РЕШЕНИЕ№ 260063

гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13563 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба ищцата С.Й.Д. е предявила следните пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД:

1.   против Т.Г.Б. и М.С.Б. за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, на следните имоти: 1. собствените си 480/1154 ид.ч. от поземлен имот е идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота -***., ***., ***. и ***., както и от: сграда с идентификатор ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; 2. Уг ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи — 1, с предназначение - лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18- 76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т., ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота - ***., ***., ***. и ***.;

2.   против С.Г.Б. за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, на следните имоти: собствените й 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна и Уг ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18- 76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, е адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота- ***., ***., ***. и ***.

С отговора на исковата молба ответните страни Т.Г.Б. и М.С.Б. са предявили против С.Й.Д. следните активно пасивно и кумулативно обективно съединени искове:

1.   с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от по 14 460 лв. в полза на всеки от ищците (след постановено с Определение № 260249/21.08.2023 г., обединяване на основание чл. 213 ГПК на настоящото производство, в което исковете са заявени като частични за сумата от 2 500 лв. от общо дължимата от 14 460 лв. с производството по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, в което са предявени искове за разликата от 11 960 лв.), която сума представлява паричната равностойност на положената грижа за периода от 08.04.2018 г. до 09.07.2020 г., формирана на основание минималната работна заплата за посочения период;

2.   с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от по 3 375 лв. в полза на всеки от ищците, представляваща стойността на дадената издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 09.07.2020 г., в размер от по 250 лв. на месец;

3.   с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от по 3 191, 59 лв., представляваща увеличената стойност на поземления имот, съобразно правото на собственост, предмет на договора от 480/1154 ид.ч., в резултат на извършено подобрение - изграждане на пристройка към лятната кухня и подмяна на водоснабдителната и канализационна инсталации.

Ищцата по главни иск твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане прехвърлила на своите внуци Т.Г.Б. и С.Г.Б. горепосочените имоти по силата на сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** по нот.д. № ***г. при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив. Сочи, че към момента на изповядване на сделката внукът й Т.Г.Б. се намирал в граждански брак с ответната страна М.С.Б., поради което недвижимите имоти са придобити от страна на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че макар да са поели задължение за издръжка и гледане, никой от ответните страни не полагал грижи за ищцата, която страда от забо.ляване, установено с експертно решение на ТЕЛК и е Т. но подвижна, въпреки което е принудена да поема грижата за битовите си нужди, свързани с пазаруване, готвени и чистене, сама. Сочи, че след сделката се наложило да посещава лечебно заведение два пъти, като никой не поел лечението й и не я посетил в болницата, като при молба към първият ответник, последният отказал с довод, че ищцата получава пенсия. Твърди, че третият ответник С.Б. е заминал за чужбина, считано от м. януари 2020 г. и не полага никакви грижи за нея. Твърди, че първоначално след изповядване на сделката първите двама ответници живеели в имота, но вместо да се грижат за нея й създали повече грижи, че в редките случаи, в които я придружавали до магазин, си купували продукти за себе си и я оставяли да пазарува сама с минималната си пенсия. Сочи, че първите двама ответници напълно се дезинтересирали от нея, още докато били в имота, а през м. юли 2020 г. се изнесли от имота. Твърди, че получава пенсия от 270 лв., като има разход за лекарства от 70 лв. месечно и не успява да се справи сама с текущите си нужди, като същевременно поема консумативните разходи за имота. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и постановяване на решение, с което по съдебен ред сключените договори да бъдат развалени, поради неизпълнение на задължението на ответните страни да полагат грижи и да дават издръжка на ищцата.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни Т.Г.Б. и М.С.Б. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Твърдят, че през 2018 г. се преместили да живеят в с. Т. при бащата на ответника и постоянно посещавали ищцата и се грижели за нея, като последната ги поканила да живеят при нея, което се случило на 08.04.2018 г. и първоначално всички живеели на приземния етаж на сграда с № 2. Условията за живот били много тежки, поради което започнали да правят ремонт на лятната кухня, където ищцата да се премести, защото банята и тоалетната били по-близо. Сложили й телевизор, включили хладилника в това помещение, в който държали всички хранителни продукти. През това време ответните страни продължили да живеят в жилищната сграда, като се грижили за ищцата, водили я да си пазарува, на прегледи при личния й лекар, който тя не посещавала преди, като се отзовавали при всяка нейна нужда и през нощта, като неведнъж се налагало да викат спешна помощ.

Твърдят, че й осигурявали семейна среда, готвили заедно, хранили се на маса заедно и обработвали двора заедно, като съжителствали в приятна атмосфера. Изпълнявали всяко нейно желание и я водили, където ищцата пожелае. Всичко било на техни разноски, ищцата спестявала пенсията си, като сама пожелала да заплаща лекарствата си и евентуален престой в болница. Твърдят, че поемали всички разходи за консумативни разноски. След като прехвърлили имота се разбрали да пазят това в тайна. Твърдят, че през 2019 г. при тях отишла да живее ***на ищцата К., на която след като започнали изграждането на допълнителна пристройка към лятната кухня, се наложило да кажат за сделката, след което започнали проблемите между страните, тъй като ищцата била настройвана против ответните страни от своята дъщеря. Сочат, че след изграждане на постройката стаята на ищцата станала по-топла, заради изолацията, като имали 24-часова визуална връзка с ищцата, тъй като стената на постройката била залепена за стаята на ищцата, където имало прозорец. Твърдят, че те я закарали при престоя й в болница, но ищцата се обидила, тъй като не ходили на свиждания, които били забранени, поради пандемията. Тогава отношенията им се сринали напълно, поради което в деня на изписването й от болницата - 12.07.2020 г., ищцата ги принудила да напуснат. По така изложените съображения молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът С.Г.Б. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ТПК отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител - адв. А.Ш., в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените от ищцата твърдения, че ответника е извън страната и че не е полагал необходимите грижи. Твърди, че другите двама ответници са полагали непосредствени грижи за ищцата, които тя не е приемала. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения конститутивен иск.

В насрещната искова молба ищците по насрещния иск - Т.Г.Б. и М.С.Б., твърдят, че по искане на ищцата направили пристройка към лятната кухня, за да са по близо до нея и за да избият врата директно към банята, като създадат удобства на ищцата. Твърдят, че за изграждането на пристройката, която не била нанесена на кадастралната карта, се наложило да изтеглят два потребителски кредита, като стойността на материалите била в размер на сумата от 10 496, 21 лв., а на Т. а от 4 840 лв. Считат, че с изграждане на постройката стойността на поземления имот се е увеличила, тъй като осъществените действия следвало да се приемат за подобрения в имота. Претендират увеличената стойност на имота, съобразно ид.ч. от правото на собственост, предмет на процесната сделка, като считат, че следва да получат обезщетение в качеството им на добросъвестни владелци на имота. Претендират и стойността на грижата, която са полагали за ищцата за период от 27 месеца - от 08.04.2018 г. до 09.07.2020 г., която определят в размер на минималната работна заплата за всеки месец, съобразно размера й за съответната година. Считат, че стойността е дори по- висока от претендираната, тъй като грижата за болен човек 24 часа в денонощието била заплащана високо на пазара на Т. а. Претендират и месечната издръжка, която са давали ба ищцата за посочения период от 27 месеца от по 250 лв. на месец. Молят съда да разгледа насрещните искове и да постанови осъдително решение по тях, в случай на уважаване на главния иск на ищцата за разваляне на процесния договор.

От ищцата - в качеството й на ответник по насрещната искова молба, е депозиран в срока за това, отговор на насрещната искова молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Излага и становище за недопустимост на исковете, поради липса на ясен петитум, тъй като не ставало ясно, дали ответните страни признават, че не са гледали ищцата. Сочи, че ответните страни не са полагали никакви грижи за нея, като последните живеели при нея още от 2018 г., от който момент ищцата се грижела за тях и ги изхранвала с отглежданата от нея продукция. Твърди, че постройката е изградена против волята й, по който начин са затворили прозореца на помещението, което тя обитава и се наложило да стои на изкуствена светлина. Счита, че иска за присъждане на стойността на издръжката е недопустим, тъй като договорът е за периодично изпълнение и развалянето му няма обратно действие.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Пловдив е сезиран с субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на процесиите прехвърлителни сделки.

