РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4716 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Т.С.Ш. *** в качеството си
на майка и законен представител на малолетните деца З.А.П., ЕГН ********** и М.А.П.,
ЕГН ********** е предявила искова молба против ответника А.П. *** за изменение
на месечната издръжка, дължима от ответника на децата по силата на решение по
гр.д. № 1347/2016 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е утвърденото
постигнатото между страните споразумение, като моли размерът на издръжката бъде
увеличен от 120 лв. на 250 лв. месечно за детето З. и от 110 лв. на 220 лв.
месечно за детето М., считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на основания за нейното
прекратяване.
Искането е
мотивирано с увеличения минимален законов размер на месечната издръжка,
нарасналите нужди на децата, специфичните им потребности, изискващи финансови
средства, раждането на друго дете, за което ищцата полага грижи и издържа и
добрите финансови възможности на бащата да плаща увеличения размер на
издръжката.
Претендира
разноски.
Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът А.П.П. чрез пълномощника си адвокат Т. намира исковата претенция за
допустима и частично основателна.
Заявява, че е в състояние да
заплаща издръжка в размер на по 140 лв. за всяко дете.
Посочва, че е имал няколко
кредита от финансови институции и близки роднини за погасяване на лични
задължения на ищцата, както и за заплащане на издръжката на децата в резултат
от образуваното против него НОХД № 763/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, който
обаче бил изтеглен от майка му З.П..
С полученото след смъртта на баща
му обезщетение в размер на 90 000 лв. успял да погаси всичките си кредити,
да закупи автомобил на старо, с който да обслужва трудноподвижната си майка, да
извърши ремонт на наследствения апартамент и да заплати на сестра си нейния дял
от апартамента.
Твърди, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение през месец април 2018 г. не работи, а от месец
ноември 2018 г. се намира в Лондон, където все още не е започнал работа и живее
при познати, тъй като няма доходи.
Твърди, че докато е бил в
България винаги е търсил децата, за да общува с тях, и им е давал по 20-30 лв.
извън издръжката, водил ги е на заведение, купувал им е дрехи, а майка му също
е давала пари на ищцата.
Изразява съмнение, че детето З.
посещава редовно частната занималня, на която е записан, и заявява, че
посоченото в исковата молба апаратче, необходимо на З., всъщност са скоби,
които ще се подменят, ако има нужда, след 3-4 години.
Твърди, че ищцата получава детски
надбавки в размер на 135 лв. и че настоящият й съжител получава отлично трудово
възнаграждение.
Моли да отхвърляне на исковата
претенция в размера над 140 лв. за всяко дете и за присъждане на разноски.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Съдът като взе предвид
становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от представените по делото удостоверения
за раждане, издадени от Община Пазарджик, че Т.С.Ш. и А.П.П. са родители на
малолетните деца З.П.А., роден на *** *** и М.А.П., родена на *** ***.
Децата
са родени от брака на страните, сключен на 28.06.2009 г. в гр. Пазарджик, прекратен
с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1347/2016 г. на Районен
съд – Пазарджик. С бракоразводното решение упражняването на родителските права
е предоставено на майката Т.С.Ш., а бащата А.П.П. се е задължил да заплаща
месечна издръжка на детето З. в размер на 120 лв. и 110 лв. на детето М..
Установява се от удостоверение за раждане, издадено
от Община Пазарджик, че ищцата Т.С.Ш. е майка и на детето Д. С.С., родено на ***
г., чийто баща е С.Д. С..
От
изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик социален доклад
се установява, че през учебната 2018/2019 г. детето З. е записано като редовен
ученик в трети клас на СУ „Г. Брегов“ в гр. Пазарджик. Детето посещава редовно
училище и има изграден приятелски кръг там. Посещава и частна занималня
„Карлсон“, което обстоятелство се установява и от служебна бележка, издадена от
„Карлсон Стъди-Хол“ ЕООД, според която за посещението на занималнята се заплаща
месечна такса в размер на 150 лв. и месечна такса за обяд и превоз до
занималнята в размер на 80 лв.
По
данни на майката З. е здраво дете, не страда от наследствени и/или хронични
заболявания. С цел коригиране на обратната захапка на детето всяка седмица се
правят посещения при стоматолог за регулиране на поставеното апаратче, за което
се заплаща такса в размер на 10 лв.
През
учебната 2018/2019 г. М. е записана в трета група на ОДЗ „Слънчо“ в гр.
Пазарджик, което се установява и от служебната бележка, издадена от детското
заведение. Там детето посещава уроци по народни танци и художествена гимнастика,
които не се заплащат. По данни на майката детето страда от астма от алергичен
произход. Правят се инхалации, когато детето има пристъп и се приемат
изписаните от лекар – специалист лекарства.
Според социалните работници са задоволени базовите и емоционални
потребности на децата. От страна на майката е осигурен достъп на децата до
образование и здравни грижи. Между тях е изградена силна емоционална връзка,
като майката не възпрепятства контактите на децата с баща им. Жилището, в което
децата се отглеждат, представлява тристаен апартамент, собственост на съжителя
на майката С. С., в който е обособено лично пространство за децата.
Хигиенно-битовите условия в дома са много добри. По данни на майката няколко
дни в седмицата тя и децата прекарват в дома на родителите й в с. Д., който
също разполага с добри хигиенно-битови условия. В грижите за отглеждане на
децата майката разполага с пълната финансова и морална подкрепа на родителите и
брат си.
При
изготвянето на социалния доклад не е осъществен контакт с бащата А.П.П., тъй
като по информация на майка му З.П. той се намира извън страната.
Установява се от удостоверение, издадено от ТП на НОИ –
Пазарджик, че за периода от 08.12.2017 г. до 14.11.2018 г. Т.С.Ш. е получавала
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, а от
удостоверение, издадено от „Тракийско цвете – 2002“ ООД – какъв е размерът на
получените от съжителя й С. Д. С. трудови възнаграждения през 2018 г.
Установява
се от Заповед № 001/20.04.2018 г., издадена от „Инерком“ ЕООД, че трудовото
правоотношение на ответника за длъжността „работник, паркинг“ при работодателя
„И.“ ЕООД е прекратено по взаимно съгласие, считано от 20.04.2018 г., а от
Трудов договор № 302826/16.09.2019 г., че ответникът е започнал работа на
безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в „К. Б. А.“ ЕООД на
длъжността „монтажник електронни елементи“ с месечно трудово възнаграждение в
размер на 600 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година и за полагане
на нощен или извънреден труд и допълнително възнаграждение за постигнати
резултати в размер не по-висок от 200 лв.
По делото
са представени писмени доказателства – експертно решение на ТЕЛК, медицинско
удостоверение, епикриза, разпореждане за отпускане на пенсия, от които се
установява, че майката на ответника – З.Г.П. е пенсионер с месечна пенсия в
размер на 271,63 лв., страда от коксартроза и други възпалителни ставни
заболявания.
От
постъпило по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК писмо от Застрахователна компания „Лев
инс” АД се установява, че на ответника е изплатено застрахователно обезщетение
за смъртта на баща му в размер на 90 000 лв.
От
представените по делото разписки от „Изипей“ АД се установява, че ответникът е
заплащал различни суми в полза на „Кредисимо“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД, а от съобщение от 25.10.2017 г., издадено по изпълнително дело №
20148860400186 по описа на ЧСИ Васил Бараков с длъжник А.П.П. – че
производството по изпълнителното дело е приключено поради изчерпване на
предмета на изпълнение.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р Г.С. по повторната съдебномедицинска
експертиза, приета по делото, което съдът цени като компетентно, обективно и
обосновано изготвено, че детето З. е със смесено съзъбие, диагноза: лъжлива
прогения (кръстосана захапка във фронта 1112/2122), иначе казано „обратна
захапка“. В момента на детето се провежда ортодонтско лечение (има поставена
скоба в горна челюст). Зъбно-челюстното отклонение, което има, е необходимо да
бъде продължено до пълната смяна на съзъбието (12-13 години). Това лечение се
нарича „ранно-ортодонтско“ лечение. То има за цел: да коригира първоначално
морфологично отклонение (кръстосаната захапка 1112/2122) и да създаде условия
за пробива и смяната на останалите постоянни зъби, което ще завърши на 12-13-годишна
възраст, колкото се може по-близо до нормалните им места в зъбната редица. Това
лечение ще коригира първоначалното отклонение и ще създаде условия за успешното
му завършване във втората фаза на лечение – късно ортодонтско лечение (във
възрастта след 13 години). В близките години (до 12-13 години) лечението трябва
да бъде продължено (да не се прекратява) и след 13-годишна възраст да бъде
завършено успешно с т.нар. „късно ортодонтско лечение“, което е окончателно.
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че лечението на детето З. е наложително, тъй като ако не се лекува,
състоянието му ще стане скелетно. Стойността на ранното ортодонтско лечение е
около 1 000 лв. за периода до 12-13 годишна възраст, а късното – около
4 000 лв. В тази цена се включват и разходите за ежемесечно реактивиране
на апаратчето, макар и някои специалисти да взимат отделно по 10, 20, 30 или 50
лв. за реактивиране. Цената на апаратчето е около 200 лв. и в зависимост от
хода на лечението може да се наложи да се направи второ апаратче.
По делото е
прието и заключение на вещото лице д-р В.Г. по допуснатата съдебномедицинска
експертиза, но съдът не му дава вяра, тъй като същото е изготвено от
некомпетентно лице – вещото лице е стоматолог, но без специалност „ортодонтия“,
каквато е необходима за отговор на поставените от съда задачи.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка А. П. У., без родство със
страните, се установява, че познава децата З. и М. от години. Посещава ги често
в дома им в гр. Пазарджик, където живеят със съжителя на ищцата С.. По думите
на свидетелката З. редовно посещава частна занималня и в сравнение със
занималнята в училище успехът му е много по-добър. Не посещава други
извънкласни мероприятия поради липса на пари, но желае да тренира бокс. Детето М.
посещава детска градина „Слънчо“ и иска да се запише на балет. Тя страда от
астма и се правят инхалации. Финансова подкрепа в отглеждането на децата ищцата
получава от родителите си и от съжителя си С.. Според свидетелката децата са
много добре осигурени, имат играчки, телефони и таблети, облечени са с нови
дрехи, хранят се добре. Детето З. има апаратче на зъбите, с което е постоянно,
освен когато се храни. Във Фейсбук-профила на ответника свидетелката видяла
снимки, на които той е сниман с разпръснати пари – паунди, с маркови дрехи и с
алкохол, а също и облечен с работно облекло и обява за работа. С парите от
обезщетението за смъртта на баща си ответникът обзавел апартамента си със скъпи
вещи.
Според
свидетелката З.Г.П., майка на ответника, през месец април 2018 г. той е останал
без работа и е заминал за Англия, където няма постоянна работа. За смъртта на
баща си ответникът получил обезщетение в размер на 90 000 лв., което изхарчил,
за да обзаведе апартамента си, закупи кола и върне заемите си. Според
свидетелката на предявените й снимки, намиращи се по делото, не е ответникът. Останалата
част от показанията на тази свидетелка са неотносими към правния спор, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
По
делото са представени от ищцата разпечатки на снимки и публикации във Фейсбук,
за които се твърди да са от Фейсбук-профила на ответника, от които обаче не
могат да се направят категорични изводи за финансовото състояние на ответника и
за това дали има работа и каква.
От
ответника са представени платежни нареждания за платена в полза на ищцата издръжка,
но те нямат отношение към предмета на делото, доколкото установяват единствено
изпълнение на съществуващото към момента задължение на ответника да заплаща
издръжка на децата си.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 СК за
изменение на размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца
поради промяна в обстоятелствата.
За
уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и
главно доказване качеството на ответника на баща
на малолетните деца и нарасналите им нужди за храна, облекло, образование,
развлечения, лечение и други, които имат траен и съществен характер.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за
издръжка е израз на общото задължение на родителите по чл. 125 СК да се грижат
и възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според
критериите, визирани в чл.
142, ал. 1 СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, а минималният й размер за едно дете е равен на една четвърт от
размера на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 2 СК. При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните нужди на детето може да определи издръжка,
която е в негов интерес и съответства на доходите на родителя. Нуждите на
непълнолетното дете се преценяват с оглед правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възрастта му, нуждите от получаване на образование,
задоволяване на неговите потребности и специфичните му нужди като се отчитат
нормалните, ежедневни нужди на детето от храна, облекло, училищни пособия и др.
Обстоятелството,
че ответникът е баща на децата З. и М. не е спорно между страните, а и се
установява от писмените доказателства по делото. Не е спорно също така, че
децата живеят и се отглеждат от майка си.
Спорен по делото е въпросът за
размера на издръжката.
