№ 791
гр. С., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110209449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „О.К.“, ул. „К.“ № 1, представлявано от управителя М. М. М., против наказателно
постановление № 23-003960/08.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - С. област за извършено нарушение по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5, т. 2 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. На основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Твърди се, че е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Поддържа се, че справката, съдържаща списък на неприетите
уведомления, не е стигала до дружеството, и че лицето, което е следвало да извърши
корекциите, е било поставено под карантина за срок от две седмици, считано от 05.08.2021 г.
Оспорва се и основанието за налагане на санкцията.
За проведеното на 05.10.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Е.“ ЕООД не изпраща процесуален представител, а Д „ИТ“ - С. област се
представлява от юрк. В..
В дадения ход по същество юрк. В. прави искане атакуваното НП да бъде потвърдено.
Оспорва тезата на жалбоподателя и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Д „ИТ“ - СО.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
1
На 12.05.2021 г. свидетелките Д.Й. и Т.К., инспектори при Д „ИТ“ - СО, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на „Е.“ ЕООД, в обект на контрол офис
и склад за екипировка, находящ се в гр. С., ул. „К.“ № 1, спортен комплекс „С.“. Проверката
била инициирана по искане с правно основание чл. 62, ал. 4 КТ от страна на дружеството.
На място били установени три лица, полагащи труд, в това число ХР. ИВ. ИВ.. Изискани
били допълнителни документи от страна на проверяваното дружество, и проверката
продължила на 19.05.2021 г. в сградата на Д „ИТ“ - СО. При преглед на трудовото досие на
ХР. ИВ. било установено, че работодателят „Е.“ ЕООД е сключил трудов договор с него за
длъжността „продавач интернет търговия“, и изпратил уведомление - приложение 1 от
Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за
същия. Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления изх. №
22388203346249/05.08.2020 г., съдържаща се в предоставените на инспекторите документи,
подаденото уведомление - приложение № 1 било отхвърлено поради подадени некоректни
данни за „име“, „презиме“ и „фамилия“ на лице с ЕГН **********, като ново уведомление с
отстраняване на грешките не било изпратено в съответната ТД на НАП в тридневен срок от
датата на получаване на цитираната справка /05.08.2020 г./. Проверката приключила със
съставяне на протокол № 2115264/19.05.2021 г., в който инспекторите обективирали
направените в хода й констатации.
На същата дата - 19.05.2020 г., в присъствието на управителя на „Е.“ ЕООД и свид. К.,
свид. Й. съставила АУАН № 23-003960/19.05.2021 г. за извършено нарушение по чл. 4, ал. 2
вр. чл. 5, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
дадена му аналогична правна квалификация съобразно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5, т. 2 от Наредба
№ 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, Директорът
на Д „ИТ“ - СО издал против „Е.“ ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелките Д.Й. и Т.К., и писмени - протокол за
извършена проверка № 2115264/19.05.2021 г.; искане вх. № 21045665/29.04.2021 г.; призовка
на основание чл. 45, ал. 1 АПК; трудов договор от 03.08.2020 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления изх. № 22388203346249/05.08.2020 г.; идентификационна карта;
заповед № З-0024/08.01.2019 г.; заповед № З-0025/08.01.2019 г.; заповед № З-0059/11.02.2014
г.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите
констатации, в това число относно отхвърленото уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, и че се
намирало в трудовото досие на работника към момента на извършената проверка по
спазване на трудовото законодателство, се установяват категорично посредством
показанията на свидетелките Й. и К., и писмените доказателства. Изложеното от
свидетелките е обективно, логически издържано, последователно и логично, и в корелация с
писмената доказателствена съвкупност, събрана в хода на проверката, предвид което съдът
го кредитира в цялост и използва при формирането на фактическите си изводи.
Компетентността на свид. Й. по съставяне на АУАН и тази на наказващия орган по
издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества и предоставените им във
връзка с тях правомощия по силата на заповед № З-0024/08.01.2019 г., заповед № З-
0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0059/11.02.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
2
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, включително мястото и датата
на извършването му, и доказателствата, въз основа на които се установява. Налице е
съответствие между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия
орган правна квалификация. С оглед на това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на санкционираното лице
и да представляват формални основания за отмяна на НП.
Последното освен това е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от актосъставителя и
наказвания орган. Въз основа доказателствата по делото се изясни безспорно, че изпратеното
от работодателя на 05.08.2020 г. до ТД на НАП уведомление изх. №
22388203346249/05.08.2020 г. по чл. 62, ал. 5 КТ не е било прието поради подадени
некоректни данни за име, презиме и фамилия на лице с ЕГН **********. Предвид това за
дружеството е възникнало задължението по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, да поправи грешките в
уведомлението, и да го изпрати отново в тридневен срок от датата на връчването или
получаването на справката по ал. 1. Тридневният срок за корекция на първоначално
подаденото уведомление в случая е изтекъл на 08.08.2020 г. /събота, почивен ден/, при което
дружеството е могло да изпълни задължението си надлежно до 10.08.2020 г., понеделник.
При това, доколкото не го е направило в рамките на този срок, на 11.08.2020 г. нарушението
следва да се счита за извършено.
Възраженията в жалбата в насока, че отхвърленото уведомление не било достигнало до
знанието на дружеството, са неоснователни, доколкото доказателствената съвкупност, в
това число показанията на свидетелките и депозираното от „Е.“ ЕООД искане с правно
основание чл. 62, ал. 4 КТ, категорично сочат обратното.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което субективната
съставомерност на нарушението се презумира. Твърденията, че съответното лице, което
следвало да извърши корекциите, било поставено под карантина за срок от две седмици,
считано от 05.08.2021 г., не са от естество да дерогират обективната състамоверност на
извършеното нарушение по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
В случая наложената имуществена санкция е в минимално предвидения от
санкционната разпоредба размер от 1 500 лв., който според настоящия съдебен състав е
справедлив и обоснован, предвид факта, че нарушението е извършено за първи път.
Основанието за налагане на санкцията е коректно посочено от наказващия орган, предвид
което и съответното възражение следва да бъде оставено без уважение.
Предвид значителния период от време, в който нарушението не е било отстранено,
съдът прецени, че не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, въпреки формалния му
характер и липсата на произтекли вредни последици.
По изложените съображения настоящият съдебен състав прецени, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно - постановено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
3
правила. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха. Депозираната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д „ИТ“ -
СО, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003960/08.06.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - С. област срещу „Е.“ ЕООД за извършено
нарушение по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1
КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „О.К.“,
ул. „К.“ № 1, представлявано от управителя М. М. М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ - С. област сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4