За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти):                1. наличието на действително облигационно

правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор.

По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** по нот.д. № ***г. при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, по силата на който С.Й.Д. е прехвърлила на Т.Г.Б. собствеността по отношение на следните имоти: 1. 480/1154 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота - ***., ***., ***. и ***., както и от: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи — 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 14 кв.м., брой етажи — 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; 2. 14 ид.ч. от 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота - ***•} ***., ***. и ***.

Правото на собственост е прехвърлено срещу поето от ответника Т.Г.Б. задължение за издръжка и гледане до края на живота на продавача, като купувачът се задължава да й осигури нормален начин на живот, какъвто е водила до сега, издръжка и грижа за нея при болест, старост и немощ, както и срещу вече положените грижи и дадените от приобретателя до този момент издръжка на прехвърлителката.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** по нот.д. № ***г. при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, С.Й.Д. е прехвърлила на С.Г.Б. собствеността по отношение на 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 61 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна и 14 ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18- 76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота— ***., ***., ***. и ***.

Правото на собственост е прехвърлено срещу поето от ответника С.Г.Б. задължение за издръжка и гледане до края на живота на продавача, като купувачът се задължава да й осигури нормален начин на живот, какъвто е водила до сега, издръжка и грижа за нея при болест, старост и немощ, както и срещу вече положените грижи и дадените от приобретателя до този момент издръжка на прехвърлителката.

Между страните е безспорно обстоятелството, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане ответникът Т.Г.Б. е бил в граждански брак с ответната страна М.С.Б..

При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения - 1) за гледане и 2) за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът може за упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор - по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

В практиката на Върховния касационен съд - така Решение № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г., Г. К, III г. о. на ВКС, се възприема становището, че ищецът не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя, респективно - в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформацията на задължението. В процеса, образуван по иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, когато двама или повече свидетели дадат противоречиви показания или някой от свидетелите е заинтересован, съдът следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на останалите данни по делото, мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и на кого не и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за установено. Тези правни разрешения, са дадени и с Решение № № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IVг.о. на ВКС и Решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг. д. № 1871/2014 г. на II т.о., а и в множество други актове на ВКС, обективиращи трайната и последователна практика на касационната инстанция.

В производството по делото са снети показанията на ищцата - К. И.А.и Д.А.А..

От показанията на свидетелката К. А - ***на ищцата, се установява, че ответните страни Т.Б. и М.Б. са заживели в имота преди прехвърлянето - към средата или края на 2018 г. и в началото - преди да се прехвърли имота са се грижили за нея като са я водили на доктор и са й осигурявали всичко необходимо. Свидетелства, че през м. юни 2019 г. се е върнала да живее в имота и три месеца след това разбрала, че имотът е прехвърлен на ответните страни, като не е видяла ответниците да се грижат за майка й - да й осигуряват закуска, да й чистят и всичко необходимо, от което се нуждае една възрастна и болна жена. Като се върнала засякла и ответника С.Б. за няколко месеца, който не работел и не полагал грижи. През това време майка й сама си готвила и чистела, като някога й помагал нейн близък - дядо А., който починал. Знае от майка си, че когато ходили до Кауфланд ответниците й купували каквото поиска, но нейните продукти се поставяли отделно и тя си ги заплащала. Излага пред съда, че майка й е много болна и има нужда от човек, който да е постоянно при нея, като й закупува необходимите лекарства, като майка й сама си закупувала лекарствата и два пъти влизала в болници и никой от ответните страни не отишъл на свиждане за да я види. Влизала и трети път в болница, но след като ответните страни вече напуснали имота. Всички болнични престои си ги заплащала ищцата, като при третото й влизане в болница поискала пари от ответните страни за изследвания, но те отказали, тъй като ищцата си имала пари в картата. Не е виждала ответните страни да правят ремонти в сградите, където живее майка им, като си построили сграда за себе си - залепена до стаята на майка й, за да живеят в нея. Майка й не била съгласна с изграждане на сградата, тъй като последната затъмнила светлината от прозореца за стаята на ищцата и й пречила, тъй като не влизала естествена светлина. Свидетелства, че ответниците се изнесли от имота през месец юни или юли 2020 г., защото майка й - след като се върнала от болница им казала, че не могат да продължават така нещата, тъй като имала нужда от спокойствие, а отношенията им били обтегнати, като имала нужда от грижи за лечението, а те отказали. Като си тръгнали си изнесли техни неща като си откачили бойлер и пералня и ги оставили без вода. След като се изнесли не идвали в имота, не се интересували, не плащали издръжка и не са предлагали парична помощ. Свидетелства, че е живеела в една от стаите на по-голямата къща, като ползвала банята в лятната кухня, която съществувала там от години и външната тоалетна, която е на около 20 метра от къщата. Сочи, че ответните страни не са правили ремонт на стаите, в които живее свидетелката и не са я подпомагали финансово, тъй като работи, като си разделяли сметката за ток на три - между свидетелката и двамата ответника без да се включва ищцата. Имало случаи, в които се събирали заедно с ответниците на вечеря, но по принцип всеки се хранел различно. Празнували рожден ден на Т., като не са празнували годишнина на майка й, като свидетелката отишла за един - два часа, а майка й си била поканила и други хора, братя и сестри. Впоследствие разбрала, че майка й е дала пари на Т. и М. за да купят храната и да може да отпразнува годишнината и да събере всички. Сочи, че майка й си отглеждала животни - кокошки и зайчета, като сама се грижила за тях и така си осигурявала месо. Животните били на майка й - тя си ги развъждала и никой не й ги е купувал, като ответните страни не са имали животни и не са помагали на ищцата в тяхното отглеждане, дори когато помоли за това. Майка й винаги успявала да си сготви сама, като това било така и до ден днешен, като готви на газово котлонче и си има всички уреди. Знае, че майка й е давала на ответните страни сумата от 1 200 лв., за да си погасяват заем, като показала на свидетелката бележка, че е изтеглила тази сума от своите спестявания. Свидетелства, че лично се грижела за градината, като всички ядели плодове и зеленчуци от нея, но само свидетелката се грижела за градината. Когато се нанесла дворът бил джунгла, като свидетелката е преработила градините - в единия двор имало райграс, а другият се обработвал. Много рядко молила ответника Т. за помощ с тежката работа, като не е искала помощ от неговата съпруга. Сочи, че майка й е здравноосигурена като си заплащала сама изследванията при престоя й в болница.

От показанията на свидетелката Д.А.А.- ****на ищцата, се установява, че ответните страни Т. и М. са живели в имота от 2018 г., като една година след това през 2019 г. ****й прехвърлила имота на двамата братовчеди на свидетелката Т. и С.. Знае от ****_Си, че ответните страни са се държали много добре с нея преди да им прехвърли имота, като са я водили в болница, купували са й неща. След прехвърлянето спрели да се грижат за нея и ****й се оправяла сама, отглеждала си кокошки и зайци, а неин близък познат дядо А. и носил всеки ден хляб, който тя си заплащала, като си осигурявала й мляко, което купувала веднъж в седмицата. Свидетелства, че е живяла в имота от септември 2019 г. до януари 2020 г., защото заминала за А., като докато живяла в имота ответните страни не помагали с нищо на ****й, не се грижили за нея, тя си готвила сама, като ги е молила, когато не се чувства добре да й сготвят. След работа те обикновено излизали, като ****й ги молила да й помагат и с чистенето - особено М., която всеки път й отказвала. ****й й разказвала, че неразбирателствата започнали откакто започнала да се строи постройката, като тя не искала да са толкова близо до нея, а сега прозорецът й е затъмнен. Сочи, че е била свидетел как Т. се кара с нея. Сметките за ток ги заплащали ответните страни, но в плащането се включвали и свидетелката и майка й, като ****й не се включвала в сметките, за да й ги поемат те.

Свидетелства, че е карала ****си до болница, като откакто ги няма майка й я кара, защото ****й има нужда да ходи всеки месец. Свидетелства, че ответните страни са си тръгнали от имота след като ****й била изписана от болница, тъй като тогава те отказали да й заплатят лечението и ****й им казала, че те трябва да се грижат за нея и те си тръгнали. След като си тръгнали от имота не са търсили ****й и не са се интересували от нея. Излага пред съда, че докато е живяла в имота не е работила и учила и е била там, като е чистила на ****си поне веднъж в седмицата. ****й си имала хладилник, а Т. показвал на свидетелката цял шкаф със сладки и солени неща, които крият от бабата, която не била с наднормено тегло и нямала нужда от диета.

Снети са и показанията на свидетелите на ответните страни Т.Б. и М.Б. - Г.Х.Б.и А.П..

Свидетелят Г.Х.Б.излага пред съда, че е баща на Т.Б. и С.Б. ***, през две къщи от имота на ищцата. Свидетелства, че първоначално Т. и М. живеели при свидетеля, но тъй като последният чакал бебе било много тясно, а ищцата ги посещавала и били близки и им предложила да отидат при нея, защото е сама. Сочи, че е очевидец на техните отношения, тъй като живее близо и е присъствал на рождени дни и на юбилея на ищцата. През тези две години нямало никакви конфликти между тях, били привързани, грижата била много силна, като й купили телефон, за да имат постоянно връзка с ищцата и й дали и номера на свидетеля, който също веднага може да реагира, защото е близо. Два пъти влизала в болница през този период и те й ходили на посещения. Носили й храна, като я водили на прегледи и ходили до Здравната каса. Не може да каже кога са били престоите в болница - преди или след прехвърлянето на имота, тъй като не знае точно кога е прехвърлен, а ответните страни се грижили за ищцата и преди прехвърлянето. Сочи, че ответните страни навсякъде ходили с нея, постоянно я разхождали с тях с колата - до супермаркет, до X., като не са я оставяли и почти нищо не са правили без нея. Те заплащали сметките и закупували около 90 % от храната, като М. готвела, но се случвало и бабата сама да си готви. Сочи, че е виждал М. да чисти на ****С., да й мери кръвното и да й дава хапчета. За градината и животните се грижели Т. и М., като Т. гледал зайци, които били негови - сам си ги развъдил, като консумирали това месо и започнали да продават. Не си спомня точният брой на зайкините, като в един период имало и бройлери. Т. и М. не били градинари, но помагали за градината, никога не оставяли ищцата сама, като засадили дървета, райграс, цветя и люцерна за животните. Не знае кой е закупувал семената, но знае, че Т. ги е садил и коси райграса и люцерната, която суши, за да храни животните. Свидетелства, че знае, че ежедневната грижа за ****С. от пране, чистене, готвене и поддържане на домакинството била от Т. и М., включително всички останали грижи, като М. готвела при ****С. в лятната кухня, тъй като печката била при нея. Свидетелства, че ищцата сама започнала да иска да се направи нещо, като построили постройката до лятната кухня и направили сериозен ремонт на лятната кухня с идеални санитарни помещения , направили тоалетна и поставили врата, за да може да се преминава от стаята към санитарните помещения без да се излиза. Сградата била изградена така, че да е залепена до прозореца до лятната кухня, за да може да обслужват през него бабата. Знае, че ответните страни имали собствени средства и теглили заем за постройката, като бабата нямала никакви възражения и дори се радвала, докато строили. Там празнували рождения ден на сина му и всичко било хубаво - без проблеми. При ремонта направили всичко, което С. искала - сложили мивка, закупили уреди - телевизор, печка на газ и ток, пералня и бойлер, като сложили и аспиратор. В стаята на С. в лятната кухня било светло, като било станало идеално. В началото ****С. казвала, че е много добре, като свидетелят не я е чувал да се оплаква, че е затъмнено. Ищцата била съгласна с всичко, включително постройката да е толкова близо, като казвала на свидетеля колко се радва. При изливането на бетона за къщата се сложила арматура и се закупил фибран за изолация. Доколкото си спомня ремонтните дейности за изграждане на постройката започнали след прехвърлянето, като ответните страни я направили, за да живеят в нея, но и за да са близо до бабата. Свидетелства, че ответните страни са живели в имота две години, като в един момент бабата започнала да вика, да ги гони да се махат, защото й пречат, като им казвала, че щяла да им сложи отрова в храната. Това се случило 5-6 месеца преди да напуснат имота или за по-дълъг период. 5-6 месеца преди да се махнат в имота се нанесла и ***на К., като около година и половина живеели заедно с бабата без ***й. Проблемите започнали и бабата започнала да ги гони откакто ***й се нанесла в имота, като Т. през цялото време е помагал на К. с пренасянето на мебели и ремонт на старата къща. Сочи, че синът му С. живял в имота много малко, като сигурно е помагал, но може и да не е помагал. Синът му С. го нямало в имота от около две години (бел. свидетелските показания са снети на 26.10.2021 г.), като не знае дали е предоставял на С. издръжка или е превеждал пари. Няма информация дали след като ****С. ги е изгонила от имота Т. и М. са правили опити да й превеждат сума пари.

Свидетелката А.П. сочи, че е жена на Г.Б.- баща на ответника, като ответните страни Т. и М. Б.в началото са живеели при свидетелката, като след това са се преместили при бабата, защото била самичка, те се грижили за нея и тя ги молила да отидат при нея. Знае, че ищцата има дъщери и внучета, но не ги е виждала да ходят при нея, а живеят в съседство - през две къщи. Ищцата не можела да се обслужва, защото ходила с бастун, като не е сигурна да ли е можела да си готви и да си чисти. Бабата живеела в тъмна приземна стая като изба, нямала тоалетна и баня на близо, като ответните страни й направили баня и тоалетна, купили бойлер. Оправили лятната кухня като стая за живеене за бабата, като имало санитарни условия и направили баня и тоалетна там, направили й и кухня, сложили изцяло нова кухня, боядисали стените. Бабата била много щастлива. Отношенията им били хубави, като водили бабата на почивка в X. - на бани, водили я на лекар за краката и за сърцето. Пазарували й, като често и бабата ходила с тях. Знае, че са й купували дрехи и лекарства, като ги е виждала как й купуват лекарства. Винаги й помагали, докато живеели там, като се е случвало да помолят свидетелката и мъжът й за помощ с бабата, когато те са на работа. Не си спомня да е имало скандали и напрежение, ходили са на гости, на празненства там. Карали Нова година през 2018 г. и 2019 г. и били заедно с бабата. Присъствала на празненство по случай юбилей на бабата, като ответните страни били подготвили всичко, купили шатра, М. сготвила, закупили голяма торта. Постоянно карали бабата в болница. К. отишла да живее в имота много след ответните страни, когато вече всичко било направено - постройката. В имота било много мръсно преди ответните страни да отидат, като Т. е помолил баща си за помощ при изнасянето на боклуци, след това насадил фиданки, картофи, тикви, цветя и киви. Оправили всичко в двора - имало червени рози, декоративен храст, сложили статуетки, насадили борчета. Бабата имала няколко зайци, но ответните страни закупили специални зайци за месо и се грижели за тях, много рядко бабата им слагала храна. Не е виждала ***на К. да живее с нея в имота, като сочи, че свидетелката пред залата била малката ***на К., която е виждала по празненства, но не и да живее там. Когато е ходила в имота е виждала стаята много чиста, бабата била весела и никога не се е оплаквала, че не я гледат добре. Купили й електроуреди, карта за телефон. Когато К. се изнесла при бабата нещата били добре до едно време и после станал конфликт за малки неща. Имали битови конфликти и се оплаквали, че бабата ги обижда.

Съдът намира, че в производството по делото се установява обстоятелството, че ответникът С.Г.Б. не е изпълнил поетото с договора задължение за даване на грижа и издръжка на ищцата.

В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Естеството на поетото задължение от страна на приобретателя по договор за издръжка и гледане е трайно и продължително - до смъртта на кредитора.

В случая - ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че за периода от изповядване на сделката - 14.03.2019 г., до датата на депозиране на исковата молба, е давал на ищцата грижата и издръжката, от която последната се е нуждаела. За да достигне до този извод съдът съобрази и показанията на свидетеля Г.Б., който свидетелства, че синът му С.Б. е заминал за чужбина, както и показанията на свидетелката К. А., която излага пред съда, че ответникът не е подпомагал ищцата финансово и не е изпращал пари за нейната издръжка.

Следователно по така изложените съображения исковата претенция следва да бъде уважена по отношение на този ответник.

Съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена и по отношение на ответните страни Т.Б. и М.Б..

Налице е константна съдебна практика, намерила израз в Решение № 163/07.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г. по описа на ГК, III г. о. на ВКС, Решение № 261/10.02.2020 г. по гр. д. № 758/2019 г. по описа на ГК, III г. о. на ВКС, Решение № 60 170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. по описа на ГК, III г. о. на ВКС, Решение № 863/22.12.2010 г., по гр. д. № 1534/2009 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 21/14.08.2012 г. по гр. д. № 16/2011 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. по описа на ГК, IVг. о. на ВКС, Решение № 138/07.10.2020 г. по гр. д. № 227/2020 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 169/15.10.2020 г. по гр. д. № 4423/2019 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 60 150/29.11.2021 г. по гр. д. № 2080/2020 г. по описа на ГК, IV г. о. на ВКС. Съгласно тази практика договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като докожото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това. Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще продължи и след този момент.

С определение от 26.10.2021 г., постановено в първото по делото съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответните страни Т.Б. и М.Б. са започнали да живеят в едно домакинство с ищцата от

08.04.2018    г. (л. 180 по делото).

Съдът, при преценка на събраните в производството по делото гласни доказателствени средства, намира, че ответните страни са в неизпълнение на своите задължения за престиране на грижи и издръжка в полза на ищцата в обем, който да й осигурява нормален и спокоен живот с покриване на всички нейни потребности, считано от м. юни 2019 г.

За да достигне до този извод съдът съобрази показанията на свидетелите на ищцата К. И.А.и Д.А.А.. Съдът цени показанията на тези свидетели на основание чл. 172 ГПК като безпротиворечиви и житейски логични, като в производството по делото не се налице данни за конкретна заинтересованост на посочените свидетели от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

От показанията на свидетелката К. А.се установява, че последната е започнала да живее в процесния имот, считано от м. юни 2019 г., като в този смисъл са и показанията на нейната ***Д.А., която е започнала да живее в имота от м. септември 2019 г. Двете свидетелки последователно излагат пред съда своите непосредствени впечатления от отношенията между ищцата и ответните страни, като свидетелстват, че ответните страни не са полагали необходимата грижа за ищцата, изразяващи се в нормални битови условия - като почистване на дома й, приготвяне на храна, грижа за домакинството.

Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетелите на ответните страни - Г.Б.и А.П., доколкото и двамата свидетели не са пребивавали постоянно в имота, като в своите показания последните сочат за конкретни действия, осъществявани от ответните страни, свързани с извършване на ремонт и изграждане на постройка за тяхно лично ползване. Последните свидетелстват за полагана грижа, но техните показания не могат да бъдат възприети, тъй като не са непосредствени, а разказват за конкретни ситуации, свързани с подготовка на празненства от ответните страни за ищцата и техните взаимоотношения, които са наблюдавани периодично и само във връзка с конкретен повод. Свидетелят Б.излага пред съда, че е ходил често в имота, като е помагал със строителството и с почистване на имота, но неговите показания са непосредствени само в посочената им част, като не може да се приеме, че осъществените от ответните страни строителни действия са предприети само и единствено с цел осигуряване на пълна грижа за ищцата, а последните са предприети и в техен интерес - за задоволяване на жилищните им нужди.

В този смисъл от показанията на свидетеля Б.се установява, че отношенията между страните са се влошили от момента, в който в имота се е върнала ***на ищцата - свидетелката К. А., като от показанията на този свидетел не се опровергава обстоятелството, че свидетелката А.се е нанесла в имота през м. юни 2019 г., доколкото последният сочи, че свидетелката А.е заживяла в имота поне година и половина след ответните страни, а в производството се установява, че ответните страни са започнали да живеят в имота през м. април 2018 г. - преди изповядване на сделката.

От събраните в производството по делото доказателства се установява единствено, че през целия период на пребиваване в имота ответните страни са заплащали режийни разноски за електроенергия и вода. В този смисъл това обстоятелство е обявено за безспорно между страните с определение, постановено в първото по делото съдебно заседание, като в последствие признанието на този факт е оттеглено от страна на процесуалния представител на ищцата, доколкото са изложени възражения, че в заплащането на тези разноски са участвали и свидетелките К. А.и Д.А..

От представените по делото справки от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се установява, че за периода от 09.04.2018 г. до 09.06.2020 г. е заплатена сумата от 1 551, 20 лв. за електроенергия, а за периода от 13.04.2018 г. до 20.05.2020 г. сумата от 261, 32 лв. за вода.

От така представените доказатества не се установява кой е изпълнявал задълженията към посочените дружества чрез заплащане на дължимите суми. Това обстоятелство обаче се установява от събраните в производството по делото гласни доказателствени средства, като и свидетелите на ищцата излагат пред съда, че последната не е участвала в заплащането на разноските за електрическа енергия, а последните са се поделяли между ответните страни и свидетелките, които са живеели в имота. Погасяване на част от тези задължения и от страна на свидетелките, обитавали имота, не води до извод, че ответните страни не са престарали издръжка, изразяваща се покриване на тези разноски. Това е така, доколкото ответните страни са поели задължение за издръжка и гледане на ищцата, а не на членовете на нейното домакинство, поради което останалите пребиваващи в имота лица дължат пропорционална част за покриване на тези разходи.

Обстоятелството, че ответните страни са покривали разходите за електрическа енергия и вода обаче не опроверга извода, до който съдът достигна, че в периода след

01.06.2019     г. последните не са престарали грижа и издръжка в необходимия за това обем, доколкото заплащането на режийните разноски е извършвано и в техен интерес и не се установява след този период последните да са покривали битовите нужди на ищцата. Това обстоятелство не се установява и от представените по делото извлечения от банковата сметка на ответната страна М.Б., тъй като не се установява, че посочените разходи за пазаруване в хранителни магазини са сторени за нуждите на ищцата от храна.

В производството по делото безпротиворечиво се установява, че след 12.07.2020 г. ответните страни са преустановили изпълнение на поетото с договора задължение за даване на грижа и издръжка на ищцата, като са напуснали съвместно обитавания с ищцата имот. Установява се, че след като са напуснали имота ответните страни не са престарали на ответната страна и издръжка, в който смисъл са показанията на свидетелите К. А.и Г.Б.. В този смисъл от гласните доказателствени средства се установява, че отношенията между страните са се влошили, като свидетелката К. А.сочи, че ищцата е помолила ответните страни да си тръгнат, тъй като не са полагали необходимите грижи, а от показанията на свидетелите на ответните страни - Г.Х.Б.и А.П., се установява, че ищцата е изгонила ответните страни. Съдът намира, че свидетелските показания са безпротиворечиви в тази част, доколкото се установява, че ответните страни са напуснали имота, поради влошаване на взаимоотношенията им с ищцата и по нейно желание, като какъв е конкретният повод за влошаване на техните взаимоотношения и точният начин на напускане на имота - дали е бил съпроводен с обиди и дали ответните страни са взели част от покъщнината, са ирелевантни за правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото.

Следователно в производството по делото се установява, че за периода от 01.06.2019 г. до 12.07.2020 г. грижата и издръжката са били в непълен и недостатъчен обем, а след

12.07.2020     г. ответните страни изцяло са преустановили изпълнение на своите задължения.

По въпроса за правните последици от неоказване на необходимото съдействие от

страна на кредитора за изпълнение на задължението в натура, е постановена практика на ВКС в следния смисъл: С Решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г., III г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IVг.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. по гр. д. № 642/11 г. IV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. При неоправдано неоказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за полагане на издръжка и грижи в натура, длъжникът следва веднага да трансформира задължението си за издръжка в парично.

В случая в производството по делото се установява, че след напускане на имота ответните страни не са изпълнявали задълженията си за осигуряване на грижа и издръжка в пари, поради което при съобразяване на посочената съдебна практика съдът намира, че след 12.07.2020 г. неизпълнението на задължението на ответните страни е пълно.

Неизпълнение на задълженията на ответните страни в този период съдът намира за съществено и последното представлява основание за разваляне на договора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена. Това е така, тъй като задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните - така Решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр. д. № 966/98 г. на II ВКС. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация и не за целия период е основание за разваляне на договор изцяло поради неизпълнение - в този смисъл е Решение № 1267 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5326/2007 г., VГО на ВКС.

В случая дори само неизпълнението за времето от напускането на общото домакинство до предявяване на иска обосновава пораждане на право за разваляне на договора, а че в този период ответниците не са се грижили за ищцата и не са я издържали, спор по делото няма.

Неизпълнението е съществено, ответниците отговарят за него и за ищцата - кредитор е възникнало потестативното право, предявено за упражняване в настоящото производство с конститутивния иск за разваляне на сключения договор.

Процесният договор е сключен и срещу вече престарани минали грижи, както и срещу задължението на ответника Т.Б. за бъдещи грижи и издръжка. В този случай договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.

Въпросът за значението на изрична клауза в алеаторния договор, че собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но още и срещу вече престарани грижи и издръжка от приобретателите, е намерил своето разрешение в Решение № 327/25.02.2015 г. на ВКС, IVг.о. по гр. д. № 1205/2014 г. Договорът е единен, като специфичното е, че грижите и издръжка до датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престарани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени - последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще), кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора, само, ако по надлежен ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част - за установяване на същата.

Така с Решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г., Г. К, III г. о. на ВКС е прието, че прехвърлянето на недвижим имот срещу положени в минал период грижи и за гледане и издръжка за бъдещ период, следва да се разглежда като единен договор, от което следва, че изпълнението, евентуално неизпълнението на договора следва да се преценяват с оглед цялостното престиране на грижи.

Доколкото в договора няма изразена воля, че се прехвърля конкретно определена част от собствеността на имота срещу положени грижи и издръжка до сключването на договора, и срещу грижи и издръжка след неговото сключване, договорът по своя характер остава алеаторен, сключен с цел обезпечаване на престация за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя, като продължение на неделимата престация за минали и бъдещи грижи и издръжка. В този смисъл съдът не възприема тезата на ответните страни, поддържана в писмената защита по делото, че договорът следва да бъде развален частично, каквато според тях е волята на ищцата с оглед твърденията й в исковата молба.

По така изложените съображения исковата претенция е основателна и по отношение на договора за издръжка и гледане, сключен с ответника Т.Г.Б., като последният следва да бъде развален и по отношение на съпругата му М.С.Б., доколкото последната е придобила права по отношение на имота по силата на закона, тъй като последният е придобит в режим на съпружеската имуществена общност.

Тъй като съдът прие, че неизпълнението е значително с оглед интереса на ищцата, договорът следва да бъде развален в неговата цялост.

Предвид основателността на главния иск следва да се пристъпи към разглеждане на предявените от ответните страни Т.Б. и М.Б. насрещни осъдителни искове:

Предявен е насрещен осъдителен иск за заплащане на обезщетение в полза на ответните страни за осъществените подобрения в имота, равняващо се на увеличената стойност на имота.

С определението за насрочване на делото съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е такава по чл. 72 ЗС като е съобразил твърденията на страните и е приел, че ответниците следва да се определят като добросъвестни владелци.

В този смисъл съдът се е позовал на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 11 на Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. М 9/1974 г., на Пленума на ВС, в което се приема, че при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание.

С оглед събраните в производството по делото доказателства и при съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения на ВС, съдът намира, че към настоящия момент исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 74, ал. 1 ЗС като се приеме, че ответните страни имат качеството на недобросъвестни владелци на имота.

Това обстоятелство следва от основателността на главния иск за разваляне на договора и с оглед установеното в мотивите на съдебното решение неизпълнение на задължението на ответните страни, което е дало основание за разваляне на договора.

В този смисъл с Решение № 110 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 5557/2016 г., Г. К, II г. о. на ВКС, в което се приема, че на присъждане подлежи по-ниската между стойностите на вложените средства и увеличената стойност на имота. В решението е прието за ирелевантно възражението на насрещната страна - прехвърлител, че не е дала съгласието си за извършване на подобренията, като е прието, че към момента на извършването им приобретателката е подобрявала свой имот и за обезщетяването й са ирелевантни предпоставките за приложението на чл. 74, ал. 2 ЗС, съответно - ирелевантно е отношението на прехвърлителката към факта на извършваните СМР. В този смисъл е и Решение № 29 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 5189/2014 г., Г. К, IIг. о. на ВКС.

Съгласно съдебната практика, ако по делото не бъде установено качеството на добросъвестен владелец, респ. подобрител, поддържано от ищеца, съдът дължи произнасяне по иска за заплащане на подобренията като на обикновен подобрител на чужд имот. В този смисъл са Решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, IIг.о., Решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г. на Iг.о. и др.

В производството по делото се установява, че ответните страни със свои средства и за задоволяване на своите жилищни нужди са изградили постройка в имота, която е разположена до лятната кухня в дворното място, като в производството по делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза за определяне на стойността на вложените разходи и стойността, с която се е увеличила стойността на имота.

В производството по делото е представен Констативен акт № на Община *****, от който се установява, че при извършена проверка на обект, представляващ пристройка към жилищна сграда в поземлен имот № ***по КК на с. Т. , Община *****, е установено, че строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради нарушение на разпоредбите на чл. 148 ЗУТ във вр. с чл. 142 ЗУТ.

По делото е представена Заповед № РД-09-198/17.02.2022 г. на кмета на Община *****, с която е постановено да бъде премахнат незаконен строеж „пристройка към жилищна сграда в поземлен имот № ***по КК на с. Т. , Община *****, разположен на границата с поземлен имот №****, с извършител Т.Г.Б.“.

С Решение № 95/16.01.2023 г. по адм. д. № 945/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Т.Г.Б. против Заповед № РД-09-198/17.02.2022 г. на кмета на Община *****. Решението е оставено в сила с Решение № 6392/14.06.2023 г. по адм. д. № 3166/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно решението по адм. д. № 945/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив е влязло в законна сила на 14.06.2023 г.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление № 6/27.12.1974 Г. по гр. д. № 9/1974 г., Пленум на ВС не е налице подобрение на недвижим имот с извършено в него незаконно строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата. Такова изменение на имота не води до увеличаване на стойността му, ако собственикът иска премахването на направеното. Ако собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство следва да се третира като подобрение на имота, а стойността му да се определя, като се държи сметка, че е възможно премахването му.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - така Решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., Г. К, 1 г. о. на ВКС, в която се приема, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази.

В случая влязлата в сила заповед за премахване на строителството, чиято незаконност е установено по административен ред, е издадена по жалба на ищцата. В този смисъл следва да се приеме, че последната не желае запазване на процесната постройка. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката К. А., която излага пред съда, че след изграждане на постройката и поради липсата на отстояние между последната и лятната кухня, в която живее ищцата, тази постройка пречи на проникването на естествена светлина през прозореца на лятната кухня.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради неговата неоснователност.

Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 88 ЗЗД за заплащане на паричната равностойност на предоставените грижи и връщане на дадената издръжка.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 88 ЗЗД ищците по насрещната искова молба следва да установят при условията на пълното и главно доказване следните обстоятелства - че основанието за престиране на грижата и издръжката е отпаднало с обратна сила, т.е. че са възникнали условията за връщане на даденото, както и че са престарали грижа за процесния период на посочената стойност и са давали издръжка в претендирания размер и период, чрез доказване на разходите, които са сторили, в който смисъл ответните страни не сочат доказателства.

Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от Постановление № 1/28.051979 г., на Пленума на ВС, както и съгласно основаната на него константна съдебна практика на ВКС, при разваляне на двустранен договор, какъвто е и ненаименованият алеторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗЗД, т.е. - на отпаднало основание предвид обратното действие на развалянето, прехвърлителят може да иска връщане само даденото от него по договора.

От приложения по делото договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** по нот.д. № ***г. при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, се установява, че С.Й.Д. е прехвърлила на Т.Г.Б. собствеността по отношение на процесния недвижим имот срещу поето от ответника Т.Г.Б. задължение за издръжка и гледане до края на живота на продавача, като купувачът се задължава да й осигури нормален начин на живот, какъвто е водила до сега, издръжка и грижа за нея при болест, старост и немощ, както и срещу вече положените грижи и дадените от приобретателя до този момент издръжка на прехвърлителката.

Така сключеният между страните договор е единен, тъй като страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи, като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. При развалянето на такъв договор е неприложима разпоредбата на чл. 88 ЗЗД, която се отнася за договорите с продължително или периодично изпълнение, тъй като тази разпоредба визира договорите, при които и двете престации се разменят продължително време или периодично.

Отношенията между страните във връзка с даденото по разваления договор ще се уредят съгласно чл. 55 ЗЗД, тъй като всеки дължи да върне даденото на отпаднало основание или неговата равностойност, ако полученото не налице в неговия патримониум или връщането му е невъзможно по други причини. В този смисъл е Решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., Г. К, IVг. о. на ВКС.

В производството по делото е установено, че към датата на изповядване на прехвърлителната сделка ответните страни Т.Б. и М.Б. са били съпрузи.

Доколкото разпоредителната сделка е извършена срещу вече престарана от страна на ответника Т.Б. грижа и издръжка, единствено той е материалноправно легитимиран да претендира връщане на престараната грижа и издръжка за периода от 08.04.2018 г. до

08.04.2018    г. В този смисъл е отбелязването в нотариалния акт за изповядване на процесната сделка като последният е сключен за вече престарана грижа и издръжка от страна на ответника Т.Б., който е страна по тази сделка в качеството му на приобретател, която престация е приета за изпълнена със сключване на договора. Доколкото с определение, постановено в първото по делото съдебно заседание, съдът е приел, че страните са живеели в едно домакинство, считано от 08.04.2018 г. следва да се приеме, че в договора за прехвърляне на недвижими имот е съобразена вече дадената издръжка и грижа за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г.

След посочената дата се дължи връщане на престираната грижа и издръжка от двамата съпрузи или за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г., доколкото в мотивите на съдебното решение съдът установи, че до този момент полаганата грижа и плащаната издръжка в полза на ищцата Д. е била пълна. За да достигне до този извод съдът съобрази показанията на свидетелите на ищцата, в точност показанията на свидетелката К. А., която свидетелства, че от момента, в който се е върнала в имота ответните страни не са полагали нужната грижа за нейната майка. В този смисъл са и показанията на свидетеля Г.Б., който излага пред съда, че ответните страни са се грижили за С.Й., като са я гледали, закупували са й всичко необходимо и са я водили на почивка, но след като в имота се е върнала да живее ***на ищцата е настъпил разрив в техните взаимоотношения.

От представената по делото справка за извънгранични пътувания на М.Б. не се установява, че за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г. последната е била извън територията на страната.

По отношение на дадената издръжка е ирелевантен работният график на ищците.

В производството по делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е установила стойността на грижата и на издръжката за процесния период.

С оглед въведените от страните възражения съдът е допуснал изслушване на комплекса съдебно-медицинска и съдебно-оценителна експертиза, която след изследване на здравословното състояние на ищцата е определила стойността на грижата, включително необходимостта от закупуване на лекарства, както и стойността на грижата при наемане на болногледач за 8 часа, доколкото е установено, че грижата от която се нуждае ищцата с оглед нейното здравословно състояние не е съпроводена с 24-часово наблюдение.

Вещото лице - медицински специалист е изследвало приложените по делото медицински документи и е определило стойността на приеманите от ищцата медикаменти по периоди - с оглед предписанията на лекуващите лекари и установеното здравословно състояние на ищцата. При определяне на общия разход за издръжка по периоди вещото лице - оценител, е определило стойността на издръжката по данни на НСИ, като са изключени разходи за данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и алкохолни напитки и тютюневи изделия, като данните за здравеопазване от НСИ са заместени с определените от вещото лице - медицински специалист разходи. Вещите лица са определили следните размери на издръжката за процесния период: 1. за периода от 08.04.2018 г. до 04.06.2018 г. издръжката е в размер от 407 лв. на месец или общо за периода от 814 лв.; 2. за периода от 04.06.2018 г. до 04.01.2019 г. издръжката е в размер от 469 лв. на месец или общо за периода от 3 283 лв.; 3. за периода от 09.01.2019 г. до 09.01.2020 г. издръжката е в размер от 521 лв. на месец или общо за периода от 6 252 лв. и 4. за периода от 09.01.2020 г. издръжката е в размер от 513 лв. на месец или общо за периода от 3 078 лв., или обща стойност за целия период от 13 427 лв. Определена е и обща стойност за периода без включени разходи за медикаменти от 10 653 лв.

Експертизата е определила, че за обгрижване на възрастни хора от частно лице стойността е по 3 лв. на час, като са съобразени 8 часа на ден или средно по 24 лв. на ден или 720 лв. на месец. Посочено е, че общата стойност за процесния период е от 19 440 лв. При определяне на необходимостта от съответна грижа е съобразено здравословното състояние на ищцата , която е в леко увредено общо състояние, като необходимите грижи се състоят в редовен прием на предписани медикаменти, хигиенно-диетичен режим и щадящ режим на опорно-двигателния апарат, физиотерапевтични процедури в Отделение по Физиотерапия и рехабилитация или в амбулаторни условия под контрол на общопрактикуващия лекар или лекар - специалист по нервни болести и консултация с ОПЛ и невролог при нужда.

Съдът намира, че при разглеждане на предявените искове следва да бъде съобразено заключението на вещите лица по комплексната експертиза, доколкото последното е дало пълен и обоснован отговор на поставените въпроси - след изследване на всички данни по делото, включително здравословното състояние на ищцата.

Съдът намира, че при определяне на размера на престараната издръжка следва да бъде съобразено заключението на вещото лице в неговата пълнота, с оглед изключените разходи, за които не са налице данни да са престарани по делото. Доколкото заключението е дадено при съобразяване на данни от Националния статистически институт всички останали разходи следва да бъдат съобразени, като следва да се съобрази заключението на вещите лица, което е определи стойността на медицинските разходи за медикаменти. Това е така, тъй като от свидетелските показания се установява, че за периода, ча който издръжката е престарана - последната е включвала и разходите за медицински консумативи.

Експертизата е установила, че за периода от 08.04.2018 г. до 04.06.2018 г. издръжката е в размер от 407 лв. на месец; за периода от 04.06.2018 г. до 04.01.2019 г. издръжката е в размер от 469 лв. на месец; за периода от 09.01.2019 г. до 09.01.2020 г. издръжката е в размер от 521 лв. и за периода от 09.01.2020 г. до 09.07.2020 г. издръжката е в размер от 513 лв. на месец.

Доколкото в насрещната искова молба ищците са посочили, че претендираният размер на издръжката е от 250 лв. на месец, в който размер последните твърдят, че са осигурили средства на ищцата, съдът следва да съобрази посоченият от ищците месечен размер на последната, който е по-нисък от установената месечна издръжка по периоди съгласно заключението на вещите лица по комплексната експертиза. В този смисъл в петитума на насрещната искова молба ищците са посочили, че претендират сумата от 3 375 лв. в полза на всеки от ищците, представляваща стойността на дадената издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 09.07.2020 г., в размер от по 250 лв. на месец. Съдът е обвързан от посоченото искане при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което дължи произнасяне по предявеното от страните в процеса искане, които са определили размера на месечната издръжка от 250 лв. и след приемане на заключението по комплексната експертиза не са увеличили размера на иска по реда на чл. 214 ГПК.

За периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. стойността на дадената издръжка е от 2 808, 31 лв., определен както следва: 11 месеца х 250 лв. месечна издръжка и 7 дни х 8, 33 лв. среднодневна издръжка определена на база 30 дни.

За периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г. стойността на издръжката е от 641, 61 лв., формирана както следва - 2 месеца х 250 лв. месечна издръжка и 17 дни х 8, 33 лв. среднодневна издръжка определена на база 30 дни.

Доколкото в производството по делото са изложени твърдения, че издръжката е престирана заедно от съпрузите следва да се приеме, че последните претендират по 1/2 от общо дадената издръжка. С оглед обстоятелството, че материалноправно легитимиран да предяви иска за връщане на вече дадената издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. в общ размер от 2 808, 31 лв. е ищецът Т.Б., следва в полза на последния да се присъди 1/2 от този размер, който съдът определи при съобразяване на диспозигивното начало в процеса - или сумата от 1 404, 16 лв. За периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г. в полза на Т.Б. следва да се присъди сумата от 320, 81 лв. - от общо определената стойност 641, 61 лв. Следователно предявеният от Т.Б. иск е основателен за сумата от 1 724, 97 лв., като последният следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 3 375 лв. и за периода от 02.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

Предявеният от М.Б. иск е основателен за сумата от 320, 81 лв. и за периода от

15.03.2019     г. до 01.06.2019 г., като последният следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 3 375 лв. и за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. и за периода от

02.06.2019     г. до 09.07.2020 г.

По отношение на иска за заплащане на стойността на престараната грижа следва да бъдат съобразени установените вече периоди за двамата ищци по насрещните искове.

Доколкото в производството по делото се установява, че до момента на изповядване на сделката грижата е била престирана в пълен обем за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. последната - съгласно заключението на вещите лица по комплексната експертиза, е в общ размер от 8 088 лв. (11 месеца х 720 лв. месечна издръжка и 7 дни х 24 лв. среднодневна издръжка определена на база 30 дни).

При съобразяване на принципа на диспозитивното начало в процеса и доколкото ищците са претендирали стойността на грижата в размер на минималната работната заплата, както следва за 2018 г. от 510 лв., за 2019 г. от 560 лв. и за 2020 г. от 610 лв., следва да бъдат съобразени посочените стойности. В този смисъл е формулирания в насрещната искова молба петитум на предявения иск, с който е формулирано искане за присъждане на стойността на грижата, формирана на основание минималната работна заплата за периода 2018 г. - 2020 г.

Следователно при съобразяване на формулираното от страните искане стойността на грижата за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. е в размер от 5 833, 71 лв., формиран както следва: за периода от 08.04.2018 г. до 31.12.2018 от 4 471 лв. (8 месеца х 510 лв. месечна издръжка и 23 дни х 17 лв. среднодневна стойност на грижата определена на база 30 дни) и за периода от 01.01.2019 г. до 14.03.2019 г. от 1 362, 71 лв. (2 месеца х 560 лв. месечна издръжка и 13 дни х 18, 67 лв. среднодневна стойност на грижата определена на база 30 дни).

За периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г. стойността на престараната грижа следва да се определи служебно от съда на основание чл. 162 ГПК. Това е така, доколкото в производството по делото се установява, че ответните страни са били Т. ово заети и са били обективно възпрепятствани да престират грижа в натура пълноценно и по 8 часа на ден. В производството по делото не се установява за ищцата да са полагани грижи, свързани с рехабилитация, каквито според вещото лице - медицински специалист са необходими. Предвид така изложеното за този период грижата следва да бъде определена в размер на 50 % от установената от вещите лица средномесечна стойност на грижата от 720 лв. или за сумата от 360 лв. Така установената стойност е в размер - по-нисък от претендирания от ищците размер на грижата, съобразен с минималната работна заплата в страната за 2019 г.

Следователно за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г. стойността на грижата е в размер от 924 лв., определен както следва: 2 месеца х 360 лв. месечна грижа и 17 дни х 12 лв. среднодневна грижа определена на база 30 дни.

Доколкото в производството по делото са изложени твърдения, че грижата е престарана заедно от съпрузите следва да се приеме, че последните претендират по ½ от стойността на общо предоставената грижа. С оглед обстоятелството, че материалноправно легитимиран да предяви иска за връщане на стойността на вече дадената грижа за периода от

01.06.2019    г. до 14.03.2019 г. в общ размер от 5 833, 71 лв. е ищецът Т.Б., следва в полза на последния да се присъди Уг от този размер, който съдът определи при съобразяване на диспозитивното начало в процеса - или сумата от 2 916, 86 лв. За периода от 15.03.2019 г. до …. в полза на Т.Б. следва да се присъди сумата от 462 лв. – 1/2 от общо определената стойност 924 лв. Следователно предявеният от Т.Б. иск е основателен за сумата от 3 378, 86 лв., като последният следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 14 460 лв. и за периода от 02.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

Предявеният от М.Б. иск е основателен за сумата от 462 лв. и за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г., като последният следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 14 460 лв. и за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. и за периода от

02.06.2019    г. до 09.07.2020 г.

По отношение на отговорността за разноските:

Ищцата С.Й.Д. е доказала заплащането на следните разноски в производството по делото: сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. (л. 25 по делото).

Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на основание Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г. (л. 317 по делото). В договорът е посочено, че с последния се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 2 952, 80 лв. по предявените искове, заявени за разглеждане в производството по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, както и допълнително адвокатско възнаграждение от по 100 лв. от второто съдебно заседание до 04.11.2022 г. и от по 250 лв. за периода от 04.11.2022 г. до приключване на делото.

С представения по делото списък на съдебните разноски е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение от 800 лв. по първоначалния иск, адвокатско възнаграждение от 2 952, 80 лв. по чл. 38 ЗАдв, както и определено по този ред възнаграждение от 200 лв. за съдебните заседание, проведени на 12.04.2022 г. и 27.10.2022 г. и 1 250 лв. за съдебните заседания, проведени на 23.10.2023 г., 30.01.2024 г., 21.03.2024 г., 21.05.2024 г. и 10.07.2024 г.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която препраща към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затрудненолице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на Наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В този смисъл е и Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК.

При съобразяване на посочената практика на Съда на ЕС съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на производството по делото следва да се определи допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., извън заплатеното от 800 лв., в размер на сумата от още 1 000 лв. Това е така, доколкото производството по делото се характеризира с правна сложност с оглед характера на предявените искове и обстоятелството, че предмет на разглеждане са и насрещни осъдителни искове, както и с фактическа сложност, доколкото по делото са проведени 11 открити съдебни заседания, в които са събирани доказателства. Следва да се определи и адвокатско възнаграждение по обединените за съвместно разглеждане искове, предявени по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, в размер на сумата от 800 лв., доколкото в това производство е предявен остатъчният размер на предявения първоначално като частичен - иск за връщане на стойността на предоставената грижа.

Следователно общият размер на адвокатското възнаграждение е от 2 600 лв., от които 800 лв. - заплатени на ищцата и 1 800 лв., платими на адв. Ш. на основание чл. 38 ЗАдв. От така определеното възнаграждение сумата от 800 лв. е дължима за защита по част от насрещните искове. Доколкото в представените по делото договори не е посочено как останалата сума от 1 800 лв. се разпределя по отношение на всеки един от ответниците и съответно за защита по насрещните искове, следва последната да се определи пропорционално от съда, като се приеме, че 1/3 от последната е за защита по предявения против С.Б. иск ( 266, 67 лв. от заплатеното възнаграждение от 800 лв. и 333, 33 лв. от определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение от 1 000 лв.), 1/3 е за защита по предявения против Т.Б. и М.Б. иск ( 266, 67 лв. от заплатеното възнаграждение от 800 лв. и 333, 33 лв. от определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение от 1 000 лв.) и 1/3 от последната е за защита по предявените от Т.Б. и М.Б. насрещни искове (266, 67 лв. от заплатеното възнаграждение от 800 лв. и 333, 33 лв. от определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение от 1 000 лв.).

С оглед така изложените съображения и предвид уважаване на главните искове следва ответникът С.Б. да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 25 лв. за държавна такса (1/2 от заплатената държавна такса от 50 лв.) и сумата от 266, 67 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение или сумата от общо 291, 67 лв. Следва ответникът С.Б. да заплати в полза на адв. Ш. адвокатско възнаграждение от 333, 33 лв.

С определение № 262342/14.04.2021 г. ищцата е освободена от задължението и за заплащане на разноски в производството по делото и сумата от 300 лв. - възнаграждение за особен представител на ответника С.Б., е внесена от бюджета на съда. С оглед основателността на иска по отношение на ответника С.Б. следва последният да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на бюджета на съда сумата от 300 лв. - депозит за особен представител. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 1365/25.03.2024 г. по к. гр. д. № 2784/2023 г. по описа на ВКС.

Ответните страни Т.Б. и М.Б. следва да заплатят в полза на ищцата сумата от 291, 67 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 266, 67 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и сумата от 333, 33 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Ш..

Ответните страни Т.Г.Б. и М.С.Б. са доказали заплащане на следните разноски: сумата от 725, 33 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г. (л. 60 по делото), сумата от 1 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2024 г. (л. 414 по делото), сумата от 200 лв. - депозит за изслушване на съдебно-оценителна експертиза, сумата от 700 лв. - депозит за изслушване на съдебно-техническа и допълнителна съдебно- техническа експертиза, 900 лв. за изслушване на комплексна съдебно-медицинска и съдебно- оценителна експертиза и сумата от 10 лв. за издаване на съдебни удостоверения. В производството по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, което е обединено за разглеждане с настоящото производство, ответните страни - в качеството им на ищци, са сторили разноски от 960 лв. за заплатена държавна такса.

В полза на ответните страни не се следват разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, но следва да им се присъдят разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед частичната основателност на предявените насрещни искове.

При определяне на отговорността за разноските по предявените насрещни искове следва да бъде съобразен общият уважен размер по отношение на двамата ответници съотнесен към общия предявен от последните размер на исковете, доколкото съдебните разноски се претендират общо от Т.Г.Б. и М.С.Б..

В полза на Т.Г.Б. и М.С.Б. не следва да се присъди сумата от 700 лв. - депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза, доколкото последната е допусната за защита по предявения насрещен иск за заплащане на стойността на подобренията в имота, който е отхвърлен като неоснователен.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от

06.01.2021    г. (л. 60 по делото) е, че не е установено как заплатената сума от 800 лв. - частично адвокатско възнаграждение, е разпределена за защита по предявения срещу ответните страни иск и за защита по предявените от тях насрещни искове. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.05.2024 г. (л. 414 по делото) е видно, че от общо заплатената сума от 1 600 лв. - 800 лв. са разпределени като допълнителни часове

Т. и сумата от 800 лв. е разпределена за защита по обединените за съвместно разглеждане искове, предявени по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав. Следователно следва да се приеме, че ½ от възнаграждението от общо 1 600 лв. - заплатено по настоящото производството, е определено за защита по главния иск, като останалата 1/2 от възнаграждението от 800 лв. и договореното по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, адвокатско възнаграждение от 800 лв. или сумата от общо 1 600 лв. следва да се разпредели за защита по насрещните искове.

Следователно по предявените насрещни искове ответните страни са сторили разноски в общ размер от 4 395, 33 лв., от които 1 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от общо 1 685, 33 лв. за заплатена държавна такса (725, 33 лв., заплатени по настоящото производство и 960 лв. по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав), сумата от 200 лв. - депозит за изслушване на съдебно- оценителна експертиза, 900 лв. за изслушване на комплексна съдебно-медицинска и съдебно- оценителна експертиза и сумата от 10 лв. за издаване на съдебни удостоверения.

С оглед изхода на правния спор и частичната основателност на предявените насрещни искове в полза на ответните страни следва да се присъди сумата от 615, 26 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищцата - в качеството й на ответник по насрещния иск, се следват разноски за адвокатско възнаграждение, определено в гореизложените мотиви на съдебното решение, както следва: 266, 67 лв. от заплатеното възнаграждение от 800 лв., 333, 33 лв. от определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение от 1 000 лв., както и сумата от 800 лв. - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по обединените за съвместно разглеждане искове, предявени по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав.

Следователно с оглед отхвърлената част от предявените насрещни искове в полза на ищцата С.Д. следва да се присъдят разноски от 229, 34 лв., а в полза на адв. Ш. следва да се присъди сумата от 974, 86 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска, предявен от С.Й.Д., ЕГН *********, с адрес *****, против Т. Г. Б., ЕГН: ********** и М. С. Б., ЕГН: *******, и двамата c адрес гр. П., ул. “В. Л.” **, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, на следните имоти: 1. 480/1154 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота - ***., ***., ***. и ***., както и от: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 14 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи — 1, с предназначение - селскостопанска сграда; 2. 1/2 ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. , Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота -***.,***.,***. и ***.

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иска, предявен от С.Й.Д., ЕГН **********_{5 с} ^_ec ***, против С.Г.Б., ЕГН **********, _с адрес ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане _№ ****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, на следните имоти: 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 61 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна и 1/2 ид.ч. от собствените на ищцата 480/1154 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 48 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - лятна кухня, и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., Община *****, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т. , ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, квартал ***, при съседи на имота - ***., ***., ***. и ***.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********₅ с адрес ***, да заплати на Т.Г.Б., ЕГН ********** с адрес***_, сумата от 1 724, 97 лв., представляваща стойността на дадената издръжка по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, за периода от 08.04.2018 г. до 01.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 3 375 лв. и за периода от 02.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 320, 81 лв., представляваща стойността на дадената издръжка по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 3 375 лв. и за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. и за периода от 02.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********_{? с} адрес ***, да заплати на Т.Г.Б., ЕГН *********, с адрес ***, сумата от 3 378, 86 лв., представляваща паричната равностойност на положената грижа по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т. с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, за периода от 08.04.2018 г. до 01.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 14 460 лв. в полза на всеки от ищците (след постановено с Определение № 260249/21.08.2023 г., обединяване на основание чл. 213 ГПК на настоящото производство, в което исковете са заявени като частични за сумата от 2 500 лв. от общо дължимата от 14 460 лв. с производството по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, в което са предявени искове за разликата от 11 960 лв.) и за периода от

02.06.2019    г. до 09.07.2020 г.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН *********, с адрес ***, да заплати на М.С.Б., ЕГН *********, с адрес ***, сумата от 462 лв., представляваща паричната равностойност на положената грижа по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, за периода от 15.03.2019 г. до 01.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 14 460 лв. в полза на всеки от ищците (след постановено с Определение № 260249/21.08.2023 г., обединяване на основание чл. 213 ГПК на настоящото производство, в което исковете са заявени като частични за сумата от 2 500 лв. от общо дължимата от 14 460 лв. с производството по гр.д. № 4958/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, в което са предявени искове за разликата от 11 960 лв.) и за периода от 08.04.2018 г. до 14.03.2019 г. и за периода от 02.06.2019 г. до 09.07.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Б., ЕГН ********* и М.С.Б., ЕГН ********* и двамата с адрес гр. П., ул. “В. Л.” **, против С.Й.Д., ЕГН *********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от по 3 191, 59 лв., представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., Община *****, одобрени със Заповед № РД-18- 76/20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес на имота с. Т., ул. “М.” ***, с площ от 1 154 кв.м., съобразно правото на собственост от 480/1154 ид.ч., предмет на разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****** при н. Р. Т.с per. № *** и район на действие - Районен съд - Пловдив, в резултат на извършено подобрение - изграждане на пристройка към лятната кухня и подмяна на водоснабдителната и канализационна инсталации.

ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН **********_{5 на} основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С.Й.Д., ЕГН **********_? сумата от 291, 67 лв. - разноски в производството по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА С.Г.Б., ЕГН **********_{} да} заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. И.Х.Ш., ЕГН *********, с адрес ***, офис 18, сумата от 333, 33 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С.Й.Д. по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С.Г.Б., ЕГН *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 300 лв. - разноски за депозит за особен представител в производството по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН ********* и М.С.Б., ЕГН *********, да заплатят на С.Й.Д., ЕГН *********, сумата от 291, 67 лв. - разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по предявения главен иск в производството по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав, както и сумата от 229, 34 лв.- разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове по гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН ********* и М.С.Б., ЕГН *********, да ззплатят на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. И.Х.Ш., ЕГН *********, с адрес ***, офис 18, сумата от 333, 33 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С.Й.Д. по предявения главен иск гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав, и сумата от 974, 86 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С.Й.Д. по предявените насрещни искове гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН ********* да з_аплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Т.Г.Б., ЕГН **********  М.С.Б., ЕГН **********_} сумата от 615, 26 лв. - разноски по предявените насрещни искове гр.д. № 13563/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК