Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…..…... 2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1780 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 52301/17.07.2019
г., депозирана от „Константинос
Анастасиу-98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Млекарево, община Нова Загора, обл. Сливен, действащ чрез процесуалния си
представител адв. К.П., със съдебен адрес: ***, срещу решение №
3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10748 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, с което са отхвърлени, като
неоснователни, предявените от „Константинос
Анастасиу-98“ ЕООД, против „Изворово Агро" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос", ул.
"Майор Минчо Димитриев" № 35, осъдителни искове, с правно основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на
въззивника сумите, както следва: 1.)
2 501.86 лева, представляваща
претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в неполучена и
нереализирана чиста стойност на биопродукция, за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г. за отделната култура-слънчоглед от имот № 052001, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на село
Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот № 052002, имот № 052003 и
имот № 052032; 2.) 294.34 лева, представляващи разходи за
2014 г. и 2015 г. по предварителните обработки на горепосочената нива,
сертифицирана за екологична продукция-слънчоглед: оран, култивиране, дискуване,
сеитба и окопавания и 3.) 782.20 лева - неполучени субсидии по
СЕПП и от мярка 11 от ПРСР, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за две стопански години, като
претендираните обезщетения са в резултат на неправомерно поведение на лице
натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление
за прекратяване на договор за наем – с предмет гореописаната нива – от
19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на
нотариус Е. Ш., рег. № 1298 на НК, вписан в
СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от
датата на неговото подписване.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е процесуално
недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради което решението следва да се
обезсили и делото бъде върнато за произнасяне по искове с правно основание чл.
79 вр. с чл. 82 от ЗЗД. Алтернативно се моли съдът да отмени решението като
незаконосъобразно, в случай че не се касае за произнасяне по непредявени
искове, а за неправилно приложение на материалния закон относно правната
квалификация, дадена от РС-Варна. Алтернативно, ако първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал предявените искове, то се моли за отмяна на решението
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване и
оценка на доказателствата и при неправилно приложение на материалния и
процесуален закон.
Въззивникът поддържа, че с уточняваща молба е доизяснил,
че претенцията на дружеството-арендатор по договора за наем на процесния
недвижим имот, произтича от неизпълнение на задължението на арендодателя да
осигури спокойното и безпрепятствено ползване на земеделските земи за
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. С допълнителна молба е оспорен проектът
за доклад по делото в частта за правната квалификация, като отново е посочено,
че чрез предявената искова молба се цели реализирането на договорната
отговорност на арендодателя-„Изворово Агро“ ЕООД, а не деликтната, както е
приел първоинстанционния съд в своето решение, като съображенията за
неправилността на правната квалификация са подробно изложени във въззивната
жалба.
Отделно, дори да се приеме, че правната квалификация на
предявените осъдителни искове е по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, то решението е
необосновано, доколкото приетата за установена фактическа и правна обстановка
не съответства на доказателствения материал по делото. Въззивникът твърди, че е
налице противоправно поведение от страна на лицето овластено от
дружеството-арендодател, тъй като е налице незаконосъобразно упражнено право на
разваляне на договора за наем на процесния недвижим имот. Поддържа, че към
момента на изявлението за разваляне не са били налице предпоставките за
преустановяване на учредената облигационна връзка между страните.
Моли съда да постанови решение, с което да обезсили като
недопустимо, алтернативно да отмени атакувания съдебния акт като неправилно и
необосновано и вместо него да постанови ново решение, с което да уважи
предявените осъдителни искове.
В срока по чл. 263
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна твърди,
че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Счита, че оплакванията на въззивника са необосновани и лишени
от основание, като правната квалификация, която е дал първоинстанционният съд,
е правилна, доколкото се твърди, че вредите са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразното прекратяване на договора за наем и вписване на
прекратяването в служба по вписванията. От представените писмени доказателства
не се установява количество биопродукция в килограми, като липсват
доказателства и за наличието на договор за контрол и сертификация на биологично
производство, относим към процесните стопански години – 2014/2015 г. и
2015/2016 г. Отделно сочи, че по делото не са представени доказателства за
първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и
посадъчен материал. Твърди, че получаването на субсидия от държавата е бъдещо
несигурно събитие, зависещо от редица фактори, поради което е невъзможно да се
докаже обстоятелството дали въззивникът е щял да получи субсидия в пълен
размер. Счита, че договорът сключен между въззивника и третото лице за доставка
на фураж за животни, смески от зърно и люцерна е неотносим към предмета на спора.
Въззиваемият поддържа, че с действията си не е попречил на въззивника да ползва
земеделските земи – предмет на процесния договор за наем, като настъпилите в
патримониума на въззивника вреди са пряка и непосредствена последица от
бездействието на последния. Моли съда да остави без уважение депозираната
въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение, като претендира и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призовани,
чрез адв. Петрова и адв. Т. поддържа въззивната жалба, моли за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно призован, чрез адв. Н.-С. поддържа
отговора. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
На
19.06.2012г. между З.Д.., ЕГН ********** и ищеца „Константинус Анатсасиу – 98“
ЕООД е сключен договор за наем /л. 28/ с предмет процесната нива, който е с нотариална
заверка на подписите рег. № 5666, акт № 33, том IV, заверен от Е.
Ш., нотариус с район на действие РС-Сливен, вписана в НК под рег. № 128. По
силата на правната сделка Динов се е задължил да предостави на търговското
дружество за временно /за срок от 7г./ възмездно ползуване на имот № 052001,
представляващ нива с площ 6.132 дка, пета категория, в местността „турските
гробища“, по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, ЕКАТТЕ 32473,
а наемателят се задължил да плаща наемна цена в размер на 3 лева на дка годишно
или 183 кг. зърно /пшеница или ечемик/ или левовата им равностойност по пазарна
цена.
На
26.03.2014г. между наемодателя З. Д. и ответника „Изворово Агро“ ЕООД е
подписан договор за покупко-продажба с предмет отдадените под наем ниви,
обективиран в нотариален акт № 80, том II, рег. № 1102, дело № 258/2014г. /л.
8/, вписан в СВ вх. рег. № 659/26.03.2014 г., акт № 186, том 2, дело № 371/2014
г.
От
представения договор от 10.11.2014г. /л. 14/ се установява, че ищецът е поел
задължение да доставя всяка година до 2022г. на земеделеца Х. К. 200.000
/двеста хиляди/ килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу
договорена цена от 0.55 ерво за килограм.
От
представения по делото констативен протокол /л. 422/, съставен от помощник нотариус
М. Д. при нотариус Н. Д., вписан в НК под
рег. № 484, район на действие РС-Варна, се установява, че на 09.04.2015г.
наемодателят-ответник е направил изявление за разваляне на договора за наем
поради неизпълнение на задължението на наемателя да погаси дължимите суми по
договора от 19.06.2012г.
На
15.04.2015 г. е подадена молба пред СВ – гр. Омуртаг за заличаване на договора
за наем досежно процесната нива /л. 421/.
На
16.04.2015 г. ответникът е сключил нов договор за наем с „Ландком“ ЕООД /л. 61/,
като е отдал процесната нива за възмездно ползуване на трето за спора лице.
От
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства /л.522 и следв./ -
показанията на свид. С. А., която е агроном по професия и служител в ответното
дружество, се установява, че през 2014/2015 г. гореописаната нива е била засята
със слънчоглед. Около средата на м. май 2015г. наемателят е узнал, че договорът
за наем от 19.06.2012 г. е развален от ответника и заличен от Агенцията по
вписвания – Служба по вписвания гр. Омуртаг. Установява се още, че през лятото
на 2014 г. Х.К. е огледал процесния имот и вземал проби от същия, като
продукцията точно от този имот е била предназначена за доставка по договора от
10.11.2014 г., поради което не му е била предоставена продукция от другите
имоти, както и това, че през лятото на 2015г. – м. юни/юли е било установено,
че нивата е разорана от фактическия ѝ ползвател.
От представеното решение № 1804/11.05.2016 г. /л. 9/ –
влязло в законна сила на 09.01.2017 г., постановено по гр. д. № 14901 по описа
за 2015 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, се установява, че със сила на
пресъдено нещо е прието за установено в отношенията между „Константинус
Анастасиу – 98“ ЕООД и „Изворово Агро“ ЕООД, че между същите съществува валиден
нотариално заверен договор за наем от 19.06.2012 г., който е вписан в
СВ-Омуртаг под № 1759, акт № 62/28.06.2012 г., имащ за предмет процесната нива,
описана по-горе. Със същия съдебен акт е отменено и извършеното с Акт № 59/15.04.2015
г., на СлВп-гр. Омуртаг вписване на едностранното прекратяване от ответника на
процесния договор за наем.
Преди заличаването на вписването на наема въззивникът като замеделски
производител е оповестил този договор като основание за ползване на земите в
регистъра на Общинска Служба по земеделие – Антоново и въз основа на тази
регстрация е участвал в разпределението на масивите за 2014г., но за 2015г. и
2016г. имотът е вече приет като ползван с основание наем от друго лице.
По делото е приобщено и заключението на вещото лице по
назначената Съдебно-агротехническа експертиза /САТЕ – л. 488/. Посредством него
се установява, че извършените агротехнически мероприятия по отношение на
процесната нива за исковия период са дълбока оран, дискуване, сеитба, окопаване,
като същите са били засяти с пролетна биокултура слънчоглед. Средната пазарна
цена за гореизброените агротехнически мероприятия за двете стопански години
/2015 г. и 2016 г./ е 588.672 лева – или по 294.33 лева за всяка една.
Установява се още, че средният добив на биокултурата слънчоглед за двете
стопански години от наетата нива с обща площ от 6.132 дка е 2501.86 килограма.
Средната пазарна цена на килограм/тон биологично произведена култура слънчоглед
за исковия период е 1.00 лев/кг – 1000.00 лева/тон, т.е. общо за 2014/2015 г. и
2015/2016 г. – 2501.86 лева е установената стойност на биопродукцията. Размерът
на субсидиите, дължими по Схема за единно плащане на площ и по Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за
Развитие на Селските Райони по отношение процесната земеделска земя за
стопанските години 2015 г. и 2016 г., е в общ размер на 782.20 лева, от които –
380.00 лева за 2015 г. и 402.20 лева за 2016 г.
От представения
договор за контрол и сертификация на биологично производство от 14.01.2007 г.
/л. 397/, сключен между ищеца и „КЮ СИ ЕНД АЙ Интернешънъл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* /със сегашно наименование „КЮ
Сертификейшън“ АД/ и Сертификати за съответствие за стопанските 2014-2019 г.
вкл. /л. 24 и следв./, се установява, че ищецът е сертифициран за биологично
растениевъдство.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията
на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно следи за спазването на
императивните материалноправни норми – арг. от т. 1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на
иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд намира, че РС-Варна е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. с чл. 82 от ЗЗД.
В конкретния случай изложените в исковата молба и най-вече в уточняващите молби
/л. 44, л. 56 и л. 315/ обстоятелства, следва да бъдат подведени под хипотезата
на чл. 79 от ЗЗД, доколкото се касае за фактическото възпрепятстване на
наемателя да ползва наетите земеделски земи, изразяващо се в разоряване на
площите засяти със слънчоглед от фактическия им ползвател, което по своята
правна същност представлява неизпълнение на договорно задължение. Вярно е, , че
не винаги наличието на договор между страните изключва деликтната отговорност,(
Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2011 г., III г. о., ГК),
но в случая действията в охранителните производства предшестващи фактическото
възпрепятстване на изпълнението само улесняват неизпълнението, а не са отделни
факти, елементи от деликтен състав оставащ извън договорната връзка.
Макар първоинстанционният съд да се е произнесъл по
грешна правна квалификация, доводите за недопустимост на решението поради
произнасяне по непредявен иск са несъстоятелни. В конкретния случай се касае за
неправилна правна квалификация, което е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното
решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по
основателността на иска. В този смисъл е и трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения – Решение № 65 от 13.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3460/2018 г., II г. о., ГК, Решение № 73 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 173/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 65 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3693/2015 г., III г. о., ГК и др.
По същество разгледана въззивната жалба се явява
частично основателна, поради следните съображения:
Неточното изпълнение на
договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от
виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички
причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при
недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия
състав: наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за наем
с предмет процесната нива; изпълнение на собствените си задължения по договора
– плащане на наемната цена; настъпилите имуществени вреди; предвидимостта на вредите;
пряката връзка между неизпълнението и вредите, както и техния размер.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнението на
собствените си задължения по договора – осигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на процесните ниви, както и възраженията си в
отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и Здравко Динов е учредено облигационно правоотношение за възмездно
ползуване на процесните ниви за срок от 7г. Установява се още, че ответникът е
встъпил в наемното правоотношение като частен правоприемник на наемодателя-Динов.
Доказано е, че ищецът към датата на едностранното разваляне на договора е бил
изправна страна, доколкото е изпълнил задълженията си по договора, като е
заплатил уговорената наемна цена на предходания наемодател за стопанската
2013/2014 г., което е установено с влязло в сила решение, постановено по гр. д.
№ 14901 по описа за 2015 г. на РС-Варна.
Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество
не ангажира доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е
изпълнил задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на
наетите ниви. Напротив, от приобщените доказателства се установява, че наетата
земя е отдадена под наем на трето за спора лице – видно от договора за наем от
16.04.2015 г., сключен между ответника и „Ландком“ ЕООД, както и че имотът е
ползван и лично от ответника – видно от Заявление за извършване на административна
услуга от Общинска служба по земеделие /л. 437/; Декларация за участие в
споразумение за разпределение на масиви ведно с Приложение към нея /л. 429/ и
Споразумение за масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание
чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2015/2016 г., за землището на с.
Изворово, ЕКАТТЕ 32437, общ. Антоново /л. 471/. През стопанската 2014/2015 г.
ищецът е ползвал и обработвал имота до м. май-юни 2015 г., а за стопанската
2015/2016 г. не е прибрал реколтата от тези култури, тъй като нивата е била
разорана от фактическия ползвател.
По иска за заплащане на претърпени
загуби в размер на 294.34 лева, съставляващи направените от ищеца разходи за
агротехнически мероприятия за стопанската 2014/2015 г., а именно – оран,
дискуване, сеитба и окопаване, съдът намира следното:
От анализа на показанията на свидетеля Светлана
Александрова, се установяват извършените агротехнически мероприятия по
отношение на процесната нива за исковия период, а именно – оран; дискуване;
сеитба и окопаване, като същата е засята с биокултурата слънчоглед. Показанията
са логични, пълни и вътрешнонепротиворечиви. На основание чл. 172 от ГПК,
достоверността им е преценена от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната ѝ заинтересованост от крайния изход.
Фактът, че разпитаният свидетел е служител на ищцовото дружество, не променя
крайния извод на съда, тъй като неговите показания категорично кореспондират
със заключението по САТЕ. Отделно от това, показанията на свидетеля са в пълен
унисон и с дневника, обективиращ извършените агротехнически мероприятия в
земеделската зема /л. 357/ и се потвърждават и от представения по делото частен
договор с гръцкия контрагент от 10.11.2014г.
Въз основа на горното налага се изводът, че ищецът е
осъществил твърдяните от него разходи във връзка с експлоатацията и
агротехническата подготовка на имота за засяване на претендираните култури и
подлежат на възмездяване от ответника, доколкото сторените разходи не биха били
загуба, ако не беше възпрепятствано на ищеца да ползва процесните ниви, тъй
като себестойността им би се включила в получената печалба от реализацията на
биокултурите.
Виновното поведение на насрещната страна обуславя
квалифицирането на сторените разходи като загуби, които са в причинна-връзка с
неизпълнението на договорното задължение от ответника поради смущаването на
ползването след необосновано оповестено едностранно разваляне на наемното
правоотношение, като същите са били и предвидими, поради което следва да бъдат
присъдени по реда на чл. 82 от ЗЗД.
От заключението по САТЕ, която съдът кредитира, като
обективно, пълно, компетентно дадено и неоспорено от страните, съответстващо на
останалите доказателства по делото, се установява, че средната пазарна цена за
извършените агротехнически мероприятия за процесната земя, засята със
слънчоглед, за процесния период – стопанската 2014/2015г., е в общ размер на 48.00
лева/дка или общ 294.33 лева за 6.132 дка.
Предвид горното, осъдителният иск досежно претърпените
загуби е основателен до посочения размер, а за горницата над този до
претендирания – 294.34 лева следва да се отхвърли.
По
претенцията за 2501.86 лева,
представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната
полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от
обработката на процесната нива, настоящият съдебен състав формира следните изводи:
От доказателствата по делото е установено по несъмнен
начин, че процесната нива е засята със слънчоглед. Установено е, че договорът
за наем от 19.06.2012 г., в който ответникът е встъпил в качеството си на
частен правоприемник на наемодателя, е едностранно развален от последния на
09.04.2015 г. Установено е, че лятото на 2015 г. /м. юни/юли/ нивите засяти с пролетници
са разорани. Съдът приема, че ищецът е бил лишен от възможността да прибере засятите
био култури от процесната нива и да реализира печалба от тях, поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника да осигури спокойното и
безпрепятствено ползване на наетия имот.
Пред настоящия състав е поставен спор по въпроса за
третирането и оценяването на евентуалната продукция като био такава.
Допълнителните доводи към възражението, релевирани от "Изворово Арго"
ЕООД за липсата на доказване на включването на имотите в система за контрол на
биологично производство за период от 2014/2015 г. до 2015/2016 г., са направени
извън отговора на исковата молба и са обективирани във въззивната жалба
/нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ, липсата на
договор за контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице/, поради
което са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. В заявлението до ДФЗ
за подпомагане за стопанската 2015 г. и 2016 г. /л. 150 и 174/ ищецът изрично е
отразил и биологично земеделие по Мярка 11. В този смисъл са и подписаните от
него Декларации от 11.06.2015 г. /л. 171/ и от 13.06.2016 г. /л. 196/ към Приложението за кандидатстване по мярка
11 "Биологично земеделие" за 2015 г. /л.168/ и 2016 г. /л. 193/,
скрепена с наказателна отговорност за неверни данни.
На следващо място, представената служебна бележка /л. 27/
съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007
г. на Съвета, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на
бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на
договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на
биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за
съответствие на продукция. Предвид горното, ищецът следва да се третира като
биопроизводител.
Всички тези доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, налагат извода, че ищецът следва да се третира като производител на
биопродукция. Възраженията на ответника в тази насока, поддържани и пред
настоящата инстанция, са неоснователни.
Вторият спорен въпрос касае определянето на размера на
дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за стопанските 2014/2015
г. и 2015/2016 г., изразяващи се в нереализирана биопродукция.
Въззивният съд приема, че настъпилите вреди са били
предвидими за ответника, който също е селскосторански производител и обработва
терени в това землище. Лишаването от осигурената печалба от продукция отявно
обработени и засети площи за следващите осем години е в резултат от
неправомерното поведение на съконтрагента по договора за наем, което обуславя
наличието на пряка причинна връзка между вредите и неизпълнението. Същото
представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2012 г., ОСГТК/ и е съизмерима с печалбата, която дружеството би реализирало
от произведената продукция.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че дължимият размер на обезщетението се установява
не от представения частен договор, а от назначената Съдебно-агротехническа
експертиза. Наемателят е сключил на
10.11.2014 г. в Алмирос, Гърция частен договор с гръцкия производител Х.К.,
жител на Дримона, по силата на който е поел задължението да доставя всяка
година до 2022 г. 200 000.00 килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна
срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм, но тази сделка не е оповестена
по начин, че са може знанието на третото за нея лице да се предполага. Затова и
предвидими са само пазарните цени. В заключението е посочено, че средният добив на биокултурата
овес за двете стопански години от наетата нива с обща площ от 6.132 дка е 2501.86
кг, като средната пазарна цена на килограм/тон биологично произведена култура слънчоглед
за исковия период е 1.00 лева/кг – 1000.00 лева/тон, т.е. общо за 2014/2015 г. и
2015/2016 г. стойността на биопродукцията, която ищецът е пропуснал да
реализира е 2501.86 лева, като в същия този размер би бил продажбата на
продукцията. Този резултат би увеличил имуществото на наемателя само с
разликата между прихода от цената на добива и вложените разходи за
производството, тъй като културата произвеждана от стопанина е едногодишна и
без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен. Допълнително към
разходите за обработката би следвало да се добави и наемното плащане, уговорено
като 3 лв/дка, тъй като това плащане е част от изпълнението на договора от
страна на наемателя. Затова като пряк резултат от осуетеното изпълнение поради
неосигуряване на спокойно и безпрепятсвтено ползване на наетата нива, съдът
приема пропускането на увеличаването на имуществото на наемателя и за двете
стопански години с разликата между прихода от очаквана засята, но не прибрана
през 2015г. биопродукция, респективно прихода от изобщо непроизведена реколта за 2016г. и разходите за производството им, завишени с дължимото
плащане на наемодателя. Тази разлика несъмнено представлява реална пропусната
полза по критериите, изведени в цитираната тълкувателна практика на ВКС,
като печалба, която наемателят би реализирал
при придобиване на добива от наетия имот.
Така крайния размер на обезщетението за пропусната полза
за двете стопански години възлиза на 1876.42 лева, като разлика между общ
приход от 2501.86 лева и общ разход за биопроизводство 588.66 лева и наемно
плащане от 36.78 лева /по 18.39 лева годишно като минимум от 3.00 лева на дка/.
До този размер пропуснатата полза е доказана и претенцията може да бъде
уважена, а за разлика до предявения размер от 2501.86 лева искът следва да се
отхвърли.
По иска за
пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за двете стопански години в
размер на 782.20 лева, съдът формира следните изводи:
Претендира се обезщетение за пропуснати ползи в размер на
неполучени субсидии за 2014/2015г. и 205/2016 г., по Схема за единно плащане на
площ (СЕПП), както и по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4/ за 6.132
дка в период на преход. Съгласно чл. 2 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета
"преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в
рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно
биологичното производство. Правилата за отглеждане на култура в преход са уредени
в чл. 23 и сл. от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. /отм/.
Имуществената
вреда от вида на пропусната полза, се дефинира като неосъществено увеличаване
на имуществото на увредения. Установяването й се основава на предположението за
състоянието, което имуществото му би се намирало, ако не беше налице
неправомерното деяние, съпоставено с това при осъщественото деяние.
Пропуснатата полза съставлява реална, а не хипотетична вреда, предвид което
предположението следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване
на имуществото и не може да почива на логическо допускане на закономерно
настъпване на увеличаването.
СЕПП е основна схема за
подпомагане на земеделските стопани. Средствата по тази схема се осигуряват от
Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Плащането по СЕПП се определя на
хектар използвана земя и не е обвързано с количеството продукция или броя на
отглежданите животни. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на
ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателната агенция, съгласно
§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащанията от Европейските земеделски фондове. За изпълнението на своите
функции Разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрирана
система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП.
ИСАК представлява комплексна автоматиризирана система, която след приключването
на всички етапи на обработка, през които преминават заявленията за подпомагане
и след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма,
с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намалява или отказва
плащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на тази
схема за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки,
неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на
декларираните площи или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Крайната оторизация на
подадените от земеделските стопани заявления за подпомагане по СЕПП се извършва
след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи, изтичане на
крайния срок за подаване на възражения по слой "Допустими за подпомагане
площи" и изготвен окончателен слой. В тази връзка следва да бъде посочено,
че специализираният слой "Допустими за подпомагане площи"
представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за
подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Разглежданите субсидии
представляват финансова помощ с целеви характер, а именно подпомагане дейността
на производителя за подобряване управлението на торовете и пестицидите,
предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени, насърчаване
на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане
на методите на биологичното производство и др. Подпомагането по Наредба № 4 се
предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на
редица Регламенти, посочени в чл. 1, ал. 3 от Наредбата. Финансова помощ за
годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 4 по съответното направление не се предоставя или се намалява в
следните случаи: когато кандидатът за подпомагане стопанисва земеделски парцели
с размери, по-малки от определените в чл. 20 от наредбата;
кандидатът за подпомагане възпрепятства извършването на проверка на място;
кандидатът отбележи грешен код на биологичната дейност по приложение № 1 срещу
даден парцел, пчелно семейство или животно в заявлението по чл. 6, ал. 2 от наредбата; при административни проверки се установи, че дадени парцели
не се контролират от контролиращото лице и т. н.
Отделно, Държавен фонд
"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили
изискванията, подробно посочени в разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 4.
В контекста на
гореизложеното се налага извод, че само наличието на сключени договори за наем
или аренда на земеделска земя не е достатъчно и не може да гарантира на
ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези площи. Дори да се приеме, че ответникът е бил изправен по договора за наем,
отпускането на целевата субсидия зависи от редица фактори, които са извън
волята на същия. Самият ищец следва да изпълни всички останали изисквания, за
да е налице някаква сигурност за получаването на претендираните суми от
разплащателния орган. Т.е. макар размерът на всяка една субсидия да е определен
законово, не е налице пряка причинна връзка между неизпълнението и вредата,
доколкото получаването ѝ е опосредена от редица предпоставки, независещи
от ответника.
Предвид горното,
претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 82 от ЗЗД за
сумата от 782.20 лева, представляваща пропусната полза от неполучаване на
субсидии от процесните имоти за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години се
явява неосонователна и следва да се отхвърли като такава.
Наред с горното,
въззивният съд приема, че претенцията за обезщетение в размер на законната
лихва върху всяка една от претендираните главници, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.07.2018 г. до окончателното погасяване
на задълженията, също е неоснователна, доколкото видно от петитума на исковата
молба такова искане не е отправено до съда, а същото е обективирано в молбата
за изменение на иска /л. 505/, което е недопустимо, доколкото по своята правна
същност не представлява поясняване или уточняване на предявените искове по арг.
от чл. 143 от ГПК.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се отмени частично.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото отговорността за разноски следва
да бъде ревизирана, като решението в тази част бъде изцяло отменено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
въззиваемия-ответник следва да бъде възложена отговорността за разноски,
направени от въззивника-ищец пред двете инстанции съразмерно с уважената част
от иска в общ размер на 1009.76 лева, включващи
държавна такса, разноски за САTЕ, адвокатски хонорар, от които – 700.63 лева разноски
по гр. дело № 10784/2018 г. по описа на РС-Варна и 309.13 лева разноски по
въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на
въззивника-ищец следва да бъде възложена отговорността за разноски, сторени от
въззиваемия-ответник пред двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от
иска в общ размер на 511.38 лева - адвокатски
хонорар, платен за двете инстанции, от които – 255.69 лева разноски по гр. дело
№ 10784/2018 г. по описа на РС-Варна и също толкова – 255.69 лева разноски по
въззивното производство.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело №
10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова
Загора, с. Млекарево, стопански двор, против „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул.
„Майор Минчо Димитриев“ № 35, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 49 вр.чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1876.42
лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда
под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана
чиста стойност на био продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015
г. и 2015/2016 г. от обработката на имот
№ 052001, представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в
местност „Турски гробища“ по плана за земеразделяне на село Изворско, община
Антоново, при граници и съседи: имот № 052002, имот № 052003 и имот № 052032, както
и сумата в размер на 294.33 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени
от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на горепосочената
нива - оран, дискуване, сеитба и окопаване, поради неизпълнение на договора за
наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4
на нотариус Елена ШидероваЕ.Ш.Е.Ш.Е.Ш.,
рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7
стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в
неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземления имот в
резултат от прекратяване на посочения договор за наем, както и в частта за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна,
район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански
двор сумите, както следва: 1876.42 лева, представляваща обезщетение за
претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза,
изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция -
слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на
имот № 052001, представляващ нива с
площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски гробища“ по плана за
земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при граници и съседи: имот №
052002, имот № 052003 и имот № 052032, както
и ДА ЗАПЛАТИ сумата в
размер на 294.33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за
стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на горепосочената нива - оран,
дискуване, сеитба и окопаване, поради неизпълнение на договора за наем от
19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт № 33, том 4 на
нотариус Е.. Шидерова, рег. № 1298 на НК, вписан
в СВ-Омуртаг под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано
от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на
посочения договор за наем.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело №
10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са
отхвърлени предявените от
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова
Загора, с. Млекарево, стопански двор, против „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул.
„Майор Минчо Димитриев“ № 35, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 82 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите както следва: 1.)
сумата в размер на 625.44 лева,
представляваща разликата над уважения размер от 1876.42 лева до предявения от
2501.86 лева – обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата
на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност
на био продукция - слънчоглед, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016
г. от обработката на имот № 052001,
представляващ нива с площ от 6.132 дка, пета категория, в местност „Турски
гробища“ по плана за земеразделяне на село Изворско, община Антоново, при
граници и съседи: имот № 052002, имот № 052003 и имот № 052032; 2.) сумата в размер на 0.01 лева, представляваща разликата над
уважения размер от 294.33 левева до предявения от 294.34 лева – обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската
2014/2015 г. разходи за обработка на гореописаната земеделска земя, както и 3.) сумата в размер на 782.20 лева,
представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда, под
формата на пропусната полза, изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане на
площ СЕПП/ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на гореописаната
земеделска земя – предмет на наемното правоотношение, поради неизпълнение на
договора за наем от 19.06.2012 г. с нот. заверка на подписите рег.№ 5666, акт №
33, том 4 на нотариус Елена Шидерова, рег. № 1298 на НК, вписан в СВ-Омуртаг
под вх. № 1759, акт № 62 със срок от 7 стопански години, считано от датата на
неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на
посочения договор за наем.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо
Димитриев“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ
на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с.
Млекарево, стопански двор, сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 1009.76 лева, включващи
държавна такса, разноски за САTЕ, адвокатски хонорар, от които – 700.63 лева
разноски по гр. дело № 10784/2018 г. по описа на РС-Варна и 309.13 лева
разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор,
ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо
Димитриев“ № 35, сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 511.38 лева - адвокатски хонорар,
платен за двете инстанции, от които – 255.69 лева разноски по гр. дело №
10784/2018 г. по описа на РС-Варна и също толкова – 255.69 лева разноски по
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1, предл. 2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.