Р Е Ш Е Н И Е
№ …….........../12.11.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа гр. д. № 257 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. ь248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от ответника С.С.В., чрез адв. Р. за поправа на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение
№2604828/29.09.2020г. досежно единния граждански номер на ответника, както и за
изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските. Поддържа се, на страната следва да се присъди
възнаграждение за процесуално предстравителство за осъществена защита по пет
съединени в условията на евентуалност искове. Следва да се съобрази, че един от
евентуално съединените искове е уважен, а по останалите производството е
прекратено.
Ответната
страна по молбата „Е.С.“ ЕООД, чрез адв.М. е депозирала писмен отговор в срока
по чл. 248, ал.2 от ГПК, с който оспорва молбата. Акцентира, чл.2, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения предвижда дължимост
на отделни възнаграждения по всеки иск единствено в хипотеза на комулативно
предявени искове. При съединяване на искове в условията на евентуалност, обаче
предметът на спора и защитавания интерес е един и тъй като страната се защита
по общи факти, й се следва едно възнаграждение. Оспорва становището, че
исковете, по които съдът не се е произнесъл са прекратени. Позовава се, че
адвокатско възнагаждение в действителност не е заплатено на процесуалния
представител на ответника по спора.
По молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка:
Съдът след справка по делото,
констатира, че не е допуснал твърдяното опущение, тъй като е възпроизвел в
съдебното решение единния идентификационен номер, посочен от самата
страна в отговора исковата молба. Доколкото, обаче от приложените по делото
доказателства се установява, че посоченият единният идентификационен
номер не е коректен, а ползващият се с
изпълнителна сила съдебен акт следва вярно да отразява идентификационните данни
на страните, съдът намира, че следва
посочената грешка да се изправи по реда на чл. 247, ал.1 от ГПК
По молбата за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, на осн. чл. 248,ал.
1 от ГПК, съдът намира следното:
Молбата
с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в законоустановения срок за
обжалване на решението от легитимирана страна, представила списък по чл. 80 ГПК, разгледана по същество същата е
неоснователна.
Производството е образувано по четири обективно
евентуално съединени иска. Една от исковите претенции е прекратена с решението,
поради преценка за недопустимост на производството, а по един от исковете не се
е стигнало до произнасяне, поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие за това, а именно
отхвърляне на исковете на предходно наведеното основание съобразно посочена от
ищеца поредност. Ответникът неправилно счита, че са прекратени три от исковете.
Съгласно
чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение се определя съобразно материалния
интерес по делото.
При обективно евентуално съединени искове се търси защита
на един и същ интерес, претендирайки търсеното благо на няколко различни
основания, което обаче не се отразява на единността на интереса. Аргумент, че
при предявени в евентуалност искове се касае за защита на единен интерес може
да се изведе от разпоредбата на чл. 72, ал.2 от ГПК, която предвижда, че при
предявени с една искова молба евентуално съединени иска се събира държавна
такса за един иск. Оттук следва извода, че разпоребата на чл.2, ал.5 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения не намира приложение при защитата по евентуално
съединени искове, а следва да се прилага по комулативни и субективно съединени
претенции, по които всяко от притезанията има за предмет отделно спорно
материално право. Респективно при евентуални искове се дължи едно
възнаграждение, определяно на база на заявения материален интерес. Дори при
прекратяване на производството по едно от евентуално заявените основания,
правото на разноски на ответника се преценява с оглед основателността на
разгледания иск / така определение № 137/9.04.2020г. по гр.д.№ 570/2020г. по
описа на ВКС, 3-то ГО/.Тоест същественото е дали е признато правото на ищеца
някое от заявените основания, независимо от разглежданието на следващите.
В заключение съдът поддържа становището си, че на
ответника се следва едно възнагражднение, чиито размер за исковто производство
съдът е определил в размер на 800 лева при съобразяване цената на иска- 1469,71
лева, но така също и сложността на производство, обусловена от съпътствалите го
процесуални усложнения, както и адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата
страна като база за оценката на сложността на производството. При съобразяване
на сторените разноски в настоящото производство и в производството по
обезпечаване на доказателства (1150 лева), и отхвърления материален интерес съдът
е намерил, че на ответника следва да се присъди сумата от 134 ,04 лева лева.
Въз основа на изложеното молбата за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Водим от
горното и на осн. чл. 247, ал.1 и чл. 248, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение №2604828/29.09.2020г. по делото, като
навсякъде единният граждански номер на ответника С.С.В. ДА
СЕ ЧЕТЕ **********, на осн. чл.
247, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба С.С.В., чрез адв. Р. за изменение на постановеното по делото решение
№2604828/29.09.2020г. в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК.
Решението в частта за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението, а в частта, с
която е отказано изменение на решението в частта за разноските ( имаща характер
на определение) в частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: