№ 13938
гр. .., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110138236 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация ..” ЕАД
срещу Д. К. П., Б. Р. П. и непълнолетната О. А. П., действаща лично и със съгласието на
нейната майка Б. Р. П. – разделно отговорни длъжници, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за сумите от 553,75 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в
.................., аб.№ ......, за сумата от 136,33 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 22.06.2023 г., 20,75 лв. – главница за
цената на услугата дялово разпределение, предоставена за периода от м.05.2020г. до м.
04.2021г., и 5,53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределние за периода
от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от
депозиране на исковата молба до плащането.
Конкретните претендирани суми срещу всеки един ответник са конкретизирани с
уточнителна молба с вх. на СРС № 212055 от 26.07.2023 г., както следва:
1. от Д. К. П. се претендират 6/12 от общия размер на съдебно предявените вземания,
а именно: 276,87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 68,17 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 10,37 лв. -
главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 2,77 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г.
до 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
2. от Б. Р. П. се претендират 1/12 от общия размер на съдебно предявените вземания, а
именно: 46,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 11,36 лв. - мораторна лихва за забава от
1
15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1,73 лв. -
главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 0,46 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г.
до 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
3. от О. А. П., действаща чрез нейната майка и законен представител Б. Р. П. се
претендират се претендират 5/12 от общия размер на съдебно предявените вземания, а
именно: 230,72 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г., 56,80 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 22.06.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 8,65 лв. -
главница за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 2,30 лв.- лихва за забава от 16.07.2020г.
до 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
Ищецът твърди, че между него и В. К. К. и К. П. К., чийто наследници по закон са
ответниците, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са
обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена,
обективирана в представените по делото фактури. Твърди, че процесните парични
задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца. Претендира законна лихва и разноски
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника Д. К. М. е постъпил отговор на исковата
молба, с който същата признава предявените искове. Излага, че доколкото О. А. П. не е
навършила пълнолетие и живее в гр. .., не следвало да се ангажира отговотността й за
разходите, свързани с имота. Твърди, че върху трудовото й възнаграждение били наложени
запори по две изпълнителни дела, поради което можела да заплаща в полза на ищеца до 100
лв. месечно в погашение на съдебно предявените вземания, с което мотивира искане за
разсрочване на дълга. Прави възражение за изтекла погасиелна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б. Р. П. и О. А. П.,
действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Б. Р. П., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Правят възражение за погасителна
давност. Развиват съображения за недължимост на лихви върху прогнозни стойности.
Оспорват изчисленията на стойността на дължимата се топлинна енергия.
Третото лице-помагач на страната на ищеца “Директ” ООД заявява становище за
основателност на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска следва ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия с наследодателя на ответниците, по силата на което ищецът е престирал –
доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на
уговорената цена за процесния имот през процесния период, както и дължимата цена за
ползваната топлинна енергия за процесния период.
В тежест на ответниците е при доказване на горните факти да установи
положителния факт на плащане.
2
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете срещу
ответника Д. К. П. са частично основателени, а спрямо останалите двама ответници Б. Р. П.
и О. А. П. - изцяло неоснователни. Съображенията за тези изводи са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение
N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая от приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /на л. 182,183/ е видно, че на
09.07.1990г. В. К. К. е придобила собствеността върху следния недвижим имот: ап. ..........“
находящ се в гр. .., ж.к. „....... IV“. Същата е декларирала пред Столична община дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП-......./....“, че е единствен титуляр на правото на
собственост върху имота, видно от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ с
вх. №13Ж05-1241/20.02.1998г.
От съвкупния анализ на изготвените по делото справки в НБДН /на л. 39, 40 и 43/ се
3
установява, че В. К. К. е била в граждански брак с К. П. К., починал на 04.10.1987г., както и
че от брака им са родени две деца – Д. К. П. и А.. К.ов П., който е починал на 16.05.2017г. и
е оставил за свои наследници по закон Б. Р. П. /съпруга/, и О. А. П. /дъщеря/. В. К. К. е
починала на 03.09.2019г., при което е наследена от дъщеря й Д. К. П. и по правно на
заместване на основание чл. 10 ЗН от малолетната към момента на откриване на
наследството О. А. П..
От съвкупната преценка на посочените по – горе писмени доказателства и по арг. от
чл. 5, ал. 1 ЗН съдът приема за доказано по делото, че за процесния период след 03.09.2019г.
Д. К. П... и О. А. П. се легитимират като наследници с дял от по 1/2 ид. ч. на В. К. К.. Тъй
като последната е придобила правото на собственост върху имота след смъртта на съпруга
й, не се установяват права на К. П. К. върху жилището. Не се установяват такива и на
ответника Б. Р. П., тъй като преживелият съпруг не наследява по право на заместване. Ето
защо Б. Р. П. не е пасивно материално легитимирана и предявените искове срещу нея се
отхвърлят като неоснователни.
По арг. от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН ответникът Д. К. П. в качеството й на
наследник по закон на В. К. К. отговарят за задълженията на наследодателя й до размера на
дела, който получават от наследството му, т.е. за ½ ид.ч. На основание чл. 30, ал. 3 ЗС в
качеството й на съсобственик по наследсвто същата отговаря за ½ част и от тежестите на
общата вещ, в т.ч. разходите, свързани с позлването й.
По делото, обаче, не се установява задължението и собствеността върху процесния
имот да е преминала върху ответника О. П., която е била малолетна към момента на
откриване на наследството на В. К. К.. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му, като приемането произвежда действие от откриване на наследството.
Съгласно императивната норма на чл. 61, ал. 2 от ЗН малолетните лица могат да приемат
наследството само по опис. Разпоредбата в този смисъл е въведена, за да охрани интереса на
лицата, поставени под особена закрила и да не бъде утежнявано тяхното материално
положение с придобиване на задълженията на починалия спрямо негови кредитори като
част от наследствената маса. Така, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН държавата,
недееспособните и обществени организации могат да придобиват наследство само по опис и
то само актива от същото. В настоящия случай ищецът не доказва ответникът О. А. П. да е
приел наследството по опис. Само за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 ЗН е неприложима, тъй като съгласно практиката на ВКС /виж определение №
97/30.05.2017 г. по гр. д. № 1703/2017 г. на ВКС, I г. о с/ изискването за срок за приемане на
наследството от чл. 61, ал. 1 от ЗН не се прилага, като изключение от чл. 61, ал. 2 от ЗН има
единствено за непълнолетните встъпили в брак. Ето защо и исковете по отношение на О. А.
П. ще се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът Д. К. П. признава предявените искове, като признанието й намира опора
в изслушваните по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертии, които се
кредитират изцяло като компетентни и обосновани. Ето защо съдът следва да разгледа
срочно релевираното възражение за изтекла погасителна давност, което е частично
основателно.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
При прилагане на изложените по-горе правила и след съобразяване с второто
предложение по заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, към датата
на исковата молба /10.07.2023г./ са погасени по давност всички вземания за цена на топлинна
енергия, доставена през периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. включително. За остатъка от
4
процесния период от м. 05.2020г. до м. 04.2021г. общо дължимата се сума за цената на
доставената топлинна енергия е 272,48 лв., от които с оглед дела й в съсобствеността
отетникът Д. П. отговаря за половината, поради което искът срещу нея ще се уважи до
сумата от 136,24 лв. и за периода от м. 05.2020г. до м. 04.2021г., като се отхвърля за
разликата до пълния предявен размер от 276,87 лв. и за оставащата част от периода.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от ССчЕ, а
именно – 20,75 лв. Съобразно дела в собствеността върху процесния топлоснабден имот
ответникът Д. П. отговаря за половината от тази сума, поради което предявеният иск за
сумата 10,37 лв. ще се уважи изцяло.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Поради неоснователност на главните искови претенции срещу ответниците Б. Р. П. и
О. А. П. като неоснователни ще се отхвърлят и акцесорните искове срещу тях за
обезщетение за забава.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Според кредитираната ССчЕ мораторната лихва върху непогасената по давност
част от главницата за топлинна енергия за процесния период е в размер от 50,75 лв. Ето защо
предявеният иск срещу Д. П. се явява частично основателен и ще се уважи за ½ част от
вземането или до сумата от 25,37 лв., като се отхвърля за разликата.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което тази акцесорна претенция се явява изцяло
неоснователна.
По искането за разсрочване на изпълнението
5
Установява се от представените по делото трудов договор от 10.09.2021г., заповед
от 09.01.2023г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане,
удостоверение, издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ и банково удостоверение,
издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, че от трудовото възнаграждение на ответника Д. К. в
размер на 780 лв. за периода от м. 12.2021г. до м. 07.2023г. са направени удръжки на
стойност 1837,47 лв., а за периода от м.01.2024г. до м. 05.2024г. са удържани общо 300 лв. по
запорни съощения във връзка с образувани две изпълнителни дела. При така установеното
имуществено състояние на ответника съдът намира, че искането му по чл. 241 ГПК следва
да бъде уважено, при което дългът ще се разсрочи на погасителни вноски от по 100 лв. до
пълното му погасяване.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
За сторените от ищеца разноски същият е представил списък по чл. 80 ГПК /на л.
200/.
По частично уважения иск срещу ответника Д. П. ищецът е сторил разноски в
размер на 25 лв. за държавна такса, 10 лв. за съдебни удостоверения, 7,50 лв. за
административна такса за снабдяване с документ и 50 лв. за юрисконулстко възнаграждение.
От така сторените разноски с оглед уважената част от исковете на ищеца се следват 44,41 лв.
за разноски.
Разноските, които ищецът е сторил по исковете срещу останалите двама
ответници, остават в негова тежест.
Ответникът Д. П. не претендира и не представя доказателства за сторени разноски,
поради което такива не й се присъждат.
Ответниците Божидара Р. П. и О. А. П. са сторили разноски в размер на общо 1450
лв., от които с оглед на своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност,
цената на предявените искове и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност следва да им се присъдят общо 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация ..“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. .., ул. Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 136,24 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се
в гр. .. на адрес ж.к.“....... 4“, бл. 421, вх.В, ет.4, ап.58, аб.№ ......, ведно със законната лихва
считано от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,37 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2023 г.,сумата от 10,37 лв.,
представляваща цена за извършената услуга по дялово разпределение за периода от м.
05.2020г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва считано от 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 44,41 лв. за разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 276,87 лева и за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.вкл.,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 68,17 лева и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 2,77 лв. за периода от 16.07.2020г. до
22.06.2023г.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по
6
настоящотото съдебно решение за главници, лихви и разноски, като Д. К. П. с ЕГН
********** следва да заплаща на „Топлофикация ..“ ЕАД с ЕИК: *********, същите на
погасителни вноски от по 100,00 лева, платими ежемесечно до пето число на съответния
месец, считано от влизане в сила на решението до пълното изплащане на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ..” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. .., ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Б. Р. П. с ЕГН **********
с адрес гр. .., ул. „Боровец“ №14 за сумите от 46,15 лв. - главница, представляваща 1/12 част
от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. за
имот, находящ се в гр. .. на адрес ж.к.“....... 4“, бл. 421, вх.В, ет.4, ап.58, аб.№ ......, 11,36 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г., 1,73 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 0,46 лв.- лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ..” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. .., ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу непълнолетната О. А. П. с
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Б. Р. П. с ЕГН
********** с адрес гр. .., ул. „Боровец“ №14 за сумите от 230,72 лв. - главница,
представляваща 5/12 части от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. за имот, находящ се в гр. .. на адрес ж.к.“....... 4“, бл. 421, вх.В,
ет.4, ап.58, аб.№ ......, 56,80 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 22.06.2023г.,
8,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м. 04.2021г. и 2,30
лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда –
10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация ..“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. .., ул. Ястребец“ № 23Б да заплати на Б. Р. П. с ЕГН
********** с адрес гр. .., ул. „Боровец“ №14 и на непълнолетната О. А. П. с ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Б. Р. П. с ЕГН
********** с адрес гр. .., ул. „Боровец“ №14 сумата от общо 400 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Директ“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7