостела и разговарял със св. И. и св. Д., като за да
не бъде установена самоличността му се представил с името Й.. Предложил им да
извърши ремонт на фасадата на хостел „Русчук“ за сумата от 3000 лв., като
казал, че има техника и бригада и че може да свърши ремонта за една седмица.
Св. И. преценил, че предлаганата цена е много изгодна и решил да наеме подс. Я.
да извърши работата. Направило му впечатление, че подсъдимият не му поискал капаро, а
казал, че ще започне веднага ремонта и отива да купи строителни материали.
Малко по късно подс. Я. се обадил по телефона на св. И. и му казал, че му
трябват около 200 лв. за закупуване на кварцов пясък. Св. И. се съгласил и дал 200
лв. на св. Д., за да ги даде на подсъдимия. Около 13,00 ч. на същият ден подс. Я.
се обадил на телефона на св. Д., представил се като майстора Й. и й обяснил, че
е намерил материала, който струвал 190 лв. Обяснил, че е разговарял с дядо й и
ще дойде да вземе парите за материала. Св. Д. разговаряла с дядо си, който
потвърдил, че е говорил с подс. Я.. Малко след това подс. Я. дошъл на
рецепцията на хостел „Русчук“ и св. Д. му дала сумата от 190 лв. Подс. Я. си
тръгнал и не доставил кварцов
пясък и в хостела не дошли работници. Св. Д. се опитала да се свърже с подс. Я.
по телефона, но той не отговарял, а в последствие телефонът му бил изключен. По този
повод св. Д. подала жалба в полицията и било
образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването
подс. Я. бил разпознат от свидетелите П. и П. като лицето, което е въвело
последния в заблуждение, че ще му продаде гориво и което ги е заплашило с
убийство.
Подс. Я. бил разпознат от
св. Д. като лицето представило се като майстор Й. и на което е дала сумата от
190 лв. за закупуване на кварцов пясък.
Разпитан в качеството на
подсъдим, Я. се признава частично за виновен – само досежно престъплението по
чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, от НК и то само по отношение на св.А.Д. и св.И.И..
Изложената
фактическа обстановка се установява освен от свидетелските показания на Й.К.П.,
В.Д.П., Г.М.Б., А.В.П., С.К.Х., И.Х.И., А.П.Д., Ц.Т.К., протоколи за разпознаване на лица, СЦИЕ, както и от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: писма, справка за съдимост, автобиография
и декларация по ЗСГ.
Всички
доказателства, разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните
правни изводи :
Подс. С.М.Я. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от
14.08.2015 г. до 09.09.2015 г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, и в условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение у:
- Й.К.П. - че
ще му достави 100 литра дизелово гориво на цена 1,60 лв. за литър, с което му
причинил имотна вреда в размер на 160,00 лева,
и
- И.Х.И. и А.П.Д. -
че ще извърши ремонт на фасадата на сградата на хостел „Русчук”, намиращ се в
гр. Русе, ул.“Княжеска“№6, за сумата от 3000 лева, както и че ще закупи за
извършване на ремонта строителни материали – кварцов пясък, на стойност 190
лв., с което им причинил имотна вреда в размер на 190,00 лева.
Изпълнителното деяние
било осъществено чрез действие – чрез възбуждане на заблуждение у пострадалите
лица – у Й.К.П. - че ще му достави 100 литра дизелово гориво на цена 1,60 лв.
за литър. Това било осъществено чрез думи и посредством показване на празни
пластмасови туби, поставени в багажното отделение на управлявания от него лек
автомобил. В резултат на тези действия у св. П.
били създадени неверни представи – че договаря с лице, което може да му
достави 100 литра дизелово гориво. С плащане на цената от 160 лева по сделката
за св. П. настъпила имотна вреда в този размер, тъй като подсъдимият не му доставил тази
стока, а сумата намалила патримониума му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
въвеждането в заблуждението и настъпилата вреда, тъй като разпореждането с
имуществения предмет от страна на св. П. е извършено именно в резултат на
създадените от подсъдимия у него неправилни представи относно това, че ще му
достави 100 литра дизелово гориво на цена 1,60 лв. за литър, като същият
не е имал никакво намерение да стори това.
Изпълнителното деяние
било осъществено чрез действие и по отношение на пострадалите И.Х.И. и А.П.Д. -
чрез възбуждане на заблуждение у тях, че ще извърши ремонт на фасадата на
сградата на хостел „Русчук”, намиращ се в гр. Русе, ул.“Княжеска“№6, за сумата
от 3000 лева, както и че ще закупи за извършване на ремонта строителни материали
– кварцов пясък, на стойност 190 лв. Това било осъществено чрез думи. В
резултат на тези действия у св. И. и св. Д.
били създадени неверни представи – че договаря лице, което може да
извърши ремонт на фасадата на сградата на хостел „Русчук“ и че ще закупи за
извършване на ремонта строителни материали – кварцов пясък, на стойност 190 лв.
С плащане на сумата от 190 лева за св. И. и св. Д.
настъпила имотна вреда в този размер, тъй като подсъдимият не доставил тази стока,
а сумата напуснала патримониума им. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между въвеждането в заблуждението на пострадалите лица и настъпилата вреда, тъй
като разпореждането с имуществения предмет от тяхна страна е извършено именно в
резултат на създадените от подсъдимия у тях неправилни представи относно това,
че ще им достави строителни материали – кварцов пясък, като същият
не е имал никакво намерение да стори това.
Подс. Я. извършил деянието в условията на продължавано
престъпление, тъй като непосредствено след извършване на първото деяние
извършил второто. Двете деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Подс. Я. е извършил
посоченото престъпление в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, тъй като от бюлетина му за съдимост е видно, че е извършил престъплението, след като е бил осъждан като пълнолетен за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. От изтърпяване на наказанията по НОХД
№ 2341/2913г. по описа на Районен съд – гр. Русе, по НОХД № 56/2014г. по описа
на Районен съд - гр.Смолян и по НОХД № 1137/2016г. по описа на Районен съд - гр.Русе
не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок. Това обуславя квалифицирането на неговото обвинение по чл.211, пр.3 от НК.
От субективна страна подс. Я. извършил
престъплението при пряк умисъл и специална цел - да набави за себе си имотна
облага. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент бил
пълнолетен и психически здрав. Действията му били извършени с цел да си набави
имотна облага, тъй като срещу получената сума общо от 350 лева от всички
пострадали той нямало да предостави никакво гориво, респ. строителни материали.
Доказателствата за престъплението по чл.211 пр.3 от НК на
първо място се съдържат в показанията на св.В.П. и св.Й.П., вкл. и тези, дадени
пред предходен състав на съда и приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Св.П. се е разпоредил със сумата от 160 лв. в полза на подс.Я., очаквайки
от него да му достави обещанато дизелово гориво в количество от 100 литра. На
многогктратните настявания на св.П. по
телефона да си получи дължимото гориво подс.Я. е отклонявал въпроса с твърдения
за най-различни ангажименти, което е и наложило първият и св.В.П. да отидат да
го търсят в дома му, като алтернативно поискат горивото или дадената сума. В
обясненията на подс.Я., дадени при предходното разглеждане на делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК на
практика се съдържа признание на всички релевантни обстоятелства досежно
престъплението по чл.211 вр.чл.209 от НПК по отношение на св.П.. От последващите реакции на подс.Я., изразяващи
се в извършване на нови престъпления против личността и собствеността на
двамата свидетели също следва несъмнения извод, че той изначално не е имал
никакво намерение да достави обещаното гориво, съответно не го е сторил.
Показанията на св.И.И. и св.А.Д. са логични, последователни
и непротиворечиви, както съпоставени помежду им, така и с останалите събрани по
делото доказателства; по отношение на измамата, извършена спрямо тях подс.Я.
изцяло се признава за виновен и не оспорва обвинението в тази му част.
С деянието си подсъдимият С.М.Я. осъществил от обективна и субективна страна по отношение на Й.К.П.
и на В.Д.П. и състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК
спрямо всеки от тях.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК по отношение на Й.К.П.,
било осъществено с действие, изразяващо се в отправяне на закана с убийство
срещу личността на пострадалия, придружена със заплашително поведение спрямо
него от страна на извършителя, изразяващо се в опит за нанасяне на удари с
желязна тръба по него и преследване по улиците на гр. Русе. Тази закана и
действия предизвикали основателен страх от осъществяването им у лицето, спрямо което били
отправени – св. Й.К.П..
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК по отношение на В.Д.П., било осъществено с
действие, изразяващо се в отправяне на закана с убийство срещу личността на
пострадалия, придружена със заплашително поведение спрямо него от страна на
извършителя, изразяващо се в опит за нанасяне на удари с желязна тръба по него
и преследване по улиците на гр. Русе. Тази закана и действия предизвикали
основателен страх от осъществяването им у лицето спрямо което били отправени –
св. В.Д.П..
От субективна страна
всяко от престъпленията е извършено виновно – умишлено. Към момента на деянието
и към настоящия момент подсъдимият бил пълнолетен и съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искал
тяхното настъпване.
От събраните по делото доказателства се установява, че подс.Я.
още към момента на поемане на обещанието да достави горивото срещу посочената
цена, очевидно не могъл да го изпълни. Показателни в това отношение са
реакциите му по отношение на двамата свидетели – същият ги е подгонил с желязна
тръба, заплашвайки ги с убийство. Тези му действия, от една са възприети от св.Б.,
а от друга са принудили двамата свидетели да се скрият в дома му. Сам подс.Я. в
обясненията си, дадени при предходното разглеждане на делото и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, не отрича, че е
заплашвал двамата свидетели и изразява съжаление, че не ги е хванал: „Ако бях ги
хванал, щяха много бой да ядат“ (л.196 от НОХД № 1428/2016г.)
С деянието си подс. Я.
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.
216, ал.1 от НК, тъй като на 16.08.2015г. в
гр. Русе, унищожил противозаконно чужди движими вещи – срязал 1 бр. автомобилна
гума марка „Ханкок” с размери 15R/215/70 и 1 бр.
автомобилна гума марка „Кумху” с размери 15R/215/70,
на обща стойност 200,00 лева, собственост на Й.К.П. ***.
Изпълнителното деяние
било осъществено с действие, изразяващо се в срязване с нож на 1 бр.
автомобилна гума марка „Ханкок” с размери 15R/215/70
и 1 бр. автомобилна гума марка „Кумху” с размери 15R/215/70, който били монтирани на джип „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ....,
собственост на св. П.. По този начин структурата на вещите била засегната до
степен, която прави невъзможно бъдещото им ползване по предназначение.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно – умишлено. Към момента на деянието и към
настоящия момент подсъдимият бил пълнолетен и психически здрав. Той съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Искал да унищожи вещта, за което се съди
по силата на удара и от използваното средство – нож, с който лесно да среже
гумите на джип „Хюндай“, модел „Санта Фе“.
Доказателствата за това престъпление се съдържат в
показанията на пострадалия П., св.П., св.П. и св.Х.. В своите обясненния, дадени
при предходното разглеждане на делото и приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, подс.Я. не отрича авторството и на това
престъпление: „После отидох в „ Дружба 1 “ и му нарязах на П. двете гуми на
джипа, след което отидох да си работя като такси“( л.197 от НОХД №
1428/2016г.).
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият Я.
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията и да му се
наложат наказания.
С първата по делото присъда на подс.Я. за престъплението по чл.211
пр.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години. Тази присъда е отменена по протест на РРП с
изрично искане за утежняване положението на подсъдимия и то да се увеличи
наказанието само за това престъпление. В този смисъл по отношение на подс.Я. не
е налице забраната по чл.355 ал.2 от НПК и по отношение на него няма пречка да
бъде наложено наказание в по-висок размер от три години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по
чл.211 пр.3 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК съдът отчита като единствено
смекчаващо вината обстоятелство фактическото признание на вината и здравословното
му състояние – инсулинозависим диабет. За разлика от това отегчаващите вината
обстоятелства са многобройни. Като такива обстоятелства съдът отчита наличието
на минали осъждания на подсъдимия, които са извън нуждите на квалификацията
опасен рецидив. Все в тази връзка следва изрично да се посочи, че подс.Я. е
осъждан повече от петнадесет пъти за извършени престъпления от общ характер,
основно против собствеността, от което следва, че той е деец с трайно
установени престъпни нагласи по
отношение на когото целите по чл.36 от НК по никакъв начин не са довели до
положителна промяна в личността му. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се посочи и това, че престъплението е извършено в условията на
продължавано престъпление, а при второто деяние е въздействано върху волята на
две лица.
Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе
съображения съдът определи за подс.Я. наказание на основание чл.211 пр.3
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК при превес на отегчаващите вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ, при законови граници
от три до десет години.
Доколкото протеста, с който се иска влошаване положението на
подсъдимия не касае наказанията за другите престъпления настоящият съд е
обвързан с присъдата на предходния състав по отношение на тях и в този смисъл
важи забраната по чл.355 ал.2 от НПК.
При индивидуализация на наказанието по чл.144 а.3 от НК по
отношение на св.Й.П., изхождайки от същите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съдът определи за подс.Я. наказание в размер на две години лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието по чл.144 а.3 от НК по
отношение на св.В.В.П., изхождайки от същите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съдът определи за подс.Я. наказание в размер на две години
лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието по чл.216 ал.1 от НК по
отношение на собствеността на св.П. изхождайки от същите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът определи за подс.Я. наказание в размер на
една „лишаване от свобода”.
Така определените наказания следва да се групират на
основание чл.23 ал.1 от НК, като на подс.Я. се наложи най-тежкото измежду
определените наказания, а именно шест години „лишаване от свобода”, което
следва да се изтърпи при строг пърнвоначален режим.
Изтърпяването му ще даде възможност на подсъдимия Я. да се
поправи, а също и така на деец с подобно обременено съдебно минало ще се отнеме
възможността да върши престъпления. Целите на наказателната репресия ще се
изпълнят в максимална степен с понасянето от подс.Я. на ограниченията, съпътстващи
изтърпяването на това наказание. Последното по преценка на съда е адекватна
санкция за виновното му поведение.
По гражданските искове - непозволеното увреждане е сложен фактически
състав, изразяващ се в деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са
осъществени всички тези елементи от фактическия състав, за да е налице
непозволено увреждане. С оглед изложеното са налице противоправни деяния от
страна на подс.Я. - извършени престъпления по чл.211 пр.3 от НК и по чл.216 ал.1 от НК и то
виновно - при пряк умисъл. Налице са и вреди - имуществени вреди, изразяващи се
в намялаване на патримониума на св.П. веднъж в размер на 160 лв. (чл.211 пр.3
от НК) и втори път в размер на 200 лв. (чл.216 ал.1 от НК), които се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с всяко от деянията. Поради това, съдът
намира, че всеки от двата граждански иска е доказан по своето основание и
размер. Предвид гореизложеното, безспорно със своето виновно поведение
подсъдимият Я. е причинил на гражданския ищец имуществени вреди, които следва
да репарира. С оглед нормата на чл.45 от ЗЗД подсъдимият следва да възстанови имуществените
вреди за всяко от престъпленията против собствеността, които е извършил по
отношение на св.П..
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: