Р Е Ш Е Н И
Е
№
1913 23.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5391 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С, район , ж.к. , бул. „” No офис - сграда Лабиринт, ет. , офис ,
представлявано поотделно от Н. Т.С. и М. Д. Д, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт К. В-М, против А.Х.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 605/07.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 1 000 лева – главница по договор за паричен заем № 2633492, 111. 05
лева - договорна лихва за периода от 16.09.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от
45 лева - такса разходи, сумата от 521. 85 лева– неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 16.09.2016 г. до 31.03.2017 г. и сумата от
111. 50 лева - обезщетение за забава за периода от 17.09.2016 г. до 05.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 06.02.2018 г., до
окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Основанията за дължимост на търсените
суми се основават на твърдения за сключен на 02.09.2016 г. между ответника и
“Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № 2633492, по силата на който
дружеството му е предоставило сумата от 1 000 лева, а той се е задължил да я
върне, ведно с уговорената договорна лихва 111. 05 лева, общо 1 111.05
лева, на 15 равни двумесечни вноски от по 74. 07 лева до 31.03.2017 г., като не
изпълнил задължението си. На 16.11.2010 г. е сключен рамков договор за цесия
между заемодателя и “Агенция за събиране на вземания” ООД /с правоприемник –
ищецът/, по силата на който и съгласно приложение № 1/01.03.2017 г. към него,
вземанията, произтичащи от горния договор, са изкупени от последното. Я. бил
уведомен за извършената цесия, но въпреки това не е платил дължимите суми.
По делото е постъпил в срок отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Т.,
както и допълнение към него, също депозирано в срока по чл. 131 от ГПК. Със
същите се сочи, че не е доказано как е изпълнено задължението на цедента за
предаването на отпуснатия паричен заем. Отделно от това се навеждат доводи, за
прекомерност на неустойката, като клаузата, която както е уговорена се явявала
неравноправна, тъй като била не била индивидуално уговорена, потребителят нямал
възможност да договори друго преди сключването на договора и са му били
наложени едностранно и изцяло поемането на задължението за заплащането й, като
излага подробно доводите си в тази връзка. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на исковете. Оспорва се и валидността на договора за цесия, като
се сочи, че към датата на сключването му не е било възникнало процесното
вземането, за да може да бъде негов годен предмет. В тази връзка се оспорва, че
ищцовото дружеството има качеството на кредитор досежно процесните вземания,
като излага подробни доводи в защита на тезата си.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
605/07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е
бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота
на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което
и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
С
договор за предоставяне на паричен заем № 2633492 от 02.09.2016 г., сключен
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, последното му е
предоставило в заем сумата от 1 000 лв. Съгласно договора сумата подлежи на
връщане на 15 двуседмични вноски от по 74. 07 лв. т.е. общо сумата от
1 111. 50 лв. или с договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 111. 05
лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 35 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 41. 71 %. Падежът на първата вноска е 16.09.2016 г.,
а на последната такава на 31.03.2017 г. Съобразно уговорките между страните по
договора същият съставлява и разписка за получаването на сумата /чл. 3/.
Приложени са и общите условия към него, както и предложението за сключване на
договора, изходящо от ответника.
В чл.
4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава да предостави в 3-дневен
срок обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай на неизпълнение на горното задължение на заемателя
се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 521. 85 лева, която се
разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата
на вноските и в този случай дължимата вноска се увеличава с 34. 79 лв.
Представен
е и сключеният между ищеца и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г., като съгласно препис –извлечение от
приложение № 1 към него от 01.03.2017 г.
са прехвърлени и вземанията на ответника по договора за заем.
Цедентът
е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази
връзка са изпратени няколко уведомителни писма до длъжника – ответник по
постоянния му и настоящ адрес, като същите са върнати с отбелязване, че пратката
не е потърсена в единия случай, а в
останалите, че няма такова лице на адреса.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по
процесния договор за паричен заем. Същевременно съдът намира, че е налице
редовно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй
като първоначалният кредитор – цедент е упълномощил цесионера да стори това,
като са налице изрични пълномощни в този смисъл и уведомление, приложени към
исковата молба. Така описаните книжа следва да се считат за редовно връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Получаването
на отпуснатия заем в размер на 1 000 лева се потвърждава от сключения между
страните договор, като същият съставлява разписка за получаването на сумата. При
това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира, че процесният
договор е за потребителски кредит, при все че в самият него е налице
отбелязване в този смисъл в чл. 7, ал. 1, т. 1. Съответно за него са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР не надвишава така посочения размер. Това се отнася и договорната
лихва. При това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът намира,
че исковете за главница и възнаградителна лихва като основателни следва да
бъдат уважени, тъй като не се представиха доказателства за изпълнение на
поетите задължения за тяхното плащане. Дължима се явява и търсената мораторна
лихва, с оглед в забава в плащанията от страна на длъжника, като същата
изчислена върху главницата от 1 000 лева за периода от 17.09.2016 г. до
05.02.2018 г. възлиза на 140. 83 лв. /изчислена с calculator.bg/ и следователно следва да се уважи иска за
заявения размер от 111. 50 лева.
По отношение на неустойката съдът намира
следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.143,
т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клауза за
неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и същност като такава излиза
извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни
задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на
заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на
същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена
с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
При това и съдът намира, че искът за неустойка следва да
се отхвърли.
Това се отнася и по отношение сумите претендирани като
такса от 45 лева за събиране на вземането, като в чл. 16, ал. 2 от договора е
посочено, че заемателят е запознат с Тарифата за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт“. Друг е и въпросът, че по делото не се представиха каквито и да
било доказателства за направата на разходи било за дейност на служител, било за
събиране на просрочени вземания и въобще на каквито и да било действия за
извънсъдебно събиране на вземанията от страна на „Изи Асет Мениджмънт“.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 385. 47 лв., съобразно уважената част от исковете. При
определянето им съдът взе предвид разноски за заплатена държавна такса от 164.
21 лв., депозит за особения представител в размер на 200 лв. и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед
степента на фактическа и правна сложност на делото.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 58. 61 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 444.
08 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че А.Х.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С, район Л,
ж.к. , бул. „” No , офис - сграда Л, ет. , офис , представлявано поотделно от Н.
Т. С. и М.Д. Д, част от сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 605/07.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 1 000 лева – главница по договор
за паричен заем № 2633492 от 02.09.2016 г., сключен между А.Х.Я. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, ведно с 111.
05 лева - договорна лихва за периода от 16.09.2016 г. до 31.03.2017 г., и 111. 50 лева - обезщетение за забава за
периода от 17.09.2016 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лева, считано от
подаване на заявлението – 06.02.2018 г.,
до окончателното й изплащане, като отхвърля
останалите исковете сумата от 521. 85 лева– неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 16.09.2016 г. до 31.03.2017 г. и такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева.
Осъжда А.Х.Я. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С, район ж.к. , бул. „” No, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно от Н. Т. С. и М. Д. Д,
сумата от 444. 08 лв. /четиристотин
четиридесет и четири лева и 8 ст./ за направените по делото разноски, от които 58. 61 лв. по
ч.гр.д. № 889/2018 г. и 385. 47 лв. по гр.д. № 5391/2018 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Ивелина Мавродиева
Вярно,
с оригинала: З.М.