Безспорно децата З. и М. се
нуждаят ежедневно от средства за храна, облекло и обувки, подходящи за сезона и
за възрастта им, за учебни помагала и посрещане на ежедневните им разходите. Като
всички съвременни деца имат нужда да ползват мобилни устройства и интернет, а
за нормалното им психо-физическо и пълноценно личностно развитие е препоръчително
посещаване на извънкласни занимания или упражняване на спорт според интересите им,
като например бокс, както желае З., и балет, на който желае да се запише М.. В
тази насока са ангажираните от ищцата гласни доказателства – показанията на свидетелката Убинова, които съдът цени като
незаинтересовани, непосредствени и детайлни.
З. е на 10 години и е ученик в четвърти
клас. Разходите му като ученик са
нараснали неимоверно в сравнение с времето, когато е посещавал детска градина.
Необходими са му допълнителни средства за посрещане на ежедневните разходи в
училище (за закуска и обяд, за учебни помагала, евентуално за ученическа униформа,
за посещение заедно със съучениците му на музеи, екскурзии или зелени училища).
Детето посещава частна занималня, която също се заплаща ежемесечно. В
настоящото производство не могат да бъдат обсъждани причините, поради които З.
посещава частна занималня и нуждата му от нея, а единствено от значение е
фактът, че посещава такава. С нарастването на възрастта З. ще се нуждае от все
повече средства за отдих и развлечение като например за посещение на концерти,
кино прожекции, театрални постановки или спортни мероприятия. По делото са
събрани достатъчно по обем писмени и гласни доказателства, а също и експертно
заключение, че З. има специфични нужди, които надхвърлят обикновените и
нормално необходимите за възрастта, а именно средства за лечение на вродено
заболяване – т.нар. „обратна захапка“. Лечението на детето според вещото лице д-р
С. е наложително, като стойността му до навършване на 12-13-годишна възраст на
детето ще струва около 1 000 лв., а след тази възраст – до приключване на
лечението – около 4 000 лв. По време на лечението може да се наложи смяна
на апаратчето, чиято стойност е около 200 лв. По време на лечението е
необходимо ежемесечно реактивиране на апаратчето, чиято цена би трябвало да е
включена в цената на лечението, но е възможно и да се заплаща отделно от 10 до
50 лв. при реактивиране.
М. е на 6 години, посещава детска
градина и има данни, че страда от астма. Предвид ниската й възраст разходите,
които тя има, са значително по-ниски от тези на брат й З.. Основните й разходи
са за закупуване на дрехи, обувки, играчки, учебни помагала, лекарства,
евентуално посещение на извънкласни занимания. Няма данни М. да има някакви
специфични нужди, например изявен талант, който следва да се стимулира, или да
страда от сериозно заболяване, което да налага по-висок размер на средствата за
издръжка в сравнение с обикновените случаи.
От показанията на ищцовата свидетелка,
а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищцата не
разполага с големи финансови възможности, за да посреща ежедневните нужди на децата,
тъй като единственият й доход е получаваното обезщетение за бременност и
раждане, а и има задължение да издържа и друго малолетно дете. За да посрещне
ежедневните нужди на децата, получава помощ от родителите си и от мъжа, с
когото живее на съпружеска начала. Детските надбавки, които ищцата получава
ежемесечно, не следва да бъдат приспаднати от размера на издръжката, дължима от
другия родител, тъй като те представляват социална помощ, предоставяна на родителя,
и имат за цел да се подпомогне финансово отглеждането на децата, а не да заместят
родителя в издръжката децата.
Ответникът от друга страна е на 33
години, в трудоспособна възраст и работи на безсрочен трудов договор. Липсват
данни да страда от сериозни заболявания, които обективно да го възпрепятстват
да работи, както и да дължи издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете. Действително
от писмените доказателства, приети по делото, се установява, че трудовото му
възнаграждение е под средното за страната, но това не означава, че няма възможност
да реализира и допълнителни доходи. Освен това по делото са събрани писмени доказателства,
че за смъртта на баща си Петър А.П., починал на 30.07.2016 г. при ПТП, ответникът
е получил застрахователно обезщетение в размер на 90 000 лв., което също е
източник на доходи за него. Изразходването на полученото обезщетение за
обзавеждане, закупуване на кола и погасяване на заеми, както твърди ответникът в
отговора на исковата молба и в каквато насока са показанията на свидетелката З.П.,
не го освобождава от задължението му да издържа децата си, тъй като заплащането
на издръжка е приоритет пред направата на каквито и да е други разходи. Нещо
повече – безотговорно е поведението на родителя, който предпочита да си купи
кола и да обзаведе жилището си пред това да даде издръжка на децата си.
Доводите на ответника, че трябва
да издържа майка си, която има заболявания и е трудно подвижна, също не го
освобождават от задължението му да издържа малолетните си деца, тъй като
съгласно чл. 141, т. 1 и 2 СК се дължи издръжка първо на децата, а едва след
това на родителите. От друга страна по делото са налице данни, че свидетелката П.
също е получила значително по размер обезщетение от смъртта на съпруга си – показанията
й по НОХД 763/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради което съдът
приема, че доходите й позволяват да се издържа сама и няма нужда да бъде
издържана от сина си.
Дължимата към момента издръжка на
децата е под законоустановения минимум на издръжката на едно дете и е крайно
недостатъчна да посрещне нуждите на децата. От определянето й през 2016 г. са
изминали три години. Оттогава са е повишил стандартът на живот в страната и са
нараснали разходите на лице от домакинството според данните, публикувани от
Националния статистически институт за всяко тримесечие. За сравнение средният
паричен разход на лице от домакинството за второто тримесечие на 2016 г. е бил
1 063,30 лв., а за второто тримесечие на 2019 г. е 1 389,59
лв. За определяне на размера на дължимата издръжка следва да се отчете и обстоятелството,
че с порастването на децата нуждите им са се увеличили многократно и се нуждаят
от все повече средства за издръжка.
Като съобрази тези обстоятелства съдът
намира, че нуждата от средства за отглеждането и възпитанието на децата З. и М.
е нараснала, което обстоятелство обуславя увеличение на издръжката. Необходимите
средства за посрещане на основните потребности на детето З. според съда възлизат
месечно на 400 лв. предвид специфичната му нужда от медицинско лечение, което
ще продължи в следващите няколко години, а на детето М. – на 340 лв.
С оглед данните за сравнително
ниските доходи и недобро финансово състояние и на двете страни по делото съдът
намира, че издръжката на децата следва да се поеме поравно от родителите. Ответникът
следва да поеме издръжка в размер на 200 лв. за детето З. и издръжка в размер
на 170 лв. за детето М.. Остатъкът от издръжката следва да се поеме от майката,
върху която ще остане и тежестта от осигуряването на дом, непосредственото отглеждане
и възпитание на децата и посрещането на непредвидените им разходи.
По изложените съображения съдът
намира, че искът за увеличение на дължимата от ответника издръжка на малолетния
му син З. е основателен до размера от 200 лв. месечно, а до пълния предявен
размер от 250 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът за
увеличение на дължимата от ответника издръжка на дъщеря му М. е основателен до
размера от 170 лв. месечно, а до пълния предявен размер от 220 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от
делото на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
201,60 лв., както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещите
лица по съдебномедицинската и повторната съдебномедицинска експертиза в размер
на 194,83 лв. с оглед уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – в полза на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 233,33 лв. също
по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 125 лв.
По тези
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на определената с Решение № 674 от 09.09.2016 г., постановено по гр.д. №
1347/2016 г. на Районен съд – Пазарджик месечна издръжка, дължима от А.П.П. на
малолетното дете З.А.П., чрез увеличението й от 120 лв. на 200 лв. на месец, като
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** *** да
заплаща на детето З.А.П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Т.С.Ш., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.11.2018 г., до
настъпване на основания за нейното прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 200 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ размера
на определената с Решение № 674 от 09.09.2016 г., постановено по гр.д. №
1347/2016 г. на Районен съд – Пазарджик месечна издръжка, дължима от А.П.П. на
малолетното дете М.А.П. чрез увеличението й от 110 лв. на 170 лв. на месец, като ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** *** да заплаща на детето М.А.П., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Т.С.Ш., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.11.2018 г., до настъпване на основания за нейното прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие, а за горницата над 170 лв. до пълния заявен
размер от 220 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна
такса в размер на 201,60 лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на 194,83
лв.
ОСЪЖДА А.П.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.Ш., ЕГН **********
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 233,33 лв.
ОСЪЖДА Т.С.Ш.,
ЕГН ********** *** да заплати на А.П.П., ЕГН **********
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125 лв.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок, считано от 18.10.2019 г., която дата е обявена на страните в заседанието
за разглеждане на делото, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: